О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 15.10.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ВРАНЕСКУ
При секретаря СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 4510 по описа
за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.692 от ТЗ.
Синдикът е изготвил списъците на предявените и приети вземания
на осн.чл.686 и чл.687 от ТЗ и списъците на предявените
и неприети вземания на осн. чл.686 от ТЗ и ги е публикувал в ТР на 06.08.2020 г.
В срока по чл. 690 от ТЗ са
постъпили девет възражения, като седем
от тях са допуснати до разглеждане в открито съдебно заседание, както следва :
1.Възражение на кредитора Б.Т.
ЕООД ЕИК ********: Твърди, че неправилно предявените от него вземания –
132 612.74 лв. главница, 12 172.23 лв. мораторно
обезщетение, 9 701 лв. разноски , законна лихва от 42 767.61 лв. за
периода 16.03.2017г. до 20.05.2020г. и
разноски ЧСИ от 546 лв. са включени в списък на неприетите такива. Твърди, че
се касае за вземания за цена и лихви за забава плащането й по сключен между
страните договор за доставка на течни горива. Спорът във връзка с тези
неизпълнени задължения по договора е
разрешен от Арбитражния съд за търговски спорове с решение постановено по арб.д.№ 3 от 2017г. и въз основа на него е издаден
изпълнителен лист от СГС по т.д. 2667/17г., VІ -20 св. и е образувано изп.производство. Подробно излага обосновка на вземанията
си по всяка една фактура – общо 7 на брой, че се касае за незаплатена цена на
доставени течни горива, доставяни при условията на разсрочени плащания. Моли
вземането включващо главница и лихви и разноски да се изключи от списъка на
неприетите и се включи в списъка на приетите вземания.
СИНДИКА излага становище, че предвид наличието на нова по-подробна
мотивировка и прилагането на нови доказателства искането е основателно и
вземането за главница и лихви следва да се включи в списъка на приетите
вземания.
2.Е.Т.А.Б. ЕООД ЕИК ********излага твърдения, че неправилно предявените от него вземания са включени в
списък на неприети вземания в общ размер от 1 747 083.63 лева.
Твърди, че не се е позовавал на решение на АС от 10.08.2017г., а на Решение от
24.04.2017г. на Търговския АС при Националната юридическа фондация по в.а.д. №
15 от 2016г.. По това арбитражно дело несъстоятелния длъжник е имал възможност,
но не е взел участие, а решението е влязло в сила и е изпълняемо,
като въз основа на него им е издаден изпълнителен лист. Към възражението прилага Рамковия договор за
продажба от 06.02.2015, 5 броя спогодби във връзка с изпълнение на договореното, както и
издадените фактури по доставките извършени от кредитора във връзка със рамковия
договор и приемо предавателни протоколи, счетоводни
справки във връзка с отразените при кредитора задължения на несъстоятелния
длъжник. Моли предявените му вземания –
338 507.50 лв. неплатена част от цената с включен ДДС за доставени
стоки по рамков договор за продажба от 06.02.2015г., 1 310 279.41 лв. неустойка за забава по чл.11,ал.1 от
Рамковия договор, представляваща неустойка за забава при плащанията до датата
на решението за откриване производството по несъстоятелност – 24.04.2020г. ,
както и вземането за неустойка върху главницата за периода от 24.04.2020г. до
окончателното плащане. , договорна лихва в размер на 42 487.39 лв. за периода
01.01.2016г. до 10.10.2016г.
съгласно чл.4 от Договор за спогодба от 12.08.2016г., 55 809.33 лв. разноски за арбитражното производство по арб.д.№ 15 от 2016г. на ТАС при НЮФ да се включат в списъка
на приетите вземания.
СИНДИКА в своето становище намира, че при така представени допълнителни
доказателства и обосновки към възражението, вземанията на възразилия кредитор в
размер на 338 507.50 лв. главница, 1 310 279.41 лв. неустойка,
42 487.39 лв. договорна лихва, 55 809.33 лв. разноски, присъдени с решение
на арбитражен съд се явяват установени и следва да се изключат от списъка на
неприетите вземания и включат в списъка на приетите такива .
3. Във възражение подадено от Г.М.М. се твърдят допуснати технически грешки при вида на приетите вземания и
направените в списъка препращания. Молят да се допусне поправка на грешките
както следва :
- по отношение на приетото вземане в размер на 1 251.77 лв.- по т.1.3
от ред № 12 на стр.22 вземането е с характер на обезщетение за забава, а не
обезщетение за неползван отпуск,
-препращането в т.1.4 относно законната лихва за забава върху незаплатеното
прието възнаграждение за труд, дължима след датата на решението за откриване
производство по несъстоятелност следва да е към т.1.1 от ред 12,
-препращането в т. 2.4 / стр.23/
относно законната лихва, след решението на съда върху приетото обезщетение за неползван
отпуск следва да е към т.2.1 от ред 12.
Доколкото се касае за вземане на
работник, вземанията са му включени и в служебно изготвения от синдика списък
по чл.687 от ТЗ, но там са приети само главници, без лихви и разноски, като е
неправилно изписано и презимето му. Предвид предявяването вземанията му са включени и в списъка на предявените и
приети вземания в пълен размер, което моли със съответните поправки да бъде
одобрено.
СИНДИКА намира възражение за допустимо и основателно.
4. Предявено е възражение от
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с което оспорва
включване на предявените от нея вземания за местни данъци и такси в списъка на
неприети вземания, а именно публични вземания за сумата от 168 761.58 лв.
главници и 32 695.88 лв. лихви или общо 201 457.46 лв.. Същите
включват публични вземания за такса битови отпадъци и местен данък за имотите
на дружеството длъжник, както и дължимия данък за притежаваните МПС от страна
на ответното дружество. Твърди, че задълженията са установени с актове на
общинската администрация, въз основа декларации на длъжника на осн.чл.107 ДОПК и като необжалвани същите са влезли в сила
и съответно установяват публичните задължения. Представени са справки от
общините в които длъжника има непогасени задължения за притежавани от него
имоти – Севлиево, Бургас, Несебър. Моли тези вземания да се изключат от списъка
на неприетите вземания и се включат в списъка на приетите такива.
СИНДИКА намира възражението за допустимо, но неоснователно, по начина по
който е предявено и без необходимите доказателства, които да установяват
вземанията.
5.М.Е.ООД ЕИК ******** с възр.вх.№ 84259 от 18.08.2020г. излага съображения срещу приетите вземания на друг кредитор, а именно И. АД . Твърди, че има пристъпено изпълнение по реда на ЗОЗ, като е имало и
погашения, като не е ясно как те са се отразили върху размера на задълженията
на този кредитор. Не става ясно при този договор дали вземанията са въз основа
на платена банкова гаранция или кредитен ангажимент. Няма доказателства дали
изпълнението по ЗОЗ е надлежно вписано, дали не е напълно или частично
погасено. Намира, че разноските по изпълнението са завишени, не е ясно дали те
се ползват от обезпечението. Намира, че договорът за кредитен ангажимент № 168/
213-Л и Споразумение 1 и 2 към него, доколкото несъстоятелния длъжник е
обезпечил чужд дълг на трето лице „М анд С Бетон „ АД без да е налице насрещно вземане
за него, представлява безвъзмездна сделка за същия, и с нея той уврежда своите кредитори, поради
което договора е нищожен. Длъжникът е имал падежирали
непогасени задължения преди сключване на този договор от 2014г.. Моли да се
изключи това вземане изцяло или в съответните негови части от списъка с приети
вземания, както и да се нанесат съответните корекции в поредността
на удовлетворяване.
СИНДИКА излага становище, че възражението е допустимо, но неоснователно,
предвид представените от кредитора
доказателства.
КРЕДИТОРА И. АД не взема становище.
6. М.Е.ООД ЕИК ******** с възр.вх.№ 84260 от 18.08.2020г.. С предявеното възражение, кредиторът с приети вземания оспорва приетите
такива на друг кредитор, а именно на Б.б.з.р. АД .
Оспорва се общия размер на предявените и приети вземания, като намира, че
същите не съответстват на дължимите от несъстоятелното дружество суми към ББР
АД. Твърди се, че дружеството има управител по ЗОЗ от 14.12.2016г., като след
този момент е продължило да упражнява своята дейност, но не става ясно какви са
постъпленията от същата и дали те са погасявали задълженията на длъжника по
договорите за кредит. Има и образувани изпълнителни дела, като също не е ясно
какви суми са събрани и какви задължения са погасени чрез тях.Не е ясно дали
всички банкови гаранции са реализирани по договора от 2008г., намира че сумите
за разходите във връзка с управлението на дружеството са завишени и вземането
от 7 478 819.57 лв. е умишлено завишено. Намира, че вземанията на ББР
АД по три договора от 2014г. – от 21.03.2014г., от 09.04.2014г. и от
29.09.2014г. не следва да се приемат, тъй като тези договори са със срок до
30.12.2021г. и няма данни да са направени предсрочно изискуеми. Намира, че не е
ясно кои точно активи на длъжника служат като обезпечение по договорите за
кредит на ББР АД, като всички са част от заложеното предприятие и съответно би
се оказало, че те ще послужат за удовлетворяване само на този кредитор. Моли
вземанията на ББР АД да се изключат изцяло от списъка с приети вземания или да
се изключат вземанията,, които не са ликвидни. Да се промени поредността на удовлетворяване, съобразно правото на
обезпечение на банката върху всяко отделно имущество.
СИНДИКА излага становище, че възражението е допустимо, но неоснователно, предвид
представените от кредитора ББР АД доказателства.
КРЕДИТОРА ББР АД оспорва изцяло възражението,
като сочи, че е представил всички писмени доказателства установяващи вземанията
му в пълен размер- договорите за кредит, анексите към същите, извлеченията от
счетоводните сметки установяващи размера на задълженията, издадените
изпълнителни листи в полза на банката и др..Вземанията по всички договори за
кредит са станали изцяло изискуемо с откриване производството по
несъстоятелност спрямо длъжника и кредитополучател по тези договори, поради
което и банката е предявила вземанията си по тях в пълните дължими размери, в
законовите срокове. Моли възражението да се остави без уважение.
7. С ВЪЗРАЖЕНИЕ на кредитора О.В.се оспорват, както включването на петте предявени от общината вземания в
списъка на неприетите вземания, така и приемане вземането на ББР АД в пълния му
размер.
- По отношение предявените от тях вземания, твърди че за всички предявени
от тях вземания в общ размер от 8 515 019.59 лв. включващи – неустойка в размер на 3 366 163.87 лв., лихва за забава в размер на 1 025 744.67 лв., задържан аванс възстановим при
прекратяване на договора в размер на 1 379 762.25
лв. / с ДДС/ и лихва за забава върху
тази сума в размер на 69 307.75 лв., сума дължима за неизпълнени и превъзложени
СМР – 2 553 856.48 лв., сума за платени от общината разходи, които са били за сметка на
изпълнителя – 49 577.35 лв. с ДДС
и лихви за забава върху тази сума в
размер на 15 107.22 лв.,
обезщетение за претърпяна загуба от
избор на нов инженер поради забава на
изпълнителя 55 500 лв. Твърди,
че всяко едно от тези вземания е обосновано и подкрепено с доказателства,
произтичат от неизпълнение задължения на несъстоятелното дружество във връзка с
договора между тях по проведена обществена поръчка и са подкрепени всяко от тях
с множество писмени доказателства. Факт е, че насрещните им искови претенции
пред арбитражния съд не са приети, но това е по причина, че вече е открито
производството по несъстоятелност спрямо длъжника и те подлежат на предявяване
в производството по несъстоятелност. Касае се за договор финансиран с публични
средства с предмет „ Интегриран проект за воден цикъл – Реконструкция на
водопроводната и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на
гр.Враца – етап ІІ“, като цялостното изпълнение на този договор е било предмет
на пълен финансов одит на контролните органи и са приложени доказателства за
отказ от верификация на дължими плащания в първата фаза за сумата по
неустойката начислена на несъстоятелния длъжник. Моли тези вземания да се
изключат от списъка на неприетите вземания и се включат в списъка на приетите
такива.
- Оспорва приетите вземания на ББР АД , като излага съображения, че сумата,
която е предявена е в значително по-голям размер от осчетоводената при
длъжника, намира че извлеченията от сметки са едностранно издадени документи,
които нямат официален характер и оспорва задълженията, които се установяват
чрез тях. Намира, че предявените вземания не са конкретизирани по настъпил
падеж, посочени са само периодите на дължимост , без
изчисление без справки по пера. На осн.чл.134 от ЗЗД
прави изявление, че встъпва в правата на своя длъжник и прави възражение за
изтекла погасителна давност за всички вземания за лихви с период повече от три
години от датата на падежа, който намира че е момента на пристъпване на
изпълнението по ЗОЗ през 2016 и до м.12.2019г.. Възразяват по размера на
разходите в производството проведено по ЗОЗ, които намират за прекомерни и без
счетоводни доказателства за тях. Няма яснота след пристъпване на изпълнение
какви суми са усвоени в резултат от реализирани обезпечения и съответно какво
по кредитите е било погасено. Разноските по несъстоятелността след откриване
производството по несъстоятелност като юр.възнаграждение
и лихви следва да се удовлетворяват по т.3, а не по т.1 на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ. Моли да се изключат от списъка на приетите вземания тези вземания на ББР АД
, за които не се установи материалната доказателствена
сила на извлеченията от сметки.
СИНДИКА намира възражението за допустимо, но неоснователно и по двете
искания. Намира, че не е включил вземанията на общината в списъка на приетите
вземания предвид, че не са представи убедителни писмени доказателства касателно техните размери, а наред с това представените доказателства от банката са
годни да установят нейните вземания в приетите размери .
КРЕДИТОРА ББР АД оспорва изцяло възражението, намира че представените от
него доказателства установяват изцяло предявените вземания, както по основание
така и по размер , както и че кредитор не може да прави възражения за изтекла
погасителна давност от името на длъжника в това производство. По отношение на
разноските по ЗОЗ обосновава размерът им, с факта, че предприятието е
продължило дейността си и договорите по които е било страна е следвало да се
изпълняват, което й обосновава така направените разноски във връзка с
цялостната му дейност, като са плащани и трудовите възнаграждения на
работниците и служителите, осигуровки и други публични задължения. Моли
възражението, в частта касаещо неговите вземания да
се остави без уважение.
Съдът, като взе в предвид твърденията на възразилите, становището на
синдика и представените по делото доказателства, приема следното:
По делото са приети допълнителните писмени доказателства – договор от 21.07.2015г.,
фактури, товарителници за превоз и доставка и др. представени от възразилия
кредитор и същите обосноват основателност на възраженията на Б.Т. ЕООД ЕИК ******** изцяло. Наред с това вземанията на този
кредитор са установени с влязло в сила решение от 10.08.2017г. на Арбитражен съд за търговски спорове гр.Бургас,
въз основа на което е издаден и изп.лист за тези
вземания. След като няма твърдения и доказателства това решение да е оспорено
пред ВКС, то същото е изпълняемо и вземанията
подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, след като са
предявени. Вземанията на този кредитор
следва да се изключат от списъка на неприетите вземания и се включат в списъка
на приетите вземания, с поредност на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.8 ТЗ ,
доколкото тези вземания не са обезпечени. Единствено лихвата в размер от
42 767.61 лв. предявена за периода 16.03.2017г.-20.05.2020г. и следва да
се приеме в по-малък размер 41 846.68 лв. и за период 16.03.2017г. до
24.04.2020г. с поредност на на
удовлетворяване по т.8 на чл.722,ал.1 на ТЗ, а за разликата от 920.93 лв. от
25.04.2020г. до 20.05.2020г. или датата
на решението на съда, с което е открито производство по несъстоятелност и до
поискания момент , с поредност на удовлетворяване по
т.9 на чл.722,ал.1 вр.чл.616,ал.2,т.1 от ТЗ .
Възражението на Г.М.М. също е основателно, доколкото се
касае до допуснати грешки от синдика при приемане неговите вземания за лихви и в направените в списъка препращания при
приетите дължими лихви към главниците. По същество в този списък следва да
останат само вземанията за лихви в отделните предявени видове. Доколкото съдът е одобрил списъкът със
служебно приети вземания и там е прието вземане в размер на 4 596.81 лв.
без да е посочен видът на вземането, то съдът сумирайки присъдените и предявени
вземания от този кредитор за възнаграждение за труд – 3534.12 лв и обезщетение за неползван отпуск – 1062.69 лв. се
получава точно сумата включена в списъка
по чл.687 от ТЗ изготвен служебно от синдика на база ведомостите на
несъстоятелния длъжник. За да не се получи дублиране, то в настоящия списък със съответните поправки следва да
останат приети само вземанията на този кредитор , извън тези , които са
включени в списъка по чл.687 от ТЗ, или това са вземанията за лихви, със
съответната посочена от синдика поредност на
удовлетворяване.
Възражението на Е.Т.А.Б. ЕООД съдът намира за
основателно. Същото следва да се приеме
изцяло по отношение на предявените вземания, установени с арбитражното решение
от 24.04.2017г. на ТАС при НЮФ и изпълняеми, за които е издаден изпълнителен лист на СГС.
Същите се явяват установени с влязло в сила решение на
арбитражен съд, и същото е изпълняемо, редовно
основание за издаване на изпълнителен лист съгласно чл.404 и сл. от ГПК, след
като не е оспорено от страна на длъжника пред ВКС. Вземанията освен с АР на АС
при НЮФ са установени и с писмени
доказателства представени към настоящото възражение – договор, допълнителни
споразумения , фактури и приемо предавателни
протоколи. Неустойката дължима върху главниците присъдени с АР от момента на
предявяване на иска също е в размерите посочени в молбата за предявяване на
вземането и подлежи на приемане изцяло. Предвид на това всички предявени
вземания следва да се изключат от списъка с неприети вземания и се включат в
списъка с приети такива с поредност на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ,предвид че не са обезпечени, като
вземането за неустойка след момента на постановяване на решението за откриване
производство по несъстоятелност следва да се приеме по т.9 от чл.722,ал.1 вр.чл.616, доколкото по същество това е обезщетение за
забава при плащане договорено между страните или е вид договорна лихва .
По отношение
възражението на НАП за предявени публични вземания за сумата от
168 761.58 лв. главници и 32 695.88 лв. лихви или общо
201 457.46 лв., както й дължимите лихви след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност..Така, както е предявил
вземанията си съдът намира, че действително НАП не е конкретизирал вземанията,
както следва, доколкото се касае за различни по вид данъци и такси, произтичащи
от различни основания и за различни вещи. Следвало е да посочи отделно задълженията
за данък недвижими имоти , отделно такса битови отпадъци, както и за кои имоти
на длъжника се следват и за кой период, отделно данък МПС за всяко превозно
средство, по отделно и лихвите върху всяка главница. Съдът намира обаче,
доколкото синдикът, съответно съдът има задължение да се приемат служебно
публичните задължения установени с влязъл в сила публичен акт, то съобразно
приложените доказателства следва да се приемат вземанията установени с
представени такива актове, както следва :
-Данък МПС – същия е установен
за 2014г. за четири автомобила – Мазда ******– 79.41 лв. данък, Фолксваген/
джип/ ******– 147.20 лв.данък, Фолксваген /джип/А6572КХ – 147.20 лв. данък,
Фолксваген голф ****** - 250.90 лв.
данък, с четири отделни акта за установяване на задължения по чл.107,ал.3 ДОПК,
в едно с лихви. Тъй като в тежест на ответника е да установи, че ги е обжалвал
или заплатил и това не е сторено, то същите следва да се приемат за главници и
лихви, както са установени и предявени от НАП, като общия размер на данък МПС
за четирите автомобила е общо 624.71 лв..
Следва да се приемат и лихвите върху тези вземания за периода 01.01.2015г. до предявяване на вземането или общо 451.60 лв.
-Местен Данък за имотите в
община Севлиево - два имота с две
данъчни партиди – в гр.Севлиево , ул. ******/ Нар.Република № 70 с № 5703F10101 и с.Батошево с № 5703F4448 за 2017 и 2018г., и 2019г. който е установен и за
двата имота с Акт МДТ 9983 от 03.09.2019г., който е обхващал данъчен период
2015 до м.06. 2019г. вкл. и са констатирани данъчни задължения за недвижимите
имоти по двете партиди само за 2017, 2018г.,2019г.. След като в този последен
акт няма посочени задължения за 2015 и 2016г., предвид, че обхваща и този
период, макар и да има предходен акт, съдът не може да приеме, че нямаме
плащане, тъй като изрично имаме посочени нулеви задължения за 2015г. и 2016г.,
в последния издаден акт по чл.107,ал.3 ДОПК. Предвид на това следва да се
приемат само задълженията за местен данък за 2017г.-7 920 лв., за 2018г. –
7 920 лв. и за 2019г. – 7 920 лв. за имот с партиден данъчен № 5703F10101 в гр.Севлиево, или общо
сумата от 23 760 лв. и за имот
с.Батошево с № 5703F4448 за 2017 г.-3740 лв.,
2018г.-3740 лв., 2019г.-3740 лв. или за трите години общо 11 220 лв.
Следва да се приеме данък недвижими имоти за двата имота в общ размер на 34 980 лв., която сума да се
изключи от списъка на неприетите и се включи в списъка на приетите вземания.
-Такса битови отпадъци за
имотите в община Севлиево – също въз основа на влязъл в сила данъчен акт МТДТБО
№ 9984 от 03.09.2019г. само за периода
2017 – 2019г. вкл. следните задължения за ТБО - за имот с партиден данъчен №
5703F10101 в гр.Севлиево –
2017г.-15 948лв., 2018г.-17532 лв.и за 2019г. -17532 лв. или общо за този
имот 51 948 лв., и за имот с.Батошево
с № 5703F4448 – 2017г.-7 531лв,2018г.-8 279 лв., 2019г.-8279лв. или общо
за този имот ТБО в размер на 24 089 лв.
Съдът приема за установен размера и за цялата 2019г., тъй като актовете, които
са редовно връчени са изготвени през септември 2019г., и за това обхващат само
дължимите данък НИ и такса БО до средата на 2019г., но размерите са същите като
за 2018г. и ако би ги платил длъжникът би представил доказателства за това. И
акта за ТБО сочи като период 2015-2019г. и 2015 и 2016г. се сочат нулеви
задължения, поради което съдът не може да приеме неиздължаване за 2015 и 2016г..
Следва да се приеме такса битови отпадъци в общ размер от 76 037 лв. за двата имота и се включи в
списъка на приетите вземания.
- За трите години, предвид че
имаме забава, следва да се приемат и дължимите лихви посочени в справките на
община Севлиево или лихви за забава
плащане данък НИ за период 01.2018г. – 24.04.2020г. - 3 511.50 лв. за имота в гр.Севлиево и 1 667.88 лв. за имота в с.Батошево и лихви за забава плащане такси ТБО за период 01.2018г. – 24.04.2020г. – 8 454.55 лв. за имота в
гр.Севлиево и 3 992.42 лв. за
имота в с.Батошево .
Общо размера на лихвите за забава, които следва да се приемат са в размер
на 17 626.35 лв..
-имотите в гр.Несебър. Съдът намира, че вземанията на НАП за тези имоти,
чиито задължения са установени само с декларацията от 2013г. по ЗМДТ, при това
с различни посочени имоти в отделните й части, както и с представени доказателства
за продажба през 2019г. от публичен изпълнител и от ЧСИ, но с посочени
кадастрални номера, без да има данни за съответствие и без наличие за влезли в
сила публични актове, само по едностранно изготвени справки за задължения по
ЗМДТ, които са от 2016г. до 2020г. вкл. поради което съдът не би могъл да ги приеме, тъй като не
може да установи кои точно имоти са декларирани и са собственост на длъжника за
съответни периоди и съответно не е безспорно, че данък НИ и такса битови
отпадъци в предявените размери се дължат от длъжника .
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да приеме само предявените
вземания за данък МПС и лихви дължими към община Бургас, и за данък НИ и ТБО за
имотите в община Севлиево и лихви, както е
посочил по-горе, които да се включат в списъка на приетите вземания, като
за останалите възражението е неоснователно и те следва да останат в списъка на
неприетите вземания.
Вземанията на НАП за приети
главница следва да са с поредност на удовлетворяване
в по т.6, а по т.8 за лихвите дължими до датата на решението за откриване
производството и по т.9 за лихвите след
решението за откриване на производството.
Във връзка с оспорване
от страна на двама от възразилите
кредитори приетите вземания на банките ББР АД и И. АД от синдика, то по делото е изслушана и приета ССЕ, която
съдът възприема, като обективна и компетентно изготвена. Въз основа на
представените доказателства от страните и изводите на ССЕ съдът приема следното
относно оспорените вземания на двете банки :
По отношение вземанията на кредитора
И. АД експертизата установява, че са налице неиздължени суми по Договор за
кредитен ангажимент № 168 / 213- Л, по който е усвоена главница през м.
01.2014г. в общ размер от 4 600 000 евро. По отношение възражението за
нищожност на този договор, съдът намира, че без участие на една от страните по
него съдът не може да установява нищожност в настоящото производство. Кредиторът може да
предяви съответния иск по чл.646 или чл.647
от ТЗ за да установи твърденията си. Съдът намира, че следва да съобразява
задълженията на длъжника по този договор. По този договор има погашения, като по
главницата има погашения от общо 352 126.63 евро установено от ССЕ. Задължението
оставащо неизпълнено възлиза за главницата в размер на 4 247 873.37 евро
или това в лева са 8 308 118.17 лв. За вземанията за главница има
издадена заповед за незабавно изпълнение на стойност 479 660.19 евро в
левова равностойност от 938 133.79лв., като за останалите дължими суми на задълженията
към банката от страна на длъжника е пристъпено към изпълнение по реда на ЗОЗ или това е за
сумата от 3 768 213.18 евро главница и в левова равностойност от
7 369 984.38 лв.. Начислени са и лихви за забава в общ размер на
1 422 726.72 евро или 2 782 611.60 лева, като по заповедта
за изпълнение законната лихва е в размер на
164 675.82 евро или 322 077.91 лв., а за разликата от
1 258 050.90 евро в левова равностойност от 2 460 533.69
лева е пристъпено към изпълнение по реда на ЗОЗ. Това
последно вземане за лихва е предявено от този кредитор в размер на
1 252 930.91 евро, в левова равностойност от 2 450 519.86лв.,
като същото и в този размер е вписано в списъка от синдика. Такси и разноски в
двете отделни изпълнения възлизат в размер на 41 394.90 лв., като се
следва и застрахователна премия неиздължена в размер на 291.12 лв. Вещото лице
подробно дава какви суми са били събрани в рамките на изпълнителните процедури
и от трети лица, но е категорично за размера на задълженията на длъжника към
този кредитор, като същите съвпадат с предявените вземания, като за законните
лихви установите със ССЕ са по-големи. Доколкото изрично е посочено, че банката
е пристъпила за събиране на част от тези свои вземания по реда на ЗОЗ и
доколкото ТЗ не предвижда спиране на изпълнението по ЗОЗ, то следва да бъде
съобразявана нормата на чл.43 от специалния
закон, а именно закона за особените залози. Тази законова разпоредба в своята ал.1 предвижда ,че при откриване
производство по несъстоятелност на залогодателя, то започналото
изпълнение по ЗОЗ не се спира и поради това съдът намира, че установените чрез ССЕ
оспорения вземания на банката кредитор И. АД, за които е започнало изпълнение
по реда на закона за особените залози, доколкото ще продължават да се събират
по реда на ЗОЗ, то следва да бъдат включени в списъка на приемите
вземания, но като такива под отлагателно условие – до приключване на
изпълнението по ЗОЗ . Тези вземания могат да се удовлетворяват в настоящото
производство за разликата останала неудовлетворена в изпълнителното производство
открито и провеждано по реда на ЗОЗ, и то след неговото приключване и което обстоятелство следва да се съобразява от
синдика съобразно чл.725 от ТЗ при извършване на разпределението на събраните
суми. За сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
, били предмет на изпълнително дело пред ЧСИ същите следва да се приемат изцяло
и без да е налице отлагателно условие за същите т.е. в тази част списъка с
приети вземания следва да се утвърди.
По отношение на кредитора Б.Б.З.Р. АД от експертизата се обсъждат подробно
вземанията на банката по всеки един от седемте договора, с анекси сключени
между банката и несъстоятелния длъжник въз основа на приетата по делото ССЕ .
Вещото лице коментира подробно отпуснатите кредити, задълженията във връзка с
тях, вземанията на банката, които остават неиздължени към настоящия момент,
като ги дава по главници, договорни лихви, неустойки за забава, комисионна за
управление. Общо от предявените и приети вземания на банката по 7-те договора в
размер от общо 61 088 614.02 лева вещото лице изчислява, че вземането
на банката възлиза в размер на общо 61 082 969.95 лв. Разликата идва
от обстоятелството , че при Договор за линия за издаване на банкова гаранция №
ГО24/28.02.2008г. не е налице основание за начисляване на сумата от
5 644.07лв.,конкретно по сделка № 3549, а по договор № 742 от 26.06.2013г.
некоректно е зададен период за изчисляване на неустойката, поради което е
начислена в повече сума от 1 500.80 лв. Вещото лице е направило изчисления
и е проследило погашенията по всеки от 7те договора, както следва:
А/
По договор за банков кредит № Г – 024 от 28.02.2008г., който договор е за
линия за издаване на банкова гаранция и анексите към него вещото лице е
установило общо издадени гаранции и извършени плащания по тях по 25 сделки +
една договорена, но посочена като открита банкова гаранция, сумата по тази последна гаранция не е посочена
като усвоена и съдът намира, че не може да се приема за изискуема. Задълженията
по 25-те сделки са общо
18 886 257.75 лв. и договорената, но неусвоена сума посочена в
таблицата на в.л. в размер на 2 277 672.24 лв. дават посоченото
задължение от вещото лице в общ размер от 21 163 929.99 лв. . Съдът
намира обаче, че сумата от 2 277 672.24 лв. не се следва на банката, тъй
като се касае за активна банкова гаранция, която не е усвоена. В ССЕ не се сочи нито усвояване
на суми по нея нито задължения. Поради това тази сума от 2 277 672.24 лв./т.1.3 ,б.Б от списъка/ следва да се изключи
от списъка на приетите вземания и се включи в списъка на неприетите такива.
По този договор, по първата сделка № 3549, по която банката е платила
гаранция в размер на
1 281 577.74 лв. и това задължение за главница изцяло не е погасено, то
от писмените доказателства, сайта на длъжника в ТР и от ССЕ е видно, че по тази
сделка е пристъпено към изпълнение по реда на ЗОЗ.
Това се вижда и от предявените разходи за управление по ЗОЗ. Съдът намира, че
всички вземания по тази първа сделка № 03549 доколкото имаме пристъпено изпълнение по ЗОЗ, няма данни същото да е
приключило и следва да се съобразява нормата на чл.43 от ЗОЗ, то тези вземания
могат да се приемат само под условие, като следва да се удовлетворяват в
размерите, останали неиздължени след приключване производството по ЗОЗ. Приетата сума по този договор следва да е в размер на 18 882 114.48 лв. / 18 886 257.75
лв. - 4 143.27 лв. неустановената
разлика по тази сделка стр.85 ССЕ /. Доколкото по първата от 25 изискуеми
сделки по този договор имаме пристъпване към изпълнение по ЗОЗ , то от общата
сума - 18 882 114.48 лв.,
то от тях под отлагателно
условие /до приключване производството по ЗОЗ , след което се удовлетворяват в
производството по несъстоятелност/следва да се приеме сумата от 9 157 698.67 лв./ 9 161 841.94 лв. – 4 143.27 лв., която е неустановената сума по тази сделка и следваща да отиде в списъка на неприети вземания /, като в
нея под условие следва да се включват следните включени от синдика вземания в
списъка под т.8,б.Б, а именно –
1 281 577.74 лв. главница, /т.1.1,б.Б от списъка/, договорна лихва
267 338.34 лв. /т.1.6,б.Б от списъка/,
неустойка за забава – 50 629.23 лв./т.1.8,б.Б от списъка/,
комисионна за управление -19 223.67 лв./т.1.10 ,б.Б от списъка/, 7 478 819.57
лв. разноски в производството по ЗОЗ/ т.1.12,б.Б от списъка/, 60 110.12
такси за съд.разноски и подновяване на обезпечения/ част от 1.14,б.Б от
списъка/.
Приетата от синдика под т.1.3 /стр.-12/ активна банкова гаранция от 2 277 672.24 лв. / два
милиона двеста седемдесет и седем хиляди
шестстотин седемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ , както се
посочи и по-горе предвид, че е
договорена, но не е усвоена и съответно
несъстоятелния длъжник не дължи връщането , то следва да се изключи от списъка на приетите вземания и
се включи в списъка на неприетите
вземания.
Б/По отношение на договор за банков
кредит № 742 от 26.06.2013г. от заключението на вещото лице е видно, че
задължението за главница е в размер
на 1 857 191.28 лв., така
както е и прието от синдика, като за сумите от 647 776.84 лв. и 1 000 000 лв. главници
има издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листове, съответно от
27.02.2017г. за първата част и от 05.07.2017г. да втората част от главницата,
предмет на заповедно производство. Върху тази присъдени суми се следва само законната лихва, след издаване
заповедите от страна на съда. Същата е предявена, приета и установена от вещото
лице в размер на 412 129.01 лв.,
както е и приета от синдика. Доколкото имаме неприсъдена, просрочена главница в
размер на 209 414.44 лв., която след като е просрочена съдът приема, че
също подлежи на връщане и следва да се приеме, върху нея може да се приеме и
неиздължената договорна лихва в размер
на 14 729.43 лв.
Двете неустойки за забава плащането на главница от 146 435.92 лв.предявена, но установена от ССЕ в размер на 144 935.12 лв.и за забава плащането на лихва в размер на 44 222.58 лв. обаче съдът намира,
че следва да бъдат приети в размера
установен от ССЕ или от неустойката върху забавата плащане на главницата следва да се извади сумата от 1500.80 лв. и
се включи в списъка на неприети вземания, както е установила ССЕ.
Непогасените такси и разноски са
установени от вещото лице, така както са приети и включени в списъка на
приетите вземания от страна на синдика.
В/По договор за банков кредит №
807 от 21.03.2014г. и анексите към
него, вземанията приети от синдика са установени със ССЕ в размерите в които са приети, като дори
договорните лихви са приети в по-малък размер от този посочен в ССЕ, но предвид
че няма предявено възражение от ББР АД съответно съдът следва да потвърди
приетия размер от синдика. Усвоения кредит тук е в размер на
6 000 000 лв. още през 2014г., като няма извършени погашения по
главницата и следва да се приеме, че при това просрочие
вземанията по кредитът се явява изискуеми и правилно са били приети от синдика.
Г/ По договор за банков кредит
№ 810 от 09.04.2014г. предявените и приети от синдика вземания на банката са
в размер на установените със ССЕ, като установената от вещото лице неиздължена
лихва в размер от 210 495.14 лв., а е предявена и приета сума от 205 071.72
лв. и 821.73 лв. и следователно така приетите суми следва да бъдат одобрени.
Възражение от ББР за лихвите няма подадено . По този кредит е усвоена сума от 3 600 000
лв. през април и май 2014г., като имаме погашения общо в размер на
2 613 924.38 лв., но остава неиздължена главница в размер на
986 075.62лв., по която след м.12.2016г. погашения няма, поради което
съдът намира, че по този договор е настъпила предсрочна изискуемост и правилно синдика
е приел така предявените вземания.
Д/ По договор за банков кредит
№ 831 от 29.09.2014г. и анексите към него се установява от приетата ССЕ, че
имаме две усвоявания на главница по две отделни сделки № 3375 от 29.09.2014г. и
№ 3376 от 29.09.2014г. , като задълженията както за главници, така и за лихви и
неустойки или съвпадат с приетите, или ССЕ ги е изчислило в по-голям размер,
което не води извод, за неоснователно включване на приетите в списъка на приети
вземания. Доколкото имаме погашения по главници, но това е до средата на 2015г.
и по двата транша съдът приема, че целите вземания по договора са изискуеми и
правилно са приети от синдика в предявените размери.
Е/ По договор за банков кредит
№ 862 от 12.06.2015г. приетите от синдика предявени вземания и изчислените
такива от ССЕ съвпадат, като установената като дължима договорна лихва от
експертизата е в по-голям размер от
приетата от синдика, но предвид липсата на възражения от ББР АД съдът следва да
потвърди така приетите вземания по този договор на банката кредитор.
Ж/ По договор за издаване на
банкова гаранция № Г – 72 от 03.06.2014г. и анекси е предявена и приета единствено
комисионата за управление в размера установен и от ССЕ, като тази гаранция не е
усвоена, но тя не е и предявяване за събиран в настоящото производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че
възражението на кредитора М.Е.ООД води до частични промени в списъка,
така както е изложено по-горе, като относно неприемане вземанията по договорите
със срок до 2021г., съдът намира, че е неоснователно, предвид констатациите
относно извършените погашения по тях като размери и периоди, в период преди
повече от четири години преди откриване производството по несъстоятелност и
съответно изискуемостта на вземанията по тези кредити е настъпила,при липса на
изрични изявления с предявяването им в
настоящото производството. Банката в клаузите по договорите предвижда при
забава на която и да е вноска за лихва и главница да може едностранно да
направи предсрочно изискуем всеки един от договорите за кредит, но нямаме
изрични изявления във връзка с това по нито един от договорите, пристъпено е към частично събиране на суми, но не и на
целите задължения по договорите. Експертизата ясно установи усвоените суми и
погашенията по главници и лихви и неустойки, самата банка е начислявала
договорна лихва и неустойки по четирите договора за които М.Е.ООД е възразил,
поради което съдът приема, че с предявяване на вземанията тези договори същите
стават изцяло изискуеми, и доколкото имаме просрочие
изпълнение на задължения и на главници и на лихви и неустойки и разноски. Предвид на изложеното за необходими промени в
списъка по вземанията на ББР АД, извън него възражението се явява неоснователно
и същото следва да се отхвърли.
7. По възражението на О.В.– съдът ще разгледа първо възражението относно вземанията на ББР АД.Намира възраженията на общината
за неоснователни с оглед изложеното по-горе относно правилността на
приетите вземания на ББР АД по всеки
един от договорите по отделно, като възраженията се припокриват с тези на
другия възразил кредитор. Касателно направеното
изявление по чл.34 от ЗЗД, съдът намира, че може встъпване в правата да се
реализира само по исков ред, за да се
реализира конкретно вземане, а относно възражение за давността и погасяването
на вземанията относно лихви и неустойки за периода преди трите години от датата
на решението на съда за откриване на производството по несъстоятелност, то съдът намира, че в конкретния случай
възражение за погашение по давност на тези вземания не може да се направи от
страна на друг кредитор, поради което е същото не следва да бъде разгледано.
Предвид на това в тази му част възражението на общината се явява неоснователно.
По отношение възражението за
неприетите от синдика вземания на самата община, по делото са представени
писмени доказателства в 2 класьора в 27 раздела, и въз основа на установяващото
се чрез тях съдът приема следното :
Между този кредитор и несъстоятелния длъжник е сключен договор № С – 220 от 05.12.2012г. с предмет „ Реконструкция на
водопроводната и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на
гр.Враца – етап ІІ“. Към договора страните са
подписали едно споразумение от 10.04.2017г. , с което освен въпроси във връзка
с разплащането и установяване недовършени дейности е удължен и срокът на
действие на основния договор, като е прието, че всичко което има да се довърши
и да се отстранят констатирани недостатъци следва да стане в срок до 30.09.2017г.. Предвид наличие на неизпълнени
работи, след срока и прекратяване на договори, изпълнени такива с недостатъци и
изпълнени, но със забава, възразилия кредитор твърди, че неправилно не са
приети от синдика следните предявени негови вземания за които съдът намира
следното :
- 3 366 163.87 лв. неустойка за забава, обезщетение за щети при забава на изпълнението – основание подклауза 8.7 от общите условия по ФИДИК и ОУД Обезщетение
за забава – вр. клауза 8.2 Време за завършване. Съдът
намира доколкото ответникът изрично е признал това вземане и то в размер от
3 572 672. 44 лв., чрез полагане подпис от неговия представител под Протокол
за обезщетение за забава от 16.12.2015г./ Док.5 от класьор 1/ , в едно с
представител на Община Враца, предвид
забава при изпълнение на СМР и негов представител е издал и запис на заповед от
негово име / Док.6 от класьор 1/ , то
това вземане следва да се приеме за дължимо и включи в списъка на приетите
вземания. Налице е и договорка и извършване на приспадане на това обезщетение
поетапно от отделните фактури за извършена работа, което има данни да е извършено по няколко фактури,видно от
разменената между страните кореспонденция. Претендираната
сума е за разликата останала дължима след приспадането и съдът намира, че следва да я приеме, като се включи в
списъка на приетите вземания. Предвид, че не е обезпечената същата следва да е
с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ.
- 1 025 744.67 лв. лихва
за забава плащането на неустойката / периода три години назад от откриване
производството по несъстоятелност/ съдът намира, че не следва да се приема, тъй
като неустойката е следвало да бъде приспадана от дължимите суми по издадени
сертификати и длъжника изпада в забава заплащане на тази сума, на части, след приспадане
по отделни фактури, което зависи от самия ищец и съответно съдът намира, че
забава при заплащането на тази сума може да има само след преустановяване
изцяло на дейността , при изрична покана за останалата като дължима сума ,
каквато не е налице, поради което съдът приема, че не е налице основание за приемане на тази сума, поради което същата
следва да остане в списъка на неприети вземания.
- 1 379 767.25 лв. действителна стойност с ДДС на невъзстановена част от заплатен аванс,
получена на липсващо/отпаднало основание – осн.подклауза 14.2,б.Б, по актове за междинна разбивка по два
броя актове, съдът намира искането за неоснователно.
Във молбата със предявените вземания сумата се сочи като такава дължима за
възстановяване от стойността на два сертификата
№IPC.WSP2.15 – 440 884.82 лв. и № IPS.WSP2.16 – 708 921.24 лв. Не са представени
по делото самите сертификати, с фактурите към тях, за да се види тяхната
стойност и аванса, който подлежи на възстановяване. Налице са изхождащи само
едностранно от общината документи – покани, съставени таблица за сертификатите
и тяхната стойност, но в последната сертификати 15 и 16, за които се
претендират авансите не са посочени. Сумата в таблицата / доказ.13
от класьор 1/ се формира накрая, като част
към неусвоената сума. Тези два сертификата посочени по горе не фигурират
и в доказателствата по раздел 27 от класьор № 2. Предвид на това съдът намира,
че това вземане не е установено по безспорен начин с представените
доказателства и не може да бъде прието и
правилно е включено от синдика в списъка на неприети вземания.
- лихва за забава възстановяване на дължим аванс – 69 307.75 лв., съдът намира, че не следва да се приема, тъй
като с оглед гореизложеното не се приема
и самия твърдян като дължим аванс.
-2 553 856.48 лв. сума
дължима за неизпълнени СМР, превъзложени с нова
обществена поръчка – по прогнозна КСС във връзка с Акт обр.10
за спиране на строителството и Решение на инженера на проекта, както и съгласно
нов Договор С-6284 от 14.12.2020г. сключен от О.В.с предмет „ Довършване на
реконструкция на водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на
канализационната мрежа на гр.Враца – Етап ІІ.“ Представен е в хода на делото
новия договор с нов изпълнител „Инфра – Стандарт“
ДЗЗД. Между страните няма спор, че договора от 2021г. е прекратен. Съдът
намира, че с Актовете за спиране на строителството е констатирано и се
установява както изпълненото, така и изпълненото с недостатъци и възложено, но
неизпълнено, последното основно в кв.Бистрец на гр.Враца. Въз основа на тях се
установява необходимостта, след прекратяване на договора от 2012г. недостатъците
да бъдат отстранени, както и започнатите дейности да бъдат довършени, поради
което и е следвало работата да бъде превъзложена с
нова поръчка, на нов изпълнител. Доколкото предмета на двата договора съвпадат
и стойността на превъзложената поръчка е по-голяма
съдът намира, че при така предявената сума, дейностите за които се следва се
включват в предмета на дейност на новия договор и съответно това вземане се
явява установено, като предмет и обем с актовете изготвени при спиране на
строителството и като стойност, с новия договор, сключен във връзка с
довършване на етап 2 от реконструкциите на водопроводната и канализационни
мрежи на гр.Враца. Предвид на това вземането следва да се включи в списъка на приетите вземания. Поредност
на удовлетворяване следва да е по т. 8 на чл.722,ал.1 ТЗ предвид, че не е налице обезпечение.
- 41 372.16 лв.с ДДС се
претендират като претърпени загуби от лошото изпълнение, поради превъзложени СМР на трети лица поради дефекти и лошо
изпълнение. Съдът намира, че това вземане не може да се включи в списъка на
приетите вземания, , както и това за сумата от 8 205.19
лв.ДДС за заплатена ел.енергия дължима от страна на изпълнителя т.е.
несъстоятелния длъжник във връзка с изпълнение на договора за реконструкция на
водопроводната мрежа, тъй като видно от писмата със покани за плащане, в тях е
направено изявление, че при неплащане ще следва прихващане от дължимите
плащания на община Враца. Без изрично изследване стойността на вредите, както и
прихващанията между страните, което не може да е без
съответните технически и счетоводни познания, съдът намира, че дължимостта и размера на тези суми не може да се приеме за
безспорно установено само въз основа представените писмени досказателства
от страните и тези суми не следва да се приемат, а следва да останат в списъка на неприети вземания . По отношение претендираните 15 107.22 лв. обезщетение за
забава върху общата сума от 49 577.35 лв. с ДДС за период 24.04.2017г.
до 24.04.2020г., съдът намира, че също не може да бъде прието, предвид че това
вземане е акцесорно и след като не се приемат
главниците не може да се приемат и вземанията за лихви. .
- 55 500 лв. обезщетение
във връзка със забава на изпълнението и породената от това замяна на
строителния надзор. Това искане съдът намира за неоснователно. По делото
липсват доказателства за избран нов надзор и нов инженер в рамките на действие
на договора от 2012г. между този кредитор и ответния длъжник, като видно от
разменени писма и покани и съставени
документи, става ясно, че срокът на договора с първата надзорна фирма и
инженера изтича през 2018г., и има необходимост от нови такива, но не е ясно
кога са сключени договори с новите надзорници и инженер, нито пък има
доказателства за заплатената им сума, поради което съдът намира, че това
вземане следва да остане в списъка на
неприетите вземания.
Като краен извод, списъка на приетите предявени вземания следва да се допълни с
вземанията на кредиторите и измени съобразно съображенията по горе, както и списъкът
на неприетите предявени вземания.
И двата списъка в
останалата си част не са оспорвани. Така допълнени и
изменени следва да бъдат одобрени от съда на осн.чл.692,ал.1 ТЗ.
Водим от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ИЗКЛЮЧВА
ОТ СПИСЪКА НА ПРЕДЯВЕНИТЕ И НЕПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯ И ГИ ВКЛЮЧВА КЪМ СПИСЪКА НА ПРЕДЯВЕНИТЕ И ПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯ
вземанията на посочените по-долу кредитори, както следва:
- НА Б.Т. ЕООД ЕИК ********
предявените вземания, както следва :
= неиздължена главница в размер
от 132 612.74 лв., неиздължена главница за незаплатена цена по доставени
течни горива, с поредност на удовлетворяване – чл.722,ал.1,
т.8 от ТЗ,
= мораторно
обезщетение върху главницата в размер от 12 172.23 лева за периода
30.01.2016г. до 15.03.2017г., с поредност на
удовлетворяване – чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ,
=Законна лихва върху главницата
в размер на 41 846.68 лв. за
периода 16.03.2017г. до 24.04.2020г. , с поредност на
удовлетворяване – чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ,
= Законна лихва върху
главницата в размер на 920.93 лева за периода 25.04.2020г. до 20.05.2020г. с поредност на удовлетворяване – чл.722,ал.1,т.9 от ТЗ.
= разноски за арбитражното
производство – 9 701 лв., с поредност на
удовлетворяване – чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ,
= разноски ЧСИ – 546 лв. , с поредност на удовлетворяване – чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ,
- НА Е.Т.А.Б. ЕООД ЕИК ********предявените вземания, както следва :
= 338 507.50 лв. неплатена част от цената с включен ДДС за доставени стоки по рамков
договор за продажба от 06.02.2015г., с поредност на удовлетворяване – чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ,
= 1 310 279.41 лв.
неустойка за забава по чл.11,ал.1 от Рамковия договор, представляваща неустойка
за забава при плащанията до датата на решението за откриване производството по
несъстоятелност – 24.04.2020г. , с поредност на удовлетворяване – чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ,
= както и вземането за неустойка върху
главницата за периода от 24.04.2020г. до окончателното плащане, с поредност на
удовлетворяване – чл.722,ал.1,т.9вр.чл.616,ал.2,т.1 от ТЗ,
= договорна лихва в размер на 42 487.39
лв. за периода 01.01.2016г. до 10.10.2016г.
съгласно чл.4 от Договор за спогодба от 12.08.2016г., с поредност на удовлетворяване – чл.722,ал.1,т.8
от ТЗ,
= 55 809.33 лв. разноски за арбитражното производство по арб.д.№
15 от 2016г. на ТАС при НЮФ , с поредност на удовлетворяване – чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ,
- НА НАЦИОНАЛАНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ следните вземания :
= Данък МПС –за 2014г. за четири автомобила общо 624.71
лв., с поредност на удовлетворяване чл.722,ал.1,т.6
от ТЗ
=. лихвите върху тези вземания за периода 01.01.2015г.
до 24.04.20 предявяване на вземането или общо 451.60 лв.
=законна лихва за забава върху тази главница считано от 25.04.2020г. до
окончателното й изплащане с поредност на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.9 вр.чл.616,ал.2,т.1
от ТЗ
=Местен Данък НИ за имотите в
община Севлиево - два имота с две
данъчни партиди – в гр.Севлиево , ул. ******/ Нар.Република № 70 с № 5703F10101 и с.Батошево с № 5703F4448 за 2017 и 2018г., и 2019г. в общ размер на 34 980 лв.,, с поредност на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ.
=лихва за забава върху тази сума за периода 01.01.2018г.
до 24.04.2020г. общо в размер на 5 179.38
лв., с поредност на удовлетворяване по
чл.722,ал.1, т.8 от ТЗ.
=законна лихва за забава върху тази главница считано от 25.04.2020г. до
окончателното й изплащане с поредност на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.9 вр.чл.616,ал.2,т.1
от ТЗ
-Такса битови отпадъци за двата имота в община Севлиево за 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер от 76 037 лв., с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ.
- лихва за забава върху тази сума за периода 01.01.2018г.
до 24.04.2020г. общо в размер на 12 446.97
лв., с поредност на удовлетворяване по
чл.722,ал.1, т.8 от ТЗ.
- законна лихва за забава върху тази главница считано от 25.04.2020г. до
окончателното й изплащане с поредност на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.9 вр.чл.616,ал.2,т.1
от ТЗ
ОТХВЪРЛЯ възражението на НАП в
останалата му част като неоснователно.
- НА О.В.следните вземания :
= 3 366 163.87 лв. неустойка за забава по Протокол за обезщетение за забава от 16.12.2015г., с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ.
=-2 553 856.48 лв.
сума дължима за неизпълнени СМР, превъзложени с нова
обществена поръчка и сключен нов Договор
С-6284 от 14.12.2020г. между О.В.и„Инфра – Стандарт“
ДЗЗД, с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,
т.8 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ възражението на община Враца, в останалата му част, като неоснователно.
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ В СПИСЪКА НА
ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ КАКТО СЛЕДВА :
1.ВЗЕМАНИЯ НА Г.М.М.
= изважда от списъка вземанията за възнаграждение за труд – 3534.12 лв. и
обезщетение за неползван отпуск – 1062.69 лв. доколкото същите са включени в
служебно изготвения и одобрен списък по
чл.687 от ТЗ.
= вземането по т.1.3 на стр.22 от списъка да се чете „Обезщетение за
забава“ вместо „ Обезщетение за неизползван отпуск“ – 1 251.77 лв. за
периода 28.10.2016г.-24.04.2020г.
= вземането по т.1.4 да се чете „ законната лихва върху дължимото трудово
възнаграждение, считано от 25.04.2020г. до окончателното му заплащане“.
= вземането по т.2.4 да се чете „ законната лихва върху дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, считано от 25.04.2020г. до
окончателното му заплащане „.
2. ВЗЕМАНИЯТА на И. БАНК АД
= за сумата от 3 768 213.18 евро главница и в левова
равностойност от 7 369 984.38 лв. с пристъпено
изпълнение по ЗОЗ, сумата се приема под отлагателно условие – удовлетворява се
след приключване, прекратяване производството по ЗОЗ.
= лихви за забава от 1 252 930.91 евро в левова равностойност от
2 450 519.86 лева, сумата се приема под отлагателно условие – удовлетворява
се след приключване, прекратяване производството по ЗОЗ.
=. Такси и разноски за
производството по ЗОЗ и ГПК, тъй като не
са посочени по размер в двете отделни изпълнения, то възлизат и се приемат в общ размер на 41 394.90 лв., като се
приемат под отлагателно условие – удовлетворяват се след приключване,
прекратяване на изпълнението по Закона за особените залози.
ОТХВЪРЛЯ възражението на М.Е.ООД ЕИК ******** в останалата му част.
3.ВЗЕМАНИЯТА НА Б.Б.З.Р. :
= сумата от 1 500.80 лв. се изважда от приетата неустойка в размер на 146 435.92 лв. /
б.А,т.3.3 от списъка – договор 742 от 26.06.2013г. / и се включва в списъка не
неприети вземания.
= Сумата от 2 277 672.24
лв./ б.Б ,т.1.3 Активни банкови гаранции по договор Г-024/28.02.2008г./ се изважда от списъка на приетите вземания и се
включва в списъка на неприетите вземания
= сумата от 9 157 698.67 лв./ сделка 3549 по договор Г-024/ 28.02.2008г./
обхващащо следните включени от синдика вземания в списъка под т.8,б.Б, а
именно – 1 281 577.74 лв. главница, /т.1.1,б.Б от списъка/, договорна лихва
267 338.34 лв. /т.1.6,б.Б от списъка/,
неустойка за забава – 50 629.23 лв./т.1.8,б.Б от списъка/,
комисионна за управление -19 223.67 лв./т.1.10 ,б.Б от списъка/,
7 478 819.57 лв. разноски в производството по ЗОЗ/ т.1.12,б.Б от
списъка/, 60 110.12 такси за съд.разноски и подновяване на обезпечения/
част от 1.14,б.Б от списъка/ се приема под отлагателно условие, приключване
производството по ЗОЗ, като останалата неудовлетворена част се удовлетворява в
производството по несъстоятелност.
ОТХВЪРЛЯ възражението
на М.Е.ООД в останалата му част, като неоснователно.
ОДОБРЯВА списъците на предявените и
приети вземания, така и тези на предявените и неприети вземания, изготвени на
основание чл.686 вр.чл.685, съобразно измененията
постановени с настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се обяви в Търговския
регистър към Агенцията по вписвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: