№ 239
гр. С., 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20232230200550 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба на Д. С. Д. против наказателно
постановление №22- 0000630/28.03.2023г., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация“- Б., с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.40, ал.1, т.9 от Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси, издадена от Министъра на транспорта и
съобщенията (МТС) е наложено наказание на основание чл.105, ал.1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвП), а именно „Глоба“ в размер на 200
(двеста) лева. Моли за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично в
съдебно заседание. Поддържа жалбата и моли наказателното постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който счита наказателното постановление за
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 21.02.2023г. около 10,59 часа инспектори от РД „Автомобилна
1
администрация“- Б., свидетелите Ц. П. и Г. Р. се намирали на Автогара- С..
Извършили контролна проверка по повод спазването на изискванията за
превоз на пътници. При проверката се установило, че жалбоподателят
управлява моторно превозно средство „Ивеко Отойол М 239“ с рег. №......... от
кат. М3 и извършва превоз на пътници по автобусни линии на територията на
Република България по маршрут С.- с. Ч.- С.. Във връзка с това от водача
били изискани документите за проверка. Жалбоподателят не представил
валидна карта за квалификацията си на водач, а именно карта за
квалификация на водач за категория „Д“.
Свидетелят Ц. П. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.40, ал.1, т.9 от Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси, издадена от Министъра на транспорта и
съобщенията. За това нарушение му съставил акт за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие директорът на РД „Автомобилна администрация“- Б.
възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно
постановление като на основание чл.105, ал.5 от ЗАвП му наложил наказание
„Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице,
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Ц. П. и Г. Р.
изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В
наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите
2
разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може
да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени.
Съдът следва да отбележи, че не намира за нарушение на процесуалните
правила това, че в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление е изписана различна фамилия на жалбоподателя
и възражението в тази насока е неоснователно. Действително в двата акта
като нарушител е индивидуализиран Д. С. П., а същият в жалбата си твърди,
че фамилията му е Д.. Видно от приложената по делото справка от
Изпълнителна агенция автомобилна администрация, касаеща валидността на
картите за квалификацията на водачите, фамилията на нарушителя е Д.. Но от
същата справка се установява, че е налице единство между посоченото ЕГН в
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление и това, което е вписано в справката. Освен това от показанията
на разпитания инспектор, участвал при проверката св. Г. Р. се установи, че
системата, сама генерира данните на лицето при въвеждане на единен
граждански номер в издавания акт. Жалбоподателят е бил запознат от
служителите на „Автомобилна администрация“ с така съставения му акт за
установяване на административно нарушение и го е подписал без възражение.
Поради всичко гореизложено, съдът намира това разминаване във фамилията
на жалбоподателя за техническа грешка, която не оказва влияние на
законосъобразността на акта и наказателното постановление в тази насока,
доколкото самоличността на нарушителя е установена и останалите
индивидуализиращи го данни съвпадат.
Съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочат
производството и да доведат до издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление. Както е видно от акта за установяване на административно
нарушение №00029 от 21.02.2023г. актосъставителят е описал, че водачът
извършва превоз на пътници без валидна карта за квалификация на водача по
смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози.
Същите обстоятелства са описани и в обжалваното наказателно
3
постановление. Разпоредбата на чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните
превози е нова и гласи, че оборудването с обезопасителни колани на
моторните превозни средства от категории М2 и М3, които не са оборудвани
фабрично с такива, се извършва по реда на наредбата по чл.146, ал.1 от
Закона за движението по пътищата. Посочената наредба е издадена
действително въз основа на тази разпоредба, която сега е под ал.9 на чл.7б от
ЗАвП. Когато е издадена Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС за условията и
реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси тя е била точно ал.5. От друга
страна тази разпоредба не е нарушена от жалбоподателя. Нарушена е
разпоредбата на чл.40, ал.1, т.9 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС и това
правилно е описано, както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в атакуваното наказателно постановление. Следва да се
отбележи, че текстово ясно и точно е описано в какво точно се изразява
нарушението на жалбоподателя, а именно, че извършва превоз на пътници без
валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б,
ал.5 от ЗАвП. Именно този текст е посочен в разпоредбата на т.9 на чл.40, ал.1
от Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията.
Правилно е определена санкцията на жалбоподателя, а именно по
чл.105, ал.1 от ЗАвП, която гласи: За нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лева.
Административнонаказващият орган се е съобразил с промяната на чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП, че поведението на водача се санкционира ако се извършва
обществен превоз без издаден за моторното превозно средство документ
изискуем от закона или подзаконов нормативен акт като картата за
квалификация на водача не се явява такъв документ защото не касае
моторното превозно средство, а водача.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да доведе
до отмяна на наказателното постановление. Санкцията е определена правилно
4
и отговаря на нарушението и на вината на жалбоподателя.
Ето защо съдът счита наказателното постановление за законосъобразно
и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22- 0000630/28.03.2023г. на директора на РД
„Автомобилна администрация“- Б., с което на Д. С. Д. с ЕГН ********** на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.40, ал.1, т.9 от
Наредба №2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, издадена от МТС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5