Определение по дело №300/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

гр. Пазарджик, 26.01.2021 година

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, в  закрито заседание

на двадесет и шести януари, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Илиана Д.

разгледа докладваното  от съдия Д. гр. д. № 300 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         В отговора на исковата молба ответникът по делото „Юробанк  България“ АД е направил  възражение за местна неподсъдност на предявения иск по чл.439 ГПК, позовавайки се на общото правило на             чл. 105 във вр. с чл.108, ал.1 ГПК и на факта, че седалището на търговското дружество е в гр. София.

         Възражението е направено своевременно и е основателно. Делото следва да бъде прекратено пред настоящия съд на осн. чл. 118 от ГПК и изпратено на съответния съд по седалището на ответника, по следните съображения:

         Искът, с който е сезиран съдът, е установителен с правно основание чл.439 ГПК и по отношение мястото за предявяването му не са предвидени специални правила. Тъй като ответникът е юридическо лице, такъв иск се предявява в съда по неговото седалище и при възражение за неспазване на това правило, повдигнато от ответника, съдът следва да приложи чл. 105 ГПК.

         Не са налице основания за приложение на специалната норма на чл.113 ГПК, на която ищецът се позовава още в текста на исковата молба, а след постъпване на отговора на ответника е изложил и отделно становище по направеното в него възражение за местна подсъдност.

С предявения иск се оспорва принудителното изпълнение на вземания, възникнали на основание договор за кредит, сключен между „Пощенска банка“ АД, чийто универсален правоприемник е ответника и ЕТ“ Сиал – С.Л.“. От съдържанието на договора става ясно, че кредитът е получен от търговеца/физическо лице/ за покупка на недвижими имот /магазин/, поради което няма съмнение, че като страна по този договор кредитополучателят е действал в рамките на своята търговска дейност, а не – извън нея. Ето защо на тази страна по договора няма как да бъде признато качеството на потребител, по смисъла на пар.13, т.1 от ЗЗП.

От там нататък е без значение факта, че през 2010 г. едноличният търговец, страна по договора, е бил заличен като такъв в ТР. Вярно е, че активите и пасивите му са преминали в патримониума на С.А.Л., който отговаря с цялото си имуществото за поетите в качеството му на едноличен търговец задължения, в частност – за погасяване на кредита и свързаните с него акцесорни вземания на банката. Това обаче не придава на физическото лице – ищец, качеството на потребител и този правен субект не може да се ползва от привилегиите, предвидени за потребителите по смисъла на пар.13, ал.1, т.1 ЗЗП, в това число – от специалната подсъдност по неговия адрес, предвидена в чл.113 ГПК.

Приемането на обратното би довело до заобикаляне на закона и до приложението му не според неговия смисъл и дух, защото ще се даде възможност на физическото лице, сключило договор в качеството на едноличен търговец и в рамките на своята търговска дейност, поради факта на прекратяване на тази дейност, преди да е изпълнило задълженията си по  договора, да бъде признато за „потребител“ към днешна дата, въпреки че  при възникване на правоотношението не имало характеристиките на т. нар. „по слаба страна“.

Иначе казано, за бъде приложена разпоредбата на чл.113 от ГПК би следвало ищецът да имал качеството на потребител и да е действал като такъв при самото сключване на договора. Няма как сега на един договор, сключен във връзка с упражняваната от едноличния търговец търговска дейност, да се придаде със задна дата качеството „потребителски“, само защото търговецът е прекратил дейността си като такъв и е бил заличен в ТР.

         По изложените съображения и на осн. чл. 105 във вр. с чл. 118, ал.2 ГПК делото следва да бъде прекратено пред сезирания съд и да се изпрати на съда по седалището на ответника – Софийски градски съд.   

            По изложените съображения съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:            

            Прекратява производство по гр. д. № 300/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и го изпраща по компетентност на Софийски градски съд, по повод възражението за местна подсъдност, направено от ответника в отговора на исковата молба.

 

             Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението, като на страните се връчва и препис от съдебния акт.            

                

                                                                                                                                 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: