Решение по дело №1293/2017 на Софийски градски съд

 

                       Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                    3395/17.5.2017г.

 

                      гр.С., 17.05.2017г.

 

           В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско  отделение, ІІ-Д въззивен състав  в публично  заседание  на  двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА                  

                                            ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                     Мл.с. ПЕТЪР МИНЧЕВ

 

при секретаря    Илияна Коцева                        и прокурора………………..

като разгледа докладваното от    Мая Дамянова    гр.д.№1293/2015г. за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК.

С решение от решение от 14.12.2016г., постановено по гр.д. №16444/2015 г., СРС, 145 с-в., са отхвърлени предявените от Г.Д.Н. , против А. на Министерство на вътрешните, искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.З от КТ , вр. чл. 225, ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното с Акт за прекратяване per. №4581з-68/27.01.2015г. на трудов договор № 27/19.01.2011г. на осн. чл. 328, ал.1, т.10 а от КТ от 27.01.2015г. на Ректора на А. на М.НА В.Р.уволнение , за възстановяване на длъжността “главен специалист" в група "Административно обслужване и логистика" към отдел "Център по бойна подготовка и спорт" при АМВР, и за заплащане на обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца - 5710,56 лева за периода от 27.01.2015г. до 27.07.2015г., през който е останал без работа, като неоснователни и недоказани. С решението на осн. чл. 78, ал.З, вр. с ал.8 от ГПК Г.Д.  е осъден  да заплати на А. на Министерство на вътрешните сумата от 615, 52лева -разноски по делото.

  Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г.Д.Н.. Жалбоподателят  твърди, че решението е  неправилно, като излага доводи, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е бил излязъл в отпуск по болест, а предизвестието му е било връчено при отказ. Поддържа, че първоинстанционния съд неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства, предвид на това, че св.Б. твърди, че той й се е обадил след обяд по телефона за да я попита къде трябва да остави болничния лист, а свидетелката К.  твърди, че е присъствала на отказа му да получи предизвестието му за прекратяване на трудовия му договор преди обяд. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените от него искове.  Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

             Ответникът по жалбата оспорва същата по съображения изложени в писмено възражение. Моли съда да потвърди обжалваното  решение. Претендира разноски.

             СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с пр.осн. чл.344 ал.1, т.1 КТ, чл.344 ал.1, т.2 от КТ и чл.344 ал. 3, вр.чл.225 ал.1 от КТ.

              Ищецът Ищецът Г.Д.Н.  твърди, че е работил по трудовдоговор сключен с ответника А. на МВР на длъжността "главен специалист в група Административно обслужване и логистика" към отдел "Център по бойна подготовка и спорт", който договор е бил прекратен на основание чл. 328 ал.1 т.10 а от КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че с  Акт за прекратяване на трудовия договор per. № 4581з-68/27.01.15г. е прекратено трудовото му правоотношение без предизвестие, както  и че същото е незаконосъобразно, тъй като е извършено по време на ползване на отпуск по болест, въз основа на издаден му  на 27.01.2015г. сутринта болничен лист за временна нетрудоспособност, като излязъл в отпуск по болест. Така мотивиран отправя искане до съда да постанови решение, с което отменени уволнителната заповед като незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден работодателя да му заплати обезщетение за оставане без работа в резултат незаконното уволнение за 6 месечен период, считано от 27.01.15г. до 27.07.15г. в размер на 5710,56лева.

             Ответникът А. на М.НА В.Р.оспорва  предявените искове. Излага доводи, че прекратяването на трудовия договор на ищеца е извършено законосъобразно при наличие на законоустановените предпоставки, както и че към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът все още не бил започнал да ползва отпускът си по болест, поради което връчването било редовно, макар и извършено при отказ. Моли исковете да  отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

          Не е спорно между страните, че ищеца е работил при ответника по силата на сключен на 19.01.2011г. трудов договор на длъжността „главен специалист в група административно обслужване и логистика към отдел Център по бойна подготовка и спорт " при А. на МВР , който трудов договор е бил сключен след  като Със заповед от 26.11.2010г. на Министъра на вътрешните работи на осн. чл. 245, ал.1, т.1 ЗМВР е прекратено предходно служебното правоотношение на ищеца, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР -60 години, считано от датата на издаване на заповедта.

.   Представен е Акт за прекратяване на трудов договор №27/19.01.11г. на осн. чл. 328, ал.1, т.10 а от КТ , изд.на  27.01.15г., издаден от ректора на АМВР с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание , считано от 27.01.2015г.,. Според направеното отбелязване  актът е връчен на ищеца при отказ на 27.01.15г. в 15.55ч., удостоверен с подписа на двама свидетели- служители на ответника- Иван Младенов и К. К..

    В съдебно заседание  СРС е приел за безспорно установено  и ненужадещо се от доказване, че  брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението му, е било в размер на 951,76лева.

     По делото е прието като доказателство болничен лист от 27.01.2015г., с който на ищеца Г.Д.Н. е разрешен отпуск по болест от 27.01.2015г. до 05.02.2015г.

  По делото са разпитани в качеството на свидетели лицата Л. Б. посочва, не е присъствала на уволнението на ищеца и лицето К. К.- служители при ответника е заявила, че  е присъствала при връчването на ищеца при отказ на акта за прекратяване на трудовото му правоотношение и предизвестието, което станало преди обяд...

    От въззивният съд е разпитана като свидетелката Р.Л., която разказва, че в началото на годината през м.януари сутринта Г. не се почувствал добре и каза, че искал да отиде на лекар, но в същия ден неговия лекар не е  бил на работа  сутринта. Затова след обяд около 13,30 ч. отишли заедно при личния му лекар за да го прегледа. След прегледа му бил издаден болничен лист и заедно отишли в работата му за да го занесат, което станало  15-15,30ч. Заявява, че служителката Лили Б. на която е следвало да предадат болничния лист не е била на работа, поради което ищеца й се е обадил по телефона и тя му казала че в момента не е в сградата и да остави болничния лист на следващия ден.

          Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността  и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на 269 изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.     По делото от фактическа страна се установява, че  ищеца  е работил при  ответника  по силата на трудов договор трудов договор на длъжността „главен специалист в група административно обслужване и логистика към отдел Център по бойна подготовка и спорт " при А. на МВР , който трудов договор е бил сключен след  като Със заповед от 26.11.2010г. на Министъра на вътрешните работи на осн. чл. 245, ал.1, т.1 ЗМВР е прекратено предходно служебното правоотношение на ищеца, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години, считано от датата на издаване на заповедта. Трудовия договор на ищеца е бил прекратен на основание чл. основание чл. 328 ал.1 т.10 а от КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Фактическият състав на чл.328 ал.1, т.10 от КТ изисква работникът или служителя да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст след сключване на трудовия договор, като без значение за законността на уволнението е дали правото на пенсия е упражнено от него. В този смисъл е практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от КТ- РЕШЕНИЕ № 379 ОТ 10.01.2012 Г. ПО ГР. Д. № 300/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС

В настоящият случай ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия през 2010 г., т.е. преди  сключване на трудовия договор, чието прекратяване е предмет на настоящето дело. Атакуваната  заповед е за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на осн.чл.328 ал.1, т.10а от КТ и нейния преобразуващ ефект, изразяващ се в прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, настъпва с нейното връчване. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се отнася към момента на уволнението. Разпоредбата на чл. 333,, л.1, т. 4 ГПК обаче изисква работникът да е започнал ползването на разрешения отпуск. В този смисъл е задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК- РЕШЕНИЕ № 182 ОТ 18.07.2012 Г. ПО ГР. Д. № 1220/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.  Съгласно Чл. 9. Ал.1 от НАРЕДБА ЗА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА  болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност, а според ал.2  от на същия текст осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.. В настоящият случай болничният лист  е издаден на ищеца на същата дата на което му е връчена предизвестието и  заповедта за прекратяване на трудовия му договор. С оглед събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели Л. Б. и св.на св.Р.Л., чиито показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви се установява,  настоящата съдебна инстанция приема, че към момента на връчването на ищеца на атакуваната заповед, същия е  започнал ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност. Съдът не кредитира показанията на св.К. К., тъй като същите противоречат на писмените доказателства по делото, а именно същата се е подписала като свидетел при отказа на ищеца да получи атакуваната заповед и предизвестие, станало в 15 .55ч. на 27.01.2016г., а при разпита й в съдебното заседание същата заявява, че това е станало преди обяд. С оглед на това  служителят  се ползва със закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Като е приел обратното първоинстанционния съд  е направил своите правни изводи в противоречие с материалния закон. Предвид изложеното прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразно и атакуваната заповед следва да бъде отменена.

 

 

       С оглед акцесорния характер на иск по чл.344 ал.1, т.2 от КТ и доколкото преди уволнението ищеца е работил по трудово правоотношение за неопределено време, то същия следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.

За да бъде уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, следва да са налице всички елементи от сложния фактически състав на субективното право:: незаконно уволнение; вреда, изразяваща се в липса /пропускане да получи/ на трудово възнаграждение от работника или служителя, поради оставането му без работа и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. При определяне размера на дължимото от работодателя обезщетение вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, но за не повече от 6 месеца. По делото се установява, че през исковия период ищеца не е полагал труд по трудово правоотношение с друг работодател. Следователно предявения иск е основателен и доказан за сумата от 5710,56лв.  за исковия период и с оглед приетия размер за бртното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението му.

                       В съответствие с гореизложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените на горепосочените основания искове трябва да бъдат уважени.           

                        Въззиваемия следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 328,42лв.. - държавна такса., а на СГС 164,21лв.

                        С  оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноски по делото за процесуално представителство преддвете съдебни инстанции в размер на 2000лв.Възражението по чл.78 ал.5 от ГПК на въззиваемия направено пред въззивната инстанция досежно претендираното от въззивника  адвокатско възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде оставено без уважение, тъй като същото е под минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за исковете, предмет на настоящето дело.

             Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

РЕШИ:

 

                    ОТМЕНЯ  решението от  14.12.2016г., постановено по гр.д. №16444/2015 г., СРС, 145 с-в.,17.11.2014г.,  КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ уволнението на Г.Д.Н. ,ЕГН ********** ***, съд. адрес ***, адв. Б. М., извършено на основание чл.328 ал.1, т.10а от КТ, настъпило, считано от 27.01.2016г. с Акт за прекратяване per. №4581з-68/27.01.2015г. на трудов договор № 27/19.01.2011г  на  Ректора на А. на Министерство на вътрешните работи.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344 ал.1, т.2 от КТ Г.Д.Н. ,ЕГН ********** на длъжността “главен специалист" в група "Административно обслужване и логистика" към отдел "Център по бойна подготовка и спорт" при А. на М.НА В.Р.с адрес гр. С., ж.к."********.

ОСЪЖДА А. на М.НА В.Р.с адрес гр. С., ж.к."**********да заплати на Г.Д.Н. ,ЕГН ********** ***,, на основание чл.344 ал.1, т3, КТ, вр.чл.225 ал.1 от КТ сумата 5710,56лв. - обезщетение за оставяне на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода 27.01.2015г. до 27.07.2015., както и сумата 2000лв.-разноски на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА А. на М.НА В.Р.с адрес гр. С., ж.к."**********да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 328,42лв.. - държавна такса, а на сГС-164,21 лв. държавна такса.

          Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.