Решение по дело №1441/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260235

гр.Пловдив, 13.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                                    Иван Анастасов

като разгледа ч.гр.д.№1441/2020 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия Иванова, за се произнесе, съобрази:

         Производство по чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.

            Жалбоподателят К.Г.В. ***, ЕГН:**********– длъжник по ИД, с жалба вх.№19617/13.07.2020 г. по описа на ПОС,чрез адв.Т.В. ***, обжалва действията на ЧСИ М. О., рег.№758 с район на действие -ПОС по ИД №43/2011 г. –разпореждане от 2.06.2020 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че са налице основания за прекратяване на ИД и вдигане на наложените обезпечителни мерки, поради това, че по ИД не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 години, за периода  от 18.01.2011г до 09.09.2013 г., през който са постъпвали молби за конституиране на взикател, които не били действия по изпълнението, насрочвани били описи на движими вещи, които не са извършвани, а други изпълнителни действия не били поисквани от взискателя или извършвани от ЧСИ, поради които счита, че след изтичане на 2-годишния срок на 18.01.2013 г. ИД е прекратено по силата на закона; заявява, че и след 18.01.2013 г. били налице периоди от по 2 години, в които кредиторът е бездействал и не е поискал изършване на действия по изпълнението по симсъла на чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Иска прекратяване на ИД. Прави искане за присъждане на разноски.

Взискателят ОТП“Факторинг България“ЕАД– взема становище,че жалбата е основателна и че ИД №43/2011 г. следва да се прекрати по отношение на К.В..

           ЧСИ е изложил мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество – неоснователна, т.к. в процесния период 18.01.2011 – 09.09.2013 г. са изършени следните изпълнителни действия: на 19.01.2011 г.- насрочен опис на дв.в. за 10.05.2011 г.; на 05.09.2012 г.- насрочен опис на дв.в. за 30.10.2012 г., който не се е състоял поради постипили доброволни плащания от длъжниците; на 04.01.2013 г. –връчени ППИ на длъжниците, с които е насрочен опис на дв.в. за 10.01.2013 г. в отговор на който е постъпила молба за неизвършването им поради поето задължение да се преведе сума за погасяване на дълга.ЧСИ се позовава на ТР №2/2013 г. на ВКС,ОСГТК, където е казано, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприеманате на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, поради което счита, че насрочването на опис е такова изпълнително действие, изграждащо изпълнителния способ –извършване на опис на движими вещи.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена на 15.06.2020 г. в законоустановения 1-седмичен срок от получаване на съобщението /08.06.2020 г./ По същество е неоснователна. Съображения:

Съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС когато взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК или не, ИД се прекратява по силата на закона; че не са изпълнителни действия образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експериза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на него и др.

В т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК е казано, че съгласно чл.116,б.“в ЗЗД  давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и в тази връзка това е кое да е изпълнително действие в рамките на определен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на  ЧСИ изпълнително действие, например: налагането на запор  или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на ****, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От това следва, че насрочването на опис е изпълнително действие, изграждащо изпълнителния способ –извършване на опис на движими вещи, поради което насрочването на опис на вещи на длъжника прекъсват давността.

ИД 43/2011 г.е образувано на 18.01.2011 г. срещу длъжници Е. А. Т. и К.Г.В. и първоначален възискател – Банка ДСК ЕАД.

Водим от разясненията т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК, посочени по-горе, ПОС намира, че давността по ИД е прекъсвана в периода 18.01.2011г.-09.09.2013г. без да е налице 2-годишно бездействие по ИД, както следва:

На 19.01.2011 г./л.15 от ИД/ ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на жалбоподателката, насрочен на 10.05.2011 г. Описът не е извършен, тъй като от длъжниците постъпват ежемесечни доброволни плащания  на дълга.

 На 30.07.2012 г. е конституиран нов взискател по ИД- ОТП“Факторинг България“ЕООД.

На 05.09.2012 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 30.10.2012 г. на длъжницата/л.66 от ИД/.

На 21.11.2012 г.ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 10.01.2013 г. на длъжницата/л.85 от ИД/.

На 10.01.2013 г./л.94 от ИД/ е подадена молба за неизвършване на описа в дома на длъжницата с поемане на задължение за ежемесечно плащане на дълга.

На 03.09.2013 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 3.10.2013 г. на длъжницата/л.106 от ИД/.

На 09.09.2013 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Гореписаните изпълнителни действия са коментирани от ПОС тъй като са извършени само спрямо длъжницата К.В. - с оглед правилото на чл.125 ЗЗД, което гласи, че прекъсването и спирането на дваността срещу един солидарен длъжник не произвежда дейтвие спрямо останалите съдлъжници.

По отношение на наведения в жалбата довод, че и след 18.01.2013 г. били налице периоди от по 2 години, в които кредиторът е бездействал и не е поискал изършване на действия по изпълнението по симсъла на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, ПОС намира следното:

На 28.03.2014 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /л.134 ИД/.

На 02.11.2015 г.-взискателят подава молба за налагане на запор върху тр.възнаграждение на В.,получавано от „****“.

На 24.11.2015 г. К.В. плаща доброволно сума за погасяване на дълга.

На 18.11.2015г. /л.156 ИД/ - работодателят уведомява ЧСИ че ще удържа по 130 лв.месечно от РЗ на В..

От 13.01.2016 г./л.159 от ИД/ В. започва /почти 4 години/ редовно доброволно да внася ежемесечно суми по ИД за погасяване на дълга до 20.12.2019 г./л.385 от ИД/, общо 48 вноски.

На 11.10.2019г. – молба от взискателя за нагалагане запор върху сметката на К.В. в Експресбанк – л.365.

На 21.10.2019 г. ЧСИ налага запор вруху банковата й сметка.

На 20.01.2020г, /л.289 ИД/, 19.02.2020г. и на 20.03.2020г. /л.397/ - от В. постъпват суми по ИД за погасяване на дълга.

На 21.05.2020 г. длъжникът е поискал прекратяване на ИД.

От цитираното ТР е видно, че налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е изпълнително действие, което  прекъсва давността, тъй като е приложен изпълнителен способ. С цитираните по-горе плащания от трети задължени лица – работодатели на длъжниците, с извършваните доброволни плащания по ИД за погасяване на дълга, въз основа на които, видно от приложните по ИД сметки на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ и фактури са превеждани суми на взискателя, длъжникът е признал вземанията и висящността на ИД е поддържана, което е основание за прекъсване на перемционния срок.

Горното налага извода, че след приложените изпълнителни способи до настоящия момент изпълнителни действия са искани от взискателя, предприемани и извършване и от ЧСИ регулярно, поради което перемпция не е настъпила в нито един момент от изпълнителното производство; че няма никакво основание да се приема наличие на бездействие нито от взискателя, нито от ЧСИ.

Eто защо ПОС намира, че не се доказа твърдението на длъжника, че в продължение на повече от 2 години, считано от 2011 г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство не се е прекратило по силата на закона, поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати ИД на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

          Водим от горното съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх.№19617/13.07.2020 г. по описа на ПОС на  К.Г.В. ***, ЕГН:**********– длъжник по ИД против действията на ЧСИ М. О., рег.№758 с район на действие -ПОС по ИД №43/2011 г. –разпореждане от 2.06.2020 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: