РЕШЕНИЕ
№ 1094
гр. Плевен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430103687 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с вр.чл.92
ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ***, представлявано от *** чрез адв. ***
със съдебен адрес: *** против Д. Р. К., ЕГН **********, в която се твърди, по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №*** по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, като на кредитора са били дадени указания за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането.
Твърди се, че вземането произтича от правоотношение между
ответницата и *** по сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 08.10.2017 г. за
ползване на интернет услуга за номер *** при условията на посочен тарифен
план с месечна абонаментна такса 21.80 лева /с ДДС/ и срок на договора за 24
1
месеца, съответно до 08.10.2019 г.
Излага се, че въз основа на договора били издадени фактури №№
**********/15.10.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г.
за потребените от ответницата електронни съобщителни услуги за период на
потребление от дата 15.09.2017 г. до дата 14.12.2017 г. на стойност 86.39 лева.
Абонатът не заплатил мобилните услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца - за месец 10/2017г., 11/2017г., 12/2017г.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на ***, закрепено в чл.50 от
ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната. След упражняване на това право мобилният оператор издал по
клиентски номер № *** на дата 15.01.2018г. крайна фактура № **********. В
същата била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 174.59 лв., от които за ищеца
интерес представлявала част от сумата до размер на 54.51 лв. /сума
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на
всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и с включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент била
02.01.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
заведени под клиентски номер ***, като същият не бил спазил крайния срок
за ползване на абонаментите - 08.10.2019 г. Неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от
Договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни
услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения
срок по искане ши по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти
2
за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължал на
*** ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг) “.
Твърди се, че горното вземане било цедирано на ищеца по силата на
Договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител ***, което от своя страна
било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г.,
с прехвърлител на вземания ***
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№***. по
описа на ПлРС – сума в размер 54.51 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от дата
08.10.2017г., сключен между ответника и мобилния оператор ***,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което била издадена фактура №
**********/15.01.2018 г., за периода от 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г.
Претендират се и направените деловодни разноски. Ищецът*** е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответницата Д. Р. К., ЕГН **********, са
редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е
постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответницата не се явява и
не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за
което е редовно призована. Не е направила и искане делото да се разглежда в
нейно отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание,
както и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед
3
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид горното следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което се уважи исковата претенция.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи изцяло направените от ищеца разноски,
които са в размер на 205лв. за заповедното производство (25лв. за държавна
такса и 180лв. за адвокатско възнаграждение) и 205лв. за исковото
производство (25лв. за държавна такса и 180лв. за адвокатско
възнаграждение).
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Д. Р. К. , ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на ***
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 54,51лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от
08.10.2017г., сключен между ответницата и ***, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
– 03.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена Заповед №***за изпълнение на парично задължение от 08.12.2020г.
по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Р. К. , ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление *** следните суми: сумата от 205лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 205лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на
постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5