Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 08.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на десети
април
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 16307 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.П.М. срещу „Г.З.” ЕАД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 05.03.2016
г. около 15,40 ч. в гр. Дупница, в района на кръстовището образувано с ул.
„Отец Паисий“ и ул. „*******“, при управление на лек автомобил „Опел Кадет“ с
рег. № *******, водачът С.И.С., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като отнел предимството на движещия се на път с предимство мотоциклет
„Хонда“, управляван от ищеца, предизвикал удар между двете превозни средства.
Твърди се, че по случая е образувано ДП № 139/2016 г. по описа на РУ-Дупница,
пр.пр. № 494/2016 г. по описа на РП-Дупница, производството по което към
момента на исковата молба не е приключило. Твърди се, че вследствие на ПТП на
ищеца са причинени следните телесни увреждания: счупване на тялото /диафиза/ на
раменната кост, фрактура на ключицата и увреждане на лъчевия нерв на дясната
ръка. Твърди се, че в резултат на уврежданията ищецът търпи силни болки и много
страдания. Възстановяването на
пострадалия продължава, като и към настоящия момент ищецът не се чувства добре
физически и емоционално. Поддържа се, че вследствие на травмите пострадалият
получава допълнително усложнение-увреждане на лъчевия нерв на лявата ръка.
Поддържа се, че вина за настъпилото произшествие има водача на лекия автомобил.
Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на
деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22116000288635 от 12.01.2016 г.,
валидна от 15.01.2016 г. до 15.01.2017 г. Твърди се, че ищецът е претърпял и
имуществени вреди-разходи за лечение.
Твърди се, че ищецът е провел
процедурата по чл.380 КЗ, вследствие на което при ответника е образувана
преписка по щета № 66001600276/10.06.2016 г., като в законоустановения срок
дружеството не се е произнесло.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв., частично
предявена от общо претендираната сума от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на
05.03.2016 г. в гр. Дупница, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Кадет“
с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при „Г.з.” ЕАД с полица № 22116000288635
от 12.01.2016 г., валидна от 15.01.2016 г. до 15.01.2017 г., сумата от 3 199,01
лв.-имуществени вреди от същото събитие, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 13.03.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, в това
число и адвокатски хонорар, определен по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, ведно с начислен ДДС.
С молба от 22.02.2017 г. ищецът представя влязло в сила решение,
постановено по н.а.х.д. № 1038/2016 г. по описа на РС-Дупница, с което е
установена вината на водача С.И.С..
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Каменов.
На първо място прави възражение
за недопустимост на предявените искове, което възражения обаче се явява
неоснователно, предвид ангажираните от ищеца писмени доказателства. Възражението
е по същество на спора и касае евентуалната забава на застрахователя.
По същество оспорва исковете
изцяло като неоснователни по основание и размер. Оспорва наличието на валидно
сключено и действащо към момент на събитието застрахователно правоотношение
между сочения за деликвент С.И.С. и ответното дружество, поради неплатена
застрахователна премия по застрахователната полица. Оспорва настъпването на
твърдяното от ищеца събитие на 05.03.2016 г. и сочения от ищеца механизъм на
настъпването му. Оспорва л.а.м. „Опел Кадет“ с рег. № ******* да е управляван
от С.И.С. при настъпване на процесното ПТП. Оспорва противоправността на
деянието на сочения като деликвент С..
Оспорва всички представени от ищеца писмени доказателства. При условията
на евентуалност твърди, че вината за настъпване на процесното събитие се дължи
само и единствено на поведението на ищеца, който управлявал процесния
мотоциклет без свидетелство за регистрация, без пусната задължителна къса
светлина отпред и със скорост превишаваща максимално допустимата скорост на
движение в населено място-50 км/ч. При условията на евентуалност заявява
горните обстоятелства като възражение за съпричиняване от страна на ищеца в
размер на 50%. Оспорва предявения иск като завишен по размер. Оспорва иска за
мораторна лихва с твърдението, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като е
налице забава от кредитора, който не представя пълна и точна информация за
банкова сметка ***, а съгласно чл.380, ал.3 от КЗ, непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на ищеца има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
С молба от 02.11.2017 г. ищецът
чрез процесуалния си представител оспорва всички твърдения и възражения на
ответника.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата депозира допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържа доказателствените си искания и
заявява нови такива.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че не поддържа
оспорванията си по отношение на: наличието на валидно сключено и действащо към
момента на събитието застрахователно правоотношение между сочения за деликвент С.И.С.
и ответника, настъпването на твърдяното от ищеца събитие ПТП на 05.03.2016 г.,
че процесният автомобил е управляван от С.И.С., наличието на противоправост,
настъпването, вида и обема на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди. Признава иска до размер от 18 000 лв., като в останалата част до пълния
размер определен от ищеца 80 000 лв. оспорва иска като неоснователен и
недоказан по размер. Изразява желание да заплати сумата след представяне от
ищеца на сметка. Поддържа възражението си за съпричиняване в размер на 50%,
поради неспазване от ищеца на разпоредбите на чл.75, чл.21, ал.1 и чл.137е от ЗДвП, движейки се с превишена скорост и без пусната къса светлина,
неизползвайки предпазна каска. Твърди неоснователност на иска за лихва, тъй
като ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.106, ал.3 и чл.380, ал.1 от КЗ.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Адвокат
К. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли
иска над признатата и платена от ответното дружество сума като неоснователен и
недоказан по размер. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира
за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е прието за
безспорно, че отговорността на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
22116000288635 от 12.01.2016 г., валидна от 15.01.2016 г. до 15.01.2017 г., че
на 05.03.2016 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, че л.а.м. „Опел
Кадет“ с рег. № ******* е управляван от С.И.С., чието поведение е било
противоправно, настъпването, вида и обема на твърдените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди.
С влязло в сила на 05.10.2016 г.
Решение № 292 от 19.09.2016
г., постановено по н.а.х.д. № 1038/2016 г. по описа на Районен съд-Дупница, С.И.С.
е признат за виновен в това, че на 05.03.2016 г. около 15,40 часа, в гр.
Дупница, на кръстовището на ул. „Отец Паисий“ с ул. „*******“, при управление
на л.а.м. „Опел Кадет“ с ДК № ******* по ул. „Отец Паисий“ в посока ж.п.гара, е
нарушил правилата за движение, предвидени в чл.50, ал.1 от ЗДвП, като не се
съобразил със знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и не е
пропуснал движещия се по ул. „*******“ мотоциклет марка „Хонда“, без
регистрационни табели, управляван от Д.П.М. и вследствие настъпилото ПТП е
причинил по непредпазливост средни телесни повреди на Д.П.М., изразяващи се във
фрактура на тялото /диафизата/ на лява раменна кост, фрактура на лява ключица,
довели до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за период около
5-6 месеца.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Съдът
като взе предвид утвърдената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика,
включително и т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на
ВКС, ОСГТК, съобразно които решението по чл.78а НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, приема, че
деянието, авторството и виновното поведение на водача С.И.С. и вида на
телесните увреждания на ищеца са установени в настоящия процес с влязлото в
сила на 05.10.2016 г. решение № 292 от 19.09.2016 г., постановено по н.а.х.д. №
1038/2016 г. по описа на Районен съд-Дупница.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че скоростта на движение на мотоциклета преди удара
върху страничната дясна част на лекия автомобил е била около 49 км/ч.
Процесният мотоциклет е „кросов“ и не е оборудван с фар. ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието. Водачът на лекия автомобил е могъл да забележи
приближаващия мотоциклет от голямо разстояние-от порядъка на около 50 м.
Свидетелят Е.Г.-очевидец на
произшествието, установява, че пострадалият ищец е бил с поставена каска.
Установява също така, че моторите, управлявани от ищеца и свидетеля, са кросови
и са оборудвани с кросови гуми за черен път и тези мотори нямат регистрационни
номера.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните
увреждания: закрито счупване на тялото на лявата раменна кост в средната й част
/диафизарно/, счупване на лявата ключица. След оперативните интервенции на
счупените кости, ищецът е получил пареза на левия лъчев нерв, изразяваща се в
невъзможност да извършва екстезия на китката, пръстите и палеца на лявата ръка.
Парализата на левия лъчев нерв е усложнение на травмата на левия горен крайник
на ищеца и се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Вещото лице установява, че по отношение на счупванията на ключицата и раменната
кост в ляво има пълно възстановяване-костите са зараснали напълно. По отношение
на парализата на нерва има частично възстановяване въпреки приложеното лечение.
Оздравителният процес при такава тежка увреда протича бавно, но обикновено към
края на втората година от лечението настъпва пълно възстановяване на функцията
на засегнатия нерв. Вещото лице установява, че при ищеца не е настъпило пълно
възстановяване и вероятно такова няма да настъпи тъй като са минали две години
от увреждането. При ищеца е налице дефинитивна уведа на нерва, т.е. няма да има
подобрение на лъчения нерв. Увредата е около 50%.
От представената по делото
епикриза се установява, че на 30.01.2017 г. на ищеца е извършена операция за
изваждане на поставената метална остеосинтеза. При разпита си в съдебно
заседание вещото лице д-р М. установява, че тази оперативна процедура е
продължение на лечението на ищеца. Изписаните лекарствени препарати „Клексан
0,4“ и „Фраксапарин“ се изписват задължително, прави се и антибиотична
профилактика.
От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че за лечението си от получените травми ищецът е направил
следните разходи:
С фактура № **********/08.03.2016
г. и фискален бон от същата дата-заплатена сума в размер на 2 636 лв.-стойността на 3.5 мм
заключваща плака за ключица, 3.5 мм DSP плака
комплект с винтове. С фактура № **********/08.03.2016 г. и фискален бон от
същата дата-заплатена сума в размер на 67,47
лв. за универсален комплект за остеосинтеза. С фактура № 180/05.03.2016
г.-заплатена сума в размер на 15 лв.
за рентгенография. С фактура № **********/24.03.2016 г. и фискален бон от
същата дата-12 лв. заплатена цена на
CD в отделение по спешна образна
диагностика. С фактури №№ 459/16.03.2016 г., 461/14.03.2016 г. и фискални
бонове към тях от съответните дати-заплатени общо 246,96 лв.-стойността на закупени лекарствени средства. С фискален
бон от 08.03.2016 г.-заплатени медикаменти на стойност 13,64 лв. С фискален бон от 15.03.2016 г.-заплатени медикаменти на
стойност 3,95 лв. Заплатени от ищеца
суми в общ размер на 70 лв. за
придружител-квитанции №№ 201 за 07.03. и 08.03., 221 за 11.03.,12.03., 221 за
10 и 13.03. и 217 за 09.03. С фактури №№ **********/24.03.2016 г., фискален бон
към нея от същата дата, 14641/09.03.2016 г., фискален бон към нея от същата
дата, **********/11.03.2016 г., фискален бон към нея от същата дата и **********/24.03.2016
г. и фискален бон към нея от същата дата, се установява, че ищецът е заплатил
общо сума в размер на 59,99 лв. за
изписани му медикаменти за лечение. От уверение и фискален бон от 15.03.2016 г.
се установява, че ищецът е заплатил и сума в размер на 74 лв.за направена индивидуална шина от Орфит. Или общо от
представените писмени доказателства се установява, че за лечението си на
травмите от процесното ПТП ищецът е направил общо разходи на стойност 3 199,01
лв.
Със заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че направените от ищеца разходи са във връзка с
проведеното ортопедично и неврологично лечение. Видно от разпита на вещото лице
д-р М. в съдебно заседание, при този тип операции, които са направени на ищеца,
винаги се прави профилактика-антибиотична и антикоагулантна с ниско молекулярен
антикоагулант, каквито е провел и ищеца.
Пред настоящата инстанция са
събрани показанията на свидетеля А.Т.Г.-майка на ищеца. Свидетелката
установява, че след катастрофата синът й бил откаран в Пирогов, където бил
приет и три дни го стабилизирали, а на осми март го оперирали. В лявата ръка и
в ключицата били поставени импланти. В болницата ищецът бил неподвижен в
продължение на седем дни, имал дренажи, поради което свидетелката останала в
болницата като негов придружител, за да се грижи за него и да го обслужва. След
изписването от Пирогов ищецът провел рехабилитация в болницата в Дупница, но
след нея нямало никаква реакция, тъй като ръката на ищеца висяла постоянно в
едно положение, нямало никакви движения. След това лечението на ищеца
продължило в София в „Токуда“ за шест дни, където бил на системи, инжекции, от
които пак нямало резултат. Това нещо продължило шест месеца, няма
чувствителност на ръката, няма никакви движения. След 6-ия месец започнали
движения до едно положение на китката, като ищецът казвал, че не си чувства
ръката. След това ходили пак в „Пирогов“, където му пускали ток по ръката. На първата
година след произшествието бил изваден импланта, който е в ключицата, а импланта
в ръката, не може да бъде изваден, защото мястото не позволява да бъде изваден.
Трябва да остане с него. В момента ищецът се оплаква, че няма чувствителност на
ръката, движенията на китката му са ограничени, няма сила в тази ръка, не може
да извършва никаква физическа работа с нея, поради ограниченията на китката и
поради това, че няма чувствителност. Последно лекарите казали, че щом две
години са изминали от всички манипулации, рехабилитации от лечението това ще
остане така. Общо четири пъти ищецът е ходил на рехабилитация. Около една
година след катастрофата ищецът се чувствал много зле. Сега нещата се
нормализирали. Сега не кара мотор. Преди инцидента ищецът учил в Благоевград,
техническа специалност – педагогика, но прекъснал, защото 6 месеца не бил ходил
в университета.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
Ответникът е признал иска за
неимуществени вреди до размера на сумата от 18 000 лв., която е изплатена
на ищеца.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 06.06.2016 г. с молба с вх. № С-1392 ищецът е предявил извънсъдебно
претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен
срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 07.09.2016 г. /първият работен ден след
изтичане на срока в неприсъствен ден/ ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение с твърдението, че пострадалият чрез неговия процесуален
представител не е посочил банкова сметка. ***.12.2016 г. и в този смисъл се
явява процесуално допустим. След завеждане на исковата претенция с
допълнителния отговор ответникът е признал иска до сумата от 18 000 лв.,
която е определил за изплащане като застрахователно обезщетение и поради
непосочване на сметка от страна ищеца, на 30.06.2017 г. е внесъл в полза на
ищеца сумата от 18 000 лв. в „Б. ДСК“ ЕАД. От представеното по делото
удостоверение от „Б. ДСК“ ЕАД от 27.02.2018 г. се установява, че депозитът на
стойност 18 000 лв. е изплатен на 30.08.2017 г., като сумата е получена в
брой от Д.П.М. в клон Дупница, РЦ Благоевград.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 05.03.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ и с влязлото в сила решение, постановено по н.а.х.д., се
установяват елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца и извършени разходи за лечение
на тези увреждания.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Спорът между страните
е единствено относно размера на справедливото обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди, както и по отношение на наличието на принос от
страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат.
Възражението на
ответника, че е налице съпричиняване от страна на ищеца в размер на 50%, поради
неспазване от негова страна на разпоредбите на чл.75, чл.21, ал.1 и чл.137е от ЗДвП, като движейки се с превишена скорост и без пусната къса светлина, е лишил
деликвента от възможност за правилна преценка на ситуацията, е неоснователно и
недоказано.
Съпричиняване ще е налице,
когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението
по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е
пострадал.
Не се установи
поведение на ищеца, което да сочи на принос и което да е в причинна връзка с
настъпилото произшествие. Не се установи превишение на разрешената за участъка
скорост от 50 км/ч. Преди удара ищецът управлявал мотоциклета със скорост около
49 км/ч. Липсата на фарове и включена къса светлина също е без значение за
настъпване на произшествието, тъй като същото е станало в светлата част на
денонощието, поради което водачът на лекия автомобил е могъл да забележи
приближаващия се мотоциклет от голямо разстояние от порядъка на около 50 м.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 70 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 70 000 лв. до частично претендирания размер от 150000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял телесни увреждания, които са причинили
болки и страдания, като травматичните увреждания са довели до довели до трайно затрудняване
движенията на ляв горен крайник за период около 5-6 месеца. При определяне на
горния размер на застрахователното обезщетение съдът съобразява, че ищецът е на
23 години и вследствие на процесното ПТП е с дефинитивно увреждане на лъчевия
нерв около 50%, т.е. не се очаква пълно възстановяване на тази увреда. Налице е
трайно остатъчно явление-ограничени движения на китката на ръката, липса на
чувствителност. Установява се, че ищецът няма сила в увредената ръка и не може
да извършва никаква физическа работа.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Така определения размер следва да
бъде намален с вече платената сума от 18 000 лв.
С оглед на което предявеният иск
за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 52 000 лв. и
отхвърлен за разликата над 52 000 лв. до сумата от 70 000 лв., като
погасен чрез извършено плащане.
Искът за имуществени вреди е
доказан, съобразно представените и обсъдени по-горе писмени доказателства и
следва да бъде уважен в пълен размер от 3199,01 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице
– която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 06.06.2016 г.
Предвид горното искът за лихва и
за периода от 13.03.2016 г. до 05.06.2016 г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на възражението, че
ищецът не е представил данни за банкова сметка. ***, въпреки изискването на
чл.380, ал.1 от КЗ, както и нововъведеното с нормата на чл.127, ал.4 ГПК
изискване при предявяване на осъдителни искове, ищецът да посочи банкова сметка
***енията на ответната страна и до момента ищецът отказва да посочи данни за
банкова сметка.
***ормата на чл.380, ал.3 от КЗ,
съдът намира, че ищецът не е изпаднал в забава по отношение на плащането,
доколкото с нормата изрично е посочено, че застрахователя не дължи лихвата по чл.409
от КЗ, а не е посочено, че не дължи лихви. Ето защо и с оглед тази
законодателна уредба, съдът намира, че е приложима трайно установената съдебна
практика, че непосочването на банкова сметка ***, доколкото длъжникът е могъл
да се освободи от задължението си за плащане на цената, която е носима, ако е
вложил парите в Б. по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това, както е
сторил ответника в хода на настоящото производство.
Непредставяне на банкова сметка ***стта
на таксите в изпълнителното производство, в случай, че такова бъде образувано.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците, считано от 06.06.2016 г. до окончателно изплащане на
сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски на основание чл.83, ал.1,
т.4 от ГПК, поради което не му се присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 03.06.2016 г. адвокат П.К. е осъществявала безплатна правна
помощ на ищеца, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат К.
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено
по горния начин и при материален интерес от 153 199,01 лв. минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 4593,98 лв. От тази сума на
адвокат К. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 2194,51 лв.,
съответно 2633,41 лв. с ДДС /предвид представените доказателства, че е регистрирана
по ЗДДС/, която сума е съответна на уважената част от исковете /73199,01 лв./
Извършеното от ответника в хода на настоящото производство доброволно плащане,
не го освобождава от разноски, защото с поведението си е станал причина за
завеждане на настоящото производство.
Ответникът е направил разноски в
размер на 460 лв. за депозит вещи лица и свидетел, както и юрисконскултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
При това положение ответникът е
направил общо разноски в размер на 910 лв., от която сума ищцата ще следва да
бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в
размер на 474,40 лв., съобразно отхвърлената част от иска /80000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 2927,96 лв., съобразно уважената част от иска и
сума в размер на 210,08 лв. – възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета
на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.Е.Б.да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д.П.М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. ********,
офис № 10 сумата от 52 000 лв. /петдесет
и две хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, както и сумата от 3199,01
лв. /три хиляди сто деветдесет и девет и 0,01 лв./-имуществени вреди, които
са получени в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 05.03.2016 г. в
гр. Дупница, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Кадет“ с рег. № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при „Г.з.” ЕАД с полица № 22116000288635 от 12.01.2016 г., валидна
от 15.01.2016 г. до 15.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 06.06.2016 г. до окончателното издължаване, както и сумата от
1953,90 лв. /хиляда деветстотин петдесет и три и 0,90 лв./ изтекла лихва върху
платената главница от 18000 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 30.06.2017
г.-датата на депозиране на сумата в „Б. ДСК“ ЕАД, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 52
000 лв. до сумата от 70 000 лв., поради извършено плащане в хода на
настоящия процес и за разликата над 70 000 лв. до частично претендирания
размер от 150 000 лв. от общо претендирания размер от 200 000 лв.
като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за заплащане на законна лихва върху главниците за периода от
13.03.2016 г. до 05.06.2016 г. включително.
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.Е.Б.да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П.К.,***,
офис № 10 адвокатско възнаграждение в размер на 2633,41 лв. с ДДС /две хиляди шестстотин
тридесет и три и 0,41 лв./.
ОСЪЖДА Д.П.М., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. ********, офис № 10 да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Г.З.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Е.Б.сумата от 474,40 лв.
/четиристотин седемдесет и четири и 0,40 лв./ разноски направени от ответника,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.Е.Б.да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски
съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2927,96 лв. /две хиляди деветстотин
двадесет и седем и 0,96 лв./, както и сумата от 210,08 лв. /двеста и десет и 0,08 лв./ възнаграждения
на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: