Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 26.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

 

при участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 560 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Д.А. Хаджиев срещу Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР за заплащане на следните суми: 1412,71 лв. (след допуснато в о. с. з. на 18.09.2019 г. намаление на иска от сумата от 1662 лв. на сумата от 1412,71 лв.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 14.06.2016 г. до 14.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и 188,93 лв. (след допуснато в о. с. з. на 18.09.2019 г. намаление на иска от сумата от 200 лв. на сумата от 188,93 лв.) – обезщетение за забава върху главницата от настъпване на изискуемостта до 14.06.2019 г.

Ищецът твърди, че работил в ГД „Гранична полиция” при МВР, ГПУ – Ново село на длъжност „полицай”. През периода 14.06.2016 г. – 14.06.2019 г. изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Посочено е, че през този период бил положил общо 1800 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 2057 часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени 257 часа положен труд. В хода на устните състезания ищецът е заявил, че поддържа главния иск до сумата от 1412,71 лв. съобразно заключението по ССчЕ. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът е заемал длъжността „полицай” в ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – гр. Смолян. Не се спори и че ищецът е работил на 12-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време. Твърди, че при надвишаване на нормата на работни часове на ищеца било заплащано на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Б., излага становище за основателност на исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Вместо това е депозирал писмени бележки, в които възразява, че за периода от 01.04.2019 г. до 14.06.2019 г. искът се явявал недопустим поради преждевременното му предявяване. Също така счита, че ако се приемело, че за държавните служители се прилага чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, следвало да се съобрази, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. била приложима разпоредбата на чл. 9г НРВПО в редакцията ѝ към 01.01.2018 г., съгласно която отработените в повече часове се отчитали за извънреден труд „без превръщане на нощните часове в дневни“.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 14.06.2016 г. до 14.06.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода 14.06.2016 г. – 14.06.2019 г. ищецът бил отработил 186,38 нощни смени или 1491 нощни часове. При преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 отработените часове възлизали на 1704,21 часа. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни допълнителните часове положен труд били в размер на 213,21 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлизало на 1412,71 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – на 188,93 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 14.06.2016 г. до 14.06.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

Също така съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че претенцията за периода 01.04.2019 г. – 14.06.2019 г. се явявала преждевременно предявена. Както бе изяснено по-горе, работното време се отчита сумирано на тримесечен период, от което следва, че вторият тримесечен период е изтекъл на 30.06.2019 г. Доколкото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази изминалото време след предявяване на исковата молба, то няма пречка да се прецени дали са останали незаплатени часове в резултат на превръщането на нощните часове след изтичане на второто тримесечие от годината.

Несъстоятелно е и възражението на ответника относно приложението на разпоредбата на чл. 9г НРВПО в редакциите ѝ от 01.01.2018 г. и 17.07.2018 г. Горепосочената норма, действаща към 01.01.2018 г., предвижда, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С изменението, влязло в сила на 17.07.2018 г., е заличен изразът „без превръщане на нощните часове в дневни”. Като съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с промяната се прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния труд пред различните институции, но това не води до извода, че преди 17.07.2018 г. получените в резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата не следва да се заплащат като извънреден труд. В тази връзка разпоредбата на чл. 18, ал. 3 НСОРЗ (в сила от 01.07.2007 г.) недвусмислено определя, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 14.06.2016 г. до 14.06.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 213,21 ч., като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1412,71 лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда– 14.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 14.06.2019 г. Съгласно заключението на ССчЕ за същия период обезщетението за забава възлиза на 188,93 лв., предвид на което искът следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 380 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 64,07 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 100 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати по исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Д.А. Хаджиев, ЕГН: **********, адрес: ***, следните суми: 1412,71 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 14.06.2016 г. до 14.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, 188,93 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 14.06.2019 г., както и сумата от 380 лв. – разноски в производството пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, с административен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Свиленград сумата от 64,07 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 100 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: