Р Е
Ш Е Н
И Е №260081
гр. Шумен,
09.12.2020 г.
Шуменски окръжен
съд, в публичното заседание
на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С.
Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа
докладваното от съдия Теодора Димитрова в.гр.д. № 363 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
Депозирана въззивна
жалба от „ Мелон България „ ЕАД, ЕИК *, представлявано от изпълнителните
директори Н.К.П.и П.В., чрез адв. С. Д.от САК срещу решение № 183/23.07.2020 г.
по гр.д. № 45/2020 г. по описа на НПРС, с което е отхвърлен предявеният от
дружеството иск по чл.56 от ЗН.
Жалбоподателят намира решението за
необосновано и неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед
на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи
исковата му претенция и му присъди извършените по делото разноски за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Б.Н.К.
не изпраща отговор. В съдебно заседание същата потвърждава, че се е отказала от
наследството на наследодателя си Н. А.М..
Въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.
Разгледана по същество
същата се явява основателна, поради следното: Гр.д. № 45/2020 г. по описа на
НПРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемата, в която ищецът
е навел твърдения, че, по силата на договор за прехвърляне на вземания от
21.06.2017 г., от „ Юробанк България „ АД са му били прехвърлени вземанията по
договор за банков кредит / продукт „ Бизнес револвираща линия „ / № BL3484 от 19.10.2006 г., сключен между „ Българска пощенска банка „ АД, чиито
правоприемник е „ Юробанк България „ АД и ЕТ „ М.Н. „, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: с. Г., ул. .№, представляван от собственика
М.Н. А., ЕГН **********, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции
и други принадлежности. Съгласно договора за кредит съдлъжник по него е ЕТ „ Н.
А. „, ЕИК , със седалище и адрес на управление: с. Г., ул. .№ и регистрираното
в това търговско качество физическо лице Н. А.М., ЕГН **********. Вземанията по
договора за кредит фигурират под сделка № 628650 в Приложението към договора за
прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г.. В качеството си на цесионер ищецът е
инициирал уведомления за изискуемост на вземанията по договора за кредит, с
краен срок на погасяване 20.10.2016 г., както и за извършената цесия до
кредитополучателя и солидарния длъжник, след което са предприети действия за
предявяване на осъдителен иск срещу длъжниците по гр.д. № 2913/2018 г. по описа
на ШРС. В хода на делото, ищецът е бил уведомен от съда, че Н. А.М., ЕГН **********
е починал преди подаване на исковата молба. Видно от приложеното удостоверение,
същият е оставил за наследници децата си М.Н. А., ЕГН **********, Б.Н.К., ЕГН ********** и Х.Н. Х., ЕГН **********.
Ответницата Б. Н.К. е била конституирана по посоченото дело, в качеството й на
законен наследник на починалия Н. А.М., във връзка с което е представила
удостоверение, издадено по ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на НПРС, с което се
удостоверява, че се е отказала от наследството на наследодателя си Н. А.М. и
отказът й е вписан в специалния регистър на съда под № 39, с определение №
657/30.07.2019 г.. За извършения отказ от наследство ищецът е узнал на
02.12.2019 г., когато му било връчено определение на ШРС по гр.д. № 2913/2018
г., ведно с приложени към него отговори на исковата молба и доказателства,
включая и въпросното удостоверение от НПРС. Ищецът счита, че извършеният отказ
от наследство е нищожен, тъй като Б.Н.К. е извършила разпоредителни сделки с
имоти, собственост на наследодателя, надлежно вписани в АВ, а именно с договор
за дарение дв.вх. № 4255/11.12.2018 г., т.12, акт 14; договор за дарение дв.вх.
№ 2169/25.06.2010 г., т. 6, акт 74 и договор за покупко-продажба дв.вх. №
2159/25.06.2010 г., т. 6, акт 64. Видно от разпоредителните сделки, ответницата
е приела наследството с конклудентни действия още през 2010 г., като е вписала
отказ след завеждане на гр.д. № 2913/2018 г.. Предвид това, извършеният от нея отказ
е нищожен поради невъзможен предмет, на основание чл.26, ал.1, вр. чл.44 от ЗЗД, а правният интерес на ищеца от унищожаването му произтича от
необходимостта да ангажира пасивната й процесуална легитимация в качеството й
на ответник по гр.д. № 2913/2018 г. по описа на ШРС. Позовавайки са изложеното,
ищецът е поискал от съда да обяви за недействителен и унищожи по отношение на „
Мелон „ ЕАД отказ от наследство, вписан в специалния регистър на съда под № 39,
с определение № 657/30.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на НПРС, с
който ответницата Б.Н.К. се отказва от наследството на наследодателя си Н. А.М..
Първоинстанционният съд
е квалифицирал исковата претенция по чл.56 от ЗН, като с решението си я е
отхвърлил изцяло като неоснователна и недоказана, по причина, че ищецът не
доказва наличието на свое ликвидно, изискуемо вземане срещу ответницата.
Решението се обжалва
изцяло от ищеца, който навежда доводи за неговата неправилност.
При проверка по реда на
чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо като постановено
по непредявен иск, поради следното:
За да обоснове
претенцията си ищецът е навел твърдения, че е кредитор на наследодателя на
ответницата за цедирани му парични вземания по договор за кредит, за които е
предявил осъдителни искове срещу наследодателя, в качеството му на съдлъжник по
договора за кредит. Във връзка с образуваното гражданско дело узнал, че наследодателят е починал преди завеждане
на исковата молба, с оглед на което като ответници по същото са конституирани
законните му наследници, един от които е ответницата. В срока за отговор на
исковата молба, същата представила удостоверение за извършен от нейна страна и
вписан отказ от наследството на наследодателя й. Ищецът заявява, че отказът е
нищожен тъй като преди вписването му ответницата е извършила действия на
разпореждане с наследствени имоти, което е доказателство за мълчаливо приемане
на наследството на наследодателя й. Предвид горното и, че има правен интерес да
ангажира пасивната й процесуална легитимация като ответник по образуваното от
него гражданско дело, в качеството й на наследник на починалия длъжник, който
отговаря за задълженията на наследодателя съразмерно с дела си от наследството
е поискал съдът да обяви за
недействителен и унищожи по отношение на него извършеният от ответница отказ от
наследството на наследодателя й.
При така заявените
обстоятелства и претенции, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск
по чл.56 от ЗН, във връзка с която правна квалификация е обсъдил събраните по
делото доказателства и е постановил решение по съществото на спора, с което е
отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан.
Нормата на чл.56 от ЗН
гласи, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да
искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се
удовлетворят от имуществата на наследника. Искът може да се предяви в
едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след
отказа.
Според трайната и
непротиворечива практика на ВКС, искът по чл.56 от ЗН е конститутивен и е предоставен на
разположението на всеки кредитор, който не може да се удовлетвори от
имуществото на своя длъжник. В този случай кредиторът може да иска от съда
унищожаване на отказа от наследство, направен от длъжника, тъй като с него се
препятства възможността в патримониума на длъжника да постъпи имущество, което
да послужи за удовлетворяване на кредитора. Тази претенция представлява частен
случай на общо уредената в чл. 135 ЗЗД възможност кредиторът да иска да бъдат
обявени за относитено недействителни по отношение на него сделките, които го
увреждат, като особеното е, че за да бъде уважена претенцията по чл. 56 ЗН, не
е необходимо знание у длъжника за увреждащия характер на неговото действие. Целта
на иска по чл. 56 от ЗН е да се даде възможност на кредитора да се удовлетвори
от наследственото имущество на длъжника, ако неговото собствено имущество
/извън наследственото, предмет на отказа/ е недостатъчно за събиране на
вземането на кредитора. Фактическият състав на иска по чл. 56 от ЗН включва
следните елементи: ищецът да има качеството кредитор по отношение на ответника,
длъжникът да не притежава секвестируемо имущество, достатъчно да могат да се
удовлетворят кредиторите му и отказът от наследство да уврежда кредитора, т.е.
поради отказа от наследство имуществото на длъжника да се намалява и кредиторът
да не може да събере вземането си от наличното. Предпоставките за уважаване на
иска са наличието на безспорно установено по основание и размер вземане,
невъзможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника,
качеството на наследник на длъжника и извършен след възникване на вземането
действителен отказ от наследство. С иск по чл.56 от ЗН разполагат кредиторите
по един действителен отказ от наследство, като
унищожаването на отказа е относително – само в полза на поискалия го
кредитор. Спрямо третите лица унищожението е непротивопоставимо и по отношение
на тях отказът от наследство е действителен. С иска по чл.56 от ЗН е
недопустимо да се търси привидност на отказа или обстоятелства, сочещи на
изрично или мълчаливо приемане на наследството с действия, отричащи формалния
отказ от него. Искът по чл.56 от ЗН стои на разположение на кредиторите на
наследника, който се е отказал от наследството, а не на кредиторите на
наследодателя. Последните могат да водят иск по чл.124 от ГПК за установяване
привидност на отказа или, че наследството е фактически прието преди вписването
му. Двата иска имат различен фактически състав и предпоставки. / В този смисъл
решение № 43/15.05.2020 г. по гр.д. № 1761/2019 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение №
875/14.04.1969 г. по гр.д. № 381/1969 г., І г.о. на ВС, решение №
2488/13.11.1963 г. по гр.д. № 1779/1963
г., І г.о. на ВС, решение № 1793/05.11.1962 г. по гр.д. № 1325/1962 г., І г.о.
на ВС /.
В конкретната хипотеза
ищецът твърди, че е кредитор на наследодателя на ответницата, за парично
вземане, предявено по съдебен ред, по висящо гражданско дело; че ответницата е
вписала отказ от наследството на наследодателя; че този отказ е нищожен, тъй
като преди вписването му ответницата е извършила фактически действия по
приемане наследството на наследодателя й и, че кредиторът има интерес да иска
прогласяване недействителност на отказа от наследство за да осигури пасивната
легитимация на ответницата по делото за паричното му вземане, в качеството й на
наследник на длъжника и приемник на задълженията му до размера на
наследствената й част. Ищецът не твърди да е кредитор на ответницата за вземане
срещу нея. Също така не твърди, че, поради направения от нея отказ от
наследство е лишен от възможността да удовлетвори вземанията си от
притежаваното от нея имущество. Изложеното е основание настоящата инстанция да
заключи, че предявеният от ищеца иск не е конститувен по чл.56 от ЗН, а
положителен установителен иск по чл.124 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. чл.44 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗН, който се различава от първия по фактически
състав, предпоставки за възникване и упражняване правото на иск и релевантни за
уважаването му факти, обстоятелства и
материално правни отношения.
В съответствие с изложеното, заключава, че,
първоинстанционният съд се е произнесъл не само въз основа на неточно зададена
правна квалификация на иска, но и по непредявена претенция за защита, поради
което постановеното от него решение е недопустимо и следва да се обезсили, като
делото се върне на същия съд, друг съдебен състав за произнасяне по предявения
иск, съобразно правилото на чл.270, ал.3, пр.ІІІ от ГПК.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК въззиваемата следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски във
въззивното производство в размер на 25.00 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение, което, на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя в размер на
100.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло, като постановено по
непредявен иск и недопустимо, решение № 183/23.07.2020 г. по гр.д. № 45/2020 г.
по описа на Районен съд – Нови пазар и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд,
друг състав за произнасяне по предявения иск.
ОСЪЖДА Б.Н.К., ЕГН **********,*** да заплати
на „ Мелон България „ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от изпълнителните директори Н.К.П.и П.В. деловодни разноски във
въззивното производство в размер на 25.00 лева – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.