Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Добрич, 09.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на
четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: Калинка М.
като
разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №3708 по описа за 2020г. и
за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила
е искова молба от „ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която срещу Д.С.В., ЕГН: **********,
заместен на осн.чл.227 от ГПК от наследника си П.Д.В. с ЕГН **********,***, действаща чрез нейната майка и
законен представител Е.М.К. с ЕГН **********, е предявен установителен иск за
постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на
страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
-212.58лв. (Двеста и дванадесет лева и
58ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по Договор за мобилни услуги от дата
26.12.2015г. със сключено към него Допълнително споразумение от дата
07.08.2017г., дължими за периода от 18.03.2018г. до 17.06.2018г.. ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата;
-62.46лв.
(шестдесет и два лева и 46ст.), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 07.08.2017г
С исковата молба се претенидрат разноските в
установителното производство, както и адвокатско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ В
ИСКОВАТА МОЛБА:
Страните са обвързани с договор за мобилни
услуги от дата 26.12.2015г. Ответникът Д.С.В. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №***и титуляр по
предпочетения мобилен номер ***с избрана
абонаментна програма *** 49.99лв., с уговорен срок на действие 24
месеца до 26.12.2017г.
Правоотношението е новирано посредством подписано между
страните Допълнително споразумение от дата 07.08.2017г., с уговорен срок на
действие за 24 месеца, до 07.08.2019г., като абонатът е предпочел да ползва
абонаментен план Тотал 24,99.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от
18.03.2018г. до 17.06.2018г. Теленор е издал:
1.2.
фактура ***за отчетния период на
потребление от 18.03.2018г. - 17.04.2018г. с дължима стойност за плащане в
размер на 133.92лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, от които: 20.82лв./без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал и потребление извън месечния пакет в размер на
97,03лв./без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо).
Дължимата сума е платима в срок 03.05.2018г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
1.3.
фактура ***за
отчетния период на потребление от 18.04.2018- 17.05.2018г. с дължима стойност
за плащане в размер на 53.68лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, от които: 20.82лв./без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал и потребление извън месечния пакет в размер на
23,91лв./без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо).
Дължимата сума е платима в срок 02.06.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
1.4.
фактура ***за
отчетния период на потребление от 18.05.2018- 17.06.2018г. с дължима стойност
за плащане в размер на 24.98лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, от които: 20.82лв./без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал
Дължимата сума е платима в срок 03.07.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е
изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 212.58 лв.
(двеста и дванадесет лева и 58ст.). Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 212.58лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като
във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Д.С.В. за ползваните
абонаменти и е издадал по абонатен номер №***на дата 18.08.2018г. крайна фактура №***с
начислена обща сума за плащане в размер на 275.04лв. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 62.46лв. и е включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в
размер на 212.58лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 17.08.2018г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си. като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24.99лв. за
мобилен номер ***до 07.08.2019г., съгласно Допълнително споразумение от от дата
07.08.2017г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в t.IV-З от Допълнително
споразумение от дата 07.08.2017г., като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в
сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите
относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер
на 62.46лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Конкретните възражения на ответната страна са следните:
-между страните не е възникнало облигационно
правоотношение. Подписът в приложените към исковата молба договори не е
изпълнен от ответника;
-ищецът не е изправна страна по същото и не е предоставил
мобилна услуга. Оспорват се изрично услугите, визирани в приложените към
фактурите извлечения.Тези документи са издадени едностранно от дружеството и
посочените в тях задължения подлежат на общо доказване съобразно правилата на
граждански процес. В случая други доказателства не са ангажирани, поради което
не би могло да се приеме, че на абоната са били предоставени точно определени
по вид и количество мобилни услуги, извън месечния абонамент за конкретните
месеци;
-договора е
недействителен поради това, че съдържа неравноправни клаузи;
-клаузата за неустойка е нищожна. В случая клаузите на
допълнителното споразумение установяват начисляване на неустойка за забава в
размер на дължимите вноски до края на договора или определената изцяло от
мобилния оператор методика на изчисляване на неустойките, е в разрез с принципа
на добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като
потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка;
-няма доказателства, че абонатът е запознат с Общите
условия, на база на който ищеца претендира вземането си и неустойките към него,
защото никъде няма негов положен подпис;
-ако починалият абонат има неизтекъл срочен договор,
неустойки по него не се дължат;
-ищецът не е ангажирал и никакви доказателства какви точно
са били параметрите на индивидуалния план на ответника, за да се изследва дали
вписаните в извлеченията суми са коректно определени, дори ако се приеме, че
абонатът е ползвал този вид услуги;
Добричкият районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
Въз
основа на подадено заявление, по реда на чл.410 от ГПК ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№555 по описа за 2020година
на районен съд Добрич срещу Д.С.В. с ЕГН **********, за следните суми:
-сумата от 212.58лв. – дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;
-сумата от 62.46лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги;
- сумата от 25,00 лева – държавна такса,
представляваща разноски в заповедното производство;
-сумата от 180лв. – адвокатски хонорар.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. По реда на чл.415 ал.2 от ГПК на
заявителя са дадени указания, че следва да предяви установителен иск за
вземането си в едномесечен срок. В законовия срок ищецът е упражнил правото си
на съдебно установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Видно от представеният договор за мобилни
услуги /в кориците на заповедно производство№ 159/2020г. на РС
Габрово/ от дата 26.12.2015г., ответникът Д.С. В.е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №***и титуляр по
предпочетения мобилен номер ***с избрана
абонаментна програма *** 49.99лв., с уговорен срок на действие 24
месеца до 26.12.2017г.
По делото е представено Допълнително
споразумение от дата 07.08.2017г., с уговорен срок на действие за 24 месеца, до
07.08.2019г., като абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал 24,99.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 18.03.2018г. до 17.06.2018г. Теленор е
издал:
-фактура ***за отчетния период на
потребление от 18.03.2018г. - 17.04.2018г. с дължима стойност за плащане в
размер на 133.92лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, от които: 20.82лв./без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал и потребление извън месечния пакет в размер на
97,03лв./без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо).
Дължимата сума е платима в срок 03.05.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-
фактура
***за отчетния период на потребление от 18.04.2018- 17.05.2018г. с дължима стойност
за плащане в размер на 53.68лв. за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги, от които: 20.82лв./без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал и потребление извън месечния пакет в размер на
23,91лв./без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо).
Дължимата сума е платима в срок 02.06.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-фактура ***за отчетния период на потребление от 18.05.2018-
17.06.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 24.98лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които:
20.82лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал
Дължимата сума е платима в срок 03.07.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Във връзка с оспорената от ответната страна автентичност
на основния договор и подписаното допълнително споразумение, е допусната
съдебно- графологична експертиза.
Експертизата е приета като доказателство по делото, неоспорена и се
кредитира изцяло от настоящия състав. Заключението на вещото лице М.Н. е, че
първоначалния договор от 26.12.2015г. е подписан от Д.С.В., но подписа
положен в допълнителното споразумение не е негов.
Видно от извършената справка в
Национална информационна база „Население”, Д.С.В. е починал на 04.01.2021г., т
е след образуване на исковото производство/в този смисъл печат върху искова
молба за подаване в регистратурата на РС Добрич на 17.12.2020г., а заповедното
производство е образувано на 24.02.2020г./.
Съгласно извършената справка, наследник на починалия абонат е негов
низходящ- дъщеря П.Д.В. с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител Е.М.К. с ЕГН **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Искът е предявен
по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД. Отношенията
между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за
далекосъобщителни услуги, като приложими са и общите условия на оператора.
Ищецът твърди, че е предоставил мобилни услуги и в резултат на облигационно
правоотношение абоната дължи цената за потребените услуги.
Във връзка с представени от
ищеца документи, а именно Договор за предоставяне на мобилни услуги и
Допълнително споразумение към договор за предоставяне на
мобилни услуги , поради оспорване истинността им, по отношение
автентичността на документа, касателно подписа на абоната, поставен върху тези
договори, съдът с оглед обективираното изявление на процесуалния представител
на ищеца, че желае да се ползва от документа, е открил производство по чл.193
от ГПК по отношение на така оспорените документи, досежно проверка на
автентичността на същите, в оспорената им част.
Оспорените документи
представляват частни удостоверителни документи и като такива притежават т.нар
формална доказателствена сила. Съобразно разпределянето на доказателствената
тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК, тежестта на доказаване
неистинността /в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документа пада върху
страната, която го оспорва, в настоящия случай – ответника.
Съдът е допуснал
провеждане на съдебно-графическа експертиза, на основание
чл. 195, ал. 1 от ГПК. От заключението на същата, се установи, че допълнителното
споразумение не носи подписа на Д.В.. Ето защо и доколкото ответникът проведе
пълно и главно доказване на твърдения от него факт за неистинност на документа,
съдът стига до извода, че оспорването е
доказано и документът следва да се изключи от доказателствения материал по
делото.
По същество, видно от представения
договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение за периода 26.12.2015г. до 26.12.2017г. След като
допълнителното споразумение не е подписвано между страните, заедно със съпътстващите го приложение – ценова
услуга за абонаментни планове за частни лица и декларация-съгласие, след
26.12.2017г. страните не са обвързани с договор. Няма доказателства тези
документи да са подписани и от лице, упълномощено от ответника, поради което
това споразумение не е действащо между страните (документите са неистински).
Дори предоставянето на услугите да е продължило и след 26.12.2017г. то за потребените
от абоната-ответник услуги за периода от 18.03.2018г. до 17.06.2018г. не е
налице договорно основание. За този период ответникът без основание е получил
услуги, за които дължи обезщетение за неоснователно обогатяване. В случая,
обаче тези суми не могат да се присъдят в настоящото производство тъй като правното
основание да се претендира това вземане е неоснователно обогатяване, а в
настоящото производство, вземането се претендира на договорно основание.
Предвид това, настоящият състав приема, че доколкото искът по чл. 422 от ГПК е
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за който е издадена и заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, то е недопустимо присъждане
на претендираната сума на друго основание, различно от търсеното. Това е така,
защото установителните искове следва да са идентични на претенциите, заявени в
заповедното производство, по основание, размер и период. Ако съдът признае
установителния иск за главницата за основателен до размера на невърнатата сума,
след влизане на решението в сила се дължи издаване на изпълнителен лист по
заповедното производство, по което е постановена заповед за изпълнение,
съобразно заявлението - че е налице неизпълнение на задължението, произтичащо
от договора.
Искът за установяване дължимост на сумата от 62.46лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги също е
неоснователен. Липсва предсрочно прекратяване на договор, доколкото в изводите
по-горе съдът прие за успешно оспорването на ответника за неистинност на
допълнителното споразумение.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу П.Д.В. с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Е.М.К. с ЕГН **********, като наследник на Д.С.В., ЕГН: **********, иск за
постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на
страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
-212.58лв. (Двеста и дванадесет лева и
58ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по Договор за мобилни услуги от дата
26.12.2015г. със сключено към него Допълнително споразумение от дата
07.08.2017г., дължими за периода от 18.03.2018г. до 17.06.2018г.. ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата;
-62.46лв. (шестдесет и два лева и 46ст.), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата
07.08.2017г
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Добрички окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ...................