Присъда по дело №605/2021 на Районен съд - Русе

Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.Б. Ц. Т., ЕГН **********, в това, че:
на 05.12.2019г. в гр.Русе, причинил на М. А. М., от гр. Русе, средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в ляво, в областта на на трети и
четвърти зъби, довело до трайно затрудняване на дъвченето и гороренето, за срок
повече от тридесет дни – престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК
Прокурорът поддържа обвинението.
Подс.Т. дава обяснения. Отрича обвинението. Той и адв. Е.М., упълномощен
защитник, пледират за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото обстоятелства, приема за
установено от фактическа страна:
Подсъдимият Б. Ц. Т. е роден на 24.03.1984 г в гр. Русе; живее в гр. Русе, ул
„Й.Г.“ № """" вх. 1, ет.5; със средно образование; неженен. Работи като """" във фирма
„А.“ ЕООД гр. Русе. Неосъждан към момента на деянието, ЕГН **********.
Подс.Б. Ц. Т. и пострадалият М.М. се познавал от кв. Дружба в гр. Русе, където
живеели. Били в лоши лични отношения, в основата на които стояла св.М.А., с която
двамата имали по различно време интимни отношения.
На 05.12.2019 г., около 22.00ч, в кв. Дружба на гр. Русе, св.М.М. случайно
срещнал св. Ц.Ц.. Последният бил племенник на подс.Б. Ц. Т. и изпращал приятелката
си св.М. Н. Й. към дома й. Св.Ц.Ц. и св.М.М. се спречкали, разменили остри реплики,
като св.М.М. ритнал леко св.Ц.Ц.. Последният, след като изпратил приятелката си, се
прибрал в дома на баба си и дядо си, където живеели подс. Б. Ц. Т.. Разказал му за
спречкването с М.М..
В същото време св.М. М. се насочил към дома си в бл. 42, вх. А, в кв. „Дружба“.
Не се прибрал, а стоял отстрани на блока, чоплел семки и се наслаждавал на
светлините на целия град, както и на тези в Румъния. Бил сам. Около 23:00-24:00 часа
чул стъпки, обърнал се и видял подс.Б.Т. и св.Ц.Ц., които вървели към него. Подс.Б.Т.
държал ръцете си отзад, а св.Ц. Ц. вървял след него. Св.М. М. започнал да отстъпва
назад. В момента, в който кракът му стъпил на тревата, свел глава надолу, за да видя
къде стъпва и в този момент подс.Т. му нанесъл един силен удар с някакъв предмет,
който попаднал в челюстта му. Пострадалият не видял добре предмета, оприличил го
на дълга тръба или бухалка. В резултат на удара усетил пищене в ушите, извикал от
болка и се обърнал към подсъдимия с думите: „Удари ли ме бе, мършо?“. В този
момент те си тръгвали, като подс.Т. вървял първи, след него св.Ц.Ц., който отвърнал:
„Ние не говорим.“ В резултат на удара челюстта му се схванала, усещал венците си
подути, имал кръв и рани от ляво на шията.
Св.М. М. се обадил на тел. 112 – извикал Спешна помощ и сигнализирал
органите на Полицията. На место дошъл екип от ЦСМП и патрул от Първо РУ, част от
който бил св.Д. А.. Пострадалият разказал за случилото се. Бил откаран в Спешно
отделение при УМБАЛ „Канев” АД, където му била направена рентгенова снимка,
която според рентгенолога не отразявала фрактура на черепните кости. Св.М. бил
освободен за домашно лечение. Прибрал се в дома си, минали няколко дни, през които
болката не отшумявала, не можел да се храни, венците били все така подути и го
боляли. Посетил стоматолог. Била му направена панорамна снимка на зъбите, която
установила счупване на долна челюст в ляво, в областта на на трети и четвърти зъби.
Посетил хирург , бил насочен за лечение във Варна. На 10.12.2019 г. по желание на
1

св.М.М., същият бил освидетелстван, като му било издадено СМУ № 7087/2019 г. При
освидетелстването били съобразени новите рентгенови снимки, с описана обективна
находка: „В областта на долната челюст вляво има оток на площ около 6/3 см. С
жълтеникаво кръвонасядане около 4 см в областта на отока. На врата вляво има две
ивицести пигментации с почти излющени корички по около 1 см. и 2 см., на
разстояние около 6 мм. една от друга. В областта на пети зъб на долната челюст
вдясно и на трети зъб на горната челюст вляво се виждат корени с тъмни
повърхности.“ В резултат на изследване от 10.12.2019 г., на името на М.М. било
отразено:„Преразчет на графия от 05.12.2019 г. – при сравнение с графия от 05.12.2019
г. – При сравнение с графия направена с по-голяма разделителна способност –
фрактура на мандибула в ляво от mental protuberance…“. В заключението от
освидетелстването на М.М. било установено: „Оток и кръвонасядане в областта на
долната челюст вляво, пигментации на шията вляво с почти излющени корички,
счупване на долната челюст вляво в областта на трети и четвърти зъби. Установените
увреждания са в резултат от действията на твърди тъпи предмети и по давност могат
да бъдат получени, както се съобщава в предварителните сведения. При тези данни
установените увреждания следва да се преценяват по медицинско-биологичния
признак – трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от повече от
тридесет дни..“
В хода на разглеждане на НОХД №790/20год., по описа на РРС, била
назначената комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза. Експертът
заключил, че вида и характера на телесните увреждания на пострадалия отговарят да са
получени от представената бухалка, както и че констатираните увреждания при
прегледа в Отделение „съдебна медицина“, извършен на 10.12.2019г. отговарят да са с
давност от 5 дни, т.е. увреждането било получено на 05.12.2019г. както съобщава
св.М..
Няколко дена след инцидента св.М. М. звъннал на св.М.А., на която разказал за
случилото си. Последната предположила, че бил ударен с дървена бухалка,
собственост на св.Я.В., който я бил предоставил на подс.Т. и последният държал в
колата си.
Започнало настоящото досъдебно производство. В хода на последното била
назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключение се установява, че
на пострадалия М.М. било причинено следното увреждане: оток и кръвонасядане, в
областта на долната челюст в ляво, пигментации на шията в ляво с почти излющени
корички, счупване на долната челюст вляво в областга на трети и четвърти зъби. Тези
увреждания довели до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни.
След като било установено, че св.Я. П. В. предоставил дървена бухала на
подс.Б.Т., който последствие върнал, същата била предадена на разследващите от
св.Я.В. с протокол за доброволно предаване.
При изготвянето на комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза
в.л.А. иззела натривки от началото, края и средата на предоставената бухалка. В хода
на съдебното следствие по насоящото дело била изготвена ДНК експертиза на
събраните и заведекя като веществено
доказателство No 25/2020 г. по делото натривки от бухалка и натрикка от постр.
М.А. Мартинов. Според заключението на вещите лица „Изследваният клетъчен
материал по отривки от дръжка, средна част и удряща,
разширена част на бухалка /обекти № 1, 2 и 3/ произхожда от неизвестно към момента
2

лице от мъжки пол, различно от М. А. М. /обект No 4/.

Съдът намира, че са събрани достатъчно доказателства сочещи, че на 05.12.2019г.
в гр.Русе, подс.Т. причинил на св.М. А. М., средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долна челюст в ляво, в областта на на трети и четвърти зъби, довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, за срок повече от тридесет дни -
престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК .
На пъро място преки доказателства се съдържат в показанията на св.М.М.. Чрез
тях по безспорен начин се установява, че на процесната дата подсъдимият го ударил в
областта на долната челюст, в ляво, с бухалка и причинил увреждане - счупване на
долна челюст в ляво, в областта на на трети и четвърти зъби, което обосновава
наличието на СТП по смисъла на чл.129 ал.1 от НК. Съдът внимателно преценява
показанията на пострадалия, като дадени от лице, намиращо се във влошени
отношения с подсъдимия, произтичащи от обстоятелството, че и двамата имали
интимни отношения със св.М. А.. От друга страна обаче, последното определя и
мотива, стоящ в основата на деянието извършено от подс.Т.. Влошените отношения
между двамата породени от паралелната връзка, която имали със св.М.А., допълнени с
уврежданото по автомобила на подсъдимия, за което счита отговорен пострадалия,
както поведението на последния към неговия племенник – св.Ц.Ц., в деня на
инцидента, провокирали подс.Т. да упражни агресия спрямо св.М. М.. Не без значение
е и обстоятелството, че именно подсъдимият и неговият племеник били заедно на
местопрестъплението. Това обстоятелство, което се сочи от св.М.М., разгледано в
съвкупност с признанието му, за предхождащия инцидент със св.Ц. Ц. са индиция за
достоверност на изложените от пострадалия твърдения. Съдът ги кредитира с доверие,
тъй като същите са последователни и идентични, още от началото на инцидента до
приключване на съдебното следствие по настоящото дело, както и защото се подкрепят
и от други събрани по делото доказателства. Авторът на престъплението – подс.Т.,
лицето, което го придружавало – св.Цв.Ц. и начинът на извършване на деянието, били
посочени от пострадалия на полицейския служители – св.Д. А., още на
местопрестъплението, в каквато насока са и показанията на последния. Уличаващи и
кореспондиращи на показанията на пострадалия са тези на св.М. А.. Същата завява, че
разбрала за случилото се от подс.Т., който признал пред нея стореното. Тези нейни
твърдения свидетелката изложила в съдебното заседание 09.07.2020г по НОХД
№790/20год., както и при разпита й на досъдебното производство. От същия порядък
са и показанията й по настоящото дело.Показанията й са идентични, последователни,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По тази причина, а също и по причина, че
показанията й се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, следва да се
приеме, че действително подс.Т. признал пред нея, че ударил пострадалия с бухалката.
Тук е мястото съдът да отбележи, че писмени обяснения по време на проверка по
настоящото дело, свидетелката не е давала. Такива давала във връзка с предхождащия
с автомобила на подс.Т. инцидент, с когото по това време били в интимни отношения,
които според нея били в основата тя да застане в негова подкрепа. Тези писмени
обяснения обаче, са неотносими към настоящото дело. В подкрепа и допълващи
предходните показания са тези на св.Я. В., дадени пред настоящия състав, предходния
и на досъдебното производство, приобщени по ред предвиден в НПК. С тях се доказва,
че средството на престъплението – бухалката, била предоставена от него през месец
ноември, или декември на 2019год. по молба именно на подс.Т., който в защитната си
версия отрича това обстоятелство. Свидетелят твърди, че бухалката си поискал
3

