Р Е Ш Е Н И Е
№3395/23.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в закрито заседание, проведено
на двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 17897 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на по реда
на чл. 250, ал. 1 ГПК, образувано въз основа на молба вх. № 32717/ 01.06.2019 год. от А.Д.И.,
ЕГН: **********,***, с искане за допълване на Решение № 1466/ 18.03.2018 год., постановено по гр. дело № 17897 по описа
на Варненски районен съд за
2018 год., ХХХV състав, чрез произнасяне по искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 02.07.2019 год. до
окончателното и изплащане.
Искането е обосновано с твърдения за непълнота на
съдебния акт, поради липса на произнасяне по заявената, с молба от 02.07.2019
год., претенция за присъждане на законна лихва върху дължимо обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен имот.
Ответникът по молбата – И.Д.И. не депозира писмен отговор в срока по чл. 250,
ал. 2 ГПК.
Молбата е процесуално допустима – депозирана от
легитимирано лице, в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е основателна,
по следните съображения:
В хипотезата на чл. 250, ал. 1 ГПК е
предвидена възможността за допълване на съдебния акт, в случай че съдът не се е
произнесъл по цялото искане на страната.
В настоящата хипотеза, независимо
от надлежното на претенцията за законна лихва, считато
от датата на заявяване на претенциите по сметки в делбата, с постановеното
решение същата не е коментирана в мотивите на акта,
липсва и произнасяне в тази насока и в диспозитива на
съдебния акт.
Предвид частичната
основателност на претенцията за присъждане на обезщетението за лишаване от
ползване, то основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху присъдената главница, считано от 02.07.2019
год. (датата на предявяване на претенцията по сметки) до окончателното
изплащане на присъдената сума.
По изложените съображения, се налага
извод за основателност на искането, поради което и същото следва да бъде уважено,
на основание чл. 250, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Допълва Решение № 1466/ 18.03.2018 год., постановено по гр. дело № 17897 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., ХХХV състав, като в диспозитива
на същото след „ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН: **********,***5 да заплати на А.Д.И., ЕГН: **********,*** сумата от 1087.91 лв. (хиляда
осемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 1/ 2 ид. ч. от
недвижим имот апартамент с идентификатор
№ * по КККР на гр. Варна, находящ
се в гр. Варна, *, с площ от 56.54 кв. м., състоящ се от
две стаи, кухня, баня – тоалет,
коридор и два балкона, ведно с прилежащото избено помещение с полезна площ от 2.31 кв.
м. и 0.6678 % идеални части
от общите части на сградата
и правото на строеж, за периода 21.12.2018 год. – 02.07.2019 год., на основание чл. 31, ал. 2
ЗС,..“ да се чете „ведно със законна лихва считано от датата
на предявяване на претенцията в съда – 02.07.2019 г. до окончателно изплащане
на задължението, …”, на основание чл.
250, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: