Р Е
Ш Е Н
И Е
№
132/21.11.2019 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 23.10.2019 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 461/2019 по описа
на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от С.Н.П. *** срещу решение №
123/17.06.2019 год по гр.д. № 166/2018 год на Окръжен съд Разград, с което е
отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно осн. чл. 79 от ЗЗД,
предявен срещу С.Х.Х. за обезщетение в размер на 30 000 лв за вреди,
претърпени от неизпълнение на договорно задължение, поето по предварителен
договор от 04.07.2013 год за предаване на движими вещи, отхвърлен е евентуално
предявения иск срещу същия ответник за заплащане на сумата 30 000 лв –
обезщетение за имуществени вреди в резултат от унищожаване и разпореждане с
движимите вещи, както и искът, предявен като евентуален с правно осн. чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответника със стойността на същите вещи, и
ищцата е осъдена да заплати на ответника разноските по делото в размер на
2 095 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, както и поради допуснати нарушения на процесуалния закон,
въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът
бъде уважен на осн. чл. 79 от ЗЗД, респ. на евентуално предявените основания по
чл. 45 от ЗЗД или чл. 59 от ЗЗД. Претендира за присъждане на разноски.
В постъпилия отговор от С.Х.Х. чрез процесуалния му
представител адв. С.Д.Н. *** е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на
разноски в настоящото производство.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет
на разглеждане по делото са предявени в условия на евентуалност искове с правно
осн. чл. 79 от ЗЗД за обезщетение за неизпълнено договорно задължение за
предаване на движими вещи, произтичащо от предварителен договор за
покупко-продажба, сключен на 04.07.2013 год, в размер на паричната
равностойност на вещите; евентуален иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД за
обезщетение за вреди, причинени от ответника чрез унищожаване на част от
движимите вещи и разпореждане с друга част; евентуален иск с правно осн. чл. 57
ал.2 от ЗЗД за обезщетение до размера, в който чрез предприети от ответника
действия на разпореждане с вещите, същият се е обогатил неоснователно за сметка
на ищцата.
По
главния иск с правно осн. чл. 79 от ЗЗД съдът намира следното:
На
04.07.2013 год между П.Д.П. и С.Н.П. от една страна, и ответника С.Х.Х. – от
друга, е сключен предварителен договор, в който са инкорпорирани две
волеизявления - обещание за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти и договор за покупко-продажба на движими
вещи. В частта по чл.1.1 договорът има характер на предварителен по смисъла на
чл. 19 ал.1 от ЗЗД, тъй като за сключването на окончателния договор се изисква
нотариална форма. За прехвърляне на собствеността върху движими вещи нотариална
форма не е необходима, затова в частта по чл.1.2 договорът е окончателен. В
него е уговорено, че предмет на сделката са намиращите се в имота движими вещи,
част от които са общо посочени като електроуреди, машини, съоръжения и
инструменти, а други са поименно изброени. Уговорена е обща покупна цена за недвижимия имот и движимите вещи в размер
на 80000 лв, платима на вноски с определен падеж на всяка от тях. Определен е
срок за сключване на окончателния договор за покупко-продажба на недвижимия
имот до 05.08.2013 год, като по отношение на движимите вещи е посочено, че те
се предават в държане на купувача в деня на сключване на договора, но
собствеността върху тях ще премине след окончателното изплащане на цената.
В
изпълнение на клаузите на договора от 04.07.2013 год между страните е сключен
окончателен договор за покупко-продажба на недвижимите имоти под формата на
нот.акт № 501/01.10.2013 год. По делото е установено, че към тази дата
ответникът е изпълнил изцяло задължението си да заплати уговорената цена както
за недвижимите имоти, така и за движимите вещи, предмет на договора.
Тълкувайки
волята на страните, изразена в чл.1.2 от договора от 04.07.2013 год, съдът
намира, че е постигнато съглашение недвижимият имот да бъде продаден заедно с
всички намиращи се в него движими вещи, определени общо като електроуреди,
машини, съоръжения и инструменти, само част от които са били индивидуализирани.
Никъде в договора не се съдържа клауза за запазване на част от вещите в
собственост на продавачите, нито за връщането им от купувача.
Съгласно
чл. 24 ал.2 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи,
определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени
по съгласие на страните, а при липса на такова – когато бъдат предадени. В чл.
2.2 от договора е посочено, че движимите вещи са предадени във владение на
купувача в деня на сключването му, а собствеността ще премине след
окончателното заплащане на уговорената покупна цена, което е станало на
01.10.2013 год. Следователно ответникът е придобил собствеността върху изрично
посочените и индивидуализирани вещи в деня на предаването им, който съвпада с
деня на сключване на договора – 04.07.2013 год. Поради липсата на съставен
приемо-предавателен, в който останалите родово определени вещи да са
конкретизирани, следва да се приеме, че ответникът е придобил собствеността им на
01.10.2013 год, когато същите са заплатени.
От
гласните доказателства се установява, че и след сключване на окончателния
договор за покупко-продажба на недвижимият имот продавачът П.П. е продължил да живее
в него със съгласието на ответника, където заедно са ползвали инструментите, необходими за дейността им. След
смъртта на съпруга си ищцата няколко пъти е била допусната от ответника в имота
и е взела вещите, които е считала за свои.
Относно
претенцията във връзка с намиращия се в имота метален склад и метален гараж,
съдът въз основа заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза
намира, че същите са трайно прикрепени към терена, като складът е изграден със
строително разрешение и по одобрен архитектурен проект. Металният гараж също е
бил здраво монтиран чрез метални колони върху бетонов фундамент. Впоследствие
колоните са били отрязани и гаражът е бил преместен в другия край на дворното
място, без да се нарушава неговата цялост. Правилен е изводът, до който е
стигнал първоинстанционният съд, че металният склад е станал собственост на
ответника по силата на чл. 92 от ЗС, а металният гараж, представляващ намиращо
се в имота съоръжение, попада в частта от договора, касаеща продажбата на
движими вещи.
Първоинстанционният
съд не е допуснал твърдяните от въззивницата нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка с доклада на делото и разпределението на доказатествената
тежест, така и във връзка с отказа да допусне оспорване на съдържанието на представения
нотариален акт. По тези въпроси съдът подробно се е произнесъл с определението
си от 08.11.2018 год. Дадени са конкретни указания на ищцата във връзка с
обстоятелствата, за които тя носи тежестта на доказване.
По
делото липсват доказателства, че ищцата е собственик на процесните вещи и те са
се намирали в продадения недвижим имот. Не е представен и приемо-предавателен
протокол за вещите, които са били предадени от продавачите във владение на
купувача в деня на сключване на договора.
Поради
това настоящият състав, споделяйки напълно изводите на първоинстанционния съд,
които са основани на задълбочен и изчерпателен анализ на събраните по делото
доказателства, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е
неоснователен и недоказан.
Установеното
по делото валидно сключване на договор за покупко-продажба на движимите вещи и
придобиването им от ответника на посоченото правно основание налага извод за
неоснователност и на предявените в условия на евентуалност искове по чл. 45 и
по чл. 57 ал.2 от ЗЗД.
За да
е налице непозволено увреждане е необходимо наличието на вредоносно деяние,
извършено виновно и противоправно, както и причинна връзка с вредата. След като
ответникът е придобил правото на собственост върху вещите по силата на договора
за покупко-продажба, той ги владее на правно основание и действията му не са
противоправни. Не е налице и вреда, защото вещите са продадени от ищцата и
нейния съпруг срещу определена цена, която е заплатена от купувача.
Неоснователността
на иска с правно осн. чл. 57 ал.2 от ЗЗД следва от същите изводи за наличието
на правно основание ответникът да държи вещите, а именно – като техен
собственик по силата на валидно сключен договор за покупко-продажба, поради
което и не съществува задължение за връщането им. От съдържанието на договора
от 04.07.2013 год не може да се направи извод, че част от вещите са изключени
от предмета му. Липсва изрична уговорка в този смисъл, не е поето задължение от
страна на ответника за тяхното връщане.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора в тежест на въззивницата следва да се възложат разноските
за настоящата инстанция. Съгласно представения списък на разноските, подкрепен
с доказатества за заплатено адвокатско възнаграждение, ответникът е направил
разноски в размер на 2000 лв. Предвид възражението за прекомерност, заявено от
въззивницата, и на осн. чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, същото следва да бъде намалено до размер на 1450 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/17.06.2019 год по гр.д. № 166/2018 год на Окръжен
съд Разград, г.о.
ОСЪЖДА С.Н.П. с ЕГН ********** да заплати на С.Х.Х. с ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 1450 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)