Мотиви към Решение № 224/20.02.2020 г. по НАХД № 379/2020 г. на БРС
Производството по делото е образувано по предложение
на прокурор при БРП, с което Д.Е.П., ЕГН **********, е обвинен в това, че на
23.04.2019 г., в гр. Бургас, по ул. “Иван Богоров“, в посока ул. “Странджа“,
управлявал МПС - лек автомобил марка „БМВ 330“, с рег. №, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0451-000039/29.03.2019
г., издадена от РУ Ябланица при ОДМВР - гр. Ловеч, връчена на 29.03.2019 г. и влязла
в сила на 15.04.2019 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Предлага се Д.Е.П. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание съгласно чл.78а от НК.
В съдебно заседание представител на БРП поддържа
предложението, моли на П. да му се наложи минимално наказание „глоба“.
Обвиняемият се присъединява към казаното от
представителя на БРП и моли за наказание в минимален размер.
От събраните
в хода на наказателното производство доказателства - материалите по досъдебно
производство № 431 ЗМ - 510/2019 г. по описа на 01 РУ - Бургас, пор. №
1452/2019 г. на РП - Бургас, се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Д.П. е роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, студент.
Обвиняемият Д.П. притежавал СУМПС № *********,
издадено на 28.11.2016 г. Водел се на отчет като правоспособен водач в сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР-Бургас с придобити категории „В”, „АМ“ и „М“.
На 29.03.2019 г. била издадена Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-0451-000039 от Марин Димитров - на
длъжност мл. автоконтрольор към РУ - Ябланица при ОД на МВР - гр. Ловеч, която
била връчена лично на обв. Д.П. на 29.03.2019 г.
и влязла в сила на 15.04.2019 г. С нея на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП на обвиняемия е било отнето временно свидетелството за управление на МПС
до заплащане на наложеното му наказание „Глоба“.
На 23.04.2019 г., въпреки, че знаел, че СУМПС е
отнето временно с горепосочената заповед, Д.П. привел в движение и предприел управление
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330“ с рег., като се движел по ул. „Иван
Богоров“ в посока ул. “Странджа“ в гр. Бургас. Тогава бил спрян за проверка от
св. Б Ж - полицейски служител към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Бургас.
При проверката Д.П. не представил свидетелство за управление на МПС. Била
извършена справка чрез оперативния дежурен, при която се установило, че СУМПС
на обвиняемият е отнето временно със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0451-000039/29.03.2019 г., издадена от РУ Ябланица
при ОДМВР - гр. Ловеч, връчена на 29.03.2019 г. и влязла в сила на 15.04.2019
г. Свидетелят К М съставил акт за установяване на административно нарушение № 333679/2019 г., серия „АА“ на Д.П. за
извършеното от него нарушение на правилата, визирани в ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от
материалите по досъдебно производство № 431 ЗМ - 510/2019 г. по описа на 01 РУ
- Бургас, пор. № 1452/2019 г. на РП - Бургас, които съдът на основание чл. 378,
ал. 2 от НПК изцяло възприема и съобразява при установяване на фактическата
обстановка по делото, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи се.
Тези доказателствени източници са АУАН, заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, квитанция, справка за нарушител, справка за съдимост,
както и показания на свидетелите К М М, В Н С, Д. М Г и Б Г Ж.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. От така
кредитираните доказателствени материали, безпротиворечиво се установява
гореописаната фактическа обстановка, като не са налични противоречиви
доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други. Фактическата обстановка не се оспорва по
никакъв начин от обвиняемия.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, че Д.Е.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.
343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, защото на 23.04.2019 г., в гр. Бургас, по ул.
“Иван Богоров“, в посока ул. “Странджа“, управлявал лек автомобил марка „БМВ
330“, с рег. № в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство,
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0451-000039/29.03.2019 г., издадена от РУ Ябланица при ОДМВР - гр. Ловеч,
връчена на 29.03.2019 г. и влязла в сила на 15.04.2019 г.
Въз основа на всичко изложено, може да се направи
извод, че Д.Е.П. със своите действия е изпълнил от обективна страна
изпълнителното деяние, изразяващо се в управление на МПС, тъй като същият е
привел лекия автомобил в движение и се е придвижвал с него в гр. Бургас. Лекият
автомобил е „моторно превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 ЗДвП,
като управлението му се е осъществило в срока на изтърпяване на ПАМ, наложена с
процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, която му
е връчена, необжалвана и влязла в сила.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК,
доколкото обвиняемият е съзнавал общественопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не трябва
да управлява МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС, както и че с действията си привежда в движение МПС и го
предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е искал да
управлява МПС-то и то именно в срока на забраната, наложена му с процесната заповед.
За извършеното престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и глоба от
200 до 1000 лв. От деянието на Д.П. не са настъпили имуществени вреди. Той не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV, глава
VІІІ от НК към момента на извършване на настоящото престъпление. Предвид
изложеното съдът намира, че са налице задължителните предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78А от НК. При определяне конкретния размер на
наказанието по чл. 78а, ал. 1 НК, съдът съобрази смекчаващите отговорността обстоятелства
- относително младата му възраст, че същият е безработен и понастоящем учи. Настоящият
състав счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно
минало на обвиняемия, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за
приложението на чл. 78а НК. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира. Ето защо, съдът намира, че целите на наказанието по чл. 36 НК, ще
бъдат постигнати в пълна степен, като му бъде наложено административно
наказание „Глоба“ в минимален размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в размер на 1000 лв.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК за присъдените глоби се издава изпълнителен лист от
първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият беше осъден да заплати в полза
на съда сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4,
т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.