Р
Е Ш Е
Н И E №
гр.Айтос, 15.01.2014 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд - гражданска колегия, І състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател : Таня Спасова
при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията Спасова гражданско дело №1015/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.341 и следв. от ГПК - за делба и е във фазата по същинското й извършване и разглеждане на претенции по сметки.
С решение по
настоящото гражданско дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между Х.А.Х., ЕГН **********, Ф.Х.Ф.,
ЕГН ********** и Ш.А.Х., ЕГН **********, на следните недвижим имот: дворно
място, съставляващо УПИ IV-222 в кв.22 по плана на с.Т., област Б., при граници: УПИ V-220, 221 УПИ X-219, УПИ II-224, УПИ III,
ведно с построените в дворното място жилищна сграда, гараж и подобрения по
документи за собственост, съставляващи складово помещение по одобрени
строителни книжа, при квоти от по 1/3
идеална част за всеки от тях.
Относно възлагането на имота и способа на
извършване на делбата:
В
законовоопределения срок - първото по делото съдебно заседание, след допускане
на делбата, всеки от съделителите е заявил претенция по чл.349 от ГПК, в случай,
че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем. С оглед приетото от съда и
неоспорено от страните заключението на вещото лице Й.П. относно поделяемостта
на имота, предмет на делбата, спорният имот в действителност е неподеляем, но
въпреки това съдът намира, че искането за възлагане в дял на кой да е от
съделителите е неоснователно.
Съображенията
в подкрепа на този извод са следните: съгласно хипотезата на чл.348 ГПК, ако
спорният недвижим имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от
дяловете на съделителите, подлежи на изнасяне на публична продан. Предвидените
изключения от общовъведеното правило касаят единствено жилищните имоти, какъвто
е й процесния. Процесуалният закон
въвежда две отклонения в ал.1 и ал.2 на чл.349 ГПК, а именно в случай, че
предмет на делба е жилище, придобито в семейна имуществена общност, прекратена
със смъртта на единия или чрез развод и то при условие, че другия съпруг няма
собствено жилище и на него е предоставено упражнява на родителските права
спрямо родено от брака и ненавършило пълнолетие дете. В конкретния случай тази
хипотеза е неприложима, тъй като съсобствеността не е формирана в резултат на
прекратен брак. В настоящия случай е неприложима и хипотезата на ал.2, при
която законодателят е предвидил възлагане в дял и на съделителя, който няма
друг жилищен имот и е живял при откриването на наследството с наследодателя,
тъй като същата е относима за делба на съсобственост, възникнала вследствие
смъртта на общ наследодател. Съсобствеността между съделителите в случая е
възникнала в резултат на повече от един юридически факт - въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №37, том трети, дело
№1528/1996 г., по силата на който съделителят Ф.Х.Ф. е собственик на 1/3
идеална част и влезлите в сила съдебни решения, с които са уважени
исковете на двамата съделители Х.А.Х. и Ш.А.Х.,
упражнили успешно правото си по чл.87, ал.3 от ЗЗД, т.е. да развалят до размера
на припадащите им се идеални части сключения между наследодателя им и
съделителя Ф.Х.Ф. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане. Следователно налице е т.нар смесена собственост, при което
възлагането по чл.349, ал.3 от ГПК е недопустимо – вж. т.8 от Тълкувателно решение №1/2004 г. и делбата следва да бъде
извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда
на чл.348 от ГПК. Отделно от това, от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите И. Х. и Ф. Х. се установява
категорично, че за нито един от двамата съделители Х.А.Х. и Ш.А.Х., които могат да претендират качеството
наследник, не е налице предпоставката – да са живели с наследодателите към момента
на откриване на наследството на А.Х. Я., починал на 15.04.2007 г. и А. А.Я.,
починала на 05.11.2005 г.
Водим от гореизложеното и предвид заключението на вещото лице Й.П. относно неподеляемостта на делбения имот, представляващ дворно място, съставляващо УПИ IV-222 в кв.22 по плана на с.Т., област Б., при граници: УПИ V-220, 221 УПИ X-219, УПИ II-224, УПИ III, ведно с построените в дворното място жилищна сграда, гараж и подобрения по документи за собственост, съставляващи складово помещение по одобрени строителни книжа, съответно невъзможността от делбената маса да се обособят три реални и равностойни по естество и стойност дялове, съдът намира, че следва да бъде постановено изнасяне на публична продан.
Що се отнася до
пазарната оценка на имота, същата не следва да бъде определена като начална
цена, от която да започне наддаването /вж. Р №1678 – 55 – IV/, а
определена от съдия – изпълнител по реда на ГПК.
Съобразно дяловете си и при условията на чл.355 от ГПК всеки от съделители следва да заплати по сметка на съда първоначална държавна такса в размер на 413, 44 лева, а окончателният размер да се определи след извършване на проданта и съобразно получената от нея цена на имота.
По претенциите по сметки:
От страна на съделителите Ф.Х.Ф. и Ш.А.Х. се предявяват претенции по сметки до размера на делбена им квота, както следва:
от съделителя Ф.Х.Ф. срещу Ш.А.Х. обезщетение за ползването на общата вещ в размер на 150 лева ежемесечен наем, считано от 01.10.2010 г. до 01.07.2013 г.
от съделителя Ш.А.Х. срещу останалите двама съделители Ф.Х.Ф. и Х.А.Х. за извършени подобрения, с които е увеличена стойността на имота, от които съобразно квотата на собственост на двамата ответниците претендира по 5 000 лева от първоначално заявената обща стойност на подобренията от 15 000 лева, като подобренията са подробно описани в молба на л.65-66 от делото и уточнителна молба на л.74-75 от делото, а впоследствие 18 428 лева и 20 727, 52 лева, респ. 22 428, 96 лева с ДДС върху вложените материали съобразно две последователни изменения на претенциите чрез увеличаване на размера им, обективирани в молба на л.85 от делото и молба на л.116 от делото, а именно:
1. подобрения в дворното място:
масивна външна ограда от бетон и бетонни блокчета с дължина 10 л.м. – 1 000 лева, направена 2012 г. и последващо изменение с молбата на л.116 по делото - 1020, 78 лева
външна входна желязна врата – 100 лева, направена 2012 г.
бетонови площадки и пътеки в двора и около жилищната сграда на площ от 90 кв.м. - 800 лева, направени 1979 г.
асмалък на площ от 80 кв.м., с 12 бр. асми и конструкции от 10 бетонови стълба и 12 железни стълба и 2 железни стълби – 1 000 лева, направен 1985 г.
цялостно водоснабдяване и канализация за мръсна вода от улицата до двора и жилищната сграда, водомерна шахта с водомер, шахта мръсна вода и дворна чешма – 800 лева, направени 1980 г. и последващо изменение с молбата на л.116 по делото – 1504, 84 лева
оградна мрежа по западната граница на дворното място с дължина 20 л.м. и 8 бетонови стълба – 100 лева, направени 2010 г. и последващите изменения относно размера – 180 лева с молбата на л.85 по делото и 286, 20 лева с молбата на л.116 по делото.
трайни насаждения: 3 круши, 1 орех, 1 кайсия, 1 вишна и 1 слива – 200 лева, датиращи от 1988 г. и последващо изменение с молбата на л.85 по делото в размер на 232 лева
2. гараж и стопанска сграда, предмет на делбата, построени през 1981 г., като строителните работи се претендират на обща стойност от 6 000 лева – 2 500 лева за гаража и 3 500 лева за стопанската сграда, с последващи изменения – 2 844, 59 лева за гаража с молбата на л.116 по делото и 4 160 лева за стопанската сграда с молбата на л.85 по делото
3. подобрения в жилищната сграда:
цялостна външна мазилка на жилищната сграда /измазване и пръскане/ - 1 000 лева, направена през 1980 г. и последващо изменение с молбата на л.85 по делото – 1 218 лева
ремонт на покрива – подмяна на 100 броя счупени керемиди – 150 лева, направен през 2013 г.
направа на външно стълбище с 8 стъпала и бетонна площадка, метален парапет и бетонна плоча от 12 кв.м. – 650 лева, направени през 1979 г.
довършителни работи в сутерена на сградата от южната му страна: прокарване на водопровод, канализация, вътрешна чешма и баня, както и направата на бетонен под с дренаж – 700 лева, направени през 1979 г.
в стаята с югозападно изложение – направа на ел.инсталация, измазване на стените, поставяне на два прозореца и една врата, направа на дъсчено дюшеме с поставяне на дървени греди и талпи като първи етап и впоследствие заливане с бетон и арматура /10 см./ и поставяне на топлоизолация и ламиниран паркет като втори етап
в кухнята с южно изложение – направа на ел.инсталация, прокарване на водопровод с топла и студена вода и канализация, направа на дъсчено дюшеме с поставяне на дървени греди и талпи като първи етап и впоследствие заливане с бетон и арматура /10 см./ и поставяне на топлоизолация и ламиниран паркет като втори етап, направа на чешма, облицована с фаянсови плочки и смесителна батерия.
За строителните работи в стаята с югозападно изложение и в кухнята с южно изложение, описани като първи етап, се сочи като период на направата им 1979 г., а за тези като втори етап – 2012 г. и се претендират като такива на обща стойност от 1 000 лева.
в стаята със северозападно изложение - направа на дъсчено дюшеме с поставяне на дървени греди и талпи като първи етап и впоследствие заливане с бетон и арматура /10 см./ и поставяне на топлоизолация от дървени плоскости и ламиниран паркет като втори етап
в стаята със североизточно изложение /спалня/ - направа на дъсчено дюшеме с поставяне на дървени греди и талпи като първи етап и впоследствие заливане с бетон и арматура /10 см./ и поставяне на топлоизолация от дървени плоскости и ламиниран паркет като втори етап
За строителните работи в стаята със северозападно изложение и в стаята със североизточно изложение /спалня/, описани като първи етап, се сочи като период на направата им 1979 г., а за тези като втори етап – 2010 г. и се претендират като такива на обща стойност от 500 лева.
За строителните работи в стаята с югозападно изложение и в кухнята с южно изложение, стаята със северозападно изложение и в стаята със североизточно изложение /спалня/, с молбата на л.116 по делото се прави изменение, като се претендира за строителните работи, описани като първи етап в четирите стаи сума в общ размер на 1 589, 11 лева, а за строителните работи, описани като втори етап сума в общ размер на 4 098, 99 лева.
в коридора – поставяне на външна врата и прозорец, направа на дъсчено дюшеме с поставяне на дървени греди и талпи, направа на бетонна чешма, облицована с фаянс, топла вода и смесителна батерия – 500 лева, направени през 1979 г.
в банята – прокарване на водопровод и канализация, измазване на стените и облицоването им с фаянс, поставяне на теракот на пода, тоалетно гърне, душ – смесителна батерия и ел.бойлер с инсталация за топла вода – 500 лева, направени през 1979 г., с изключение на бойлера, гърнето и инсталацията с топла вода, които са от 2011 г.
По делото са събрани многобройни гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.М., А. М., Х.М., И. Х., Ф. Х., П.М., Ш.Е., Х. И.. Видно е, че заявените подобрения могат да се обособят в две групи съобразно времето на извършването им – подобрения, извършени преживе на наследодателя на съделителите Ш. и Х.Х. в периода от 1979 г. до 1989 г., т.е. преди възникване на съсобствеността между страните, и подобрения, извършени в периода от 2010 г. до 2013 г.
По отношение на подобренията, извършени в
периода от 1979 г. до 1989 г., т.е. преди възникване на съсобствеността между
страните: От събраните по делото доказателства се установява, че тези
подобрения са извършени преживе на А.Х. Я., починал на 15.04.2007 г. и А. А.Я.,
починала на 05.11.2005 г., които са родители на съделителите Х.А.Х. и Ш.А.Х. и
които през 1996 г. с нот. акт №37, том трети, дело №1528/1996 г. срещу
задължение за издръжка и гледане са прехвърлили процесния имот на съделителя Ф.Ф..
Безспорно установено е, включително в решението за допускане на делбата е, че
съсобствеността е възникнала вследствие на влезлите в сила съдебни решения, с
които са уважени конститувните искове с правно основание по чл.87, ал.3 от ЗЗД
за разваляне на договора за издръжка и гледане до размера на наследствената
идеална част от 1/3 за всеки от съделителите Х.А.Х. и Ш.А.Х. и договора за
издръжка и гледане, по силата на който останалата 1/3 идеална част продължава
да е собственост на приобретателя по договора – съделителя Ф.Ф.. Установява се
категорично от събраните свидетелските показания, че къщата е построена през
1977 г. – 1978 г., а гаражът и стопанската сграда през 1981 г. – 1982 г. Във
връзка с последното обстоятелство по делото са представени строителни книжа –
строително разрешение №163/1981 г. и строителен протокол №43/1981 г. и копие от
одобрения проект за строеж на гараж и складово помещение от 21.09.1981 г. Установява
се от показанията на свидетелите Х.М. и И. Х., първи братовчеди на съделителите
Х. и Ш.Х., Е.М., техен втори братовчед, и Ф. Х., тяхна сестра и майка на
съделителя Ф.Ф., че наследодателят А. Я. имал стара къща, когато започнал строежа
на новата къща. През 1980 г. синът му Ш. се оженил и във връзка със сватбата и
необходимостта да се осигури подходящ дом за младото семейство се извършили
множество подобрения в новата къща. Свидетелката Х.М. си спомня, че
наследодателят на страните поискал пари назаем от своя брат и нейн баща, за да
бъде довършена къщата. Казал му, че парите ще му бъдат върнати от Ш., тъй като
за него правят къщата. На сина си Ш. казал, че той ще живее в нея, затова да си
я направи както му харесва. Същото споделя свидетеля Е.М. – наследодателят му
поискал пари назаем, за да плати на майсторите, като му казал, че заетата сума
ще му бъде върната от Ш., както и станало по-късно. Според него новата къща се
правела за Ш., а старата трябвало да остане на другия брат – Х.. Така и станало
- в новата къща се настанили да живеят родителите на Ш., като при тях останали
да живеят самият Ш. и съпругата му. Сестра му Ф. Х. се преместила при съпруга
си, а брат му Х. ***, но за времето, през което бил там, живял в старата къща,
която впоследствие разрушил и на нейно място построил нова, която прехвърлил на
сестра си. Същото се установява от показанията на свидетелката Ф. Х., сестра на
Х. и Ш., която макар да не сочи, че къщата е била правена за Ш., споделя, че
именно неговото семейството останало да живее с родителите им – Х. оставили да
живее в старата къща, а тя самата се омъжила и се преместила при съпруга си. Безспорно
е също, че за периода до 1989 г. родителите на Ш. и неговото семейство
обитавали заедно новата къща, след което пак заедно заминали за Р.Турция. Родителите
му се завърнали през 1992 г., а той и семейството му останали там. Върнал се
окончателно след смъртта на баща си през 2007 г., а през 2010 г. се нанесъл в
къщата. Свидетелят П.М. споделя, че в годините преди смъртта на наследодателя е
разговарял с него и той му се оплаквал, че направил къща, а останал сам - двамата
му сина били в чужбина. Тъй като само внукът му Ф.Ф. останал там, щял да остави
къщата на него.
Искът за подобренията, извършени в периода от 1979 г. до 1989 г., съдът намира за неоснователен. Тази претенция се мотивира с твърдението, че извършените от ищеца преживе на наследодателя подобрения, т.е. преди възникване на съсобствеността между страните, са довели до увеличаване на стойността на делбения имот и съответно този принос следва да му бъде признат, поради което се поддържа, че претенцията намира своето основание в разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН /вж. протокол от с.з. от 01.07.2013 г. и писмена защита/. Последната дава право на наследника, спомогнал да се увеличи наследството, да поиска в делбата този принос да му бъде пресметнат в имот или в пари, ако не е бил възнаграден по друг начин. Разпоредбата е частен случай на общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване, следователно, за да се уважи претенцията, е необходимо да бъдат налице всички положителни и отрицателни предпоставки, визирани в правната норма. Наличието на извършени подобрения и отсъствието на получено друго възнаграждение от наследника са условие на закона за възникване на правото по чл.12, ал.2 от ЗН. От свидетелските показания се установява, че преживе наследодателите се опитали да устроят децата си по начин, че всеки да има къде да живее. Дъщеря им се омъжила и отишла да живее при съпруга си. Синът им Х., съделител по делото, започнал работа в гр.Б. и не се оженил, поради което същите му оставили да обитава старата къща. Синът им Ш., ищец по претенцията, се уволнил от казармата, започнал работа наблизо и решил да направи сватба, по времето през което наследодателите започнали строежа на новата къща. Поканили младото семейство да живее в новия им дом, заедно с тях, като дали възможност на сина си да извърши каквито подобрения намери за добре, тъй като именно неговото семейство ще го ползва и стопанисва. През периода след построяване на къщата до 1989 г., когато както наследодателите, така и семейството на Ш. заминали за Р.Турция, всички те живели заедно. Следователно за период повече от девет години по волята на наследодателите Ш. и семейството му живяло в жилището им безвъзмездно, приемайки го за свой собствен дом, за което говорят извършените действия по облагородяване му от тяхна страна. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е бил възмезден за положения труд и вложени средства – константната съдебна практика приема, че възмездяването може да се прояви чрез различни форми, една от които се явява безвъзмездното ползване на имота, в които са извършени подобренията.
Отделно от горното, съгласно трайната практика, а и според възприетата формула на Постановление №7-73г. на Пленума на Върховния съд, т.4 буква „а” допустими са сметки, които имат връзка с прекратената общност, което означава на първо място, че трябва да се приемат като безспорно допустими всички онези облигационни правоотношения, които са се породили след възникването на съсобствеността. В случая съсобствеността е възникнала както се посочи в резултат на повече от един юридически факт, включително възмездна прехвърлителна сделка от 1996 г., какъвто е договорът за издръжка и гледане, т.е. налице е т.нар. смесена съсобственост. В този смисъл няма възникнали облигационни отношения по повод на наследяване по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН, а именно като такива се претендират за онази част от подобренията, направени от ищеца преживе на наследодателя на двама от съделителите Х.Х. и Ш.Х.. По друг начин биха стояли нещата, ако се касаеше за съсобственост възникнала в резултат на наследяване, тъй като в тази хипотеза в производството по сметките ще се ликвидират възникналите спорове между наследниците. Тогава ще се касае за делба на наследство, в която трябва да се приемат всички претенции, възникнали между съделителите по повод на наследяването, макар и да има косвена, а не пряка връзка с подлежащата на делба маса. Затова в конкретния случай, доколкото е имало подобрения в делбения имот извършени от ищеца, то същите са включени в неговата пазарна стойност, като при извършване на прехвърлителната сделка, по която като приобретател участвува и настоящия съделител Ф.Ф., с тези подобрения той се придобива в съсобственост. Затова по отношение на претенциите срещу приобретателя за присъждане на подобренията в делбения имот, извършени преживе на наследодателя на съделителя Ш.Х., т.е. отнасяща се за период отпреди извършването на посочената прехвърлителна сделка, същите са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на подобренията, извършени в периода от 2010 г до 2013 г.: Не се спори, че съделителят Ш.Х. се настанил в съсобствения имот след смъртта на родителите си и от тогава го обитава и стопанисва сам. Подобренията, които претендира ищецът, съществуват на място, което е безспорно установено от заключението по единичната и тройната експертизи. Съгласно заключението на тройната експертиза стойността на подобренията е, както следва: масивна външна ограда от бетон и бетонни блокчета с дължина 10 л.м. – 1 020, 78 лева /от които стойност на материала 356, 83 лева без ДДС/, ремонт на покрива – подмяна на 100 броя счупени керемиди – 86 лева /от които стойност на материала 41 лева без ДДС/, оградна мрежа по западната граница на дворното място с дължина 20 л.м. и 8 бетонови стълба – 286, 20 лева /стойност на материала от 176, 80 лева без ДДС/, строителните работи в стаята с югозападно изложение и в кухнята с южно изложение, стаята със северозападно изложение и в стаята със североизточно изложение /спалня/, описани като втори етап, сума в общ размер на 4 098, 99 лева /при стойност на материала от 2 792, 29 лева без ДДС/, тоалетно гърне на стойност 147, 23 лева /от които 120, 23 лева материал/, всичко на обща стойност от 5 639, 20 лева, респ. 6 336, 63 лева с ДДС върху материалите. В случая от количествено стойностна сметки е видно, че оценката на посочените подобрения към момента извършването му и стойността им, с което се е увеличила стойността на имота в резултат на тяхното извършване съвпада. Извършването на посочените подобрения се установява от събраните свидетелски показания на Х.М. и Ш.Е.. Свидетелите сочат, че в четири от стаите в къщата, между които кухнята, старото дюшеме е отстранено, залято е с бетон и арматура и са поставени са дървени плоскости за топлоизолация, ламиниран паркет и материал, подобен на ламината. И двамата свидетели са очевидци, имат непосредствени възприятия, а свидетелят Ш.Е. е участвал в извършването на строителните работи, поради което съдът няма основание да не възприеме като достоверни показанията им. Свидетелката Мутула сочи, че по същото време, когато се извършвали тези строителни работи, ищецът изградил масивна външна ограда от бетон със желязна врата, оградил мястото, а също така ремонтирал покрива на къщата. Данни за последното обстоятелство се съдържат в изявленията, направени от съделителя Ф.Ф.. Свидетелката Мутула разказва също, че до този момент тоалетната била навън, но с връщането на ищеца това се променило. Това съвпада със заключението на вещите лица, които са установили, че в банята има монтирано тоалетно гърне. С оглед на събраните гласни показания и заключенията на вещите лица, които установяват, че подобренията съществуват на място, при липса на оспорване от страна на останалите съделителите, че през последните три години имотът се стопанисва от ищеца, съдът намира, че претенцията в тази част се явява доказана.
Относно другите
подобрения, извършени в този период и заявени с претенцията, а именно: бойлер и
инсталация за топла вода в банята, съдът намира, че не се събраха
доказателства, които да обосноват присъждането на стойността им. Бойлерът е
движимост, която може да бъде отделена от имота, без нанасяне на поражения
върху него, а относно инсталацията за топла вода не се събраха гласни доказателства,
които да съдържат конкретни данни относно това от кого и кога във времево
отношение е извършена.
В обобщение по претенцията за подобрения,
заявената стойност на подобренията е в размер на 20 727, 52 лева, респ.
22 428, 96 лева с ДДС върху вложените материали, като ищецът претендира от
всеки от двамата ответници стойността на подобренията до размера на квотата, с
която участва в съсобствеността, т.е. по 7 476, 32 лева с ДДС върху вложените
материали от всеки от двамата ответници. С оглед изложеното по-горе стойността
на подобренията, за които претенцията е основателна, възлиза в общ размер на 6
336, 63 лева с ДДС върху материалите, поради което всеки от двамата ответници
следва да заплати на ищеца сума в размер на 2 112, 21 лева с ДДС върху
материалите съобразно квотата си в съсобствеността.
По отношение на претенцията от съделителя Ф.Х.Ф. срещу Ш.А.Х. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на общата вещ в размер на 150 лева ежемесечен наем, считано от 01.10.2010 г. до 01.07.2013 г.
Съдът намира за
неоснователна така предявената претенция с правно основание по чл.31, ал.2 от
ЗС. Когато някой от съсобствениците ползва лично целия съсобствен имот, той
дължи обезщетение от деня на писменото поискване, като под лично ползване се
разбира служенето с имота за задоволяване на личните на съделителя и
семейството му нужди. От събраните доказателства не се установи надлежно
връчено писмено поискване. Ето защо искът следва да се отхвърли, тъй като
законодателят е категоричен в изискването за надлежно отправена писмена покана,
а очевидно в случая такава няма.
Водим от гореизложеното, Айтоският районен съд
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА да бъде изнесен на публична продан следният недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо УПИ IV-222 в кв.22 по плана на с.Т., област Б., при граници: УПИ V-220, 221 УПИ X-219, УПИ II-224, УПИ III, ведно с построените в дворното място жилищна сграда, гараж и подобрения по документи за собственост, съставляващи складово помещение по одобрени строителни книжа
Получената от публичната продан сума да бъде разпределена между съделителите, съобразно делбените им квоти, а именно: по 1/3 /една трета/ за всеки от съделителите Х.А.Х., ЕГН **********, Ф.Х.Ф., ЕГН ********** и Ш.А.Х., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ш.А.Х., ЕГН **********, сумата от 2 112, 21 лева, представлява стойността на извършени от него подобрения в процесния имот за периода от 1979 г. до 2013 г., ведно със законната лихва от 01.07.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част - до претендирания размер от 7 476, 32 лева.
ОСЪЖДА Ф.Х.Ф., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ш.А.Х., ЕГН **********, сумата от 2 112, 21 лева, представлява стойността на извършени от него подобрения в процесния имот за периода от 1979 г. до 2013 г., ведно със законната лихва от 01.07.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част - до претендирания размер от 7 476, 32 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.Х.Ф., ЕГН **********, срещу Ш.А.Х., ЕГН **********, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота, начиная от 01.10.2010 год. до 01.07.2013 год., в размер на 150 лева месечно.
ОСЪЖДА Ш.А.Х.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на АРС държавна такса в размер на 413, 44 лева, съобразно делбената квота.
ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на АРС
държавна такса в размер на 413, 44 лева, съобразно
делбената квота и 84, 48 - до уважения
размер на претенцията по сметки на ищеца Ш.А.Х..
ОСЪЖДА Ф.Х.Ф., ЕГН **********, да заплати по сметка на АРС
държавна такса в размер на 413, 44 лева,
съобразно делбената квота и 84, 48 - до уважения размер на претенцията по
сметки на ищеца Ш.А.Х..
След извършване на публичната продан делото да бъде докладвано на съдията – докладчик за определяне на окончателна държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Б.кия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: