МОТИВИ:
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Габрово
против Г.П.Т. ***, с който на подсъдимия се повдига обвинение за престъпление
по чл. 255, ал. 1, т. 2 предл. второ от НК за това, че на 17.01.2015 г., в гр. Габрово, като собственик и управител на "Е"
ЕООД гр. Дряново, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в
големи размери в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за
корпоративното подоходно облагане (/ЗКПО) за данъчния финансов резултат и
дължим годишен корпоративен данък за 2014 г. (образец 1010а), вх. № 0700И0028482
от 17.01.2015 г., която се изисква и подава по силата на закона, подадена по електронен
път пред ТД на НАП - Велико Търново, офис - Габрово, при условията на
посредствено извършителство, чрез Ц.В.Д. *** и подписана с нейния електронен
подпис, като затаил истина, че за данъчния период на 2014 г. данъчно
задълженото лице е извършвало дейност и не е отчело приходи и разходи съгласно
счетоводното законодателство от осъществени реални сделки:
1.
Продажби, както следва: На 03.10.2014
г. сделка за покупко-продажба на МПС на „ЕМ енд Ти ГРУП"ЕООД с фактура №
10301 за сумата от 6127.14 евро (11983.64 лева); на 17.10.2014 г. сделка за
продажба на автомобил на гръцки гражданин за сумата от 13000 евро (25425.79
лева); по фактура № 0-89 от 29.10.2014 г. с „Дряново Авто“ ООД на стойност
308.66 лева (материали); по фактура № 0-90 от 25.11.2014 г. с „Дряново Авто“
ООД на стойност 1306.90 лева (материали); по фактура № 9-15 от 26.11.2014 г. с
„Мултизим“ ЕООД на стойност 12000 лева (услуга, реклама); по фактура № 9-21 от
01.12.2014 г. с „Мултизим“ ЕООД на стойност 19200 лева (пазарно проучване), или
общо 70224.99 лева;
2.
Покупки, както следва: по фактура №
0-51243 от 07.03.2014 г. с доставчик „Химснаб БГ“ АД на стойност 129 лева
(материали); по фактура № 3-4548 от 03.06.2014 г. с доставчик „Веко Ойл“ ЕООД
на стойност 2195.70 лева (материали); по фактура № 3-4549 от 03.06.2014 г. с
доставчик „Веко Ойл“ ЕООД на стойност 145.85 лева (материали); по фактура №
3-4738 от 23.07.2014 г. с доставчик „Веко Ойл“ ЕООД на стойност 391.26 лева
(материали); банкови комисионни и такси по сметки в евро и лева в „Алфа Банк“ -
клон България в размер на 204.66 лева, или общо разходи в размер на 3066.47
лева,
като общата печалба от дейността на дружеството
е в размер на 67158.52 лева, а укритият корпоративен данък е в размер на
6715.85 лева - големи размери.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от
ощетеното юридическо лице – Държавата, представлявана от министъра на
финансите, чрез гл. юрисконсулт К.Д., като държавата е конституирана в процеса
като граждански ищец, против подсъдимия Г.П.Т., с който се претендира
присъждане на обезщетение за причинени от деянието, предмет на обвинението,
имуществени вреди в размер на сумата от 6715.85 лв., ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура –
Габрово заявява, че не поддържа обвинението, поради установената липса на
елементите от обективната страна на престъплението, а именно избегнато
установяване и плащане на данък. Прокурорът заявява, че ако подсъдимият бъде
признат за невинен и оправдан, гражданският иск следва да се отхвърли.
Защитникът на подсъдимия Т. – адвокат Й.П., намира, че с оглед
събраните по делото доказателства е установено, че доверителят му не е извършил
твърдяното престъпление, тъй като юридическото лице "Е" ЕООД през
2014 г. е било на очевидна счетоводна загуба. Счита, че подсъдимият Т. е подал
неправилна декларация, което обаче не съставлява престъпление.
Подсъдимият Г.Т. заявява, че е получил в срок препис от обвинителния
акт и разбира обвинението. При провеждане на съдебното следствие дава
обяснения, чрез които отрича извършването на престъплението. В хода по същество
и при упражняване на правото си на последна дума изразява очакване да бъде
оправдан.
Въз
основана на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Г.П.Т. е роден на *** ***. Същият е български гражданин, със средно образование,
не е женен и не е осъждан. Подсъдимият притежава дружествени дялове в няколко
дружества с ограничена отговорност, като в някои от тях е едноличен собственик
на капитала и управител.
Дружеството "Е" ЕООД, ЕИК *********, е
регистрирано на 28.04.2011 г. със седалище и адрес на управление в гр. Габрово,
бул. М. и предмет на дейност – търговия на едро и дребно с различни стоки;
производство на стоки; покупко-продажба на автомобили; транспортни услуги,
строителни услуги; кафе-автомати; внос и износ; търговия с дървен материал;
лизингова, спедиционна дейност; изкупуване на селскостопанска продукция;
складова дейност и други незабранени дейности. Подсъдимият Г.Т. бил едноличен
собственик на капитала, управител и представляващ дружеството. На 17.01.2018 г.
подсъдимият прехвърлил всички дружествени дялове на лицето Д.Г.Н., който от
17.05.2018 г. бил вписан като едноличен собственик и управител на "Е"
ЕООД.
Подсъдимият Т. се познавал със свидетелката Ц.Д. ***.
Свидетелката била със счетоводно образование и извършвала счетоводни услуги.
Между нея и подсъдимия, като представляващ на „Е. ГТ „ЕООД, не са възниквали
договорни отношения за водене на счетоводството на дружеството, съответно тя не
е обработвала никакви документи и не е била запозната със счетоводната
отчетност. При разговор между двамата било постигнато единствено съгласие
свидетелката Д., чрез електронния си подпис, да подава до НАП необходима информация
във връзка с дейността на "Е" ЕООД, която й била съобщавана от
подсъдимия. На 20.02.2012 г., с Уведомление за упълномощаване, оттегляне на
упълномощаване, промяна на електронен адрес с вх. № 0700И0024077 до ТД на НАП -
офис - Габрово подсъдимият Т. упълномощил свидетелката Д. да подава чрез
подписване с нейния електронен подпис декларации, документи или данни по ЗКПО и
декларации, документи и други данни, свързани със задължителното осигуряване с
нейния електронен подпис.
На 17.01.2015 г., въз основа на подадените й от
подсъдимия Т. данни, свидетелката Ц.Д. подала в ТД на НАП годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 0700И0028482 за данъчния финансов резултат
и дължимия годишен корпоративен данък, образец 1010а, в която, в част III – „Данни
за дейността на данъчно задълженото лице“, отразила, че за данъчния период на
2014 г. данъчно задълженото лице – "Е" ЕООД, не е извършвало дейност
и не е отчело приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство.
Събраните по делото доказателства сочат, че през 2014 г. "Е"
ЕООД е генерирало приходи и разходи от дейността си, както следва:
На 02.10.2014 г. между "Е" ЕООД, представлявано
от подсъдимия Т. – като продавач, и „Ем енд Ти Груп“ ЕООД, представлявано от
свидетелката М.А. - като купувач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба
на МПС (комбиниран багер) на стойност 60 000 лв. В договора се съдържала
клауза, според която купувачът следвало да заплати авансово сумата от
12 000 лв. по посочената банковата сметка на "Е" ЕООД в Първа инвестиционна
банка. На 03.10.2014 г. по разплащателната сметка на "Е" ЕООД в ПИБ
постъпила сумата от 6127.14 евро, равностойна на 11 983.64 лева. Наредител на
плащането е „Ем енд Ти Груп“ ЕООД, а посоченото основание за превода е фактура
№ 13301. Според показанията на свидетелката А. договорът не бил изпълнен от
страна на продавача, като строителната машина, която е предмет на сделката, не
била доставена.
На 17.10.2014 г. по банковата сметка на "Е"
ЕООД в „Алфа банк“ – клон България била наредена сумата от 12860 евро от
гръцкия гражданин С.Я., с посочено основание „Agora autokinitou“ - покупка на
автомобил. С вальор 20.10.2014 г. е получена сума в размер на 12860 евро (25
151.97 лева). Същият ден сумата била изтеглена от подсъдимия Т.. Сделката не
била финализирана, като не е изготвен писмен договор с нотариална заверка на
подписите за прехвърляне на собствеността на МПС, като не е настъпила промяна и
по отношение на фактическото владение на автомобилите, които към 2014 г. са
били собственост на "Е" ЕООД. Според показанията на свидетелите М.Е.и
А.Д., в края на 2014 г., в тяхно присъствие, в гр. Габрово, на пункт за
изкупуване на вторични суровини, намиращ се на изхода на града в посока гр.
Велико Търново, подсъдимият Т. върнал в брой на гръцкия гражданин 7 000
евро, съставляващи част от дадената сума като капаро за закупуване на лекия
автомобил.
С фактура № 89 от 29.10.2014 г. подсъдимият Т., в качеството
си на управител и представляващ "Е" ЕООД, продал на „Дряново авто“
ООД уплътнения, цилиндрова глава, заден семеринг, колянов вал и гарнитура
картер на стойност 308.66 лева. С фактура № 90 от 25.11.2014 г. подсъдимият, в
посоченото си представително качество, продал на същото дружество комплект
съединител - VALEO, лагер главина - SKF, комплект ресори и елементи ходова част
- Fortune line, на стойност 1 306.90 лева.
На 02.01.2014 г. между "Е" ЕООД, представлявано
от подсъдимия Т. и „Мултизим“ ЕООД, представлявано от свидетеля Ч.Р. бил
сключен договор за реклама, която трябвало да се извърши от изпълнителя. В
изпълнение на договора за реклама била издадена фактура № ********** от
26.11.2014 г. за сумата от 12 000 лева, която била получена по
разплащателната сметка на "Е" ЕООД. На 03.01.2014 г. между същите
дружества, представлявани от управителите, бил сключен договор за проучване на пазара,
в изпълнение на който "Е" ЕООД издало фактура № ********** от
01.12.2014 г.за сумата от 19 200 лева, която сума била получена по
разплащателната сметка на дружеството. Съгласно представените в съдебно
заседание от свидетелката В.М. счетоводни документи – копия от фактура №
360-00014-00311/04.12.2014 г. за интернет-реклама в размер на 6 000 евро и
левова равностойност 11 734.98 лева и фактура № 360-00014-00312/04.12.2014
г. за проучване на пазара в размер на 7 500 евро и левова равностойност
14 668.73 лева, двете фактури издадени от сръбското дружество „Марок“ ООД,
разходите са платени в брой в чужбина, за което са приложени касови бонове.
С фактура № ********** от 07.03.2014 г. „Е.“ ЕООД закупило
от „Химснаб БГ“АД белилна пръст - тонзил 114 FF, на стойност 129 лева. С
фактура № ********** от 03.06.2014 г. „Е.“ ЕООД закупило от „Веко Ойл“ ЕООД
накрайници, калник ляв, броня, предна облицовка, подкалник преден ляв, фар ляв
и казанче чистачки, на стойност 2195.70 лева. С фактура № ********** от
03.06.2014 г. „Е.“ ЕООД закупило от „Веко Ойл“ ЕООД тампон стабилизираща щанга
и CVR FOG LEFT, на стойност 145.85 лева. С фактура № ********** от 23.07.2014 г.
„Е.“ ЕООД закупило от „Веко Ойл“ ЕООД шенкел преден ляв, на стойност 391.26
лева. От анализа на банковите документи от „Алфа Банк“ – клон България,
свързани с разплащателните сметки на "Е" ЕООД в евро и лева е видно,
че за комисионни и такси за обслужването са направени разходи в размер на
204.66 лева.
По делото са изготвени няколко съдебно-счетоводни
експертизи, както следва:
Според заключенията на двете съдебно-счетоводни
експертизи, изготвена от вещото лице Ю.С. в досъдебната фаза на процеса (л.
14-16 и л. 86-89 от том 1 от сл. дело), преведената по разплащателната сметка
на "Е" ЕООД в „Алфа банк“ – клон България и изтеглена от подсъдимия Т.
сума в размер на 12 860 евро с левова равностойност от 25 151.97 лв.
е следвало да се декларира в подадената данъчна декларация за 2014 г. по чл. 92
от ЗКПО и обложена с дължим данък в размер на 10%. Съгласно чл. 20 от ЗКПО,
вещото лице е изчислило размера на дължимия корпоративен данък – 2 515.20
лева. Във втората изготвена от същия експерт експертиза се достига до
заключението, че "Е" ЕООД е извършило и други покупко-продажби, от
които е реализирало печалба в размер на 32 116.56 лв., върху която се
дължи корпоративен данък в размер на 3 211.66 лв., или общо дължим данък в
размер на 5 726.86 лв.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена в досъдебната фаза от вещото лице В.А. (л. 150-152 от том 3 от сл.
дело), дължимият корпоративен данък от "Е" ЕООД е в размер на
6 715.85 лв.
Според заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза,
назначена в хода на съдебното следствие, изготвена от вещото лице И.Ц., за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., като се вземат предвид движението по
банковите сметки, получените суми и платените суми, съгласно представените
счетоводни документи, данъчният финансов резултат на "Е" ЕООД за 2014
г. е в размер на 20 703.48 лв. данъчна загуба. В съответствие с
поставените задачи, свързани със счетоводното третиране на сумата от
11 983.64 лв., получена на 03.10.2014 г. по предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 02.10.2014 г., и сумата от 25151.97 лв., получена от
гръцкия гражданин, вещото лице приема, че и двете суми за целите на
счетоводните записвания представляват разчети с контрагенти, които по своята
същност са задължения на продавача "Е" ЕООД към съответните купувачи
до окончателното реализиране на сделките или до възстановяване на сумите на
купувачите. Поради това тези получени суми не влияят на финансовия резултат за
текущата година, не следва да се третират като приход и обложени с корпоративен
данък в годината на получаването им.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от обясненията на подсъдимия Г.Т., съпоставени с показанията на
свидетелите К.Г.К., Л.Т.Л., Д.Д.И., Ч.Р.Р., М.И.А., Ц.В.Д., С.В.Д., В.Г.М., М.Х.Е.и
А.М.Д.; писмените доказателства, събрани в досъдебната и в съдебната фаза на
процеса, както и заключенията на счетоводните експертизи. Подсъдимият Т. дава
обяснения в хода на съдебното следствие, като отрича извършването на
престъплението, за което е обвинен и твърди, че през инкриминирания период е
водена счетоводна отчетност на процесното дружество от свидетелката М.. Именно
след разпита на свидетелката В.М. съдът установи и приобщи към
доказателствената съвкупност документи, имащи отношение към счетоводството на "Е"
ЕООД.
Съдът изцяло кредитира заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от И.Ц., като намира, че същото е
правилно, обосновано и законосъобразно. Вещото лице е обсъдило детайлно и
задълбочено всички събрани в наказателното производство счетоводни документи,
съпоставило ги е с останалите доказателствени източници, за да достигне до
заключението си, че през 2014 г. "Е" ЕООД е реализирало счетоводна
загуба.
Съдът
не възприема заключенията на счетоводните експертизи, изготвени в досъдебната
фаза на процеса. Преди всички, и тези заключения са изведени на база частична и
повърхностна проверка на счетоводни документи. На експертите не са представени,
съответно те не са се запознавали, проверявали и ползвали цялата счетоводна
отчетност на "Е" ЕООД, причина за което и непопълването на делото в
неговата досъдебна фаза с необходими документи. На следващо място, съдът намира
за неправилни изводите и в двете заключения, според които суми, постъпили по
банковите сметки на дружеството и имащи характера на задатък/капаро по сключени
сделки, които не са финализирани, следва да се отнасят към финансовия резултат,
определящ основата за облагане с корпоративен данък. Касае се за двата
договора, по които са получени суми - сумата от 11 983.64 лв, получена на
03.10.2014 г. по предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 02.10.2014
г., и сумата от 25151.97 лв., получена от гръцкия гражданин, като капаро за
договорената продажба на автомобил. По делото безспорно се установи, че и двата
договора не са изпълнени от страна на "Е" ЕООД – строителна машина –
багер не е доставена „Ем енд Ти Груп“ ЕООД, както и не е прехвърлена на гръцкия
гражданин собствеността върху договарян автомобил. При тези данни, както е
посочено в заключението на повторната експертиза, получените суми като задатъци
представляват разчети с контрагенти, които по своята същност представляват
задължение на "Е" ЕООД към купувачите. Въпросните суми биха могли да
се отразят като приход, формиращ основата за облагане с корпоративен данък, но
това предполага настъпване на допълнителни обстоятелства, които към датата на
инкриминираното деяние не са се проявили – отказ от договор, изтичане на
давността за предявяване на претенции от платците за връщане на сумите или
други хипотези. Съдът ще си позволи да посочи, че заключенията на експертизите
от досъдебното производство противоречат и на НСС 18 – Приходи, тъй като
запазвайки фактическата власт върху строителната машина и автомобила, "Е"
ЕООД като продавач продължава да носи значителни рискове във връзка със
собствеността, поради което и съгласно счетоводния стандарт сделката не е
продажба и приходът не се признава.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Деяние е
несъставомерно. Законодателят е криминализирал укриването и неплащането на
данъчни задължения, когато същите са в големи или особено големи размери.
Съгласно чл. 93, т. 14 от НК данъци в големи размери са тези, които надхвърлят
3 000 лв. В случая този елемент от обективната страна на престъплението по
чл. 255, ал. 1 от НК не е изпълнен. По делото се установи, че през 2014 г.
управляваното и представлявано от подсъдимия Т. търговско дружество – "Е"
ЕООД, е формирало отрицателен финансов резултат в размер на 20 703.48 лв.
Не се установи дружеството да е реализирало приходи, формиращи печалба, която
да определи основа за облагане с корпоративен данък. Не е проявена и
субективната страна на престъплението – прекия умисъл на подсъдимото лице. Не
се доказа подсъдимият Т. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал или допускал настъпването
им. По тези съображения съдът призна
подсъдимия Г.П.Т. за НЕВИНЕН в това на 17.01.2015 г., в гр. Габрово, като собственик и управител
на "Е" ЕООД гр. Дряново, да е избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения в големи размери в Годишна данъчна декларация по чл. 92 от
Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчния финансов резултат и
дължим годишен корпоративен данък за 2014 г. (образец 1010а), вх. № 0700И0028482
от 17.01.2015 г., която се изисква и подава по силата на закона, подадена по електронен
път пред ТД на НАП - Велико Търново, офис - Габрово, при условията на
посредствено извършителство, чрез Ц.В.Д. *** и подписана с нейния електронен
подпис, като затаил истина, че за данъчния период на 2014 г. данъчно
задълженото лице е извършвало дейност и не е отчело приходи и разходи, съгласно
счетоводното законодателство от осъществени реални сделки:
Продажби, както
следва: на 03.10.2014 г. сделка за покупко-продажба на МПС на „ЕМ енд Ти ГРУП“
ЕООД с фактура № 10301 за сумата от 6127.14 евро (11983.64 лева); на 17.10.2014
г. сделка за продажба на автомобил на гръцки гражданин за сумата от 13000 евро
(25425.79 лева); по фактура № 0-89 от 29.10.2014 г. с „Дряново Авто“ ООД на
стойност 308.66 лева (материали); по фактура № 0-90 от 25.11.2014 г. с „Дряново
Авто“ ООД на стойност 1306.90 лева (материали); по фактура № 9-15 от 26.11.2014
г. с „Мултизим“ ЕООД на стойност 12000 лева (услуга реклама); по фактура № 9-21
от 01.12.2014 г. с „Мултизим“ ЕООД на стойност 19200 лева (пазарно проучване),
или общо 70224.99 лева;
Покупки, както
следва: по фактура № 0-51243 от 07.03.2014 г. с доставчик „Химснаб БГ“ АД на
стойност 129 лева (материали); по фактура № 3-4548 от 03.06.2014 г. с доставчик
„Веко Ойл“ ЕООД на стойност 2195.70 лева (материали); по фактура № 3-4549 от
03.06.2014 г. с доставчик „Веко Ойл“ ЕООД на стойност 145.85 лева (материали);
по фактура № 3-4738 от 23.07.2014 г. с доставчик „Веко Ойл“ ЕООД на стойност
391.26 лева (материали); банкови комисионни и такси по сметки в евро и лева в
„Алфа Банк“ - клон България в размер на 204.66 лева, или общо разходи в размер
на 3066.47 лева;
като общата
печалба от дейността на дружеството да е в размер на 67158.52 лева, а укритият
корпоративен данък да е в размер на 6715.85 лева - големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДА по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.
255, ал. 1, т. 2, предл . второ от НК.
Деянието е
несъставомерно и по чл. 313, ал.2, вр. с ал. 1 от НК. Не се установи "Е"
ЕООД да дължи корпоративен данък за данъчната 2014 г. Не е проявен и
субективния състав на престъплението, тъй като у подсъдимия липсва пряк умисъл
и специална цел за избягване заплащане на дължими данъци.
За съвместно разглеждане
в наказателния процес е приет гражданския иск на Държавата, представлявана от
министъра на финансите, против подсъдимия Т. за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди с цена на иска 6715.85 лв. Деянието, предмет на
обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди, обуславя
основанието за реализиране на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. В
случая подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК. При липса на осъществено
деяние, което да е довело до причиняване на имуществени вреди на държавата, не
са налице основания за уважаване на гражданския иск. Поради това съдът отхвърли
изцяло, като неоснователен и недоказан, гражданският иск на ощетеното юридическо лице –
Държавата, представлявана от министъра на финансите, против подсъдимия Г.Т., с
който се претендира обезщетение за причинени от деянието, предмет на
обвинението, имуществени вреди в размер на 6715.85 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредата до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото
остават в тежест на държавата.
В този смисъл
съдът произнесе присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: