О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260112 08. 10.2020 година град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански
състав, на осми октомври …………2020 година, в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар…………………………………………………………………………..
прокурор…………………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско
дело номер 3240……………по описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е разпореждане № 4705 от 11.08.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 1716/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд,
с което е отхвърлено заявлението на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги в размер на 62,46 лв.
Жалбоподателят „Т.Б.“ ЕАД
счита, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че
претендира неустойка в размер само на
три месечни абонаментни такси и е в съответствие със спогодбата между „Т.Б.“
ЕАД и КЗП. В този размер тя не излизала от присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и не води до
неоснователно обогатяване. Неустойката
била начислена вследствие на неизпълнение от страна на потребителя на поетите
задължение по процесното споразумение към договора за
предоставяне на мобилни услуги. Тя имала обезщетителна
функция, тъй като цели компенсиране на претърпените вреди за накърнения му
интерес под формата на пропуснати ползи от неосъществено правно очакване да
получи месечните плащания за периода, за който допълнителното спроразумение е сключено. Размерът на неустойката бил
предварително определяем и потребителят бил наясно с начина на нейното
изчисляване. Излага съображения и за това, че съдът е ограничил процесуалните
права и възможности на заявителя, като е препятствал допустимото заповедно
производство. Моли разпореждането да бъде отменено.
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е
било образувано пред Казанлъшкия районен съд по заявление на „Т.Б.“ ЕАД от
10.08.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение срещу С.А.Я. от с. Г. за
сумата от 327,14 лв. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на
задължение по договор за молибни услуги и договор за
лизинг към него. Посочено е, че
длъжникът не е изпълнил задължението си по договора, като не е заплатил общо 81,22 лв. за
абонаментните такси и използваните услуги за отчетен период от 23.07.2018 г. до
24.09.2018 г., във връзка с което е начислена неустойка в размер на 62,46 лв.
по фактура № ********** от 25.11.2018 г. Посочено е, че неустойката се формира
от сумата от три стардартни месечни абонамента.
Първоинстанционният съд е разпоредил издаването на заповед
за изпълнение за месечните неплатени абонаментни такси и ползвани услуги.
Заявлението е отхвърлено с обжалваното разпореждане в частта за исканата
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Първоинстанционният
съд е приел, че
е допустимо уговарянето на неустойка за вредите от
развалянето на споразумението, но в рамките на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради което
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и е нищожна. Приел
е, че уговорката за неустойка при предсрочно разваляне на договора по вина на
абоната в размер на всички/някои непратени месечни абонаментни такси до края на
срока на договора/за няколко месеца след развалянето му, излиза извън
посочените функции, защото мобилният оператор получава имуществена облага от
насрещната страна в размер, в какъвто би получил и ако договорът не беше
развален, без да предоставя мобилни услуги. Това водело до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Приел е, че претенцията само
на част от неустойката не променя валидността на уговорката, която се преценява
към датата на сключването на договора.
Частната жалба е
основателна.
Неустойката е договорна
клауза, с която се уговаря , че в случай на виновно неизпълнение на договорно
задължение, длъжникът се задължава да престира на
кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и
се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на
императивни норми на закона,
а в равна степен - и на
добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така
и за търговските сделки по арг. от чл. 288
ТЗ. Условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост
в гражданските и търговските
правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да
се приеме за нищожна.
В настоящия случай се претендира уговорена неустойката за разваляне на договор поради
неизпълнение на същинското задължение на длъжника по него, която по характер е резулоторна, а не компенсаторна. Компенсаторна би била, ако
се претендира неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края на
срока на договора, а в случая се претендират неустойка в размер на три такива
такси. Това не е частична претенция, както е приел първоинстанционният
съд. Не може да се приеме, че неустойка
в размер на 3-месечните абонаментни такси излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
нито, че накърнява добрите нрави. Обстоятелството, че размерът й се определя от
размера на абонаментните такси, не означава, че операторът на мобилни услуги
получава нещо, без да е предоставил услуга. Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора се отнася и до начина,
по който се изчислява размерът на неустойката. Именно принципът на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. А законът в случая признава правото на кредитора да търси
неустойка при разваляне на договор поради неизпълнение на същинско задължение
на длъжника.
Предвид на тези
съображения въззивният съд намира, че разпореждането,
с която заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 62,46
лв. е отхвърлено, е неправилно и следва
да бъде отменено. Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като то
се развива без участието на длъжника – арг. чл. 413,
ал.2 ГПК.
Воден от горните
мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 4705 от 11.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1716/2020 г.
по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
изпълнение по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД по чл.410 ГПК срещу С.А.Я. *** за неустойка в размер на
62,46 лв. по фактура №********** от 25.11.2018 г. за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 23.07.2018 г.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: