ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429/16.2.2023г.
гр. Пловдив,
16.02.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ - ХХVIII състав в
закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
след като
разгледа Административно дело № 436/2023
г. по описа на съда, на основание чл.163 ал.1 АПК намери за установено
следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Р.И. Д. ЕГН**********, понастоящем в
Затвора гр.София срещу Окръжен съд-Пловдив, Апелативен съд-Пловдив и Върховен
касационен съд с искане за осъждането им за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди от 1000000 евро, произтичащи от действия и бездействия на
посочените органи на съдебната власт във връзка с поведено и приключило пред
тях наказателно производство. Като правни основания за предявяване на
претенцията са посочени едновременно чл.3 ЕКПЧ и чл.3 ЗИНЗС.
От
изложението на фактическите обстоятелства в исковата молба, с които ищецът обосновава
искането и които са изходна база за правната му квалификация, както и отизложеното конкретно в заключителната му
част твърдение, че е налице нарушение на законовите норми при решаване на образуваните
и провеждани спрямо него съдебни наказателни производства, както и при преглед
на приложенията към заявлението, следва да се направи извод, че от ищеца се
претендира обезщетение във връзка с нарушаване от съда на негови защитени права
като подсъдим в нарушение на чл. 5 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи. Ето защо точната правна
квалификация на искането следва да е по чл. 2, ал.1 т.1
и т.2 от ЗОДОВ.
Поради това и
настоящият съд намира, че делото не му е подсъдно, доколкото административните
съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за
вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
т.е. тези свързани с незаконосъобразна административна дейност. Всички други
претенции за обезщетяване на вреди, извън посочената хипотеза, са родово
подсъдни на общите граждански съдилища. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал.3 от ЗОДОВ
исковете по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ
се разглеждат по реда на ГПК, следователно и конкретната искова претенция
подлежи на разглеждане от общите съдилища.
Разпоредбата
на чл.7 от ЗОДОВ определя
специална изборна подсъдност - искът за обезщетение се предявява пред съда по
мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. В случаят с оглед избраната
от ищеца местна подсъдност, приложение ще намери разпоредбата на чл.7 ал.2 ЗОДОВ, като ответниците по иска съвпадат с избраната от ищеца местна
подсъдност, поради което съдът следва да изпрати делото на най-близкия родово
компетентен окръжен съд. В случаят такъв местно компетентен съд сеявява съдът
по настоящият адрес на лицето, а именно Софийски Градски съд, в която връзка
следва да се съобрази и размера на претендираното обезщетение. Предвид изложеното и с оглед съдържанието на исковата
молба, настоящият съдебен състав намира, че следва да изпрати същата по
подсъдност на Софийски
Градски съд, който е местно компетентен да се произнесе по настоящ адрес на ищеца, вкл. досежно процесуалната допустимост на така
предявената искова молба.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 135, ал. 2, вр. с ал. 1 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 436/2023
година по описа на Административен съд – Пловдив ХХVIIІ
състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Софийски
Градски съд.
Да се уведоми
ищецът за горното определение за сведение.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: