РЕШЕНИЕ
№ 20445
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ......................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20231110136478 по описа за 2023 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен
иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и
подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба .............. със седалище и адрес на управление в град ......................,
представлявано от председателя на управителния съвет .............. и от изпълнителния директор
...................., с трето лице – помагач .................... иска да бъде установено по отношение на
ответника Г. Л. Я. ЕГН**********, живеещ в гр. .................... с адрес за призоваване и връчване
на съобщения и книжа в гр. ........................., че същият му дължи следните суми:
2 248.55 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2013 година до 30. IV.
2016 година;
397.23 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2014 година
до 12. VІІ. 2017 година включително;
21.70 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VІ. 2013 година до 30. IV. 2016
година;
05.02 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2014 година до
12. VІІ. 2017 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение на 24. VІІ. 2017 година до окончателното плащане;
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът не представя отговор в срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс,
нито оспорва иска по друг начин. В открито съдебно заседание пълномощникът му оспорва иска.
Излага доводи, че същият е погасен по давност.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На 21. IV. 2011 година в град ........................ с ЕГН********** сключва с ответника договор
за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който се задължава да му прехвърли
собствеността на половината от процесния топлоснабден имот срещу цената от 13 128.40 лева,
която ответникът се задължава да заплати.
На същата дата ................... съставя за процесния договор представен по делото с
исковата молба нотариален акт №....................
2. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На 08. IХ. 2002 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите
във входове ........................., на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни
разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото
събрание упълномощава представителки да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с
третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба
протокол.
На 26. IХ. 2002 година третото лице – помагач и етажна собственост във входове
......................... сключват представен по делото с исковата молба договор №................... По
силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши
монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители
и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и
в
ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност.
На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №................... при
общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с
Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
2
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете:
На 24. VII. 2017 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е
издадена на 02. ХI. 2017 година по частно гражданско дело №50119 по описа на съда за 2017
година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока
по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 22. III. 2023 година съдът постановява
Разпореждане №........................ с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело
доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Съобщението е връчено на ищеца на 08. VI. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на
30. VI. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответника;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в негова тежест е да установи, че е предявил рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
Страните не спорят, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през
процесния период. Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт,
описан по-горе. От друг представен от ищеца нотариален акт се установява, че ответникът е
придобил имота в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът стига до такъв извод,
защото е учредил ипотека върху него заедно със съпругата си. По делото обаче няма данни бракът
да е прекратен преди края на процесния период, затова съдът приема, че всеки от двамата съпрузи
дължи изцяло плащане на ищеца солидарно с другия.
Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя
топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени
доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение
с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите
условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена форма, тъй като
правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия Закон за енергетиката.
Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между страните не е
обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а става по силата
на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към ищеца за
сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива.
По силата на това облигационно правоотношение ответникът е задължен към ищеца да
3
заплащат цената на доставената му топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение.
Страните не спорят, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира
имота на ответника, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната
станция, включваща топлоенергия за отопление на имот, за сградна инсталация и за битова гореща
вода.
Не на последно място, по делото не се доказа ответникът да е заявил рекламации срещу
извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената
топлинна енергия възлиза на сумата, посочена в исковата молба.
Ответникът не твърди в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса погасяване
на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е извършено.
В открито съдебно заседание пълномощникът на ответника поддържа, че вземането на
ищеца е погасено по давност. Възражението е направено извън срока за отговор по чл. 131 от
Гражданския процесуален кодекс и затова съдът не го обсъжда. За да стигне до такъв извод, съдът
взема предвид, че пълномощникът на ищеца не излага правни доводи в подкрепа на вече направено
възражение, а прави съвсем ново възражение, каквото не е било навеждано в срока за отговор.
Затова съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което
е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс е основателен и следва да бъде уважен.
3. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ не е спорна между
страните.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи иска като основателен.
4. По исковете за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
4
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001
на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Страните не спорят за размера на исковете.
Водим от изложеното, съдът присъжда лихва и уважава акцесорните искове като
основателни.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 286.49 лева, от
които 186.49 лева за държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер
се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца разноските по водене на делото изцяло, включително
половината от разноските за заповедното производство – 78.45 лева.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
5
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ........................ със седалище и адрес
на управление в град ......................, представлявано от изпълнителния директор .......................
вземане за следните суми:
2 248.55 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2013 година до 30. IV.
2016 година,
397.23 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2014 година
до 12. VІІ. 2017 година включително,
21.70 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VІ. 2013 година до 30. IV. 2016
година,
05.02 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2014 година до
12. VІІ. 2017 година включително и
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 24. VІІ. 2017 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02. ХI. 2017 година
по частно гражданско дело №50119 по описа на Софийския районен съд за 2017 година против Г.
Л. Я. ЕГН**********, живеещ в гр. ........................ с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ......................... съществува.
2. ОСЪЖДА Г. Л. Я. ЕГН**********, живеещ в гр. ..................... с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ......................... да плати на ........................ със
седалище и адрес на управление в град ......................, представлявано от изпълнителния
директор .................. разноски, както следва:
78.45 лева по водене на заповедното производство;
286.49 лева по водене на исковото производство.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на .................... като трето
лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6