Р Е Ш
Е Н И Е
№ 577/13.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№409/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството
е по реда на чл.211 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във
вр. с чл.145 и сл. От Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.И.В. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат А., срещу Заповед №Л-227/06.08.2018г. на
Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ Плевен, с която на
основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се
поддържа искането за неговата отмяна, като се излагат доводи, че противоречи на
материалния закон при допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат А. поддържа жалбата си и моли да бъде отменен
оспорения административен акт при доводи, които излага в писмени защита, като
претендира и присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б*** , оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като по делото е постъпил и писмен
отговор, в който се излагат доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №Л-227/06.08.2018г. на Началника на Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ Плевен, с която на основание чл.194, ал.2,
т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР на
оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок
от три месеца. Административният орган е приел в мотивите на оспорения административен
акт, че оспорващият в качеството си на дежурен
по арест в Арест Монтана за периода от 20,00 часа на 04.06.2018г. до 08.00.часа
на 05.06.2018г. не е изпълнил функционалните си задължения, като дежурен по
арест, като не е осъществил контрол върху точното изпълнение на служебните
задължения на постовите и разводачите за горепосочения периода. В мотивите на
оспорения административен акт е прието, че описаното представлява неизпълнение
на служебните задължения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР, което е
мотивирало административния орган да наложи дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от три месеца.
От фактическа страна се
установява следното:
Със Заповед №175/20.06.2018г. на
Началник Областна служба „Изпълнение на наказанието“ Плевен (л.17,18 по делото)
е назначена комисия на която е разпоредено да се извърши проверка за
изпълнението на служебните задължения на оспорващият, като дежурен по арест на
04.06.2018г. Видно от Обяснения вх.№1303/02.07.2018г. (л.16 по делото), оспорващия
е дал обяснения пред комисията. В хода
на проверката с молба вх.№М-20/27.06.2018г. (л.68 по делото), оспорващият е
заявил искане за събиране на доказателства при извършваната проверката. В хода
на проверката с молба вх.№М-21/27.06.2018г. (л.14 по делото), оспорващият е
поискал да бъде отстранен член на назначената комисия, като с писмо
рег.№1281/02.07.2018г. (л.15 по делото) молбата му е оставена без уважение.
Назначената комисия е събрала писмени доказателства свързани с извършваната
проверка, като въз основа на тях и събраните сведения и обяснения е изготвена
Писмена справка рег.№1370/09.07.2018г. (л.78-80 по делото), с която оспорващия
е запознат на 09.07.2018г. С оспорената Заповед №Л-227/06.08.2018г. на
Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ Плевен, с която на
основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца. Административния акт е връчен на оспорващият
на 05.08.2019г., което се установява от личния подпис положен върху него (л.82
по делото), тоест жалбата с вх.№1676/19.08.2019г. е подадена в рамките на
законоустановения срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.16а,
ал.2, т.5 ЗИНЗС, Началника на ОСИН има компетентност разрешава отпуски и командирова служители от
областната служба в страната, награждава служителите с награди по чл.
30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството
на вътрешните работи
и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда. Оспорващият е назначен на длъжност
Младши инспектор - „Надзирател I-ва степен“ в РСИН-Монтана, към ОСИН Плевен, като по отношение на него е
наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение по смисъла на чл.197,
ал.1, т.2 ЗМВР, което налага извода, че дисциплинарно наказание е наложено от
компетентен орган.
На първо място, настоящият
съдебен състав счита, че при налагане на дисциплинарното наказание е допуснато нарушение
на материалния закон. Това е така, тъй като в оспорения административен акт е
посочено, че дисциплинарното нарушение се състой в това, че оспорващият в качеството си на дежурен по арест в Арест
Монтана за периода от 20,00 часа на 04.06.2018г. до 08.00.часа на 05.06.2018г.
не е изпълнил функционалните си задължения, като дежурен по арест, като не е
осъществил контрол върху точното изпълнение на служебните задължения на
постовите и разводачите за горепосочения периода, като за така описаното
нарушение на дисциплинарнонаказаното лице е наложено дисциплинарно наказание
писмено предупреждение на основание чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР, съгласно който дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение" се налага за пропуски
в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В случая, така описаното дисциплинарно
нарушение предполага, че оспорващия не е изпълнил функционалните си задължения,
като дежурен по арест и не е осъществил контрол върху точното изпълнение на
служебните задължения на постовите и разводачите за описания период, като така
описаното дисциплинарно нарушение не кореспондира, като правно основание за
налагане на дисциплинарно наказание на основание разпоредбата на чл.199, ал.1,
т.5 ЗМВР, тъй като няма никакво отношение. При наличието на така даденото
описание на дисциплинарното нарушение, дисциплинарното наказание е следвало да
бъде наложено на основание чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР, тъй като то е свързано с
неизпълнение на служебни задължения или заповеди, които оспорващия се
предполага, че е следвало да изпълнява в качеството си на дежурен по арест.
Неточното индивидуализиране на дисциплинарното наказание е самостоятелно
основание за отмяна на оспорения административен акт, тъй като представлява
нарушение на материалния закон.
С оглед пълнота, настоящият
съдебен състав счита, че следва да отбележи, че в случая от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин, че оспорващия е извършил
описаното дисциплинарно нарушение, което е допълнително основание да се приеме
жалбата за основателна. С оглед изясняване на делото от фактическа страна, като
свидетели по делото бяха допуснати В. В*** – служител на РСИН-Монтана, който е
бил на смяна с оспорващия на 04.06-05.06.2018г., С*** С*** – служител на РСИН-Монтана,
който е бил на смяна с оспорващия на 04.06-05.06.2018г., като съдът кредитира
показанията на тези свидетели като ясни, категорични и безпротиворечиви.
Свидетелите В.В. и С*** С*** изясняват факти и обстоятелства свързани с
носенето на службата в арест Монтана, като от техните показания може да се
направи безпротиворечив извод, че както те така и оспорващия са извършвали
рутинно изпълнение на служебните си задължения на 04.06-05.06.2018г., което е
отразено и в приетата по делото книга за сдаване и приемане на дежурствата от
дежурните по арест. Следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства,
който по какъвто и да е начин да установяват описаното в административния акт
дисциплинарно нарушение, като събраните по делото доказателства говорят
по-скоро, че в случая преди налагане на дисциплинарното наказание не са
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Следва да се
отбележи, че комисията, която е била назначена за да извърши проверка, не е
счела за необходимо да се ангажира със събиране на доказателства извън преглед
на запис от камери, който не може да се разглежда като годно доказателство,
което да установи извършено ли е описаното дисциплинарно нарушение. При липсата
на безспорни установени факти и обстоятелства от значение за случая следва да
се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като изясняването на релевантни
обстоятелства е опорочило съществено воденото дисциплинарно производство.
Следва да се отбележи, че за
спора не е от съществено значение дали оспорения административен акт е връчен
на оспорващия по време на ползването на законоустановен отпуск, тъй като той е
имал възможност и е упражнил правото си на оспорване в законоустановения срок.
Порок в тази насока би бил налице, ако по време на законоустановен отпуск на
оспорващия бъдат предявени материалите от воденето дисциплинарно производство,
като в този случай би било нарушено правото му на защита, но в случая с оглед
възможността да предяви оспорването в законоустановения срок не е налице
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на
съдебното производство, съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал.1 АПК, ответната страна, чрез юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на
наказанието“ гр.София, следва
да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия претендираните разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева, съгласно списък с разноските на л.130 по делото, който се следват като разноски за адвокатско възнаграждение платено на адвокат А. в размер на 500
(петстотин), които са платени по силата на Договор за правна защита и
съдействие (л.131 по делото), както и 10 (десет) лева внесена държавна такса за
образуване на делото.
Съобразно гореизложеното, настоящия
съдебен състав намира, че оспорената Заповед
№Л-227/06.08.2018г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“
Плевен, с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а на
оспорващия да се присъдят разноски по воденото съдебно производство, предвид,
което на основание чл.172, ал.2 АПК и чл.143, ал.1 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед
№Л-227/06.08.2018г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“
Плевен, с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“ гр.София да заплати на В.И.В. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер на 510 (петстотин и десет) лева
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: