Р Е Ш Е Н И Е
№ 78 / 03.06.2020
г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесет е
първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНИЧКА
СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА
ШОПОВА
СВЕТЛОЗАР Г.
при секретар Теодора Иванова
прокурор Женя Енева
като разгледа докладваното от
съдия Ж.Шопова
ВНОХД № 108 по описа на съда за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното
производство е присъда № 241, постановена на 23.10.2019 г. от Районен съд –
Варна, четиридесет и четвърти наказателен състав по НОХД № 3419/2019 г., с
която подс. П.С.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за това
че на 13.11.2018 г. в с.Бенковски,обл. Варна, повредил противозаконно чужда
движима вещ – 1 бр. автомобилна гума марка „BF Goodrich“ с
размери 385/55 R 22,5 на
стойност 45 лв. на служебно товарно ремарке марка“Ландмарти EY 18“ с рег. № С 65 77 ЕС,собственост на „Тони Транс 99“ЕООД-гр.София, като
случаят е маловажен. За това деяние й е било наложено наказание
"глоба" в размер на 100 лева. Със същата присъда подс. П., на
основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. П. е осъден да заплати разноските по делото на основание чл.189,ал.3
от НПК-107,03 лв. в полза на ОД на МВР-Варна
Адв.Н.Ч., защитник на подс. П. е
останал недоволен от присъдата и я е обжалвал в срок. Във въззивната жалба се
твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения,
оспорва се обосноваността и правилността на постановения съдебен акт и се иска
неговата отмяна и постановяването на присъда, с която П. да бъде оправдан,тъй като не приложени правилно
нормите на малозначителност и маловажност.
В с. з. адв. Н.Ч., защитник на подс.П.
изразява становището си, че деянието описано в обв.акт не разкрива обществена
опасност,тъй като е налице само една
пукната гума.
В съдебно заседание
представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна, и че
присъдата на ВРС следва да се потвърди като правилна и обоснована. Според него
безспорно са били събрани всички възможни доказателства, които е следвало да се
приложат към делото. Съдът е стигнал до извода, че е маловажен случай по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК и се е произнесъл с присъда.
Счита, че не са налице критериите на чл.9 от НК,за които твърди защитата,като
наложеното наказание е минимално и справедливо,поради което моли присъдата да
се потвърди.Защитата твърди , още че липсата на тъжба е основание за
прекратяване на производството,поради което и моли присъдата да се отмени и да
се постанови оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на доводите,
изложени в жалбата, позицията на страните, както и на събраните по делото
доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира
за установено следното:
След обстойния им анализ, съдът е
приел от фактическа страна, че:
Производството по НОХД №
3419 по описа на Районен съд – Варна за 2019
г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно
производство № 2279 по описа за 2018 г. на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр.
Варна срещу обв. П.С.П., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***.
Варненската районна
прокуратура е повдигнала обвинение на подс. П. за това, че на 13.11.2018 г. в
с. Бенковски, обл. Варна повредил противозаконно чужда движима вещ – 1 бр.
автомобилна гума марка „BF Goodrich“ с размери 385/55R22.5, на стойност 540 лева
(петстотин и четиридесет лева) на служебно товарно ремарке марка „Ландмарти ЕУ
18“ с peг. № С 6577 ЕС, собственост на „Тони Транс 99“ ЕООД – гр. София – престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните
прения, по време на проведеното на 23.10.2019 г. открито съдебно заседание по
НОХД № 3419 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г., представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа изцяло възведеното обвинение срещу подс. П.,
подчертавайки, че авторството и съставомерността на престъпното деяние са
доказани по категоричен и несъмнен начин. Представителят на държавното
обвинение акцентира върху прекия умисъл на дееца да извърши процесното
престъпление, доколкото според него насочване на остър предмет към автомобилна
гума може да има за цел само и единствено нейното увреждане. Поради
гореизложените съображения и предвид позицията за доказаност на авторството и
съставомерността на деянието, представителят на Варненската районна прокуратура
моли съдът да постанови осъдителна спрямо подс. П. присъда, като му наложи
наказание в минимален размер и съответно присъди в негова тежест сторените
разноски в хода на досъдебното производство.
Упълномощеният защитник
на подс. П. – адв. Н.Ч. *** пледира съдът да постанови оправдателна спрямо
неговия подзащитен присъда, като излага подробни аргументи в защита на
позицията си. На първо място фокусира вниманието на съда върху според него
допуснатите в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се на първо място в неправилна правна
квалификация на деянието, неразграничаване на формите на изпълнителното деяние
и неправилно установяване на стойността на нанесената имуществена щета. Според
адв. Ч. в случая са напълно приложими разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК и
евентуално разпоредбата на чл. 216, ал. 4 от НК, с оглед ниския размер на
причинената щета и факта, че същата е била възстановена на ощетеното юридическо
лице в съдебната фаза на наказателното производство. Упълномощеният защитник на
подсъдимия оспорва достоверността на твърденията, наведени в характеристичната
справка на подсъдимия, като подчертава в своята пледоария, че подзащитният му е
неосъждан и разполага с чисто съдебно минало.
Подс. П.С.П. не се явява
пред въззивната инстанция и не изразява становище по жалбата на защитника си.
От фактическа страна, съдът приел за установено
следното:
На 13.11.2018 г. св. М.Я.Г.,
който работел като шофьор в дружеството „Тони Транс – 99“ ЕООД – гр. София,
извършил курс с управлявания от него товарен автомобил марка „Ман“ с рег. № СВ
2138 КХ, с прикачено към него двуосо товарно ремарке марка „Ландмарти ЕУ 18“ с
рег. № С 6577 ЕС от с. Славяново, обл. Плевен до с. Бенковски, обл. Варна.
Ремаркето било оборудвано с гуми марка „BF Goodrich“ с размери 385/55R22.5.
Св. Г. пристигнал в с.
Бенковски около 18:30 часа и паркирал товарната композиция в централната част
на селото, в близост до кръстовището на ул. „Марица“ и ул. „Искра“.
Св. Г. откачил ремаркето
от камиона и го оставил паркирано на уличното платно, след което привел камиона
в движение и отишъл с него да разтовари наличната в него стока в цех, находящ
се в края на селото.
По същото време на
площада, който се образувал при кръстовището на ул. „Марица“ и ул. „Искра“ се
намирал подс. П.С.П., който бил употребил неустановено по делото количество
алкохол. Подс. П. държал в себе си шило с розова на цвят дръжка, с обща дължина
23 см, а самата дължина на острието била 10 см и заострена част с дължина 2 см.
Подс. П. видял
паркираното на уличното платно ремарке с рег. № С 6577 ЕС, като се насочил към
него, навел се и продупчил задната му дясна гума с описаното шило, което държал
в ръката си, пробивайки дупка в гумата около 3 мм отстрани на външната му част.
Вследствие нанесеното
увреждане, започнал със свистене да излиза въздух от гумата. Тези действия на
подс. П., както и неговото видимо нетрезво състояние, били забелязани
непосредствено от св. Р.Р. Р.и св. Др.Н.Д. – мл. инспектори в Зонално
жандармерийско управление – Варна, които по същото време изпълнявали служебните
си задължения по контрол и опазване на обществения ред на територията на с.
Бенковски.
Св. Р.и св. Д. веднага се приближил към подс. П. като
забелязали, че държи в ръцете си шило. На зададения от тях въпрос какво прави,
подс. П. отвърнал, че нищо не прави, след което полицейските служители го отвели
в сградата на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства:
показанията на св. Р.Р. Р.(л. 11 от досъдебното производство), показанията на
св. Др.Н.Д. (л. 13 от досъдебното производство); показанията на св. М.Я.Г. (л.
14 от досъдебното производство); показанията на св. Тони Г. Т. (л. 53 от
досъдебното производство и л. 83 от досъдебното производство); съдебно –
оценителна експертиза; Протокол за оглед на веществено доказателство; Фотоалбум
за посетено местопроизшествие – оглед на ВД по досъдебно производство № 2279 по
описа за 2018 г. на Четвърто РУ към ОД на МВР – гр. Варна; фотокопия на
свидетелство за регистрация на товарен автомобил марка „Ман“ с рег. № СВ 2138
КХ и товарно ремарке марка „Ландмарти ЕУ 18“ с рег. № С 6577 ЕС; Протокол от
13.11.2018 г. за оглед на местопроизшествие; актуална справка за съдимост на
подс. П.С.П..
На първо място според
съда следва да се направи един по – задълбочен анализ на доказателствата,
свързани с установяване на авторството и съставомерността на деянието. Това е
необходимо, тъй като прави впечатление, че от момента на образуване на
наказателното производство и привличането в качеството на обвиняем на подс. П.,
същият се е възползвал от правото си да не признае авторството на деянието.
Действително в своята пледоария, а и като цяло линията на защита, проведена от
адв. Н.Ч. е била насочена към по – скоро
неправилна квалификация на деянието от страна на Прокуратурата и упълномощеният
защитник не оспорваше авторството на престъпното деяние, но все пак за
прецизност следва съдът да коментира доказателствата, въз основа на които
приема, че подс. П. е увредил с шило задната дясна гума на паркираното в
центъра на с. Бенковски ремарке, още повече, че подс. П. е самостоятелна страна
в производството, независима от своя упълномощен защитник.
На първо място това са
показанията на св. Р.Р. Р.и св. Др.Н.Д., които са последователни, логични и
взаимнодопълващи се. Двамата полицейски служители са преки очевидци на това как
подс. П. е пробол с държащото в ръцете си шило задната дясна гума на
паркираното ремарке. Показанията на двамата полицейски служители се подкрепят
от показанията на св. М.Я.Г., който заявява, че действително е установил, че
задната дясна гума на ремаркето е била увредена, както и, че полицейските служители
са му обяснили, че лично са видели как подсъдимият пробожда гумата.
Действително св. Г. не е пряк очевидец на изпълнителното деяние, но показанията
му макар и да представляват косвени доказателства, напълно подкрепят и
потвърждават показанията на св. Р.и св. Д. . По аналогични причини, съдът
кредитира показанията на св. Т. , който заявява, че полицейски служители са му
се били обадили по телефона и са го уведомили, че неизвестно лице е спукало
една от гумите на ремарке, собственост на дружеството „Тони Транс – 99“ ЕООД в
центъра на с. Бенковски. Показанията и на св. Т. представляват косвено
доказателство, но те също по безусловен начин подкрепят показанията на двамата
полицейски служители.
В хода на съдебното
следствие бил разпитан в качеството на свидетел В.П.С. – син на подсъдимия,
който сам призна, че не е пряк очевидец на изпълнителното деяние, а е посетил
местопроизшествието вече след известно време, когато на мястото са се били
събрали полицаи и случайни граждани. По принцип съдът кредитира една голяма
част от показанията на св. С., който потвърждава показанията на двамата
полицейски служители, които го били информирали, че са видели как баща му
(подс. П.) е пукнал гумата на ремаркето. Една голяма част от показанията на св.
С. бяха насочени към опровергаване на данните, наведени в характеристичната
справка, приложена на л. 59 от досъдебното производство, като по отношение
личността на дееца съдът ще се спре по – подробно по – надолу в своите мотиви.
Самият св. С. сподели, че
двамата с баща си не притежават шило с розова на цвят дръжка, с обща дължина 23
см, но в крайна сметка въпроса за собствеността на шилото е ирелевантен в
конкретната ситуация, макар и самият подс. П. да признава, че шилото е негова
собственост (в протокола за доброволно предаване).
По безспорен начин е
установено, че вечерта на 13.11.2018 г. шилото се е намирало в държане на подс.
П. и именно с това шило е прободена задната дясна гума на ремаркето. В този
смисъл са показанията на св. Р.и св. Д. .
Още на 13.11.2018 г.
процесното шило е било предадено доброволно от подс. П., който е вписал в
протокола, че „шилото е мое, вземах го от
вкъщи и от пила със шмиргел го направих на шило защото помислих че в ремаркето
което надупчих помислих че има наркотици“.
В крайна сметка важно е,
че са налице достатъчно доказателства, който свидетелстват, че вечерта на
13.11.2018 г. подс. П. е пробол именно с това шило задната дясна гума на
ремаркето в с. Бенковски, поради което и съдът намира това обстоятелство за
установено.
Съдът кредитира
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно –
оценителна експертиза, като обективно и компетентно изготвено, видно от което
стойността на ремонтните и възстановителни дейности по спукана гума „BF
Goodrich“ с размери 385/55R22.5 възлиза на 45 лева. Стойността на една нова
гума от същата марка и същите размери възлиза на 540 лева, според вещото лице.
Според съда предвид
наличието на гласни доказателства – показанията на св. Г. и св. Т. , че
увредената автомобилна гума е била възстановена и отново е била потребна,
следва да се приема, че вредата за ощетеното юридическо лице е в размер на 45
лева. Нито св. Г. , нито св. Т. споменават, че се е наложило да бъде закупена
нова автомобилна гума за ремаркето, поради което и според съда не е правилно
щетата да бъде прието, че е в размер на 540 лева, както е прието от страна на
разследващите органи.
Формата на изпълнителното
деяние, а именно „повреждане“ също се установява от гласните доказателства,
събрани в хода на разследването – особено важно значение в тази посока имат
отново показанията на св. Г. и св. Т. , които признават, че автомобилната гума
е била само повредена, т.е. била е нарушена нейната субстанция вследствие
деянието на подс. П., но впоследствие е била възстановена.
Голяма част от съдебното
следствие протече в оборване от страна на защитата на лошите характеристични
данни на подсъдимия П.. По този въпрос съдът намира за необходимо да отбележи,
че продажбата на метали за вторични суровини не е някакво лошо или срамно
занятие. Но предвид показанията на св. С., съдът намира, че баща му подс. П. не
се занимава с такава дейност.
В крайна сметка и св. С.
и в характеристичната справка е записано, че подс. П. има някакви конфликти със
свои съселяни по едни или други въпроси, но това не интересува съда и не е
отчетено при постановяване на присъдата, доколкото няма установени осъдителни
съдебни актове за извършени престъпления против собствеността на гражданите
през последните години.
Видно от справката за
съдимост на подс. П., същият обаче е осъждан, като към настоящия момент и към
момента на извършване на деянието не е бил реабилитиран. Действително за някои от
многобройните си осъждания през годините, подс. П. е бил реабилитиран, както
отбеляза адв. Ч., но за осъждането му по НОХД № 4921 по описа за 2016 г. на
Варненския районен съд, не е настъпила реабилитация, поради което и подсъдимият
следва да се счита осъждан към датата на извършване на престъплението.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Субектът на извършеното
престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК – П.С.П. е пълнолетно и вменяемо
лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги
ръководи и контролира.
От субективна страна
деянието се характеризира с пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на неговия
резултат и е искал неговото настъпване.
Обект на престъпното
деяние по 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
От обективна страна, изпълнителното
деяние е извършено чрез действие – а именно с ръка, държаща шило с обща дължина
23 см е продупчена задната дясна гума на ремаркето, собственост на „Тони Транс
– 99“ ЕООД.
Предвид невисоката
стойност на нанесената имуществена щета и отчитайки факта, че същата беше
изцяло възстановена на търговското дружество „Тони Транс – 99“ ЕООД в хода на
съдебното следствие, съдът намира, че следва да квалифицира престъплението като
такова с правна квалификация чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, поради което и постанови
осъдителна присъда именно по този член, респ. оправда подс. П. в извършване на
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
По отношение конкретните възражения на адв. Н.Ч.,
наведени в пледоарията му в хода на съдебните прения.
Съдът действително приел, че се
касае за „маловажен случай“ на престъпление по смисъла на чл. 216, ал. 4 от НК
и признал подс. П. в извършване на престъпление именно с тази правна
квалификация.
Според настоящият съдебен
състав случая не може да се квалифицира като „малозначителен“ и респ. подс. П.
да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи чл. 9, ал. 2 от НК, поради следните съображения:
На първо място следва да се
отбележи, че увредената вещ представлява автомобилна гума на товарно ремарке,
което е предпоставка за възникване на пътно – транспортно произшествие.
Преценявайки приложението на чл. 9, ал. 2 от НК не може единствено да се вземе
предвид стойността на нанесената щета. Действително тя не е особено висока като
размер – 45 лева, но не може и да се приеме, че едва ли не е пренебрежително
ниска. Освен това следва да се подчертае, че от инкриминираното деяние е можело
да последват тежки последствия, както за св. Г. – водач на товарната
композиция, така и на практика и за всеки един участник в движението по
пътищата от евентуално пътно – транспортно произшествие с технически
неизправното превозно средство. Видно от свидетелството за съдимост на подс. П.,
това не му е първата престъпна проява в живота, което обстоятелство неминуемо
повишава обществена опасност на дееца и изключва възможността за
квалифицирането на деянието като „малозначително“. Още повече, че прави
впечатление изключителната дързост и безцеремонност при извършване на деянието,
поради което и според настоящия съдебен състав не е обществено приемливо да се
прояви снизходителност към подсъдимия и да бъде освободен от носенето на
наказателна отговорност за изключително бруталните си действия вечерта на
13.11.2018 г. в с. Бенковски.
Същевременно съдът е съгласен,
че в случая престъпното деяние може и следва да се квалифицира като „маловажно“
по смисъла на чл. 216, ал. 4 от НК. Имуществената щета, макар и не
незначителна, не е особено висока като стойност, още повече, че в хода на
съдебното следствие се представиха писмени доказателства, че е била заплатена
на законния представител на ощетеното юридическо лице, поради което и според
съда деянието, извършено от подсъдимия попада в обхвата на разпоредбата на чл.
216, ал. 4 от НК.
Следва да се обърне внимание и
върху един чисто процесуалноправен въпрос. По принцип престъплението по чл.
216, ал. 4 от НК е от частноправен характер, но в случая няма пострадало лице
от престъплението, а негативните последици са настъпили за юридическо лице,
което очевидно няма как да се възползва от правото си да депозира частна тъжба
до съда, респ. да се конституира като частен обвинител. Предвид това
разпоредбата на чл. 287, ал. 5 от НПК в случая е неприложима и съдът не е
обвързан с искане в този смисъл от страна на Прокуратурата, поради което и
осъди подс. П. за извършено престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
По отношение вида и размера на наложеното наказание.
Наказателният закон предвижда
извършеното престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК да се наказва с
наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест месеца или с наказание „глоба“
от 100 до 300 лева. В процеса на индивидуализация на наказанието, съдът отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство, че е била заплатена нанесената
имуществена щета на ощетеното юридическо лице. Безспорно отегчаващо
отговорността обстоятелство е, че подсъдимият е осъждан за извършени
престъпления от общ характер.
Макар и да има паритет между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, което чисто теоретично
да обуславя налагане на наказание в среден размер, според съда е справедливо и
уместно на подс. П. да му бъде наложено наказание „глоба“ в минимален размер, а
именно в размер на 100 лева. Още повече, че от данните по делото се установява,
че същият е трайно безработен и респ. не разполага с високи доходи. Разбира се,
друг е въпроса, че същият се намира в трудоспособна възраст и донякъде сам си е
виновен, че не е трудово ангажиран, но в крайна сметка това е ирелевантно като
обстоятелство за делото и важно е за индивидуализация на наказанието
материалното състояние на дееца, а не причините за това материално състояние.
Поради тази причина, съдът наложи
на подс. П. наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършеното от него на
13.11.2018 г. престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
По отношение вещественото доказателство и разноските.
На основание разпоредбата на
чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК, съдът постанови вещественото доказателство по
делото – 1 бр. шило с розова на цвят дръжка около 23 см, с острие около 10 см
да се отнеме в полза на Държавата, като същото следва да бъде унищожено, в
случай, че присъда № 241, постановена на 23.10.2019 г. по НОХД № 3419 по описа
на Районен съд – Варна за 2019 г. влезе
в сила.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. П.С.П. да заплати сторените разноски
по делото в размер на 107, 03 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, доколкото
разноските са били сторени изцяло в досъдебната фаза на наказателното
производство.
Мотивиран от
гореизложеното:
При така установената фактическа
обстановка, районният съд е приел от правна страна, че от обективна и
субективна страна подс. П. е извършил престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, като го
е оправдал по първоначалното обвинение, приемайки, че случаят е маловажен.
Както фактическите констатации,
така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно
разрешение в обжалваната присъда.
Въззивният съд, като прецени
всички доказателства, релевантни за делото и приема, че с горното деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението от общ характер, за което е бил признат за виновен с обжалваната
присъда на ВРС.
Въззивният съд споделя извода на
районния съд, че действията на подсъдимият са осъществени в логическа
последователност и показват, че е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Въззивната инстанция намира, че
определеното наказание за деянието на подс. П. от страна на първоинстанционния
съд е справедливо. Същото е определено в минималния предвиден размер на
по-лекото от двете наказания в специалната норма.
Това е така защото,
първоинстанционният съд правилно е отчел смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. По този начин и с това наказание, въззивният съд
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
ПО ЖАЛБАТА:
Първото оплакване, развито във
въззивната жалба е относно допуснато от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на делото по реда на делата
от общ характер. Според защитника ВРС е трябвало да приеме, че деянието се
преследва съгласно разпоредбата на чл. 218в от НК по тъжба
на пострадалия, след което е следвало да прекрати на основание чл. 24, ал. 5 от НПК
производството още в разпоредително заседание поради липса на тъжба от
пострадалия.
Тези оплаквания са неоснователни.
Съдебното производство пред ВРС е образувано по внесен обвинителен акт срещу
подс. П. по обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК на
територията на гр. Варна.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от НПК родово
компетентен по това обвинение е районния съд, а съобразно нормата на чл. 36 от НПК,
уреждаща правилата за местната подсъдност - именно ВРС.
Цитираната от защитника правна
норма на чл. 218в от НК предвижда наказателното преследване да се възбужда по тъжба на
пострадалия в следните случаи:
1. за престъпления по чл. 216,
ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2, когато предмет на престъплението е частно
имущество и
2. за кражба, обсебване, измама и
изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако
пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до
втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник
или попечител на виновния.
В настоящият случай ДП е било
образувано и водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Внесеният във ВРС обвинителен акт срещу П. също е за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, т. е.
настоящият случай безспорно не попада в полето на действие на чл. 218в от НК. До
колко е обосновано обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК
първоинстанционния съд следва да обсъди и да се произнесе с акта си по
съществото на делото /както е и сторил/, а не по време на разпоредителното
заседание, каквато е претенцията на защитата.
Отделно от това следва да бъде
отбелязано, че първоинстанционният съд е спазил разпоредбата на чл. 287, ал. 5 от НПК,
предвиждаща "Когато на съдебното следствие прокурорът или частният
обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и
наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал.
3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът
да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на
пострадалия.
Следващото оплакване е относно
неприлагането на чл. 9, ал. 2 от НК, каквито претенции са били заявени по време на съдебните прения пред
ВРС, като съображенията за това са повторени от защитника и пред настоящия
съдебен състав по време на пледоариите по съществото на делото.
Съставът на първоинстанционният съд
подробно и изчерпателно е отговорил на всички поставени от защитата въпроси и е
изложил съображенията си защо според него не са налице условията за прилагането
на този институт. Тези мотиви въззивният състав споделя изцяло, поради което
няма да приповтаря.
С оглед на гореизложеното
въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС, е правилна,
законосъобразна и обоснована, оплакванията са неоснователни, не са налице
основания за отменяването или изменяване на съдебния акт, поради което същата
следва да бъде потвърдена изцяло.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 241,
постановена на 23.10.2019 г. от Районен съд – Варна, четиридесет и четвърти
наказателен състав по НОХД № 3419/2019 г., с която подс. П.С.П. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за това
че на 13.11.2018 г. в с.Бенковски,повредил
противозаконнно чужда движима
вещ- 1бр.автомобилна гума на стойност 45 лв. на служебно ремарке“Ландмарти ЕY 18“ с рег. № С 65 77 ЕС,
собственост на „Тони Транс
99“ЕООД-гр.София,като случаят е маловажен и му е било наложено наказание
"глоба" в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.