Определение по дело №1062/2024 на Административен съд - Пазарджик

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

На поименното повикване в 12:11 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА ЖИЛИЩНА КООПЕРАЦИЯ, НАМИРАЩА СЕ НА УЛ. ТОДОР СТАЙКОВ № 14, ГР. ВЕЛИНГРАД, чрез представляващ К. П. Н. – редовно призовани, явява се лично К. П. Н. – домоуправител на етажната собственост.

ОТВЕТНИК: ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД – редовно призован, не се явява, представлява се от А. К., служител с юридическо образование.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА: „ДАРАЛ“ ЕООД ГР. ВЕЛИНГРАД – редовно призовани, представляват се от адв. Ч., с пълномощно, приложено към писмен отговор с вх. № 9690/12.11.2024 г.

По хода на делото:

К. Н.: Моля да се даде ход на делото. Аз съм домоуправител на етажна собственост и имам собственост в парцел с идентификатор 10450.501.1725, който е съседен на процесния парцел. Нямам собственост, както и не съм възложител в парцел с идентификатор 10450.501.222 в кв. 207, за който е издадено разрешение за строеж.

А. К.: Уважаема г-жо Председател, освен изложеното с предходната молба становище от името на главния архитект на Община Велинград, правя възражение за недопустимост на жалбата, тъй като положението на етажната собственост е неправосубектно, т.е. то не е процесуално, правно и легитимирано да подава искови молби с изключение на уредените в специалния закон за управление на етажната собственост случаи (ЗУЕС), уредени в чл. 23, ал. 3 и ал. 4, съгласно които управителят представлява собствениците в етажната собственост за искове, които са свързани с общите части на сградата и са задължение на собствениците, ползвателите или обитателите във връзка с решения на общото събрание и задължението по ЗУЕС.

На следващо място, съгласно чл. 149, ал. 2 от ЗУТ заинтересовани лица да обжалват разрешение на строеж при пристрояване, надстрояване на заварен строеж са възложителят, собственици, носители на ограничени вещни права в поземлен имот, какъвто жалбоподателят не се явява. Тоест той не попада в кръга от лицата, легитимирани да обжалват разрешение за строеж, като считам, че законът ги е изброил изчерпателно. Разрешението за строеж е изпращано до ДНСК, влязло е в законна сила и не е обжалвано. Има и протокол от РДНСК за това, че разрешението за строеж е законосъобразно.

С оглед на това, считам че е налице процесуална пречка за даване ход на делото, тъй като считам жалбата за недопустима и следва да се остави без разглеждане.

АДВ. Ч.: Считам, че е редно ход на делото да се даде и веднага след това да се прекрати, тъй като имаме абсолютна недопустимост на така подадената жалба, именувана първоначално искова молба. Подробни доводи съм развил в писмен отговор като пълномощник на заинтересованата страна. Дотолкова доколкото явяващия се днес г-н Н. доказва правна връзка със съседен имот като собственик, по-скоро делото трябва ако прецените да се води, да продължи не от името на етажната собственост, а от името на неговото лично качество, тъй като явно желанието и намерението му да представлява етажната собственост е по-скоро да покаже, че жалбата едва ли не е колективна и говорим за количество на брой жалбоподатели, макар да е дефинирано по този начин. Но считам, че по този начин процесът няма как да продължи, за да стигнем до съществото на спора, а именно основателно и законосъобразно ли е разрешението за строеж на главния архитект на Община Велинград.

С оглед на това, ще Ви моля да прекратите делото и съответно г-н Н. да понесе съдебните разноски за това негово своеволие, така да го нарека.

Съдът намира, че предвид редовното призоваване на страните, не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на Етажна собственост на жилищна кооперация, находяща се в гр. Велинград, ул. „Тодор Стайков“ № 14, подадена чрез домоуправителя инж. К. Н., против Разрешение за строеж № 81/18.06.2024 г., издадено от главния архитект на Община Велинград.

С обжалваното разрешение за строеж е разрешено на „ДАРАЛ“ ЕООД гр. Велинград, представлявано от управителя П. Л., да извърши строеж на многофамилна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 10450.501.222 в кв. 207 на гр. Велинград.

В жалбата се твърди, че обжалваното разрешение за строеж е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено.

По делото е представена и цялата относима административна преписка.

С определението за насрочване на делото съдът е указал на страните, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. От своя страна, жалбоподателят следва да докаже твърденията си в жалбата.

Съдът ДОКЛАДВА постъпил писмен отговор с вх. № 9690/12.11.2024 г. от заинтересованата страна „ДАРАЛ“ ЕООД чрез адв. Ч., в който е изложено становище за недопустимост на жалбата. Моли се съдът да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Претендират се направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства във връзка с направените разноски.

К. Н.: Моля да се приемат доказателствата. Имам собственост в парцел с идентификатор 10450.501.1725, който е съседен на процесния, а в другия парцел с идентификатор 10450.501.222 в кв. 207 на гр. Велинград, в който се извършва строителството въз основа на обжалваните разрешения за строеж, нямам собственост. Този въпрос не е спорен.

А. К.: Този въпрос не е спорен. Моля да се приеме административната преписка.

АДВ. Ч.: Този въпрос не е спорен. Да се приеме административната преписка.

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с жалбата писмени документи, както и цялата административна преписка, изпратена от административния орган с писмо вх. № 8349/02.10.2024 г.

ПРИЕМА и представения по делото писмен отговор с вх. № 9690/12.11.2024 г. от заинтересованата страна „ДАРАЛ“ ЕООД гр. Велинград.

Съдът намира, че следва да бъде отделено като безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят в лицето на Етажна собственост на жилищна кооперация, находяща се в гр. Велинград на ул. „Тодор Стайков“ № 14, представлявана от домоуправителя К. П. Н., е собственик на имот с идентификатор 10450.501.1725, както и че жалбоподателят няма собственост в имот с идентификатор 10450.501.222 в кв. 207 в гр. Велинград, в който се извършва строителство, въз основа на обжалваното Разрешение за строеж № 81/18.06.2024 г. Както заявиха страните в днешното съдебно заседание, въпросът не е спорен.

С оглед на това,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО обстоятелството, че жалбоподателят в лицето на Етажна собственост на жилищна кооперация, находяща се в гр. Велинград на ул. „Тодор Стайков“ № 14, представлявана от домоуправителя К. П. Н., е собственик на парцел с идентификатор 10450.501.1725, който е съседен на процесния парцел, както и че жалбоподателят няма собственост в имота, в който се извършва новото строителство, въз основа на обжалваното Разрешение за строеж № 81/18.06.2024 г. с идентификатор 10450.501.222 в кв. 207 в гр. Велинград.

Съдът намира с оглед представените писмени доказателства, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Установи се по делото, че жалбоподателите – Етажна собственост на жилищна кооперация, находяща се в гр. Велинград на ул. „Тодор Стайков“ № 14, представлявана от домоуправителя К. П. Н., не са от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което за тях липсва и правен интерес от обжалване на процесното разрешение за строеж. Те не са възложители, собственици или носители на ограничени вещни права в поземления имот, в който се извършва строителство на сграда по обжалваното разрешение за строеж. Не са и сред лицата по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя е неприложим и чл. 149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, доколкото тази норма касае собственици и носители на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците на етажната собственост, каквито те не са, поради което за тях липсва правен интерес от обжалване на издаденото разрешение за строеж.

Вярно е, че съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Тази конституционна разпоредба обаче обуславя правото на жалба само при наличие на правен интерес. В случая издаденото разрешение за строеж не засяга права или законни интереси на жалбоподателя, поради което не подлежи на обжалване, поради липса на правен интерес. В тази насока е Определение № 2745/15.03.2023 г. на ВАС – Второ отделение по АД № 2193/2023 г.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от заинтересованата страна за присъждане на направените по делото разноски, ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на заинтересованата страна „ДАРАЛ“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за които са представени писмени доказателства към представения писмен отговор.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Етажна собственост на жилищна кооперация, находяща се в гр. Велинград на ул. „Тодор Стайков“ № 14, подадена чрез домоуправителя К. П. Н. против Разрешение за строеж № 81.18.06.2023 г. на главния архитект на Община Велинград.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1062/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА жалбоподателя Етажна собственост на жилищна кооперация, находяща се в гр. Велинград на ул. „Тодор Стайков“ № 14, представлявана от домоуправителя К. П. Н. да заплати на заинтересованата страна „ДАРАЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Отец Паисий“ № 2, представлявано от управителя П. С. Л., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седмодневен срок, считано от днес.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:40 часа.