Р Е Ш
Е Н И Е
№ 314
гр. Троян, 15.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на първи октомври две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. С.
Секретар: Ц.Б,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 373
по описа на съда за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, чл.128, т.2 КТ
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ и чл.128, т.2 от КТ по молба на Н.Д.М. ***, чрез пълномощника адв.Б.Д. ***, предявени против „В и К Стенето“ ЕООД, ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление: гр.Троян, ул.“Христо Ботев“ № 213,
представлявано от управителя Т.С.Г.
Ищецът твърди, че със Заповед №
РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „В и К Стенето" ЕООД,
издадена в качеството на работодател на ищеца, на основание чл.188, т. 3 от
Кодекса на труда във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ – за неявяване на работа
в течение на два последователни работни дни, чл. 189, ал.1 и чл. 193, aл. 1 от КТ, е наказан с уволнение. На основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от деня на връчване на
заповедта.
В молбата се твърди, че ищецът е
подал писмено заявление за ползване на платен годишен отпуск по чл.155 от КТ за
периода от 02.04.2018г. до 05.04.2018г. вкл., прието с вх. № 193/27.03.2018г.
Заявлението не е удовлетворено от страна на работодателя, като същият не е
издал писмена заповед за ползването на отпуска. Ищецът не се явил на работа в периода от
02.04.2018г. до 05.04.2018г. включително. Със заповед № РД-132/23.04.2018 г.
ответникът-работодател отправил писмено нареждане до Н.Д.М. за даване на
писмени обяснения за отсъствието си от работа в периода от 02.04.2018г. до
05.04.2018г. вкл. Ищецът представил сведение, прието с вх. № 245/23.04.2018г. и
разгледано. Работодателят приел, че извършеното действие от страна на работника
е тежко нарушение на трудовата дисциплина - неявяване на работа в течение на
четири последователни работни дни в периода от 02.04.2018г. до 05.04.2018г.
вкл. Мотивите и основанието за налагане на наказанието „Уволнение“ са посочени
като нарушение на трудовата дисциплина - неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, което нарушение работодателят преценил като тежко,
поради съществено засягане на производствената необходимост при въвеждане на
системите за наблюдение и контрол. По тези причини работодателят счел, че
извършеното нарушение обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение, като на работника не се дължат обезщетения. Ответникът приел, че на основание чл.221,
ал.2 от КТ работникът дължи обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - 30 дни.
Ищецът счита, че
дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено със Заповед №
РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „В и К Стенето" ЕООД, е
незаконосъобразно. Сочи,
че липсата
на вина води до липса на дисциплинарно нарушение, поради което моли за неговата
отмяна.
Ищецът
прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Н.Д.М., извършено със Заповед №
РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „ВиК Стенето" ЕООД и да бъде
отменено наложеното със Заповед № РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „В и К
Стенето" ЕООД наказание „Дисциплинарно уволнение“, като ищецът бъде
възстановен на заеманата длъжност във „В и К Стенето"
ЕООД, ЕИК *******
Ищецът
прави искане да бъде осъдено ответното дружество „ВиК Стенето" ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление и
седалище в гр. Троян, ул. „Христо Ботев" № 213, да заплати на Н.Д.М., обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението / като в първото с.з. е уточнил периода/ от
24.04.2018 год. до 21.05.2018г . в размер на 377.40 лв., ведно със законната лихва върху
него от датата на внасяне на исковата молба в съда до окончателното му
изплащане, както и да бъде осъден ответника да заплати на Н.Д.М., месечното трудово
възнаграждение за месец април 2018 год.,
удържано по реда на чл.221, ал.2 от КТ в общ размер 740 лева, ведно със
законната лихва от датата на внасяне на исковата молба в съда, до окончателното
му изплащане.
Претендира направените разноски в производството.
При проведената процедура по реда на
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, чрез пълномощника
си адв.К.Н.-Д. от ЛАК, в който е взето становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. В отговора
се сочи, че не е спорно, че трудовото правоотношение между
страните е възникнало със сключване на трудов договор №1/28.02.2013г., с
последно Допълнително споразумение №5/12.02.2018г.; че ищецът е подал молба за
ползване на платен годишен отпуск с вх.№193/27.03.2018г. и че със Заповед № РД-1032/23.04.2018г.
на Управителя на „В и К Стенето" гр.Троян на ищеца са поискани писмени
обяснения за отсъствието му от работа в периода 02.04.2018г.-05.04.2018г. във
връзка с налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.З от КТ за нарушение
по чл.190, ал.1, т.2 от КТ; На 24.04.2018г. на ищеца е връчена Заповед № РД-135/24.04.2018г.
на Управителя на „В и К Стенето" гр.Троян, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение".
Останалите твърдения и правни изводи на ищеца се оспорват
от ответника.
В отговора е посочено, че в периода
23.03.2018г.-30.03.2018г. ищецът е бил в отпуск по болест, съгласно болничен
лист № Е 2018 0600128, издаден от д-р И.К., общо 8 календарни дни, при домашен
амбулаторен режим. На 27.03.2018г. ищецът е подал молба за ползване на платен
годишен отпуск с вх. № 193/27.03.2018г. , като разрешение от работодателя за
ползване на отпуск не е дадено, въпреки това ищецът не се явил на работа в
периода 02.04.2018г.-05.04.2018г., което е отразено като самоотлъчка в Таблица
за отчитане явяването и неявяването на работа за месец април 2018г., ред 12.
Ответникът твърди, че ищецът не е ползвал платен годишен
отпуск в процесния период 02.04.2018г. - 05.04.2018г., тъй като съгласно
чл.173, ал.1 от КТ, платеният годишен отпуск се ползва от работника с писмено
разрешение на работодателя. Съгласно чл.26 от Правилника за вътрешния трудов
ред, отпуските, за ползването на които в КТ е предвидено даване на съгласие от
работодателя, се ползват, като работникът представи писмено заявление 5 работни
дни преди деня, от който желае да ползва отпуск. Върху заявлението трябва да
бъде отразено становището на прекия ръководител за ползването на отпуска.
Съгласно чл.27 от Правилника за вътрешния трудов ред, срокът по чл.26 може да
не бъде спазен при извънредни обстоятелства, като същите трябва да бъдат
посочени в заявлението. Ответникът твърди, че заявление вх. № 193/27.03.2018г.
е подадено без да е спазен срокът по чл.26 от Правилника, като на дата
27.03.2018г. ищецът е бил в отпуск по болест при домашен амбулаторен режим.
Посочено е, че видно от същото заявление, мнение на прекия ръководител за
ползване на отпуска не е дадено, нито са описани извънредни обстоятелства,
съобразно чл.27 от Правилника. Работодателят е преценил тези обстоятелства,
предходното отсъствие на работника по болест, последващите дати с неработни
дни, при които работникът няма да полага труд общо 18 последователни календарни
дни, и то в условията на належаща производствена необходимост. По тези причини ответникът
твърди, че на ищеца не е разрешено ползване на отпуск и заповед за разрешено
ползване не е издавана.
Твърди
се, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 от КТ - поискал
е и е приел писмените обяснения на работника. В тях като доказателство за
причината за отсъствие на работника е посочено само заявление вх. № 193/27.03.2018г.,
което е с недостатъчно изискуеми от правилника реквизити и въз основа на което
не е издадена заповед от работодателя за разрешаване ползването на искания
отпуск. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194 от КТ. Твърди
се, че Заповед № РД-13 5/24.04.2018г. на Управителя на „В и К Стенето"
гр.Троян, с която е наложено дисциплинарното наказание, отговаря на изискванията
на чл.195, ал.1 от КТ и е връчена на ищеца по реда на чл.195, ал.2 от КТ. Дисциплинарното
нарушение е извършено от ищеца виновно. Същият е знаел и е бил длъжен да знае
реда за ползване на платен годишен отпуск. Ищецът не се е съобразил с установения
ред от КТ и Правилника за вътрешния трудов ред за изготвяне на заявлението,
подаването му в срок и не се е явил в първия работен ден след изтичане срока на
отпуска по болест, за да получи разрешение или отказ да ползва отпуск.
Ответникът излага, че дисциплинарното
уволнение е извършено законосъобразно, поради което предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен.Поради неоснователността на иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, неоснователни се явяват и акцесорните исковете по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.З във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Предвид на което е
направено искане да бъдат отхвърлени предявените искове и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски в производството.
Във връзка с твърденията и
възраженията на ответника, депозирани в отговора на ИМ, ищецът е предявил
в условията на евентуалност два инцидентни установителни иска за прогласяване нищожност на Правилник
за вътрешния трудов ред във „ В и К Стенето“ ЕООД гр.Троян, които съдът е приел
за съвместно разглеждане. Ищецът твърди, че правилникът за вътрешния ред не е
съобщаван или разгласяван в предприятието на ответника. С оглед на което прави
искане съдът да постанови решение, с което
да бъде прогласена нищожността на Правилника за вътрешния трудов
ред във „ В и К Стенето“ ЕООД от 2015г. поради противоречието му с чл.181, ал.2
от КТ. При условията на евентуалност е поискал да бъде прогласена нищожността
на т.26 от Правилника за вътрешния трудов ред във „ В и К Стенето“ ЕООД от 2015г.
В представения отговор ответникът,
чрез пълномощника си адв.К.Н.-Д. от ЛАК, в сочи, че Правилникът за вътрешния трудов ред във „В и К Стенето" ЕООД е
издаден от работодателя при спазване на разпоредбите на чл.181, ал.2 от КТ. Клаузите,
заложени в правилника, не противоречат на закона и не са нищожни. Твърди се, че на 26.06.2015г. работодателят е провел
предварителни консултации със синдикатите и представителите на работниците по
чл.7, ал.2 от КТ, преди да пристъпи към издаване на Правилника за вътрешния
ред. На тези лица предварително са предоставени материали, за да могат
ефективно да участват в процеса на издаване на оспорения вътрешен за
предприятието документ. Дебатите по спорните въпроси и уговорките между
страните са отразени в протокол от същата дата. На 26.08.2015г. на основание
чл.181 от КТ работодателят е издал Правилник за вътрешния трудов ред, екземпляр
от който, съгласно т.37 се съхранява в ПС „Баба Руса", което е работното
място на ищеца.
В съдебно заседание исковете се
поддържат от пълномощника на ищеца адвокат Б.Д. ***. В хода на производство е направен
отказ от иска с правно основание чл.128, т.2 КТ и с протоколно определение от
01.10.2018г. производството по гр.д. № 373/2018г. по описа на Троянски районен
съд е прекратено в частта на този иск. По отношение на другите предявени искове
процесуалният представител прави искане същите да бъдат уважени и на ищеца да
бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Подробни
аргументи адв.Д. е развил в депозираната писмена
защита.
За ответника „В и К Стенето“ ЕООД, представляван от управителя Т.Г., в съдебно
заседание се явява лично управителят и с пълномощника адв.К.Д.
***, която оспорва предявените искове, а по отношение на прекратеното
производство в частта на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ претендира
разноски. В представената писмена защита процесуалният представител е доразвил
доводите си за неоснователност и недоказаност на исковете и е направил искане да
бъдат присъдени направените разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
По делото не е спорно, че страните са
били в трудово правоотношение, считано от 28.03.2003г., изменяно многократно с допълнителни
споразумения към същия, а и това се установява от представените писмени
доказателства, както следва: Допълнително споразумение № 8/28.02.2014г.;
Допълнително споразумение № 1/06.02.2015г.; Допълнително споразумение № 7/03.07.2015г.;
Допълнително споразумение № 21/30.09.2016г.; Допълнително споразумение № 7/22.02.2017г.
и Допълнително споразумение № 5/12.02.2018г.
Не е спорно че
ищецът е подал молба за ползване на платен годишен отпуск с вх. № 193/27.03.2018г.
и че със Заповед № РД-1032/23.04.2018г. на Управителя на „В и К Стенето"
гр.Троян на ищеца са поискани писмени обяснения за отсъствието му от работа в
периода 02.04.2018г. - 05.04.2018г. във връзка с налагане на дисциплинарно
наказание по чл.188, т.3 от КТ за нарушение по чл.190, ал.1, т.2 от КТ; На
24.04.2018г. на ищеца е връчена Заповед № РД-135/24.04.2018г. на Управителя на
„В и К Стенето" гр.Троян, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение".
Спорно е по
делото спазен ли е редът за ползване на платен годишен отпуск от страна на
ищеца и налице ли е виновно поведение във връзка с отсъствието от работа на
ищеца в периода 02.04.2018г.-05.04.2018г.
За доказване
на твърденията на ищеца, че в периода от 02 до 05.04.2018 год. той е поискал изписването на части от склад на
ответника, за да подготви работата си след отпуската, по делото е представен складов запис-заявка за материали
до Евротех ЕООД за сменяем датчик за газанализатор. Заявката е подписана от
стоковеда В. К. на 05.04.2018г. и на нея с ръкописен текст е изписано „Н.М. в
отпуск“.
По искане
на страните са разпитани свидетелите В.Х.Г., В.А.К., Р.П.Б., Е.С.С., Т.П.Д., Р.С.П. и Д.И.Д..
От
показанията на свидетеля В.Х.Г. се установява, че в заявлението на ищеца за
ползване на отпуск в периода 02.04.-05.04.2018г. той е посочен като работник,
който да го замества. Свидетелят заявява, че той е замествал ищеца в този
период, за който е знаел, че Н.Д.М. е в
отпуск и никой от дружеството не го е уведомявал колегата му да е бил в самоотлъчка през това време.
Свидетелката
В.К., работеща в ответното дружество като склададжия, сочи в показанията си, че
тя е пуснала заявка за материали на 05.04.2018г. по искане на ищеца, който й се е обадил. След
като изготвила заявката, тя я изпратила в администрацията на дружеството, за да
бъде съгласувана от Р.Б.. Свидетелката заявява, че в задълженията й влиза да води
присъствената форма на служителите в базата на дружеството „Баба Руса“ и в нея
отбелязва само присъстващите на работа служители с обозначение „8“, колкото са
работните часове за деня. Посочената самоотлъчка с буква „С“ за процесния
период от 02.04.0-05.04.2018г., отнасяща се до ищеца, свидетелката сочи, че не
е попълнена от нея, тъй като данните за отсъстващите лица тя не попълва, а това
се прави в администрацията от служител „Човешки ресурси“. Свидетелката не е
присъствала на събрание, проведено през месец май 2015г., при което да е бил
избран Д.Д. за представител на работниците в
дружеството. Не й е известно и да е било провеждано такова събрание.
Свидетелката
Р.Б.-ръководител „Финансов отдел“ в ответното дружество сочи, че тя е написала
върху заявката за материали, че Н.М. е в отпуск, тъй като така била информирана
при посещение в базата „Баба Руса“, където е работното място на ищеца. Поради
което не е съгласувала и одобрила тази заявка за материали.
Свидетелката
Т.Д. заявява в своите показания, че протоколът за проведени предварителни
консултации при издаване на Правилник за вътрешния трудов ред на ответното
дружество, чиято истинност е оспорена от ищеца и е открито производство по реда
на чл.193 ГПК, е подписан от нея не през 2015г., както е посочено в документа,
а през 2018г.
Свидетелят Д.Д. заяви в показанията си, че се е подписал върху протокола
за проведени консултации заедно с Т.Д., но твърди, че това не е станало през
юни 2018г., като заявява, че не помни през коя година е подписал оспорения
протокол.
Свидетелката
Р.П., посочена в оспорения протокол, че е уведомена за събрание, заявява, че не
е уведомяване на събранието и за пръв път вижда предявения й протокол за
проведени предварителни консултации.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, като отчита, че всички
свидетели, без св.П., са служители в ответното дружество. Показанията на св.Б.преценява
с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид заеманата длъжност и с оглед на която, възможната й заинтересованост в полза на ответното
дружество. Показанията й съдът преценява с оглед другите доказателства и отчита
противоречие с тях. Нейните показания относно датата на подписване на оспорения
протокол за проведени консултации се различават от показанията на св.Д., които
съдът кредитира като достоверни. Освен това от Р.Б. изхожда Докладна записка от
15.03.2018г., в която същата е изложила твърдения за нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца. Въз основа на тази докладна, на Н.М. е било
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, за което е служебно известно на
съда, че по гр.д. № 335/2018г. по описа на ТРС, с влязло в сила решение, същото
е било отменено като незаконосъобразно.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обосновано
и компетентно изготвено. От него се установява, че за периода
23.04.2018г.-21.05.2018г. размерът на обезщетението по реда на чл.344, ал.1,
т.3 КТ, което би било дължимо при основателност на претенцията, е в размер на
377.70 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
По
иска с правно основание чл.
344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/
Трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. чл. 188, т.3 във вр. чл.190,
ал.1, т.2 от КТ. Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно
наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение. Дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана заповед, която трябва да съдържа описание на
нарушението с обективните и субективни признаци, времето на извършването му,
вида на наказанието и правното основание
- чл. 195, ал. 1 КТ. Неспазването на предписаната от закона форма и
съдържание на заповедта води до
незаконосъобразност на уволнението. Моментът на налагане на дисциплинарното
наказание е този на връчване на заповедта за уволнение – чл. 195, ал. 3 КТ. Към
този момент се преценява спазен ли е преклузивният срок по чл. 194 КТ.
За да е налице валидно упражнено право
за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са
изпълнени следните законоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав
по налагането на дисциплинарно наказание:
За деянията, за които е наложено
наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ.
Наказанието да е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 от КТ и при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Деянието, за което е наложено
дисциплинарното наказание, да е осъществено от ищеца и същото да представлява
нарушение на трудовата дисциплина /нарушение на трудови задължения на ищеца. Наложеното наказание да е определено при
спазване критериите на чл. 189 КТ.
В случая не е спорно между страните, че работодателят е поискал от ищеца обяснения,
които са дадени от същия пред субекта на дисциплинарна власт и предхождат
налагането на дисциплинарното наказание, което е наложено в рамките на
преклузивния срок. Заповед № РД – 135/24.04.2018г. е издадена в предписаната от
закона форма и съдържа изискуемото съдържание.
Настоящият състав намира, че ответникът не е
изпълнил задълженията си, вменени му с разпоредбана на чл.189, ал.1 от КТ. При
определяне на наказанието, което е най-тежкото от предвидените дисциплинарни
наказания, а именно „дисциплинарно уволнение“,
работодателят не е взел предвид тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които то е било извършено, както и
поведението на работника или служителя.
Предвид на което приема,
че е налице несъответствие между така наложеното от работодателя наказание на
ищеца и извършеното от него нарушение.
Безспорно е , че ищецът е подал
заявление за ползване на платен годишен отпуск в периода
02.04.2018г.-05.04.2018г., което е прието с вх. № 193/27.03.2018г. След като работникът е внесъл молба за
разрешаването на отпуск, работодателят следва да се произнесе по нея и следва
да съобщи заповедта си по молбата, ако същата касае отказ от разрешаване на
отпуск, още повече, че към датата на подаване на заявлението ищецът не е бил на
работа, тъй като поради заболяване е бил в домашен амбулаторен режим на
лечение. Твърденията на ответника, че отпуските в
предприятието се заявяват поне пет
работни дни предварително и работникът е длъжен да се запознае със заповедта за
разрешаването им, се оборват от представените по делото заявления №
92/12.02.2018г., № 131/26.02.2018г. и № 193/27.03.2018г., по които са издадени
Заповеди № РД 54/13.02.2018год.; № РД 79/27.02.2018год. и № РД193/27.03.2018 год.
Те доказват, че обичайната практика в дружеството-ответник е молбата за
разрешаване на отпуск да се отправя един, а не пет дни преди ползването й. От
тях се установява и че изявленията на
работодателя не се съобщават на работника, защото в тях няма разписки за
връчване, нито такива са представени отделно.
Процесното
заявление на ищеца Н.Д.М. за ползване на
отпуск от 02.04.2018г. е внесено четири работни дни преди ползването, а именно – на 27.03.2018г. От разпитаните по
делото свидетели –колеги на ищеца, никой не заяви да му е било известно, че Н.М.
е бил в самоотлъчка в периода 02.04.-05.04.2018г., а всички сочат, че е бил в
отпуск. Дори св.Р.Б. – негов пряк ръководител, е записала това обстоятелство
върху заявката за материали от 05.04.2018г. Ответникът нито твърди, нито е
ангажирал доказателства, които да установяват съобщаване на отказа за ползване
на заявения отпуск, което изявление да е достигнало до ищеца. При евентуално
наличие на съобщен отказ, неявяването в два последователни дни би съставлявало
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В случая обаче
ищецът по нинакъв начин не е узнал, че работодателят не е разрешил ползвания
отпуск. Той именно в този период е поискал и доставката на сменяемия датчик за
газанализатор, като се е свързал по телефон със свидетелката В.К..
Несъстоятелни
са доводите на процесуалния представител на ответника, че работодателят
не е разрешил отпуска, преценявайки обстоятелствата, че не е спазен срокът за
подаване на заявление-5 работни дни преди датата на искания отпуск; предходното
отсъствие на работника по болест, последващите дати с неработни дни, при които
работникът няма да полага труд общо 18 последователни календарни дни. Няма
доказателства, установяващи известяването на ищеца, че продължителното му
отсъстие преди заявения отпуск налагат явяването му на работа поради наличието
на належаща производствена необходимост.
Ответникът е представил
протокол за проведени предварителни консултации с дата 26.06.2015г. за издаване
на правилник за вътрешния трудов ред. В хода на откритото производство по
оспорване истиността на документа по реда на чл.193 ГПК съдът намира, че е
доказана неистинността на документа, а именно, че този протокол не е съставен
на датата, посочена в него -26.06.2015г., а е изготвен през 2018г., явно за
нуждите на настоящето производство. Това се установява от показанията на
свидетелката Т.Д., която изрично заяви това обстоятелство, а именно, че не е
подписала протокола през 2015г., а през 2018г. Свидетелят Д.Д. заяви в показанията си, че се е подписал върху протокола
за проведени консултации заедно с Т.Д., но твърди, че не помни през коя година
е подписал оспорения протокол. Установява се от показанията на св.Р.П.,
че тя не е уведомявана за провеждане на събранието. Свидетелката
В.К. също заявява, че не е присъствала на събрание, проведено през месец май
2015г., при което да е бил избран Д.Д. за
представител на работниците в дружеството. Не й е известно и да е било
провеждано такова събрание.
Предвид което се установява, че
съдържанието на оспорения протокол в частта на датата на съставяне-
26.06.2015г., е невярно и документът, като неистински, следва да се изключи от
доказателствата по делото на основание чл.194, ал.2 ГПК .
Ищецът е направил искане в условията
на евентуалност да бъде прогласена нищожност на правилника за вътрешния трудов
ред от 2015г., респ. клауза от него, посочена в т.26.
Работодателят разполага с правната възможност по чл. 181 от КТ да издаде правилник за
вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и
урежда организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата
дейност. Съгласно разпоредбата
на чл.181, ал.2 КТ, работодателят издава правилника за вътрешния трудов
ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на
синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2.
От доказателствата по делото се установява, че правилникът за вътрешния
трудов ред на„В и
К Стенето“ ЕООД гр.Троян
не е консултиран с представителите на
КНСБ и федерация СИВ - действащи синдикални организации в предприятието на
ответника към датата на процесното дисциплинарно нарушение.
Правилникът по своя характер е
нормативен акт, който е подзаконов. Нормативните актове установяват общи и неадресирани към
конкретни правни субекти правни положения и правни отношения. По тези признаци
тези актове приличат на законите. Те се отличават от тях обаче, както по
органа, който ги създава, така и по своя производен характер – те съдържат
подзаконови, подчинени на закона правни норми. С
приемането на АПК е регламентирано оспорването по съдебен ред на подзаконови
нормативни актове като самостоятелно контролно-отменително административно
производство. Съгласно чл.
15, ал. 1 ЗНА, нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на
другите нормативни актове от по-висока степен. Следва указанието в чл.
15, ал. 3 (предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.), че ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока
степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт / ТР № 2
от 201г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид
изложеното съдът намира, че е недопустимо прогласяването на нищожност в настоящето производство на Правлиника за
вътрешния трудов ред от 2015г., предвид уредения ред за оспорване по АПК.
Поради което производството в частта на предявения инцидентен установителен иск
следва да бъде прекратено като недопустимо.
Предвид
разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗНА съдът намира, че провеждането на консултации със
синдикалните организации е императивно изискване за приемането на правилника
съгласно чл.181, ал.2 от КТ и без провеждане на необходимите
консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с
представителите на работниците и служителите
няма валидно приет правилник за вътрешния ред на ответното дружество от
26.08.2015г.
С оглед
изложеното настоящият състав намира, че не е налице виновно поведение от страна
на ищеца във връзка с ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Наличието
на вина е задължителна предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание.
Вината се доказва от работодателя. В случая ответника следваше да докаже по
безспорен начин, че ищецът е знаел преди 02.04.2018год., че отпуска му е
отказан, респективно – че е налице заповед за отказ и тя е съобщена по
безспорен начин на работника преди тази дата. Такава заповед за отказан отпуск
не бе и представена по делото.
При така изложените съображения настоящият състав
намира, че предявеният главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Незаконосъобразността на уволнението
и неговата отмяна, обуславя и основателността на втория обективно съединен иск
- искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението работа, който също следва да бъде уважен.
Признаването
на уволнението за незаконно и неговата отмяна пораждат за работодателя
задължение да обезщети работника или служителя за вредите, претърпени в
резултат на незаконното уволнение, изразяващи се в пропускането на възможност
да получи трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа,
какъвто иск е предявен в случая. Разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ ограничава
това задължение на работодателя във времето, като предвижда, че обезщетение за
незаконно уволнение се дължи за не повече от 6 месеца, макар и след този срок
уволненият да е продължил да бъде без работа. Размерът на обезщетението се
съизмерява с брутното трудово възнаграждение на работника или служителя,
получено от него за месеца, предхождащ уволнението или последното, получено от
него брутно трудово възнаграждение. В процесния случай се установява, че след
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е започнал работа в
„Креон Груп“ ЕООД на 03.05.2018г. Вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е съобразило разпоредбата на чл.225, ал.2 КТ, че когато служителят е
работил на по-нископлатена работа, той има право на разлика в заплатите. Поради
което е изчислено обезщетението за
периода от 24.04.2018г. до 02.05.2018г. и от 03.05.2018г. до 21.05.2018г. е в
размер на 377.70лв.
По разноските:
Искане за заплащане на
разноски по делото е направено и от двете страни. Ищецът претендира разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 510.00лв. С оглед изхода на
делото и предвид прекратеното производство в частта на иска по чл.128, т.2 от КТ, ответникът следва да заплати на ищеца по съразмерност и компенсация сумата
от 210.00лв.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи заплащането на държавната такса върху уважените искове в общ размер на 150.00 лв. и сумата от 166.00лв. за платеното
от бюджета на съда възнаграждение по допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Н.Д.М., ЕГН
**********, с
адрес: ***, извършено
със Заповед № РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „ВиК Стенето" ЕООД и
ОТМЕНЯ наложеното със Заповед № РД-135/24.04.2018год. на Управителя на „В и К
Стенето" ЕООД наказание „Дисциплинарно уволнение“.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ Н.Д.М. на заеманата
преди уволнението длъжност „Електромеханик“ във „В и К Стенето"
ЕООД, ЕИК ******* с адрес на управление и седалище в гр. Троян, ул. „Христо
Ботев" № 213, представлявано от управителя Т.Г..
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225 КТ „В и К Стенето" ЕООД, ЕИК ******, с адрес на управление и
седалище в гр. Троян, ул. „Христо Ботев" № 213, представлявано от
управителя Т.Г., да заплати на Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение
за времето, през което е останал без работа поради уволнението ЗА ПЕРИОДА от
24.04.2018 год. до 21.05.2018г. в размер на 377.70 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.05.2018г. до окончателното й изплащане,
ПРИЗНАВА на основание чл.194, ал.3 от ГПК във
вр. с чл.193 ГПК оспорването истинността на Протокол за предварителни
консултации при издаване на правилник за вътрешния трудов ред с дата
26.06.2015г. , за ДОКАЗАНО.
На основание чл.194, ал.3,
изр.2 ГПК да се изпрати на Районна прокуратура гр.Троян препис от решението,
ведно с препис от неистинския документ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 373/2018 по
описа на РС-Троян в частта на предявения при условията на евентуалност
инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на Правилник за
вътрешния трудов ред ва „В и К Стенето“ ЕООД от 26.08.2015г., като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.4 от ГПК „В и К Стенето"
ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление и седалище в гр. Троян, ул. „Христо
Ботев" № 213, да заплати на Н.Д.М., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата 210.00 / двеста и десет/
лева - разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, по съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА „В и К Стенето" ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление и седалище в гр. Троян, ул. „Христо
Ботев" № 213, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Троянски районен съд сумата 316.00 / триста и шестнадесет и шест/ лева, представляващи държавна
такса по уважените искове и платено възнаграждение по съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата, на
която е обявено решението, като в частта на прекратяване на производството решението има значение на
определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Ловеч в
едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: