№ 2286
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110103852 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б. К. Я., ЕГН: **********, с
адрес в град ***, чрез процесуален представител адв. Н. Н., срещу „В. М“ ЕООД, ЕИК: ***,
с адрес в ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се
иска, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че за ответника „В. М"
ЕООД не съществува правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата от
5519.99 евро, представляваща главница, дължима въз основа на запис на заповед от
03.05.2017г., ведно със законната лихва от 14.11.2019г., както и 2016 лв. разноски по делото,
присъдени по ч.гр.д.№1771/2019г на РС-Силистра, за които суми са издадени заповед №
3778 от 15.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 15.11.2019г. по ч.гр.д.№1771/2019г. на РС-Силистра, поради изтекла в полза на
ищеца петгодишна погасителна давност.
В исковата си молба ищецът Б. К. Я. заявява, че на 03.05.2017г. е станал поръчител
на М.А.Д. с ЕГН **********, по сключен от нея договор за кредит с „А.Е.Д.Л.“ АД (с ново
наименование „Ф.“ АД), с ЕИК ***, за сумата в размер на 3000 лв. Заявява, че като
съдлъжник е подписал запис на заповед от 03.05.2017г. за сумата в размер на 5519.99 евро.
На 15.11.2019г. по ч.гр.д.№1771/2019г. е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК с № 3778/15.11.2019 г. по описа на РС-Силистра и
изпълнителен лист от Районен съд Силистра в полза на „А.Е.Д.Л.“ АД с ЕИК *** /с ново
наименование „Ф.“ АД/ срещу него и М.А.Д., за заплащане на сумата от 5519.99 евро
главница, дължима по запис на заповед от 03.05.2017г., ведно със законната лихва от
14.11.2019г., както и 2016 лв. разноски по делото. На 18.09.2018г. всички задължения по
записа на заповед от 03.05.2017г. са били джиросани за обезпечение на ответното дружество.
Заявява, че на 20.01.2020 г. кредиторът „Ф.“ АД с ЕИК *** /със старо наименование
„А.Е.Д.Л.“ АД / е прехвърлил вземането си по заповедта за изпълнение в полза на ответника
„В. М“ЕООД, с ЕИК***. В началото на 2024г. „В. М“ЕООД, с ЕИК*** е подало молба за
издаване на дубликат на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№1771/2019г. по описа на
РС-Силистра, легитимирайки се като кредитор посредством джирото и договора за цесия.
Съдът е издал дубликат на изпълнителния лист в полза на „В. М“ЕООД, с мотиви, че въз
1
основа на първообраза на изпълнителния лист не е образувано изпълнително производство и
дългът не е платен.
Ищецът твърди, че до момента не е било образувано изпълнително производство и не
са извършвани действия за принудителното събиране на сумата по изпълнителния лист, нито
други действия, с които е спирана или прекъсвана давността на вземанията по записа на
заповед, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Счита, че не дължи заплащането на
сумата по записа на заповед от 03.05.2017г. и издадените по ч.гр.д.№1771/2019г. по описа на
РС-СИЛИСТРА, въз основа на него, заповед № 3778 от 15.11.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, поради изтекла давност, т.к. от
датата на издаване на изпълнителния лист, до настоящия момент са изтекли повече от 5
години. Позовава се на чл.537 от ТЗ, във вр. с чл.531, ал.1 от ТЗ, относно вземанията по
записите на заповед, които се погасяват с 3- годишна давност от настъпване на падежа.
Позовава се и на изтекла обща 5-годишна давност за вземането по изпълнителния лист по
чл.110, във вр. с чл.114 от ЗЗД, тъй като същият е издаден на 15.11.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „В. М“ ЕООД, ЕИК: ***, чрез процесуалните си
представители адв. Виолета Мишкова и адв. С. С. депозира писмен отговор на исковата
молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че
вземането му не е погасено по давност. Счита, че в негова полза съществува правото на
принудително изпълнение спрямо ищеца. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 115 от ЗЗД
давността спира да тече, докато трае производството по издаване на дубликат за
изпълнителен лист. И от влизане в сила на решението на съда по издаването на дубликат на
изпълнителния лист започва да тече нова 5 годишна давност за вземането. Твърди, че
подаването на молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист прекъсва погасителната
давност на основание чл. 116, буква „б“ от ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД,
докато трае исковия процес по чл. 409 от ГПК, давността спира да тече, тъй като със самото
искане за издаване на дубликат на вече издадения изпълнителен лист, молителят търси
начин да защити своето право на вземане срещу длъжника.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът – Б. К. Я., чрез процесуален
представител адв. Н. Н. поддържа предявения иск. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът - „В. М“ ЕООД, ЕИК: ***,
чрез процесуалните си представители адв. Виолета Мишкова и адв. С. С., оспорва
предявения иск. Поддържа отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С определение № 5718/02.05.2025г. съдът е определил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че на 03.05.2017г. Б. К. Я., като съдлъжник е подписал запис на
заповед без протест за сумата в размер на 5519.99 евро. На 15.11.2019г. по ч.гр.д.
№1771/2019г. по описа на РС-Силистра е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК с № 3778/15.11.2019 г. по описа на РС-Силистра и
изпълнителен лист от Районен съд Силистра в полза на „А.Е.Д.Л.“ АД с ЕИК *** /с ново
наименование „Ф.“ АД/ срещу Б. К. Я. и М.А.Д., за заплащане на сумата от 5519.99 евро
главница, дължима по запис на заповед от 03.05.2017г., ведно със законната лихва от
14.11.2019г., както и 2016 лв. разноски по делото. На 18.09.2018г. всички задължения по
записа на заповед от 03.05.2017г. са били джиросани за обезпечение на ответното дружество.
На 20.01.2020 г. кредиторът „Ф.“ АД с ЕИК *** /със старо наименование „А.Е.Д.Л.“ АД / е
прехвърлил вземането си по заповедта за изпълнение в полза на ответника „В. М“ЕООД, с
ЕИК***. С решение № 260006/21.02.2024 г. на РС-Силистра е постановено да се издаде
дубликат на изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на Заповед №
3778/15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 1771/2019 г. по описа на РС-Силистра, за сумите от
5519,99 евро, съставляваща задължение по запис на заповед без протест, издаден на
03.05.2017 г. в гр. Варна, предявен за плащане на 24.10.2018 г. и законна лихва от 14.11.2019
г. до окончателното изплащане.
2
С решение № 115/05.07.2024 г. постановено по в.гр. дело № 192/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Силистра, решение № 260006/21.02.2024 г. на РС-Силистра е потвърдено.
Съответно е издаден дубликат на изпълнителен лист № 260020/06.12.2024 г., с който
Мариана Атанасова Дичева и Б. К. Я. са осъдени да заплатят солидарно на „В. М“ ЕООД,
сумата в размер на 5519,99 евро, представляваща задължение по запис на заповед без
протест, издаден на 03.05.2017 г. в град Варна, предявен за плащане на 24.10.2018 г. ведно
със законната лихва, считано от 14.11.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 216 лева,
представляваща разноски за заплатена държавна такса и сумата от 1800 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, изтичането на
предвидената в закона погасителна давност не води до погасяване на самото вземане, а само
на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да
се разбира и търсената с процесния отрицателен установителен иск съдебна защита –
установяване недължимост на вземания поради изтекла давност, което означава
установяване, че е погасена възможността за принудителното им изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 531 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се
погасяват с тригодишна давност от падежа.
Влязлата в сила заповед въз основа на документ е изпълнително основание и подлежи
на принудително изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 404 от ГПК. Изпълнителният
лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове, сред
които са и заповедите за изпълнение. Възможността вземанията по влезлите в сила заповеди
за изпълнение да се удовлетворят с помощта на държавна принуда се погасява с 5 годишна
давност, на основание чл. 110 вр. чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. Ако искът или
възражението бъдат отхвърлени, давността не се смята за прекъсната.
В разпоредбата на чл. 409 от ГПК е регламентирана процедурата за издаване на
дубликат на изгубен или унищожен изпълнителен лист. Съдът, издал оригиналния
изпълнителен лист, по писмена молба на молителя издава дубликат въз основа на акта, на
който е основан оригиналният лист. Молителят подава писмена молба до съда, който е издал
оригиналния изпълнителен лист, с молба за издаване на дубликат. Съдът връчва препис от
молбата на длъжника. Молбата се разглежда в открито съдебно заседание. Длъжникът може
да противопостави липсата на условията по чл. 409, ал. 1 (т.е. че оригиналният лист не е бил
изгубен или унищожен) и да предяви възражения за погасяване на дълга включително по
давност, въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.
Съдът постановява решение за издаване или не издаване на дубликат. Решението подлежи
на обжалване по общия ред. Когато кредиторът има вземане по изпълнителен лист, но
същият е изгубен или унищожен, той е в невъзможност да упражни своето право, тъй като
са налице обективни причини, които той не може сам да преодолее без съдействието на съда
в инициираното производство по издаване на дубликат на изпълнителния лист. Без
снабдяването с дубликат на изпълнителен лист не би могло да се премине към същинските
изпълнителни действия. Правото на принудително изпълнение предпоставя на първо място
притезание, което се нуждае от принудително удовлетворяване, защото не е доброволно
удовлетворено, а като условие за същинско принудително изпълнение – да е налице
изпълнителен лист. Характерното за производството по чл.409 ГПК е участието на
3
длъжника като страна в същото и акта, с който се произнася съда – решение. Което от своя
страна се различава от процедурата на формална преценка на изпълнителното основание.
Предметът на производството се съсредоточава в доказване, че изпълняемото право
продължава да съществува, а за длъжника е налице възможност да се позове на
правопогасяващо възражение по претендираното вземане. Допустимите възражения на
длъжника по чл.409 ал.3 ГПК съответстват на исковото оспорване на изпълняемото право по
чл.439 ГПК. Пропускането на защитата на длъжника по същество преклудира последващо
оспорване, аналогично на отхвърляне на иск по чл.439 ГПК. А с постановеното решение по
чл.409 ГПК съдът се произнася по материално правен спор, като обжалването на същото е
по общия исков ред. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че с подаването на молба
за издаване на дубликат на ИЛ давността се прекъсва, на основание чл. 116, буква „б“ от
ЗЗД. Съответно вземанията посочени в съдебното решение, с което се уважава молбата за
издаване на дубликат на първообраза на изпълнителния лист се погасяват с изтичането на
нова 5 годишна давност, на основание чл. 117, ал. 2 от ГПК.
В настоящия случай на 03.05.2017 г. Б. К. Я., като съдлъжник е подписал запис на
заповед без протест за сумата в размер на 5519.99 евро. Преди изтичането на три годишната
погасителна давност за предявяване на иск срещу платеца, на 15.11.2019г. по ч.гр.д.
№1771/2019г. по описа на РС-Силистра е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК с № 3778/15.11.2019 г. по описа на РС-Силистра и
изпълнителен лист от Районен съд Силистра в полза на „А.Е.Д.Л.“ АД с ЕИК *** /с ново
наименование „Ф.“ АД/ срещу Б. К. Я. и М.А.Д., за заплащане на сумата от 5519.99 евро
главница, дължима по запис на заповед от 03.05.2017г., ведно със законната лихва от
14.11.2019г., както и 2016 лв. разноски по делото. Преди изтичане на 5 годишната
погасителна давност за възможността за принудително изпълнение на вземането по
издадения изпълнителен лист е инициирано производство за издаване на дубликат на
изпълнителния лист. С решение № 260006/21.02.2024 г. на РС-Силистра е постановено да се
издаде дубликат на изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на Заповед №
3778/15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 1771/2019 г. по описа на РС-Силистра, за сумите от
5519,99 евро, съставляваща задължение по запис на заповед без протест, издаден на
03.05.2017 г. в гр. Варна, предявен за плащане на 24.10.2018 г. и законна лихва от 14.11.2019
г. до окончателното изплащане, което е потвърдено по реда на инстанционния контрол от
ОС-Силистра. Вземанията по новото решение за издаване на дубликат на изпълнителен лист
се погасяват с нова 5 годишна давност, която към настоящия момент не е изтекла.
По горните съображения предявеният иск е неоснователен и същият следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
При този изход на делото право на разноски има ответникът. От представените
доказателства става видно, че ответникът е направил разноски за заплащане на адвокатска
защита по делото в размер на 1800 лева, като е бил защитаван от двама адвокати. Съдът
счита, че на възстановяване подлежи сумата в размер на 900 лева, представляваща заплатено
от ответника възнаграждение само за единия от адвокатите, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.
3 от ГПК. Б. К. Я. следва да бъде осъден да заплати на „В. М“ ЕООД, сумата в размер на 900
лева, представляваща стойност на сторени съдебно деловодно разноски за възнаграждение
на един адвокат в производството пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К. Я., ЕГН: **********, с адрес в град ***, чрез
процесуален представител адв. Н. Н., срещу „В. М“ ЕООД, ЕИК: ***, с адрес в ***,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се иска, да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че за ответника „В. М" ЕООД не
съществува правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата от 5519.99 евро
/пет хиляди петстотин и деветнадесет евро и деветдесет и девет цента/, представляваща
главница, дължима въз основа на запис на заповед от 03.05.2017г., ведно със законната лихва
от 14.11.2019г., както и 2016 лева /две хиляди и шестнадесет лева/, представляваща
стойност на сторени разноски, присъдени по ч.гр.д.№1771/2019г по описа на РС-Силистра,
за които суми са издадени заповед № 3778 от 15.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 15.11.2019г. по ч.гр.д.№1771/2019г. по
описа на РС-Силистра, поради изтекла в полза на ищеца петгодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. К. Я., ЕГН: **********, с адрес в град
***, да заплати на „В. М“ ЕООД, ЕИК: ***, с адрес в ***, сумата в размер на 900 лева
/деветстотин лева/, представляваща стойност на сторени съдебно деловодно разноски за
възнаграждение на един адвокат в производството пред РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5