РЕШЕНИЕ
№ 3683
Хасково, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20247260700630 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано е по жалба от Д. Г. Т. от [населено място] срещу Решение № 1012-26-218-1 от 13.06.2024г. на директора на ТП НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №********** №5/прот.N01162/24.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП НОИ – Хасково.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи, че бил пенсиониран на 21.12.2002г., което било грешка, тъй като осигурителните му права траели до 20.03.2003г. Следователно налице бил по-голям осигурителен период – основание за преизчисление на получаваната от него пенсия. Трябвало да се извърши изчисляване на индивидуалния му коефициент върху минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003г. Налице бил осигурителен стаж преди пенсионирането през 2002г., който бил 3 месеца и за този период му било изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда. Пенсията следвало да бъде отпусната от 21.03.2003г., съответно да се вземе предвид стажът в периода от 21.12.2002г. до 21.03.2003г. Претендира отмяна на атакувания административен акт. В допълнителни писмени молби изразява становище, че му се следва пенсия в по-благоприятен размер от сега получавания.
В писмени молби и в съдебно заседание проведено на 15.10.2024г., жалбата се поддържа лично от оспорващия, който допълва, че освен периода 21.12.2002г. – 20.03.2003г., за времето от 01.01.2000г. до 19.11.2002г. следвало също да бъде взет предвид дохода, съгласно минималните осигурителни прагове, съгласно бюджета на ДОО в сила от 01.01.2003г., както и съгласно приложение към чл.8, т.1 от КЗОО за минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи/професии, съгласно длъжността му „електро-механо шлосер“, която отговаряла на квалифицирани производствени работници, където минималният осигурителен доход бил равен на 200.00 лева. Твърди, че пенсионният орган следвало да отпусне пенсията му от по-късната от посочените дати и да я изчисли при по-висок индивидуален коефициент. В съдено заседание от 11.03.2025г. излага становище, че индивидуалният му коефициент за периода 21.12.2002г. – 20.03.2003г. реално е по-висок от възприетия от органите на ТП на НОИ, поради което към 20.03.2003г. пенсия следвало да бъде отпусната в размер на 160.03 лева.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, като релевира подробни съображения в тази насока, претендира разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от данните по пенсионното досие се установява, че с Разпореждане №56/17.05.2003г. (л.23 гръб, л.149), издадено от ръководител на „Пенсионно осигуряване” при Районно управление „Социално осигуряване“ - Хасково, на жалбоподателя Д. Г. Т. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по §4, ал.3 от ПЗР на КЗОО, считано от 21.12.2002г. – пожизнено, в размер на 113.39 лева.
С последващи разпореждания пенсията на Т. е била изменяна, осъвременявана и преизчислявана.
На 22.04.2024г. в ТП на НОИ – Хасково е било заведено заявление №1056-26-774/22.04.2024г. (л.109), с което Т. е помолил да бъде изчислен индивидуалният му коефициент и размера на пенсията му, съгласно изплатения му доход от 661.05 лева от обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ – за оставане без работа в периода от 21.12.2002г. до 21.03.2003г.
Последвало е преизчисляване на пенсията на жалбоподателя, направено с Разпореждане №********** №5/прот.N01162/24.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП НОИ – Хасково (л.113), като размерът й е определен на 661.00 лева. В разпореждането е обективиран отказ за преизчисляване на пенсията с допълнително представения осигурителен доход след пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 1.020 е приет за по-неблагоприятен. Видно от текста на разпореждането, наред с другите периоди за осигуряване на лицето, пенсионният орган е взел предвид и периода от 01.01.2000г. до 20.12.2022г., като изчисленият размер на пенсията е получен с прилагане на индивидуален коефициент 1.027, който органът е приел за по – благоприятен от получения индивидуален коефициент 1.020, получен с включване на периода 21.12.2002г. до 20.03.2003г.
Разпореждането е било получено от Т. на 09.05.2024г. (л.111 гръб), приложено към писмо изх.№1056-26-774-1 от 02.05.2024г. (л.111). На 31.05.2024г. (л.116) срещу същото е била подадена жалба вх.№1012-26-218/04.06.2024г. (л.115), в която е изложил съображения в подкрепа на искането си за отмяна на акта.
С процесното Решение № 1012-26-218-1 от 13.06.2024г., директорът на ТП НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата срещу Разпореждане №********** №5/прот.N01162/24.04.2024г. на ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково. В административния акт е посочено, че пенсията за осигурителен стаж и възраст е била изчислена на основание чл.100, ал.1, т.2, ал.3-5 от КСО, въз основа на наличните данни за допълнително придобития от лицето осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 21.12.2002г. до 20.03.2003г. в размер 661.50 лева (предст. обезщетение). До издаване на разпореждането пенсията била изчислена за положения осигурителен стаж както следва: Осигурителен стаж от II категория труд – 0 г. 11 м. 28 д.; Осигурителен стаж от III категория труд – 7 г. 01 м. 00 д.; Осигурителен стаж по чл.104, ал.3 КСО – 13 г. 07 м. 09 д. На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд 49 г. 01 м. и 25 д., включително 3 месеца от 3-та категория труд за периода от 21.12.2002г. до 20.03.2003г. и осигурителен доход за периода от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. с осигурителен доход 67847.00 лева и за периода от 01.01.2000г. до 20.12.2002г. с осигурителен доход 3201.47 лева, и изчислен индивидуален коефициент 1.027. Със зачитане на осигурителен доход от 21.12.2002г. до 20.03.2003г. 661.05 лева, базисният период бил формиран от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. с осигурителен доход 67847.00 лева и за периода от 01.01.2000г. до 20.03.2003г. – с осигурителен доход 3862.52 лева., и изчислен индивидуален коефициент 1.020. От изложеното било видно, че индивидуалният коефициент на пенсията с включен осигурителен доход до 20.03.2003г. бил по-неблагоприятен от изчисления към момента индивидуален коефициент 1.027 с осигурителен доход до 20.12.2002г., поради което било отказано да се преизчисли пенсията с допълнително представения доход след пенсиониране.
За изясняване делото от фактическа страна е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), приета без оспорване от страните по делото, като заключението по същата напълно се кредитира от съдебния състав, като обективно и компетентно отговарящо на поставените задачи.
Вещото лице, в първи вариант на заключението си, изчислява индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. 1.675 и индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.2000г. до 20.03.2003г. 0.411. На база тези коефициенти изчислява среднопретеглен коефициент 1.020. Изрично сочи, че индивидуалният коефициент на пенсията с включен осигурителен доход до 20.03.2003г. е именно 1.020. При втори вариант – индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. 1.675 и индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.2000г. до 20.12.2002г. 0.373. На база тези коефициенти изчислява среднопретеглен коефициент 1.027. Изрично сочи, че индивидуалният коефициент на пенсията с включен осигурителен доход до 20.12.2002г. е именно 1.027.
На следващо място, съобразно въпросите на жалбоподателя, експертът дава следното заключение:
Индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.1990г. до 01.01.1993г. 1.675 и индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.2000г. до 21.03.2003г. (с три подпериода - от 01.01.2000г. до 19.11.2002г. вкл. върху 200.00 лева доход на месец, съгласно чл.6, ал.2, т.3 от КЗОО и Приложение № 8, т.1 КЗОО от 2002г.) 0.825. За коефициента за последно посочения период детайлните изчисления на вещото лице са следните: доход – 34м. х 200.00 лева = 6800.00 лева + 123.80/200:21x13/ = 6923.81 лева, за периода 01.01.2000г. – 19.11.2002г. От 20.11.2002г. до 20.12.2002г. вкл. върху 187.14 лева. доход само за един месец, съгласно УП 2-889 от 10.05.2003г., вписан и в справка от Персоналния регистър на НОИ, приложена. От 21.12.2002г. до 21.03.2003г. върху доход 661.05 лева, съгласно обезщетение по чл.222, ал. 1 от КТ, вписан в УП 2-889/10.05.2003г. и посочената по-горе справка. На база тези коефициенти и обстоятелства изчислява среднопретеглен коефициент, с включен осигурителен доход до 20.03.2003г., 1.235. Като взема предвид този коефициент, посочения от жалбоподателя доход 200.00 лева на месец за периода 01.01.2000г. – 19.11.2002г. и други показатели при изчисляване на пенсията, експертът установява размер на пенсията на оспорващия към дата на отпускането й 160.03 лева
С представена от жалбоподателя писмена „пледоария“ /л.206/, същият претендира изчислване на пенсията му съобразно изводите на вещото лице, обективирани на стр. 7 и 8 от ССчЕ, като се сочи в тази връзка, че ако изчисляването на пенсията към дата на отпускане било направено със среднопретеглен коефициент 1.235, размерът й щял да бъде 160.03 лева.
Предвид направените в съдебно заседание пояснения от вещото лице и приложените по делото писмени доказателства подкрепящи изложеното от ВЛ становище, съдът намира така направените изчисления по зададените от жалбоподателя критерии за неотносими към действително релевантните за изчисляване на процесната пенсия показатели. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че изчисленията извършени на база 200 лв. доход на месец са извършени с оглед поставения от оспорващия въпрос в тази насока, предвид претенциите му, че е щял да получава този доход, ако не е бил освободен от работа. По делото липсват представени доказателства, от който да е видно, че Т. е получавал 200.00 лева възнаграждение, което обстоятелство се потвърждава и от ВЛ с оглед извършените от същото проучвания на наличните по пенсионното досие на жалбоподателя документи.
По делото се представят доказателства, които имат отношение към издаваните до сега актове от длъжностни лица на ТП на НОИ и от други органи с адресат жалбоподателя, вкл. и към процесния. Сред тези доказателства са: Заповед №227/20.12.2002г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Т. с „М.М.б.“ ООД в ликвидация, считано от 20.12.2002г. (л.11, 142); Удостоверение №802 от 22.04.2003г., издадено от „М.М.б.“ ООД в ликвидация (л.6), с което се удостоверява, че на Т. е зачетен осигурителен стаж съгласно чл.9, ал.3, т.5 КЗОО за времето на отпуснато обезщетение в периода от 21.12.2002г. до 21.03.2003г.; Справка от Персоналния регистър на НОИ на Т. за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2004г.; Опис на осигурителния стаж на жалбоподателя (л.47 гр.); Опис на осигурителния стаж на жалбоподателя (л.107); Удостоверение №889 от 10.05.2003г., издадено от „М.М.б.“ ООД в ликвидация (л.143), в което се посочва, че на Т. е било изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за периода от 21.12.2002г. до 21.03.2003г. в общ размер 661.05 лева; Трудов договор (л.35 гръб, л.152); Решение №101 от 02.05.2021г. по гр.д.№118/2001г. на Окръжен съд – Хасково (л.14, 36гр., 140), с което е било признато за незаконно уволнението на Д. Т. и е отменена заповедта, с което това е сторено – Заповед №10225/27.11.1996г. на директора на мина „Гита Господинова“, поделение на мини „М.б.“ ЕАД. Съдебното решение е влязло в сила на 05.11.2002г., видно от направеното отбелязване върху него.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена на 02.07.2024г. чрез административния орган (л.8), като по административната преписка липсват доказателства за датата на съобщаване на оспорения акт, предвид което същата се приема за срочна. Жалбата съдържа изискуемите съгласно АПК реквизити, изхожда и от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт. Ето защо е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на процесния административен акт, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и правни основания за неговото издаване.
Не се установява в хода при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административните правила.
При издаване на оспорения акт са съобразени относимите материалноправни разпоредби.
Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя по правилата на чл.70 КСО, като в ал. 3 от кодекса е предвидено, че доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Съгласно текста по чл.70, ал.4 КСО индивидуалният коефициент се изчислява по два способа в зависимост от времето на отпускане на пенсията, като в ал.5 и ал.6 от с. з. се конкретизира как се формира този коефициент, а в ал.7 са посочени някои ограничения в тази връзка. В следващите алинеи на чл.70 КСО са регламентирани и други подходи при определяне на индивидуалният коефициент на лицата с право на пенсия за ОСВ, в зависимост от датата на възникване на това право, обстоятелства около осигурителния му доход, датата му на раждане и други релевантни за съответния случай обстоятелства.
Според чл.102, ал.1, т.2 КСО пенсиите, свързани с трудова дейност – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, може да се преизчисляват по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията.
Нормата на чл.102, ал.4 КСО гласи, че в случай че преизчисляването по ал.1, т.2 с наличните данни за придобития осигурителен стаж и осигурителен доход е по-неблагоприятно за пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на данните за осигурителния стаж за същия период.
В случая, на първо място следва да се отбележи, че няма спор между страните по делото относно индивидуалния коефициент на жалбоподателя за периода 01.01.1990г. – 01.01.1993г., съставна част за формирането на среднопретегления коефициент на лицето с оглед периодите му на осигурителен доход.
Безспорно е, а и е видно от Решение №101 от 02.05.2021г. по гр.д.№118/2001г. на Окръжен съд – Хасково и от Опис на осигурителен стаж /л.107/, че в периода от посочената в Заповед №10225/27.11.1996г. на директора на мина „Гита Господинова“, поделение на мини „М.б.“ ЕАД, дата до 05.11.2002г. респ. и до 20.11.2002г., жалбоподателят не е заемал длъжността „електро-механо шлосер“ поради факта, че в този период е бил незаконно уволнен.
Спорен се явява въпросът за индивидуален коефициент на жалбоподателя за периода от 01.01.2000г. до 20.03.2003г., според който, в този времеви интервал има период – от 21.12.2002г. до 21.03.2003г., който не бил взет предвид от ПО при изчисляване на индивидуалния му коефициент, а е бил отчетен само периода от 01.01.2000г. до 19.11.2002г. Жалбоподателят счита и че определянето на коефициента за периода 01.01.2000г. до 20.03.2003г. следвало да се съобрази с минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно ЗБДОО за 2003г., и съобразно длъжността му „електро-механо шлосер“, която отговаряла на квалифицирани производствени работници, за които минималният осигурителен доход бил равен на 200.00 лева. Освен това, пенсията следвало да се отпусне от дата 20.03.2003г., тъй като осигурителните му права продължавали до тогава, предвид полученото обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Тези доводи на оспорващия настоящият съдебен състав намира за ирелевантни за изчислението на размера на пенсията му към датата на нейното отпускане. Посоченият от жалбоподателя месечен доход от 200.00 лева, който според него е следвало да се вземе предвид ПО, не е относим в случая. От доказателствата по делото не се установява през месеците в периода 01.01.2000г. – 19.11.2002г., а и след това – от 19.11.2002г. до 20.03.2003г., той да е получавал месечен доход в посочения размер. Според данните от Опис на осигурителен стаж /л.107/, които не се оспорват от жалбоподателя, последният месечен доход на Т., докато е бил на работа при „М.М.б.“ ООД (от 20.11.2002г. до 20.12.2002г., т.е. след възстановяването му на работа от Окръжен съд – Хасково), е бил 187.14 лева (заплата), а общият му доход за периода 01.01.2000г. – 20.12.2002г., съответно включващ и тази сума, е 3201.47 лева, което съобразно броя на месеците за периода (35.667) означава средномесечен доход 89.76 лева. Вещото лице потвърждава този резултат в изчисленията си по ССчЕ, като установява и че общият осигурителен доход за страната в обсъждания период по данни от НСИ е 8601.96 лева, което съобразно броя на месеците (35.667) означава средномесечен осигурителен доход 241.18 лева. При това положение индивидуалният коефициент на жалбоподателя за периода 01.01.2000г. - 20.12.2002г. е 0.373 и именно той е ползван като съставна част във формулата за изчисляване на среднопретегления коефициент, определен от ПО на 1.027. Тук следва да се отбележи, че с оглед размера на средномесечния доход (89.76 лева, явяващ се дори по-нисък от МРЗ за 2002г. например, когато тя е била 100.00 лева), при определяне на индивидуалния коефициент на Т., въз основа на който е изчислен размера на пенсията му, за осигурителния доход за периода от 01.01.2000г. до 20.12.2002г. с процесното разпореждане е била взета за база сума, която средно за трите години е над средния размер на минималната работна заплата, установена за страната през 2000г., 2001г. и 2002г., съответно 79, 85 и 100.00 лева (средно 88 лева). Ето защо не е налице нарушаване на принципа през периода, през който лицето е останало без работа (в случая от 27.11.1996г. до 19.11.2002г., вж. 14, 26 гр., л.140) поради уволнение, признато за незаконно – при определяне на осигурителния доход да бъде взета предвид минималната работна заплата, определена за страната (Решение №4267 от 20.04.2006г. на ВАС по адм. д. №10225/2005г., л.28).
Макар и да е не е определящо обстоятелство в случая, следва да се отбележи и факта, че соченият от оспорващия месечен доход – 200.00 лева, който според него следвало да се вземе предвид при изчисляване на среднопретегления коефициент, респ. на размера на пенсията, не e относим и с оглед факта, че към датата на първоначалното опускане на пенсията му – 21.12.2002г., Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003г. (обн. ДВ бр. 119 от 27.12.2022г.), вкл. в частта на Приложението към чл.8, не е бил влязъл в сила, а последното обстоятелство се е случило на 01.01.2003г. Следователно към 21.12.2002г. минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, регламентирани в посоченото приложение, предвидени в Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003г. не са били приложими.
Предвид гореизложено, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че първоначалният размер на пенсията му следва да бъде изчислена при определяне на среднопретеглен индивидуален коефициент 1.235, тъй като същият се получава при вземане предвид на средномесечен осигурителен доход за периода 01.01.2000г. – 21.03.2002г. в размер на 200.00 лева. Данни и доказателства за такъв доход не са налице по делото. Жалбоподателят се позовава на нормативно определен минимален осигурителен доход за икономически дейности и квалификационни групи професии, но доход в този размер не е бил изплащан на жалбоподателя. Фактът, че в ЗБДОО за 2003г. е предвиден такъв праг не може да обоснове основателност на претенцията на жалбоподателя, тъй като на практика платените за него осигурителни вноски за пенсия в посочения по-горе период не са в размери на съответния процент от сумата от 200.00 лева. По изложените съображения на жалбоподателя не се следва изчисляване на пенсията на лицето на база доходи, които той реално не е получавал в обсъждания период или не му се следват на друго основание.
От съдържанието на Разпореждане №********** №5/прот.N01162/24.04.2024г. се установява, че ПО е извършил изчисляване (макар и да не го е обективирал коректно в акта) на среднопретеглен индивидуален коефициент на жалбоподателя и с включен период от 21.12.2002г. до 21.03.2003г., за който лицето е получило обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, като при тези параметри получения коефицент е 1.020, по нисък от възприетия от ПО 1.027. Това се потвърждава и от установяванията по ССчЕ, заключението по която съдът намира за компетентно и изцяло споделя.
Относно довода на оспорващия, че следвало да бъде пенсиониран от по-късна дата – от 21.03.2003г., а не от 21.12.2002г., следва да се има предвид и че характерът на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ го определя като такова с еднократно плащане (Решение № 789 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 142/2010 г.). От това следва, че дори и обезщетението да се получава няколко месеца поред, това не означава, че на практика през това време лицето има осигурителни права за пенсия именно на база получаване на обезщетението. В този смисъл неоснователно се счита, че осигурителните права на жалбоподателя са продължили до 21.03.2003г. поради получаване на обсъжданото обезщетение до тази дата.
Предвид всичко изложено, въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. кредитирайки изцяло заключението на вещото лице – в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, съдът приема оспорения административен акт за законосъобразен, поради което подадена срещу него жалба следва да се отхвърли.
При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски – същите са в размер 100.00 лева – внесен депозит за вещо лице, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Ето защо съдът намира, че Д. Г. Т. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – Хасково разноски по делото в общ размер на 200.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Г. Т. против Решение №1012-26-218-1 от 13.06.2024г. на директора на ТП НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №********** №5/прот.N01162/24.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Д. Г. Т. от [населено място], [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Хасково разноски по делото в размер на 200.00 (двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |