Решение по дело №1735/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1047
Дата: 19 октомври 2021 г.
Съдия: Катерина Рачева
Дело: 20211000501735
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501735 по описа за 2021 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ищците в първоинстанционното производство Д. А. А. и Г. А. П. чрез адвокат Д. Й. срещу
решение 262134 от 31.03.2021 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 12 състав по гр.д.
12739/2019 г., с което са отхвърлени техните искове срещу „ДЗИ Общо застраховане“ АД с
правно основание чл. 432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща
им А. Д. А..
Иска се отмяна на решението, като се твърди, че по делото е доказано, че смъртта е
настъпила в резултат на пътен инцидент на 24.11.2016 г., причинен виновно от застрахован
водач, осъден с влязла в сила присъда. Твърди се, че нормата на чл. 300 ГПК не е пречка да
се приеме, че смъртта е последица от деянието на осъдения водач.
В подаден отговор от името на ответника въззивната жалба се оспорва.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на другия участник в ПТП, както
и механизма на пътния инцидент: А. Д. А. е пострадал като пешеходец, блъснат на заден ход
1
от управлявания от застрахования водач автомобил. Не е спорно, че този пешеходец е баща
на ищците. Установено е от СГС и не се повдига пред настоящия съд фактът, че
пострадалият е починал по време на проведена на 28.11.2016 г. оперативна интервенция за
възстановяване на травмите от инцидента.
Предвид наличието на решение 1496 от 05.10.2017 г. на РС Бургас, XI наказателен
състав по нахд 3917/2021 г. са установени по задължителен за гражданския съд начин
противоправността и вината на дееца за настъпването на пътния инцидент. Спорно е дали
настъпилата смърт е в причинна връзка с деянието, за което застрахованият водач е осъден и
какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на децата на загиналия, ако е
налице причинна връзка.
По първия спорен въпрос въззивният състав намира следното. Присъдата, респ.
решението по чл. 78а НК, има задължителен характер относно извършването на деянието с
оглед на всички негови признаци, в т. ч. и относно размера на причинените вреди,
доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния състав (решение № 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009г. на ІІ т.о.). Осъдителна или оправдателна, обвързващата
сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и
деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Присъдата
е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в
обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго,
различно от това, деяние (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на І т. о., р
№ 127 29.10. 2015 т. д. № 1882/2014 г. на II т.о.
В случая обвинението срещу делинквента е повдигнато само за посоченото
травматично увреждане – средна телесна повреда – счупване на дясна лъчева кост на
типично място и счупване на шийката на дясна бедрена кост, но не и за настъпилата смърт
по време на оперативната интервенция за възстановяване функцията на тазобедрената става.
Именно за това конкретно деяние, индивидуализирано от обективна страна единствено с
травмата на крайника, същият е признат за виновен с постановеното по реда на чл. 78а НК
решение. С оглед на това, следва да се приеме, че задължителната сила на постановеното в
наказателния процес решение се проявява само по отношение на причиненото на
пострадалия в процесното ПТП травматично увреждане, но не и по отношение на
настъпилата смърт. Доколкото деянието, за което е повдигнато обвинението, не е
индивидуализирано със смъртта, нито по отношение на нея е налице произнасяне в
диспозитива на решението по чл. 78а НК, без значение е обстоятелството, че същото е
коментирано в мотивите на постановения от наказателния съд акт.
Ето защо, неоснователни са доводите на ответника по жалбата, че е недопустимо
застрахованият при дружеството водач да е признат за виновен за причиняването на средна
телесна повреда, а неговият застраховател да отговаря за по-тежка вреда, каквато е смъртта
на пешеходеца. Наказателният съд не се е произнасял по причинната връзка между деянието
и смъртта – нито я е приел, нито я е отхвърлил, тъй като това не е било включено в
обвинението. По тази причина гражданският съд няма как да е обвързан от произнасянето
му, тъй като такова липсва. Причинната връзка е предмет на установяване в хода на
гражданския процес.
От изслушаните и приети без оспорване заключение на КСМАТЕ в медицнската част,
изготвено от д-р И. П. и д-р К. А. и заключение на КСМЕ, изготвено от д-р Ц. Г. и д-р Д. М.,
въз основа на представената по делото медицинска документация, при преглед в деня на
ПТП при А. А. са установени счупване на лъчевата кост на дясна предраменница на типично
място (над китката) и вътреставно (в тазобедрената става) счупване на шийка на бедрена
кост на десен крак. Травмите са били придружени от мекотъканен оток, функциолеза и
видима деформация на дясна предраменница над китката. След обсъждане и проведени
консултации, с отложена спешност на 28.11.16 г., под обща анестезия е проведено
2
хирургично лечение. По повод счупването на бедрената шийка на десен крак, като е
извършена частично имплантиране на тазобедрена става - премахната е част от бедрената
кост, вкл. със счупената бедрена шийка и този фрагмент е заменен е с изкуствена става. При
същата оперативна намеса е извършено и закрито наместване под рентгенов контрол по
повод счупването на лъчевата кост, като счупените фрагменти са фиксирани с метална
остеосинтеза с киршнерови игли. Съвременното лечение на счупвания е оперативно, като се
извършва остеосинтеза с различни ортопедични пирони и импланти. Хирургично лечение се
прилага и при хора в увредено общо състояние, защото се отчита, че без операция рисковете
за настъпване на фатален изход са значително по-големи /според автори, след операция при
хора със съпътстващи увреждания рискът от настъпване на фатален изход е около 15%, а без
оперативна намеса рискът за настъпване на смърт се увеличава до 70%.
Съгласно приложената мед. документация операцията от хирургичния екип е
завършена в 11,20 часа. Съгласно данните от анестезиологичен лист, още по време на
провежданата операция се отчита срив в хемодинамиката рязко понижаване стойности на
АН, като веднага след оперативната намеса пациента е транспортиран до ОАИЛ. При
постъпване там 11,25 часа е бил без възстановено дишане, съзнание и рефлекси. Отчита се,
че там е направил „сърдечен арест“. В това състояние е провеждана кардио-пулмонална
резусцитация, в пълен обем, но пациента не е възстановил сърдечната дейност и в 13,10 часа
е отчетено настъпване на смъртен изход. В конкретния случай са налице данни за
предхождащи травмата от ПТП болестни увреждания на сърдечносъдовата система /видно
от приложеното по делото ИЗ А. е със заболяване от напреднала хипертония със
хипертонично сърце и застойна сърдечна недостатъчност/.
Изброените вещи лица, както и вещото лице д-р Б. З., работил по допълнителната
СМЕ, при която двамата с ВЛ д-р Д. Б. не са стигнали до единни изводи, са на мнение, че
предприемането на операцията, в резултат на която пациентът е починал, е адекватно на
добрата медицинска практика решение. Независимо от високия анестезиологичен риск,
отбелязан от лекарите в лечебното заведение, в което бащата на ищците е получил
медицинска помощ, решението за операция е правилно, тъй като без нея преживяемостта е в
много по-малка степен. Вероятността в резултат на самата травма пациентът да почине е в
пъти по-голяма от вероятността да почине в резултат на операцията, дори и като се отчетат
придружаващите заболявания. При липсата на спор по настоящото дело относно
навременност и качество на медицинската помощ, съдът няма да излага допълнителни
мотиви в тази насока. Посоченото дотук дава основание да се приеме, че е налице причинна
връзка между пътния инцидент и настъпилата смърт – той се явява необходимо, но и
достатъчно условие за нея.
Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователното
дружество. Материално-правната легитимация на ищците като деца на загиналия не е
спорна. За определяне на справедливия размер въззивният съд взема предвид следните
обстоятелства.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
3
като предмет на установяване са действителните им лични отношения.
За установяване на близките отношения между ищците и баща им, както и за начина,
по който се е отразила смъртта, е разпитана свидетелката С. М. А.а, първа братовчедка на
ищците. Тя разказва, че братовчедите й изживяват тежко инцидента, защото в резултат на
ПТП е загинала и майка им. Отношенията им били топли, Г. живеела в една къща с баща си,
а Д. – в съседна къща на около 500 метра.
Лаконичните свидетелски показания дават основание да се приеме, че ищците и баща
им са имали обичайна връзка помежду си, каквато е налице традиционно в семействата, като
се отчита фактът, че бащата е бил на 88 години, а ищците – съответно на 56 и 51 години.
При определянето на справедливия размер следва да се отчетат възрастта на починалия,
както и множеството съпътстващи заболявания на починалия: напреднала хипертония със
хипертонично сърце и застойна сърдечна недостатъчност. От значение са и конкретните
икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент – 28.11.2016 г., когато е настъпила смъртта. При
определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни
случаи, като размерът му се определи на 80 000 ( осемдесет хиляди) лева.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е отхвърлен искът за 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на
всеки от ищците. Законна лихва за първоначално предявената като частична сума от 26 000
лв. се дължи от деня на смъртта - 28.11.2016 г. За частта от 26 000 лв. до 80 000 лв. – 54 000
лв. законна лихва се дължи от 04.03.2018 г. предвид основателността на направеното в с.з.
от 04.03.2018 г., когато е допуснато изменение на иска, възражение за давност.
Решението следва да бъде потвърдено в останалата отхвърлителна част.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, както следва. Ищците са
претендирали 1500 лева разноски за депозити за вещи лица. Съобразно уважаването на
исковете за по 80 000 лева от претендирани по 150 000 лева за всеки от двамата, им се
дължат 800 лева. На адвокатско дружество „Й. и Е.“ следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 2899, 20 лева с включен ДДС за
представителство на всеки от ищците (80000/150000х4530 + 20%). Ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата от 6400 лева.
Ответникът е претендирал 950 лева депозити за вещи лица и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение. СГС е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и
ищците следва да заплатят съобразно отхвърлената част от исковете 490 лева
(70000/150000х1050), като решението следва да бъде отменено над тази сума.
За въззивната инстанция в полза на адвокатско дружество „Й. и Е.“ на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъдят 2899, 20 лева с включен ДДС за представителство на
всеки от ищците (80000/150000х4530 + 20%). В полза на ответника по жалбата следва да се
присъдят 93,33 лева за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
жалбата за всеки от жалбоподателите. Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на САС сумата от 3200 лева
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 262134 от 31.03.2021 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 12
състав по гр.д. 12739/2019 г. в следните части:
4
- Искът на Д. А. А. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща
му е отхвърлен за 80 000 лева със законната лихва от 28.11.2016 г. върху
главница от 26 000 лева до цялостното плащане и законна лихва върху главница
от 54 000 лева до цялостното плащане
- Искът на Г. А. П. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й
е отхвърлен за 80 000 лева със законната лихва от 28.11.2016 г. върху главница
от 26 000 лева до цялостното плащане и законна лихва върху главница от 54 000
лева до цялостното плащане
- Ищците са осъдени да заплати на ответника разноски за първата инстанция за
размера от 490 лева до 1050 лева
и вместо това постановява
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Д. А. А.,
ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на смъртта на баща му А. Д. А. вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2016 г., в
размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева със законната лихва от 28.11.2016 г. върху
главница от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева до цялостното плащане и законна лихва
върху главница от 54 000 (петдесет и четири хиляди) лева до цялостното плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Г. А. П.,
ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на смъртта на баща й А. Д. А. вследствие на ПТП, настъпило на 24.11.2016 г. в
размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева със законната лихва от 28.11.2016 г. върху
главница от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева до цялостното плащане и законна лихва
върху главница от 54 000 (петдесет и четири хиляди) лева до цялостното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Д. А. А. и Г.
А. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 800
(осемстотин) лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокатско
дружество „Й. и Е.“ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за представителство
на Д. А. А. и на Г. А. П. от 5798,40 (пет хиляди седемстотин деветдесет и осем, 0,40) лева за
първата инстанция и 5798,40 (пет хиляди седемстотин деветдесет и осем, 0,40) лева за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. А. А. и Г. А. П. да заплатят на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 93,33 (деветдесет и три 0,33) лева юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата от 6400
(шест хиляди и четиристотин) лева и по сметка на САС сумата от 3200 (три хиляди и
двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6