№ 194
гр. Перник, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201254 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш серия К, №4557437, издаден от ОД МВР – Перник,
на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение
по пътищата на В. Б. Б. с ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „****“ ООД, е наложена глоба 100 /сто/ лева за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е подадена жалба от В.Б., чрез
пълномощника му – адв. А.И., в която се излагат възражения, че е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, както и че
отговорността жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, тъй като не е
собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението.. Моли
за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и
необоснован. Претендира се и присъждане на направените разноски в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
В съдебното производство, жалбоподателят не е участвал лично, не е
участвал и пълномощникът и. Делото е разгледано в тяхно отсъствие при
изрично съгласие за това. Преди съдебното заседание пълномощникът е
подал писмено изложение за допълване доводите, посочени в жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 02.03.2021 г., 15.54 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към гр.
София, се движело МПС - л.а. “Ауди РС 6 Авант“, с рег. №*****. В района на
км. 81+400 на посочения път, с мобилно автоматизирано техническо средство
ТFR1 – М”, №576, монтирано в полицейски автомобил с рег.№*****,
насочено към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта
на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез
заснемане. Преди мястото, на което била установена системата за контрол на
скоростта, на км.81+221 /намиращ се на 179 м. преди км. 81+400/ на пътя
имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60
км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 15.54 часа през
обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-2234/09.03.2021г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При снемане на записаната информация от АТСС се установило, че в
15.54 часа през обсега на АТСС е преминало превозно средство,
идентифицирано като - л.а. “Ауди РС 6 Авант“, рег. №*****, чиято скорост на
движение при навлизане в контролираната зона била измерена на 90 км/ч.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ – „****“ ЕООД, но в
свидетелството за регистрация и базата данни на КАТ като ползвател на
превозното средство било вписано друго ЮЛ – „****“ ООД. Поради това и с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП срещу законния
представител на ЮЛ - ползвател бил издаден процесният електронен фиш
серия К, №4557437 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от
ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му била наложена глоба 100 лв. за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 09.07.2021г. Същият
не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства: справка от централна база данни – КАТ, снимков материал от
АТС TFR1-М 576, клип № 4788, протокол за използване на АТСС, рег. №
1158р-2234/09.03.2021г. с приложена към него снимка на разположението на
уреда, протокол №1-29-21/05.02.2021г. от проверка на мобилна система за
2
видеоконтрол TFR-1М на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол
в дъха и радар скоростомери в сектор „УС“ - Полицейска техника при ГД
„НП“, протокол №46-ФМИ/22.02.2013 г. на БИМ за първоначална проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, №576/2012г., писмо, изх. № 11-
00-325/14.09.2021г. от директор ОПУ – Перник, както и писмо, рег. №
115800-14284/17.082021г. от началник отдел „Охранителна полиция“ –
ОДМВР – Перник с приложени към него снимков материал и разпечатка от
АИС АНД.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу акт,
подлежащ на обжалване, от лице с правен интерес и в законоустановения
срок. Предоставената от въззиваемата страна разпечатка от АИС – АНД
установява, че ЕФ е връчен на адресата на 09.07.2021г., следователно
входираната на 16.07.2021г. жалба е подадена в срока по чл.189, ал.8 от
ЗДвП.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 –
М”, №576, с каквото съгласно чл.189, ал.4, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Приетите по делото протокол №46-
ФМИ/22.02.2013 г., издаден от БИМ, както и протокол №1-29-21/05.02.2021г.
на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери в сектор „УС“ - Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно
доказват, че средство за измерване – мобилна система за измерване на
скорост, тип TFR-1М, с идент. №576 е вписана в регистъра на одобрените за
3
използване типове средства за измерване, притежава удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, а при извършените първоначална и
последваща проверка е установено съответствие с одобрения тип и с
метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално
допустимите. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Възраженията на пълномощника на жалбоподателя в горната насока са
неоснователни. АТСС, с което е извършено измерването е одобрено и е било
технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията. Същата
разпоредба предвижда, че първоначалните и последващите проверки на
средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология
или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. Процедурата за оправомощаване на
лица за проверка на средства за измерване е регламентирана в раздел IV,
Глава IV от Закона за измерванията. Същевременно, съобразно чл.55, ал.1 от
с.з. в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор се публикува информация за оправомощените лица и
списък на лицата, на които е отнето оправомощаването. Видно от
публикувания списък на страницата на Агенцията, Лабораторията за проверка
на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха към ГД НП е
оправомощена да извършва последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-М, с
каквато е установено и процесното нарушение. Предвид изложеното,
техническата годност на средството за измерване, с което е установено
нарушението се приема за доказана.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващите го полицейски служители Р. А. и Р. М., в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него
скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, начален и
краен час на работа с АТСС, номерата на първото и последното заснети
изображения, както и общия брой установени нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – град Перник, път I-6, км.81+400, бензиностанция
NPC, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните
4
превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се
приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час
чрез техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 60
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. Удостоверяването на
всички тези обстоятелства се извършва чрез подписване на протокола от
съставилият го полицейски служител, който с полагането на подписа си и
декларира, че автоматизираното техническо средство е разположено,
настроено и използвано съгласно нормативните предписания и изискванията,
въведени в инструкцията за неговата експлоатация, че е преминало
метрологична проверка и е годно за експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1
от Наредбата е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице,
в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Отразения в протокола скоростен режим в контролирания пътен участък
/наличие на пътен знак, въвеждащ ограничение 60 км/ч./, безспорно се
установява и от предоставената от ОПУ информация с писмо, изх. № 11-00-
325/14.09.2021г. Писменото доказателство, което съдът кредитира,
установява, че към датата на нарушението в процесния пътен участък,
попадащ в границите на град Перник, за посока София, с ПЗ В 26 е било
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч..
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложения снимков материал, снет от записания клип
№4788, като в извлечените кадри се наблюдава ясно автомобила визиран в
електронния фиш, в близост до него няма други автомобили, видно от полето
“Т=0s”, отразяващо времето на сработването на мобилното средство за
видеоконтрол, т.е., момента на самото измерване. Всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено, тъй като видно от данните на
снимковия материал и от протокола /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532/2015г. на МВР/, заснемането е осъществено при приближаващ
трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия
материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес.
Несъмнено, извлечените от записа снимкови кадри са относими към
нарушението описано в електронния фиш, тъй като са възпроизведени данни
за дата и час и на заснемане, съдържа се информация за техническото
средство, извършило заснемането, номера на клипа, от който са снети
кадрите и измерената наказуема скорост, съобразно техническите
възможности на конкретното средство за измерване на скорост.
5
Обстоятелствата, закрепени в протокола по чл.10, ал.1 от № 8121з-532 от
12.05.2015 г. /номера на първия и последния видеозапис, между които
попада и номера на клипа, означен в снимковия материал, посоката на
задействане на АТСС спрямо контролираните МПС/, мотивират несъмнен
извод, че приобщените снимкови кадри са релевантни към удостовереното с
официалния документ заснемане, както и че клипът е заснет при
осъществяван контрол на скоростта чрез използване на същото АТСС при
обстоятелствата, отразени в протокола /време, място посока/. Протоколът,
както се посочи, е официален документ, ползващ се с обвързваща
доказателствена сила, съставен и е проверен от полицейски органи,
удостоверено с полагане на подпис и посочване имената на съответните
длъжностни лица, посочени са номерата и броя на свалените от системата
статични изображения/видеозаписи, както и че същите са съхранени на
компютърна конфигурация/сървър в съответната структура на МВР – С „ПП“
- АСКПД – ОД МВР – Перник .
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.2 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на
скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал.1. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за населено място е 50 км/ч. С
ПЗ В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.,
съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП, поради което именно с тази
стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС. В този
аспект квалификацията на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП е правилна.
Допусната непрецизност с обвързване на посочената норма с ал.1 на с.р.,
която очертава самостоятелен състав на административно нарушение, не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, имащо за
последица отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение като законен представител на ЮЛ, вписано като
ползвател на превозното средство в свидетелството му за регистрация и
базата данни на КАТ - Регистрация. Справка в ТРРФЛНЦ сочи, че към
датата на нарушението и понастоящем „****“ ООД се представлява от
жалбоподателя В.Б. – управител на дружеството.
6
Доводите в жалбата, че отговорността на лице - несобственик може да
възникне само въз основа на подадена декларация от собственика, в която е
първият е посочен като лице на което автомобилът е предоставен, както и че
ако ползвателят директно е привлечен към отговорност, то същият е лишен
от възможността да упражни правата по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, са
несподеляеми.
Законът допуска възможността по молба и със съгласието на
собственика в свидетелството за регистрация да се посочи ФЛ или ЮЛ -
ползвател на МПС. Разпоредбата на чл.4, ал.3 от НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на
МВР предвижда, че физическо или юридическо лице, което използва
превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на
собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на
превозното средство по искане на собственика. Приетото по делото
извлечение от ЦБД – КАТ установява, че именно такова е конкретното
фактическо положение, поради което законосъобразно именно на управителя
на ЮЛ, посочено като ползвател, е издаден процесния електронен фиш, както
е посочено и в съдържанието му. При тези обстоятелства, съответната
структура на МВР не е имала основание за издаване на ЕФ на законния
представител на ЮЛ – собственик, доколкото още при регистрацията на
превозното средство собственикът е заявил на кого го предоставя като
ползвател. Съгласно чл.188, ал.1, из.1 от ЗДвП субектите на отговорност са
определени алтернативно: „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение“. При
това положение, законосъобразно електронен фиш е издаден на
жалбоподателя, тъй като същият като управител на дружеството - ползвател,
вписано в свидетелството за регистрация на превозното средство, носи
отговорност за извършеното нарушение.
Законът не лишава това лице и от упражняване на възможностите в
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
Вярно е, че от буквалното тълкуване на нормите на чл.188, ал.1, ал.2 и
чл.189, ал.5 от ЗДвП следва, че право да подаде писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението има собственикът на превозното средство.
Отношенията обаче, във връзка с ползването и управлението на едно превозно
средство не се ограничават единствено между легитимния собственик и
договарящото с него лице, особено на фона на многообразието на правните
и фактически отношения, в които встъпват различните субекти на правото.
Множество са хипотезите, при които ФЛ/ЮЛ – несобственик държи
автомобил на правно основание, като в зависимост от предоставените му от
7
собственика права, може да е предоставил превозното средство във
фактическата власт на трето лице. В тези случаи за собственика ще бъде
обективно невъзможно да посочи лицето, в което фактически се е намирало
превозното му средство. Регламентираната в горепосочените разпоредби
възможност цели да се разкрие действителният извършител на нарушението и
именно той да понесе наказание за него, в съответствие с принципа в чл.24,
ал.1 от ЗАНН - че административнонаказателната отговорност е лична. В
този смисъл, посоченият от собственика по предвидения ред ползвател на
превозното средство, вписан в СР, също разполага с правото да подаде
декларация по 189, ал.5 от ЗДвП в случаите, в които нарушението е
извършено от друго лице, в чиято фактическа власт се е намирал автомобила.
Обратното разбиране би довело до наказване на лице, което не е субект на
извършеното административно нарушение и не следва да носи отговорност за
него, каквато не е целта на закона. Този извод убедително се налага от
административнонаказателните разпоредби на ЗДвП, според които при
реализиране отговорността за извършени нарушения се наказва ползвателя,
ако има вписан такъв, а не собственикът, както и от нормата на чл.187а, ал.4
ЗДвП, приравняваща собственикът и ползвателят по отношение правото за
освобождаване от отговорност за визираните в текста нарушения с подаване
на декларация по ред, аналогичен на установения в чл.189, ал.5 от ЗДвП .
След като жалбоподателят В.Б. не е упражнил възможността по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, то за законосъобразното реализиране на
административнонаказателна отговорност е ирелевантно кое физическо лице
фактически е управлявало превозното средство в момента на установяване на
нарушението и отговорността за извършването му следва да понесе
ползвателя.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
8
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място описаното в ЕФ превозно средство е управлявано
със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №576,
поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на законния
представител на вписания ползвател по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с
издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 27 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение, съгласно
техническите и метрологичните характеристики на АТСС/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
от 21 до 30 км/ч. точно фиксирано по размер наказание – глоба 100 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на В.Б. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, присъждане на претендираните от страна на
жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат не се дължи.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, №4557437, издаден от ОД
МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.1,
т.3 от Закона за движение по пътищата на В. Б. Б. с ЕГН **********, с адрес
гр. София, **** в качеството му на законен представител на „****“ ООД, е
наложена глоба 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
9
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10