обратно и впоследствие на 04.03.20год. я предоставил на разследващите с протокол за
доброволно предаване. Показанията на св.Я. В. кореспондират с тези на св.М. А.,
поради което съдът приема за достоверно твърдението й, че видяла бухалката в
автомобила на подс.Т., факт който индиректно го уличава в авторство.
Посочените и коментирани по-горе гласни доказателства са уличаващи, взаимно
свързани и допълващи се, порди което съдът ги кредитира с доверие, както и защото
кореспондират с останалите доказателства и доказателствени средства.
Обективните признаци на престъплението се обосновават от заключението на
в.л. С., изготвил неоспорената и приета съдебномедицинска експертиза установила, че
в резултат на удара пострадалият получил счупване на долна челюст в ляво, в областта
на на трети и четвърти зъби, довело до трайно затрудняване на дъвченето и
гороренето, за срок повече от тридесет дни. От нея, както и от назначената по НОХД
№790/20год., по описа на РРС и приета по настоящото дело комплексна
съдебномедицинска и трасологична експертиза се установява както вида и характера на
телесните увреждания на пострадалия, както и че същите отговарят да са получени от
представената бухалка. От същите източници се установява, че констатираните
увреждания при прегледа в Отделение „Съдебна медицина“, извършен на 10.12.2019г.
отговарят да са с давност от 5 дни, т.е. увреждането да е получено на инкриминираната
дата - 05.12.2019г., така както твърди и пострадалия. Противоречието, че при прегледа
на 05.12.19год. в Спешно отделение и извършеното образното изследване /л.18 от д.п./
не установяват счупване на челюстта, за разлика от резултатите от това, извършено на
10.12.19год., установяващо точно обратното – „фрактура на мандибула вляво” се
обяснява от обстоятелството, че е направен „преразчет на графия от 05.12.29год, с по-
голяма разделителна способност /л.19 от д.п./, което дава възможност да се види
причиненото увреждане. Ето защо твърдението, на защита, че вечерта на 05.1.2019г.
пострадалият нямал счупване на челюстта, а това станало на по-късна дата и съответно
причинено от друго лице, се явява необосновано. В съдебно заседание д-р. С. пояснява,
че „видът на уврежданията не изключва те да са получени в деня и часа на инцидента”,
посочен от пострадалия. Експертът пояснява, че за това сочи и вида на пигментацията
на по шията на пострадалия. Тук е мястото съдът да коментира и резултата от
изготвената ДНК експертиза. Последната установяв, че „изследваният клетъчен
материал по отривките от дръжка, средна част и удряща, разширена част на бухалка,
произхожда от неизвестно лице от мъжки пол, различно от М.М.”. Само по себе си,
това обстоятелство навежда на извода, че щом не е открит клетъчен материал от
пострадалия по бухалката, то следва да се приеме че последната не е средство на
престъплението. Съдът счита този подход за възприемане на резултата за неправилен,
тъй като противоречи на следните обективни факти: Деянието е извършено на
05.12.19год., докато бухалката е предадена от св.Я. В. на разследващите на
04.03.20год., три месеца по-късно. През този тримесечен период е възможно и
допустимо това веществено доказателство да е било манипулирано, чрез различно
въздействие върху него, например чрез обтриване, заличаване на следите по него по
механичен или др. начин, още по-вече, че в по-голямата част от време бухалката се е
намирала във владението на подс.Т., а по показанията на пострадалия и медицинската
документация, в резултат на удара по челюстта му имало кръв, за каквато твърди и
полицейския служител – св.А.. Логично е част от нея да е останала по бухалката, както
е и логично подсъдимият да се опита да я отстрани, след като св.Я. Т. си я поискал
обратно. По изложените съображения съдът приема, че резултатът от ДНК
експертизата не може да противостои на останалия доказателствен и уличаващ
4

материал и да изключи приложеното веществено доказателство като средство на
престъплението.
По делото се открои и втора група доказателства, имащи характер на
оправдателни. Същите се съдържат в показанията на свидетелите Ц.Ц., Ц. Т. Ц., Ц.Ц. и
създават алиби на подсъдимия. Те сочат, че в инкриминирания ден и период от време
подс.Т. не е излизал от дома си, поради което няма как да е автор на претъплението.
Съдът не кредитира с доверие показанията им, тъй като произтичат от пряко
заинтересовани от изхода на делото лица – св.Ц. Ц. е племеник на подсъдимия,
потърпевш от сблъсъка с пострадалия, поради което има мотив за отмъщение, още
повече че бил очевидец на деянието на вуйчо си; В желанието си да подкрепи
неопровержимо подс.Т., той заявява че „нея вечер спал в една стая с вуйчо си …. дори
в едно легло”, така че би усетил, ако той би напуснал апартамента. Св. Ц. Т. Ц. и
св.Ц.Ц., родители на подсъдимия, закономерно застават в негова подкрепа.
Показанията им обаче се отличават от тези на св.Ц. Ц., като и двамата заявяват, че
последният и подс.Т. обитавали и спели в различни стаи от апартамента. Този нюанс в
твърденията им, сочените подробности за събития, случили се преди повече от
половин година, както и близките родствени връзки с подсъдимия, мотивират съда да
се отнася с недоверие към техните показания. А разгледани в съвкупност с останалия
доказателствен материал да ги приеми и за недостоверни, като противоречащи му.
В обясненията си подс.Т. отрича да е автор на престъплението, в което е
обвинен. Придържа се към версията, изградена от неговите родственици. Съдът не
кредитира обясненията му, тъй като те противоречат на уличаващите доказателства в
горепосочените показания на свидетелите, които се потвърждават от установеното в
комплексната съдебномедицинска и трасологична експертиза. Схваща ги като
упражнен право на защита.
Показанията на св.М.Й. не са източник на уличаващи или оправдателни
доказателства, тъй като тя е присъствала единствено на случилото се между св.М. и
нейния приятел св.Ц.Ц., което само по себе си сочи единствено един от мотивите на
подсъдимия, стоящ в основата на упражнената агресия, но и дава отговор за
присъствието на племеника му на местопрестъплението.
Освен посочените гласни доказателства и доказателствени средства за
упражненото от подс.Т. насилие сочат и регистрираните в съдебномедицинското
освидетелстване увреждания, както и приложените медицински документи, които ги
доказват. Няма спор досежно авторът на последните – гласните доказателства на
посочените свидетели и заключението на комплексната съдебномедицинска и
трасологична експертиза категорично сочат подсъдимия за такъв.
При така направения анализ на доказателствата, съдът намира, че с деянието си
от обективна и субективна страна подсъдимият Б. Ц. Т. осъществил престъплението по
чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като на на 05.12.2019г. в гр.Русе, причинил на М. А. М.,
от гр. Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в ляво, в
областта на на трети и четвърти зъби, довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето, за срок повече от тридесет дни.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице:
подсъдимият нанесъл удар с бухалка, попаднал върху долна челюст в ляво на св.М. М.,
вследствие на което последният получил: счупване на долна челюст в ляво, в областта
на на трети и четвърти зъби, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето,
за срок повече от тридесет дни – увреждания които обективират състава на СТП по
5

смисъла на чл.129 ал.1 НК. Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на подсъдимия.
Деянието осъществил умишлено – с ясното съзнание за противоправността на
извършеното, за опасността от увреждания, които може да получи св.М. при нанесения
му удар, насочен към главата и попаднал в челюстта му, съзнавал и се стремял към тези
увреждания, воден от желанието да се саморазправи с него, както и да демонстрира
надмощието си.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Б. Ц. Т. за ВИНОВЕН в извършване
на престъплението по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК и му налага наказание при
индивидуализацията, на което съобрази: отегчаващи отговорността обстоятелства: по-
висока степен на обществена опасност на конкретното деяние, обусловена от начина
на извършване – използване на бухалка и удар, насочен към главата на пострадалия;
лоши характеристични данни, обусловени от последващото осъждане по чл.343б, ал.3
от НК; смекчаващи: чисто съдебно минало; полагане на обществено-полезен труд;
Отчитайки изложеното съдът му налага наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА.
За поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване на законите, съдът
намира, че така определеното наказание не следва да се търпи ефективно – налице са
условията за приложението на института на условното осъждане, и целите на личната и
генерална превенция биха се постигнали с неговото налагане, поради което и на
основание чл.66 от НК изпитателен срок следва да се определи в размер на ТРИ
ГОДИНИ, който съдът намира за достатъчен и би спомогнал за поправянето на подс.Т.
и ще бъде проверка за бъдещото му поведение.
Налице са условията на чл.301, т.11 от НПК и приложените по делото
веществени доказателства: 2бр. натривки от бухалка и от св. М. А. М. следва да бъдат
унищожени, а 1бр. дървена бухалка да бъде върната на нейния собственик – св.Я. П.
В., след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият дължи направените по делото разноски: : 184.00лв. по сметка на
ОДМВР – Русе и 788,35лв. по сметка на РРС.
Причини за извършване на престъплението: ниски морално-волеви задръжки и
липса на изградена ценностна система.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

6

Номер на акта:	12
Дата:	27 януари 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия:	Светлана Нейкова Нейчева

Дело:	20214520200605
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 март 2021 г.

Присъда по дело №605/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите