РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 876
гр. Пловдив, 26 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и шести март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1193
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото е по реда на Глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
2. Ищецът, Р.И.С., с адрес ***, иска ответникът Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 200 000 лв., за претърпени от него
неимуществени вреди, за периода от 28.09.2019 г. до момента на завеждане на
исковата молба в съда – 13.11.2019 г., изразяващи се в увреждане на здравето му, в резултат на неосигуряване на необходимата медицинска помощ от Затвора гр. Пловдив към
момента на влошаване на здравословното му състояние (28.09.2019 г. ), тъй като не е бил транспортиран навреме в
медицински център/лечебно заведение, с което му е причинено тежко заболяване – исхимичен мозъчен
инсулт и лишаване от необходимите условия
за преживяване, последните състоящи се в качествена медицинска помощ, която е следвало да бъде оказана в лечебните
заведения в местата за лишаване от свобода, съответстваща на медицинските
стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от Министъра
на здравеопазването (съобразно Уточняваща молба вх. № 7118/27.02.2020 г. по
описа на Окръжен съд (ОС) - Пловдив и Уточнение вх. № 9767/30.06.2020 г. по
описа на Административен съд - Пловдив,
подадени от адвокат Ш., процесуален представител на ищеца, както и днес
направеното уточнение от същата преди доклада на делото).
3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по основание
и размер. Съображения в тази насока са изложени в писмен отговор вх. № 11880/29.07.2020
г. по описа на съда. Иска се претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на
Затвора гр. Пловдив и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.
ІІ. За фактите:
5.
От данните по делото се установява,
че ищецът Р.И.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“
в Затвора гр. Пловдив, където постъпва на 18.03.2019 г.
6. По данни от
представената по делото Епикриза ИЗ № 9620/2561 от 02.10.2019 г. на МБАЛ „СВЕТИ
ПАНТЕЛЕЙМОН“, на 28.09.2019 г. към 9 часа на С. внезапно му прилошава на
фона на високи стойности на RR, появило се схващане, слабост и изтръпване за десни крайници. Повикан
е екип на ЦСМП. С. е транспортиран до СПО и след преглед от невролог е
хоспитализиран по спешност. Към доказателствения материал по делото е
приобщен Фиш за спешна медицинска помощ 1 на ЦСМП филиал Пловдив за повикване в
8,57 часа на 28.09.2019 г. за пациент Р.И.С.. Колата на спешната медицинска
помощ е потеглила непосредствено след получаване на сигнал - в 8,58 часа, на
място в Затвора Пловдив е пристигнала в 9,05 часа, отпътувала е в 9,15 часа, в
болницата е пристигнала в 9,45 часа (в СПО МБАЛ „Св. Пантелеймон“). В
посоченото лечебно заведение, ищецът е лекуван в продължение на 5 дни и на
02.10.2019 г е изписан с окончателна
диагноза: „ХРОНИЧНА МОЗЪЧНО-СЪДОВА БОЛЕСТ (ХМСБ). ИЗХЕМИЧЕН ИНСУЛТ. ДЯСНА
ХЕМИПАРЕЗА СТЕПЕН 1Я1 - ЛЕКА СТЕПЕН НА ТЕЖЕСТ.".
7. От Епикриза
издадена от Клиника Физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Свети
Георги" ЕАД - гр. Пловдив с ИЗ № 65373/575 на Р.И.С. ***, се установява,
че последният е постъпил за лечение на 14.10.2019 г. и е изписан на
21.10.2019 г. В графа анамнеза е записано: „Снета по данни на пациента и
представената медицинска документация. Постъпва за първи път по 262 КП в КФРМ с
оплаквания от затруднени движения за десните крайници; затруднени са походката
и самообслужването. Съобщава за замъглено виждане с дясно око. На 28.09.2019 г.
пациентът получил исхемичен мозъчен инсулт в басейна на ЛСМА. Лекуван
медикаментозно в Клиника по Нервни болести на МБАЛ „Св. Пантелеймон -
Пловдив" ЕООД. През 2016-та и 2018-та година има преживени ИМИ със
засягане на десни крайници и добро възстановяване. При престоя му в УМБАЛ
„Свети Георги" ЕАД са извършени следните ПРЕГЛЕДИ на ищеца: На 14.10.2019 г.
- Консултация с ВКО по повод уточняване схемата на Синтром – определена е доза
от ½ т. за деня и се назначи контрол на протромбиново време и ежедневни
консултации за дозата. На 19.10.2019 г. Консултация с ендокринолог по повод
изясняване схема на лечение с Инсулин – след многократни изследвания на Кръвна
захар се назначи следното лечение -Актрапид Зх10Е; Инсулатард 12Е в 22 ч. На
20.10.2019 г. - Консултация ВКО по повод болки и дискомфорт в сърдечна област -
към терапията се добави Кордарон по 1 таблетка на ден. На 21.10.2019 г. -
Консултация с ВКО по повод уточняване схемата на Синтром - препоръча се по 1 т.
Синтром вечер за 10 дни (от 21.10.2019 г. до 31.10.2019 г., включително), след което да се направи контрола на
протромбиново време и уточняване схемата на Синтром. ТЕРАПЕВТИЧНА СХЕМА: 1)
рехабилитационна програма: КТ (двукратно дневно) - Активни и с ПНМУ похвати
упражнения за десни крайници; Активни упражнения за повишаване мускулната сила
на леви крайници Трениране на ДЕЖ и правилно ходене. 2) медикаментозно лечение:
ДХС Континус 90 мг. 3x1 т.; Актрапид 14Е+14Е+14Е; Егирамлон 5мг. х 1 т.;
Пирамем 400 мг. 2x1 т.; Ноотропил 1200 мг. 1+1+0; Аспирин х 1 т., вечер;
Ранитидин х 1 т. сутрин; Амиодарон 200 мг. 2х1 т.; Бизогама 5 мг. 2х1 т.;
Синтром според стойностите на INR и ПТ. Окончателната диагноза при тази хоспитализация на С. е „ДРУГ ВИД
ФИЗИОТЕРАПИЯ. ПОСЛЕДИЦИ ОТ МОЗЪЧЕН ИНФАРКТ." Препоръчан е Контролни
прегледи - при необходимост на 15 и 30 ден от изписването от 11.00 до 12.00
часа в Приемния кабинет на клиниката.
8. От амбулаторен
лист № 000134 издаден на 01.11.2019 г. в 10:10 часа от д-р И.Т. на Р. ***,
се установява, че на последният е извършен контролен преглед. В графа
анамнеза е записано: „Конктролен преглед на пациент с понесен исхемичен мозъчен
инсулт на 28.09.2019 г. Лекуван в клиника по рехабилитация от 14.10 до
21.10.2019 г. Пациентът не съобщава за нови оплаквания. Персистира замъглено
виждане с дясно око." Обективно състояние: ,Добро общо състояние.
Контактен. Адекватен. Персистира лекостепенна десностранна хемипареза - I
степен за крака, II - степен за ръката. Походката е паретична с 1 помощно
средство — бастун." Терапия: „назначена от невролог." Основна
диагноза: „ПОСЛЕДИЦИ ОТ МОЗЪЧЕН ИНФАРКТ." Придружаващи заболявания:
„Инсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения; Други видове
стенокардия; Исхемична кардиомиопатия; Стар инфаркт на миокарда."
9. На 12.11.2019 г.
заради влошаване на здравословното състояние на Р.И.С., в 8,26 часа е
извикан екип на Спешна медицинска помощ, пристигнал в 8,33 часа, за което е
съставен Фиш от ЦСМП - Пловдив с карта № 69191. В графа анамнеза е записано:
„Световъртеж, болка в гърдите, задух,.." Допълнителен клиничен преглед:
„Задоволително общо състояние... ССС - РСД, нормофреквентен. Пулмо —
везикуларно дишане в края на експириума. Корем - мек." Работна диагноза:
„АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ III СТЕПЕН. ХОББ."
10. Като свидетели по делото са
разпитани следните лица:
10.1. С. В.П. – същият заявява, че към дата 28.09.2019 г. е бил санитар
в Затвора Пловдив. Относно случая бегло си спомня, че някой лишен от свобода го
извикал, да го уведоми, че Р.И.С. е припаднал в банята. Той отишъл до неговата
стая, Р. бил вече на леглото. Не знае как се е озовал от банята в леглото.
Указал му първа медицинска помощ – обърнал го на една страна, както докторите
са ги учили, защото П. няма медицинско образование. Веднага уведомил дежурния
офицер на затвора и била повикана Бърза помощ. Всичко това се случи бързо,
между две и пет минути - от момента, в който затворникът го уведомил, той отишъл
до спалното помещение на Р., уведомил дежурния офицер и викането на Бърза
помощ, всичко това се случи между две и пет минути. Когато лишен от свобода има
оплакване, без значение от какъв род и вид, като санитар П. бил длъжен да
уведомя дежурния офицер и евентуално се викала Бърза помощ (БП). Всичко това се
записвало в дневен журнал. Мисли, че се записва като час, дата и година, на кой
лишен от свобода се вика БП. Съответно след пристигане на Бърза помощ и преглед
на лицето се издава протокол на лишения от свобода, че същият е прегледан. След
като БП го преглежда се издава протокола. В тетрадка – амбулаторния дневник на
стационара, се отбелязва всяко едно викане на БП като се посочва час и дата.
Освен дневният журнал, в стационара имало и амбулаторен картон – това била
втората книга, в която евентуално, ако лекарите от спешна помощ кажат да се
дават определен вид лекарства се посочва какви са, което се отнасяло за
докторите. Те ги изписвали по този журнал. В този амбулаторен картон, ако е
необходимо лечение, лекарите от Спешна помощ вписват лекарствата, които трябва
да приема затворникът, ако не се дадат направо на лишения от свобода, от самите
лекари от Спешна помощ. Не може да каже кога е дошла Бърза помощ, но бързо
реагирали. Свидетелят заявява, че е работил около една година и може да каже,
че бързо реагира БП. Специално за Р.И.С. сочи, че е викана над 20 пъти Бърза
помощ. Само дежурният офицер можел да вика Бърза помощ. П. не може да каже след
колко време е дошла БП за Р.С. в конкретния случай, но това можело да се
провери по амбулаторния лист, издаден от БП. Там се вписвал час и дата. По
принцип в затвора се съхранявали амбулаторните листове, но копие от тях имало
едно в досието, едно в медицинското досие и едно в Бърза помощ. В много от
случаите ги давали на лишения от свобода, на ръка. Но трябвало да има копие от
тях и за БП. Не си спомня дали, когато отишъл при Р.С. по спешност, той е бил
адекватен. Решението за това, дали да се извика БП, се вземало от лекаря, ако
има такъв в момента в затвора, ако не - от дежурния офицер. Към онзи момент
нямало лекар в затвора. Ако няма лекар само тогава уведомявал дежурния офицер.
За конкретния случай, за да е уведомил дежурния офицер, явно не е имало лекар в
затвора. Така мисли, че е нямало лекар.
10.2. Р.А.Б. - заявява, че много пъти се е случвало Р.
да припада, но не си спомня кога. За 28.09.2019 г. не може да се сети какво
точно е станало. Свидетелят заявява, че е неграмотен и не помни кога се е
случвало Р.С. да припада и да викат Бърза помощ за него. В стационара били 15 -
20 дена с Р.С.. Виждал е Р. само в стационара, но не си спомня по кое време са
били там. Извън стационара не са се виждали, защото били на различни места в
затвора. Не си спомня нищо за пети октомври 2019 г. Когато били с Р. в
стационара са викали Бърза помощ за него, но не знае дали са дошли на време и
кога са дошли. По принцип свидетелят е помагал на Р. там, когато той бил болен.
Не си спомня за колко време идва Бърза помощ. Когато били в стационара, с Р. не
са били в една стая.
11. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение,
прието без заявени резерви от страните, се свежда до следното:
11.1. Към момента на постъпване в Затвора – Пловдив (18.03.2019 г.)
здравословното състояние на Р.И.С. е било увредено, тъй като той е страдал от
множество хронични заболявания, а именно: Исхемична болест на сърцето; Нестабилна
стенокардия; Артериална хипертония - II ст. Рецидивиращо предсърдно мъждене;
Двуклонова коронарна болест; Захарен диабет - II тип; Мозъчно съдова болест;
Левостранна хемипарезал; Състояние след исхемичен миокарден инфаркт;
Фибросарком на десен долен крайник; Чернодробна стеаноза; Микролитиаза; ХОББ -
смесена форма; Сънна апнея; Състояние след БТЕ; Дислипидемия.
11.2. От представената по делото медицинска документация е видно, че на
28.09.2019 г., Р.И.С. е бил приет в Неврологично отделение при МБАЛ „Свети
Пантелеймон" ООД - гр. Пловдив, където е изписан с диагноза исхемичен
инсулт. Исхемичният инсулт представлява нарушение на кръвоснабдяването на
мозъка, което води до необратимо увреждане на част от него. Предизвиква се от
запушване на кръвоносен съд в мозъка - тромбоза (образуване на съсирек на място
в кръвоносния съд) или емболия (запушване от тромб, формиран в сърцето при
нарушен сърдечен ритъм и отнесен от кръвотока до мозъчен съд). Предвид факта,
че С., страда от Артериална хипертония, пристъпно предсърдно мъждене, хронична
мозъчно-съдова болест и стабилна стенокардия, всички тези заболявания са
рискови фактори и предпоставка за получването на исхемичен инсулт.
11.3. Видно от представената по делото медицинска документация, още същият ден,
в който на ищеца му е прилошало е бил повикан екип на ЦСМП, същият е
транспортирал С. до спешното отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон", където е
бил прегледан от невролог и хоспитализиран по спешност. Медицинската помощ е
била оказана на време с оглед времетраенето, което се изисква за правилно
поставяне на диагнозата и хоспитализацията.
11.4. От представената по делото медицинска документация е видно, че след
престоя му в Неврологичното отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон" е
последвало пролежаване в отделение по Физикална терапия и рехаблитация с оглед
възстановяване след прекарания Исхемичен инсулт. При всяко влошаване на
състоянието на пациента е видно, че МЦ на Затвора Пловдив е викал екип на ЦСМП
с оглед преценката на състоянието на С. и необходимостта от последваща
хоспитализация в болнично заведение.
11.5. За периода 28.09.2019 г. до 13.11.2019 г. Р.И.С. е пролежал в
Нервологичното Отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон" за периода - 28.09.2019
г. до 02.10.2019 г. След което е пролежал в Клиниката по Физикална и
рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД - гр. Пловдив за
периода - 14.10.2019 г до 21.10.2019 г. Няма данни С. да е пролежавал в МЦ на
Затвора Пловдив.
11.6. През периода 28.09.2019 г. до 13.11.2019 г. на Р.И.С. е било изписано на
02.10.2019 год.: „Егирамлон 5/5мг. По 1 табл.; Бизогамма 5 мг. По 1 табл.;
Аспирин протект ЮОмг. По 1 табл.; Еликвис 5 мг. Двапъти по 1 т.; Фамотидин 20 мг.
2 по 1 т.; Ноотропил 1200 мг. 2 по 1 т.; инс. Инсулатард 16Е в 22 часа;
Метфогамма 3 по 850 мг.; Розвера по 1 т.; Инс. Актрапид 3 по 14Е." На
21.10.2019 г. е изписано: „Континус 90 мг. Трипъти по 1 т.; Актрапид 3 по 10Е.;
Инсулатард 12Е в 22 часа.; Кордарон по 1 т.; Егирамлон 5 мг. По 1 т.; Пирамем
400 мг. 2 по 1 т.; Ноотропил 1200 мг. 1 + 1 + 0.; Аспирин по 1 т. вечер;
Ранитидин 1 т. сутрин; Амиодарон 200 мг. 2 по 1 т.; Бизогама 5 мг. 2 по 1 т.;
Синтром вечер за 10 дни от 21.10.2019 г. до 31.10.2019 г."
Лечението е
изписано след пролежаване в болнично заведение от съответните специалисти.
Същото е било адекватно, компетентно и е съответствало на моментните нужди на С..
11.7. Здравословното състояние е било динамично имало е периоди на влошаване на здравословното
му състояние в резултат на което същият е пребивавал в редица болнични
заведение и състояния на подобрения,
11.8. Престоят на Р.И.С. в болничното заведение, след постъпването
му на 28.09.2019 година във връзка с получения от него инсулт, е бил съобразен
със здравословното състояние на същия и е бил достатъчен за стабилизиране
неговото състояние.
11.9. От представената по делото медицинска документация е видно, че служителите
на Затвора Пловдив са оказвали адекватна медицинска помощ и при всяко влошаване
на състояние на Р.И.С. са били предприемани адекватни мерки с цел подобряване
на състоянието му.
11.10. Предвид спешността на състоянието, в
случай, че на Р.И.С. му бе предоставена медицинска помощ два часа по-рано това не би довели до промени в крайния резултат на здравословното
му състояние, тъй като лечението е стандартизирано и включва лечебно-постелен
режим и провеждане на лечение с интравенозни инфузии включващи съдоразширяващи
медикаменти, ноотропни и др., което е било провеждано. При исхемичните инсулти
най-важното е лечението да започне в първите 5 – 10 часа, за да има най-голям
ефект следователно всички предприети мерки са били навременни.
11.11. Всяко от заболяванията на Р.И.С. е възможно да даде усложнения предвид, че
са хронични заболявания и това да доведе до необходимостта на спешна медицинска
помощ.
11.12. Предвид заболяванията му, а именно Артериална хипертония, мозъчно-съдова
болест, ИЗЗД, Р.И.С. трябва да спазва диета назначена от ендокринолог с цел
адекватен контрол на нивата кръвната захар и регулиране стойностите на
артериално налягане.
11.13. Във връзка със злокачественото заболяване се е нуждаел от рехабилитация,
която е трябвало да провежда по предписание на лекуващият лекар. Той преценя
колко често и в какъв обем трябва да е рехабилитацията.
11.14. При изслушване на заключението вещото лице направи следното уточнение:
Ако медицинската
помощ не е указана своевременно, то резултатът от лечението няма да бъде
ефективен и ще настъпят трайни усложнения за пациента и лечението ще бъде много
по-продължително. При заболявания, които засягат кръвообращението на мозъка,
говорим за инсултите и то исхемичните, лечението и максималният срок за
започване на лечението, е между пет и десет часа от момента на проява на симптоматиката.
Ако в този времеви период започне лечението, изходът е много по-благоприятен
както е при Р.С.. В конкретният случай лечението е почнало навреме,
своевременно в рамките до десет часа. Това означава, че до десет часа той е бил
приет за лечение. Лекарят, който е дошъл от екипа на центъра по Спешна
медицинска помощ след прегледа и установяване на диагнозата, той също е
започнал лечение с нужните медикаменти, с които в конкретния случай се цели
нормализиране на кръвното налягане, транспорт до болнично заведение и приемане
в съответното отделение. В случай, неврологично отделение, където е почнала
специализираната терапия с цел даване на съдоразширяващи и разтваряне на
тромба, който е запушил кръвоносния съд,
но преди това са направени образни изследвания, да се видят какви са
пораженията, дали има поражения по мозъка и къде са. Защото преди започване на
тази терапия трябва да се види дали инсултът е исхемичен или хеморагичен.
Терапията е различна при двата случая. В рамките до десет часа трябва да
започне ефективното лечение в отделението по неврология и пак няма гаранция, че
пациентът ще оцелее. В момента С. единствено има проблеми с крака, ходи с
бастун. При С. е указана своевременно медицинска помощ и затова ефектът е благоприятен
и е постигнато обратно развитие на тези увреждания. При него е указана
своевременно медицинска помощ, лечението е било в пълен обем и затова няма
трайни последици. Възстановил е говора и няма говорни проблеми, движи ръцете, а
единствено има частично затруднение в походката. Той се придвижва сам и се
обслужва сам, без други лица. Това е много добре за лице, което е прекарало
инсулт. Хубаво е да се знае, че инсултът, колкото в по-млада възраст настъпи,
толкова по-сериозни последици има и води до смърт. Колкото в по-напреднала
възраст настъпва, толкова по-малки са последиците и хората могат да прекарат
повече инсулти, защото човешкият мозък с годините, с настъпването на
атеросклеротичните промени в мозъчните
съдове, започва да се преучва, че има по-малко нужда от кислород и от хранене.
Затова колкото е по-възрастен човек и мозъкът му е свикнал с тези неща, е
по-лесно и по-малко травми има, защото той вече е свикнал. Колкото по-млад е
организмът той не е свикнал с това, а виждаме, че човекът Р.С. все пак е млад и
е възстановен, което означава, че лечението му е било своевременно и адекватно.
Затова възрастта също е от значение. След всеки прекаран мозъчен инсулт, в
зависимост от това до каква степен са засегнати двигателните функции на крайниците,
се провежда рехабилитация. Тази рехабилитация е задължителна. Относно нейната
продължителност зависи до голяма степен от пациента - колко той ще съдейства на
рехабилитатора и ще бъде отговорен да провежда упражнения и след това. А
продължителността на рехабилитациите ги определя специалистът – невролог, който
е наблюдаващ заболяването, ако има такъв. В конкретния случай С. е провеждал
доста рехабилитации и затова ефектът е такъв. Той е много добре възстановен. Рехабилитацията
се провежда не само в специализирани болници, но и при домашни условия,
като се изпълняват дадения комплекс от упражнения, които са изписани от
съответния физиотерапевт и пациентът ги е научил. Продължителността на
рехабилитация се преценя след преглед от лекаря – невролог, който е лекуващ. В
конкретния случай има проведена рехабилитация. Явно лекарят на затвора е
преценил, че няма нужда от повече рехабилитации и може да продължи комплекса от
упражнения, да си ги прави вътре в затвора, където се провеждат. Ефектът от
лечението на С. е много добър. Той много добре се е възстановил след такъв
инсулт. Според вещото лице, като извод лечението е било адекватно в пълен
обем. Медикаментозното лечение, което е било изписано с цел да се
избегне рецидив на този инсулт, защото инсултите могат да рецидивират, е
било много адекватно. Назначеният в затвора лекар има нужната компетентност
и квалификация като лекар да прецени, дали трябва да се извърши консултация със
специалист, дали да му назначи някаква терапия или не, или дали да поиска от
конкретен специалист консултация. Човек не може да бъде денонощно на
рехабилитация шест месеца или една година. Когато човек е на рехабилитация той
в определени часове провежда тези упражнения под надзора на физиотерапевт, след
което той продължава да си ги извършва сам през другото време. Тези упражнения
за възстановяване обема на движенията, могат да се извършват и при домашни
условия и колкото е по-упорит един човек да ги извършва в домашни условия,
толкова ефектът е по-добър и възстановяването е по-пълно. В епикризата, която е
издадена от клиниката по рехабилитация към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив,
приложена на л. 47 по делото, е посочено, че с настоящата рехабилитация е
постигнато функционално подобрение. Определя се добър рехабилитационен потенциал
и там пише, че пациентът се насочва за последваща болнична рехабилитация, а до
тогава се препоръчва рехабилитационна схема за дома. Именно, това означава, че
са дадени препоръки да извършва тези упражнения самостоятелно. Тези болнични
рехабилитации ги преценя лекар. Те не могат да се провеждат без нищо. Явно е
постигнат добър ефект, който е налице. Лекарката на затвора е тази, която
преценя дали трябва да се извика специалист невролог. Тя е преценила, че С. е
добре, добре се развиват нещата, кръвното му е регулирано и че тези упражнения,
които той е изпълнявал в затвора са го възстановили напълно. Тя това е
преценила.
11.15. Така приетото заключение се възприема изцяло от съда
като обективно и компетентно изготвено, въвеждаща в процеса с необходимата
пълнота релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти
и обстоятелства.
ІІІ. За правото:
12. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
13. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, като в ал. 2 на същия член е предвидено, че
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
14. За уважаване на предявения иск ищецът следва да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона; настъпила, в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция; и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен административен акт, действие и/или бездействие
и настъпилия вредоносен резултат.
15. Оплакването на ищеца се основава на незаконосъобразни бездействия на администрацията
на Затвора гр. Пловдив и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, състоящо се в неизпълнение на задължението на ответника да осигури на С. необходимата
медицинска помощ, към момента на влошаване на здравословното му
състояние (28.09.2019 г. ), тъй като не е бил транспортиран навреме в
медицински център/лечебно заведение, с което му е причинено тежко заболяване – исхимичен
мозъчен инсулт и лишаване от
необходимите условия за преживяване,
последните състоящи се в качествена
медицинска помощ, която е следвало да бъде оказана в лечебните заведения в
местата за лишаване от свобода, съответстваща на медицинските стандарти и на
правилата за добра медицинска практика, утвърдени от Министъра на
здравеопазването, в резултат на което същият е бил подложен на унизително
отношение през периода от
28.09.2019 г. до 13.11.2019 г.
16. Дейността на посочената администрация е
дейност по осъществяване функции на държавно управление в местата за лишаване
от свобода. Тази дейност е административна.
Отношенията с лишените от свобода не са
осъществяват при равнопоставеност, а при субординация. Този вид дейност е по
изпълнение на закона - Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража и правилника за неговото приложение.
17.
За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да се
съобрази следното:
Правото на гражданите,
включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода
се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват
статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като
вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на
правосъдието.
Според чл. 81,
ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има
право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на
Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при
оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до
1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите
между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ).
Медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и
в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от
22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни
за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода
се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно
лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).
В чл. 115, ал. 1
от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в
специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода
със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора
и лекарско предписание.
В ал. 2 на същия
член от правилника е предвидена и възможност лишените от свобода да се изпращат
за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от
началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за
активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или
друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода.
18. Така
цитираната законова уредба налага да се приеме, че за да е налице
незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна
медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен
достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена
медицинска помощ (чрез медицинските
центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за
лишаване от свобода), или предоставената такава
(отново в медицинските центрове и специализирани болници за
активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода)
да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.
Съдът намира, че
в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.
19. Както
от приложените по делото писмени доказателства (медицинското
досие на ищеца), така и от
приетата по делото без заявени резерви от страните съдебна експертиза,
се установява, че оказаната медицинска помощ на С. към момента на влошаване на
здравословното му състояние на 28.09.2019 г. е своевременна, не само защото е
оказана в рамките между пет и десет часа от момента на проява на симптоматиката
според експертното становище на вещото лице Б., но и защото още в момента, в
който на С. му е прилошало е извикан санитаря С.П., разпитан като свидетел по
делото, който незабавно е уведомил дежурния офицери и е извикана Спешна
медицинска помощ (СПМ), като от показанията на П. се установява, че всичко това
е станало в рамките между две и пет минути. Съответно каза се екипът на СМП е
пристигнал в Затвора в Пловдив в 9,05 часа – 7 минути след подаване на сигнала
от дежурния офицер.
Изложеното до тук
обосновава неоснователността на твърдението на ищеца за неосигуряване на
необходимата медицинска помощ от Затвора гр. Пловдив към момента на влошаване
на здравословното му състояние на 28.09.2019 г., тъй като не е бил транспортиран
навреме в медицински център/лечебно заведение, с което му е причинен исхимичен
инсулт.
Неоснователно се
явява и твърдението на ищеца, че е бил лишен от необходимите
условия за преживяване, последните състоящи се в качествена медицинска помощ,
която е следвало да бъде оказана в лечебните заведения в местата за лишаване от
свобода, съответстваща на медицинските стандарти и на правилата за добра
медицинска практика, утвърдени от Министъра на здравеопазването. Достатъчно в
тази насока е да се посочи, че в случая С. е изпратен на лечение при условията
на чл. 115, ал. 2 от ППЗИНЗС, в лечебни заведения извън мястото за лишаване от
свобода, поради което за качеството на оказаната му медицинска помощ в тези
лечебни завадения (МБАЛ „Св. Пантелеймон и
УМБАЛ „Св. Георги“), ответникът не може да носи отговорност по чл. 285 от ЗИНЗС.
Заключението на
вещото лице (възпроизведено в т. 11
от настоящото решение), което няма да бъде преповтаряно,
дава основание да са приеме че медицинската помощ осигурена от ответника и
оказана на ищеца през процесния период от 28.09.2019 г. до 13.11.2019 г. е
осъществена в съответствие с принципите залегнали в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ на
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, на равнопоставеност
при оказване на медицинската помощ, на сътрудничество, последователност и
координираност на дейностите между лечебните заведения и на зачитане правата на
пациента.
20. В съвкупността
си изложените фактически и правни доводи обуславят краен извод за недоказаност
на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй като по делото не се събраха
убедителни доказателства, установяващи твърдението на ищеца за неправомерни бездействия на администрацията на Затвора гр.
Пловдив и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, състоящо се
в неизпълнение на задължението на ответника да осигури на С. необходимата
медицинска помощ към
момента на влошаване на здравословното му състояние на 28.09.2019 г., и лишаване от необходимите условия за преживяване, последните състоящи се в качествена медицинска помощ, която е следвало да бъде оказана в лечебните
заведения в местата за лишаване от свобода, съответстваща на медицинските
стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от Министъра
на здравеопазването.
21. Следва още веднъж да се
подчертае, че единствено неимуществените вреди се предполагат до доказване на
противното (чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС), но не и наличието на незаконосъобразни
действия и/или бездействия на администрацията.
22. Крайният извод на съда е, че предявената искова претенция
е неоснователна. Това налага същата да бъдат отхвърлена изцяло.
ІV. За разноските:
23. Разноските, сторени в производството като възнаграждение за вещо лице в
размер на 500 лв., се дължат от ищеца, на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, които
следва да се заплатят по сметка на Административен съд Пловдив.
Така мотивира, Пловдивският Административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, иск, Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 200 000 лв., за
претърпени от него неимуществени вреди, за периода от 28.09.2019 г. до момента на завеждане на исковата молба в
съда – 13.11.2019 г., изразяващи се в увреждане на здравето му, в резултат на неосигуряване на необходимата медицинска помощ от Затвора гр. Пловдив към
момента на влошаване на здравословното му състояние (28.09.2019 г. ), тъй като не е бил транспортиран навреме в
медицински център/лечебно заведение, с което му е причинено тежко заболяване – исхимичен
мозъчен инсулт и лишаване от необходимите
условия за преживяване, последните състоящи се в качествена медицинска помощ, която е следвало да бъде оказана в лечебните
заведения в местата за лишаване от свобода, съответстваща на медицинските
стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от Министъра
на здравеопазването.
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Административен съд
- Пловдив направените по делото разноски за съдебно-медицинска
експертиза в размер на 500 лв.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд -
Пловдив в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: