Присъда по дело №274/2020 на Районен съд - Ямбол

ПРИСЪДА № 260034/24.2.2021 г.

гр. Ямбол, 24.02.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при секретаря Мария Павлова

в присъствието на прокурора Недко Русев

разгледа докладвано от съдия ПАНАЙОТОВА

НОХД № 274 по описа на ЯРС за 2020 год.

 

                                П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Г.Г., роден на *** ***, постоянен адрес:***, българин, български гражданин, основно образование, месторабота „Мебели Виденов“ ЕООД гр.Ямбол, неженен, осъждан, ЕГН: **********,

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ за времето от около 23:11 ч. на 28.04.2019 г. до около 03:00 ч. на 29.04.2019 г., в гр.Ямбол. на ул. Руен № 37, вх.Б, ет.4, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - крещял на висок глас нецензурни изрази: „Шматка, путка, майка ти да еба!“, след като му бил съставен АУАН за нарушение по чл.2, ал.2 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред и поддържане на приветлив вид на Община Ямбол, изразяващо се в пускане на силно звучаща музика, и бил предупреден с протокол за полицейско предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР; заявил на полицейските служители Е.Т. Козарев, И.Л.Я. и Т.Д. *** „Тази вечер никой няма да спи в блока, ако дойдете отново няма да ви отворя!“ и продължил да нарушава нощната тишина и спокойствие на живущите в същата жилищна сграда лица, като пускал силна звучаща музика по аудио система, и надраскване с остър предмет изрисувал изображение на мъжки полов орган на входната врата на апартамент № 36 на същия адрес - престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.54 от НК му НАЛАГА наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА от изтърпяване наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Г.Г. ДА ЗАПЛАТИ на гр.ищец Б.Н.П. сумата от 280 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 28.04.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.  да заплати на гр.ищец и частен обвинител Б.П. направените по делото разноски за упълномощаване на повереник в размер на 500 лв, направените по делото разноски общо в размер на 179.30 лв., от които 100.80 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол, 78.50 лв. вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС, както и 50 лв. ДТ върху уважения граждански иск.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред ЯОС в 15-дневен срок от днес.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260034/24.02.2021г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 274/2020 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

 

          ЯРП е предявила обвинение против Н.Г. *** за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Преди започване на разпоредителното заседание по делото, св. Б.П. - пострадала от деянието предмет на обвинението, чрез редовно упълномощен адвокат заяви против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 280 лева, която сума претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.04.2019г., до окончателното й изплащане. В същия срок пострадалата направи и искане да бъде констуитуирана в качеството на частен обвинител. Тъй като исканията бяха своевременно заявени, в сроковете по чл.85, ал.3 и чл.77, ал.3 от НПК, и от лице, активно легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, съдът ги намери за допустими и с постановеното в разпоредителното заседание определение прие претенцията за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, и конституира св. П. в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

          В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като го намира за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства, и пледира да бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание лишаване от свобода около и над средния размер на предвиденото в закона, при условията на чл.54 от НК, и да се постановяви отложено изтърпяване на така определеното наказание за минимален изпитателен срок от три години. Не взема становище по гражданския иск.

          Лично и чрез редовно упълномощен повереник – адвокат гр. ищца и частeн обвинител поддържа обвинението наред с прокурора, намира го за безспорно доказано от доказателствения материал по делото и също счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен. По отношение вида и размера на наказанието частният обвинител споделя изцяло становището на прокурора, като счита, че предложеното от държавното обвинение такова е справедливо. Гражданският иск повереникът намира за доказан по основание и размер и пледира да бъде уважен изцяло. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно заседание. Дава подробни обяснения, в които сочи, че на инкриминираната дата в дома му действително гостувал св. Д., с когото се черпили, вкл. и с алкохол, и слушали по-силна музика. Отрича обаче всякаква съпричастност към описаната от прокурора деятелност, като излага, че след съставянето на акта за установяване на адм. нарушение при първото посещение на полицаите около 23:30 часа, музиката била спряна и около половин час по-късно св. Д. си тръгнал. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Редовно упълномощеният защитник - адвокат поддържа становище за недоказаност на обвинението, което аргументира с доводи за недостоверност на показанията на постр. П. и на свидетелите – полицаи Я., К. и М.. Относно показанията на постр. П. счита, че същите не следва да се кредитират първо, поради заинтересоваността й от изхода на делото, и на следващо място, поради това, че са житейски нелогични и недостоверни. Защитникът прави хронологична ретроспекция на писмените сведения, които П. е дала в хода на предварителната проверка, и на показанията й в хода на наказателното производство, при което намира, че с напредването на производството, респ. и с изминаването на по-голям период от време от датата на извършване на деянието, същите стават по-детайлни и по-подробни и поради това не звучат убедително. На следващо място, намира показанията на П. за нелогични и за житейски неправдиви, като изтъква, че описаните действия на подсъдимия, изразяващи се в надраскване вратата на апартамента при включено осветление, противоречат на житейската логика, а възприемането на звука от надраскването на вратата в условията на посочената от нея силна музика - за невъзможно. Основателно съмнение за достоверността на показанията на останалите свидетели - Я., К. и М., защитникът намира в това, че показанията им от досъдебното производство са идентични и по системата „копи-пейст“, както и поради колегиалните им отношения със съпруга на постр. П. – св. И.П., също полицай. В последователност защитата счита, че показанията на пострадалата и на свидетелите – полицейски служители не могат да послужат за надеждна доказателствена основа за изграждане на обвинителната теза, поради което заключава, че в подкрепа на обвнението не са сбърани достатъчно убедителни доказателства. По тези съображения защитникът пледира за постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне на предявения граждански иск.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

          Към 28.04.2019г. подс. Г., роден на ***г., бил на 34 години и заедно с приятелката си и с майка си – свидетелите Д.М. и Ж.Г., живеел в ап.**, находящ се на четвъртия етаж във вх.Б на бл.** на ул. **** в гр. Ямбол. В съседство с подсъдимия – в ап. № *** на същия етаж, живеели свидетелите Б. и И.П., последният полицай в РУ на МВР – Ямбол. Свидетелите К. и Ц. живеели съответно в ап. 33 и в ап.39 в същия вход, св. З. – в ап.9 в съседния вход на блока. Всички се познавали и поддържали нормални съседски отношения.

          Около 20:00 часа на 28.04.2019г. св. Д. отишъл на гости в дома на подсъдимия. Двамата се черпили, включително и с алхокол, слушали силна музика, викали и пеели на микрофон, включен към озвучителна уредба с тонколони. Това продължило и след вечерния час по Наредба № 1 на Община Ямбол, поради което около 23:00 часа св. П. подала сигнал на тел.112. На сигнала се отзовали свидетелите К., Я. и М. ***, които при пристигането си около 23:30 часа  установили, че от дома на подсъдимия се чува силна музика. Позвънили на апартамента и след като Н. излязъл, му наредили да намали звука и го поканили до служебния автомобил. Там му съставили АУАН за нарушение по чл.2, ал.2 от Наредба № 1 на Община Ямбол и го предупредили, включително и писмено, да се въздържа от използване на озвучителна уредба, като му съставили и протокол за полицейско предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР.

Междувременно, св. Д. излязъл на общата тераса на четвъртия етаж и наблюдавал случващото се с подсъдимия. Последният отказал да подпише акта и протокола, влязъл във входа, в който живеел, и също отишъл общата тераса при св. Д.. От терасата подсъдимият започнал да вика, че знае кой е подал сигнала - съседът му И.П., и започнал да отправя ругатни и обиди по негов адрес с думите „Майка ти да еба!“, „шматка“, „путка“, като същевременно го подканял да излезе да се разберат като мъже. После се заканил, че ще продължи с действията си, като извикал: „Тази вечер никой няма да спи в блока!“, а на полицаите казал, че ако посетят адреса му отново, няма да им отвори. След това заедно със св. Д. се прибрал в жилището си, усилил звука на уредбата и продължил да пуска силна музика. Заедно със св. Д. подсъдимият продължил да вика и да пее на микрофона, отправял поздрави по адрес на Пчеларови и думкал по стената, разделяща двата апартамента.

          Поради силния шум от дома на подсъдимия, в интервала от 01:00 до 02:20 часа на 29.04.2019г. свидетелите З. и Ц. също подали сигнали на тел.112. Този път, освен свидетелите К., Я. и М., за проверка по сигналите бил изпратен още един полицейски екип, в състав свидетелите И.П. и С. Д., като при пристигането на полицаите от жилището на подсъдимия продължавала да звучи силна музика. Служителите на реда неколкократно звънили и чукали по входната врата на апартамента на подсъдимия, но тъй като никой не отворил, напуснали адреса.

          Подсъдимият не намалил звука на уредбата и след второто посещение на полицаите и продължил да вика и да пее по микрофона. Около 02:20 часа излязъл на етажната площадка и с остър предмет издълбал върху вратата на жилището на сем. Пчеларови, която била на стойност 280 лева, изображение на мъжки полов орган. Чувайки звука от стърженето по вратата, св. П. погледнала през шпионката и видяла подсъдимия да се прибира в апартамента си. След това отворила вратата, видяла надрасканото и отново сигнализирала на на тел.112. Пристигналите на място свидетели К., Я., М., П. и Д. започнали да звънят и да чукат по входната врата на апартамента на Г., но без резултат. Около 03:00 часа на 29.04.2019г., когато приятелката на подсъдимия - св. М., се прибрала от работа, подсъдимият отворил вратата и при беседата с полицаите им казал, че не могат да докажат, че той е надраскал вратата.

          Видно от показанията на вещото лице, отремонтирането на вратата чрез заличаване на издълбаното е невъзможно, тъй като и след изтъркване, китосване и боядисване, върху повърхността остава неравност с очертанията на самото изображение.

Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият бил осъждан за престъпление от общ характер и бил освобождаван два пъти от наказателна отговорност по реда на Глава осма, раздел IV от НК.

          С присъдата по НОХД № ***/2001г. на ЯРС, влязла в сила на 30.11.2001г., е осъден на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.215, ал.1 от НК, извършено преди навършване на пълнолетие, като е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА.

На 29.06.2008г., или след изтичане на определения с горната присъда изпитателен срок, Г. е извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което с присъдата по НОХД № ***/2008г. на ЯРС, влязла в сила на 30.12.2008г., Е ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 500 лева.

При това положение, след като до изтичане на едногодишния изпитателен срок по НОХД № ***/2001г. на ЯРС подсъдимият не е извършил друго престъпление, поради което да следва да търпи и отложеното наказание, за осъждането си по НОХД № ***/2001г. на ЯРС същият е реабилитиран по право, в хипотезата на чл.86, ал.1, т.1 от НК.

          Г. е реабилитиран по право и по отношение приложението на чл.78а от НК по НОХД № ***/2008г. на ЯРС, независимо от липсата на данни за изпълнение на наложеното му наказание глоба. Съгласно т.р. № 2/28.02.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС на РБ, реабилитация е възможна и по отношение на осъден, който не е изтърпял наложеното му наказание, ако неговата изпълнимост е погасена по давност, като в такива случаи началният момент, от който започва да тече срокът за реабилитация, е този на изтичане на обикновената или абсолютната давност. А когато е наложено наказание глоба, което не е изпълнено, реабилитация е допустима след последователното изтичане на изпълнителската давност по чл.82, ал.1, т.5 или по чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК и срока за реабилитация по чл.86-88а от НК. В случая реабилитация е настъпила, дори да се приеме по-неблагоприятния за подсъдимия вариант, че началният момент на срока за реабилитация започва да тече от изтичане на абсолютната изпълнителска давност. Това е така, защото както вече се посочи, присъдата по НОХД № ***/2008г. на ЯРС е влязла в сила на 30.12.2008г. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК, абсолютната изпълнителска давност е три години и изтича на 30.12.2011г. От този момент е започнал да тече срокът за реабилитация по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК, който е две години, и е изтекъл на 30.12.2013г. При това положение, се налага извод, че на 31.12.2013г. за подс. Н. е настъпила реабилитация и по отношение приложението на чл.78а от НК по НОХД № ***/2008г. на ЯРС.

Отделно от горното, подс. Г. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и с присъдата по НОХД № ***/2016г. на ЯРС, влязла в сила на 04.02.2017г. Наложено му е административно наказание глоба в размер на 1000 лева за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, извършено след настъпването на реабилитация по предходните дела – на 12.03.2016г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на св. Д. Д., от показанията на свидетелите Б.П., Т.М., И.Я., Е. К., И.П., Г.З., М.К., Ж.Г. и Д.М., дадени по време на съдебното следствие, от показанията на св. А.Ц., дадени по време на досъдебното производство, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК, от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.

Съдът не даде вяра единствено на обясненията на подсъдимия и на показанията на св. Д. в частта им относно обстоятелствата, че на инкриминираната дата подсъдимият не е отправял ругатни и обиди по адрес на св. П. и не е надраскал входната врата на жилището му, както и в частта им относно това, че след първото посещение на полицаите са намалили звука на уредбата, защото в тази им част същите се опровергават по категоричен начин от целия останал доказателствен материал, който по отношение на тези обстоятелства, а и в детайли, е безпротиворечив. Всички останали разпитани по делото свидетели описват по сходен начин действията на подсъдимия на инкриминираната дата, състоянието му след употреба на алкохол и поведението му след съставяне на акта за установяване на адм. нарушение, в зависимост от конкретните обстоятелства, при които са възприели случващото се, и според това, на коя част от събитията процесната вечер са присъствали.

Съдът даде пълна вяра на показанията на свидетелите П., П., М., Я. и К., независимо от обстоятелството, че първата е пострадала, вторият – неин съпруг, а останалите са колеги и партньори на П.. Безспорно, поради това си качество, св. П. е зантересована от изхода на делото и нейното особено положение би могло да я накара да бъде тенденциозна и недобросвестна при депозиране на показанията. В известна степен това важи и за св. П., който е неин съпруг, както и за свидетелите К., М. и Я., които са колеги на П.. Особеното качество на тези свидетели обаче, само по себе си, не обосновава непременно извод за недостоверност на показанията им, след като същите хармонизират в пълна степен и помежду си и с останалия доказателствен материал. Настоящят случай е именно такъв. Внимателния прочит на показанията на тези свидетели, съпоставката на показанията им и съвкупната им преценка с показанията на останалите свидетели налагат извод за добросвестност и достоверност, тъй като това са преки доказателства, които последователно и логично описват случилото се процесната вечер, разкриват в пълнота реалната картина на събитията и кореспондират в пълна степен с останалите гласни доказателства, депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица, каквито са свидетелите З., Ц. и К.. Показанията на св. П. и на свидетелите К., Я., М. и П. са безпротивречиви и взаимнодопълващи се както по отношение причините за сигнализиране на тел.112 и повода за извършване на всяка от проверките на адреса на подсъдимия, така и относно поведението на подсъдимия при всяко от посещенията на адреса и след това, включително и относно съдържанието на отправените от него изрази и тяхната насоченост. Или с други думи казано, съвкупната преценка на показанията на св. П., К., Я., М. и П. с останалите гласни доказателства, води до единствено възможния извод относно авторството на деянието от страна на подсъдимия и идва да покаже, че обясненията му в частта им относно обстоятелствата, че след първото посещение на полицаите е намалил звука на уредбата, че не е отправял ругатни и обиди по адрес на св. П. и не е надраскал входната врата на жилището му, не отговарят на действителността. Поради това, с оглед изолираността на обясненията на подсъдимия от останалия доказателствен материал, и като взе предвид, че освен доказателствено средство, неговите обяснения са и основното му средство за защита, съдът счете, че в тази им част същите са израз на защитна позиция и не следва да се кредитират. По същите съображения, с оглед изолираността и на показанията на св. Д. в частта им относно същите обстоятелства, и като отчете близките му приятелски отношения с подсъдимия, както и съпричастността му към извършеното, съдът не дяде вяра и на неговите показания в тази им част, тъй като намери, че същите представляват проява на лоялност, опит за оневиняване на подсъдимия и за оправдаване на собственото му поведение.

Настоящият състав не споделя доводите на защитата за недостоверност на показанията на св. П. поради заинтересованост – по съображенията изложени по-горе, както и поради житейска неправдивост, аргументирана с детайлизацията в показанията й с напредването на наказателното производство при сравняването им с писмените сведения на свидетелката в хода на предварителната проверка и с показанията й в досъдебна фаза. На първо място,  такава съпоставка е недопустима, тъй като писмените сведения, дадени преди образуване на наказателното производство, не представляват доказателствено средство по смисъла на НПК, а показанията на св. П. от досъдебна фаза не са приобщени към доказателствения материал по реда, предписан от процесуалния закон. Друг е въпросът, че изчерпателността на свидетелските показания в който и да е етап от разследването зависи главно от подготовката и подхода на разпитващия и от използваната техника на провеждане на разпита, включително чрез изясняване на условията, при които са формирани възприятията, както и чрез задаването на допълнителни и/или уточняващи въпроси. А подходът на разпитващия зависи от етапа на производството, доколкото  с напредването му се увеличават и изискванията по отношение степента на доказаност на обвинението, а оттам и необходимостта от по-солидна доказателствена основа. В този смисъл, по принцип е напълно логично и обяснимо да се наблюдава детайлизиране в показанията на свидетеля с напредването на производството, респ. и с изминаването на по-голям период от време от извършване на деянието. 

Както се посочи по-горе, възприетите фактически положения се основават на показанията на свидетелите Я., К. и М., дадени по време на съдебното следствие, тъй като показанията им от досъдебна фаза също не са приобщени към доказателствения материал. Поради това и след като по време на съдебното следствие същите депозират последователни и логични показания, които кореспонират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал, доводът за недостоверност на показанията им поради обстоятелството, че в досъдебна фаза същите са идентични и по системата „копи-пейст“,  също е лишен от основание.

 Показанията св. Д.М., която не е очевидец на събитията, и тези на св. Ж.Г., която е глухоняма и поради това не е била в състояние да възприеме случващото се, по никакъв начин не разколебават извода относно авторството на деянието от страна на подсъдимия. Показанията на тези свидетели също се преценят като достоверни и се взеха предвид дотоклова, доколкото допринасят за всестранното изясняване на делото от фактическа страна.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

          Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението хулиганство, чиито обективни и субективни признаци са установени в разпоредбата на чл.325, ал.1 НК, тъй като за времето от около 23:11 часа на 28.04.2019г. до около 03:00 часа на 29.04.2019г. в гр. Ямбол, на ул. „Руен“ № ***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещял на висок глас нецензурни изрази „Шматка, путка, майка ти да еба!“, след като му бил съставен АУАН за нарушение по чл.2, ал.2 от Наредба № 1 на Община Ямбол за опазване на обществения ред и поддържане на приветлив вид, изразяващо се в пускане на силно звучаща музика, и бил предипреден с поротокол за полицейско предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР; заявил на полицейските служители Е. К., И.Я. и Т.М.,***, „Тази вечер никой няма да спи в блока! Ако дойдете отново, няма да ви отворя!“ и продължил да нарушава нощната тишина и спокойствието на живущите в същата жилищна сграда, като пускал силно звучаща музика по аудио система, и чрез надраскване с остър предмет изрисувал изображение на мъжки полов орган на входната врата на ап. № ** на същия адрес.

          Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието авторство от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин от показанията на всички разпитани по делото свидетели, изключая показанията на св. Д., които по съображенията, изложени по-горе, не следва да се кредитират, тъй като се явяват изолирани.

От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението хулиганство, установен в разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК. Нормата гласи, че който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство.

Видно и от съдържанието на текста, и от задължителните указания в т.2 от постановление № 2/1974г. на Пленума на ВС, изпълнителното деяние на престъплението се свежда до извършване на „непристойни действия”. Според цитираното постановление, „непристойни действия” са онези, които са неприлични, безсрамни, изразяват се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Пак според постановление № 2/1974г. на Пл. на ВС, грубо нарушаване на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установените в държавата обществени отношения, които определят поведението на хората в обществото, а явно неуважение към обществото е налице, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към установените в социума порядки.

Безспорно, в случая са налице извършени от подсъдимия непристойни действия по смисъла на закона, изразяващи се в ругатни, буйство и невъзпитаност чрез публично отправяне на обиди и ругатни на обществено място, чрез упорито и целенасочено нарушаване спокойствието на живущите в блока, респ. и на установените правила в етажната собственост и наредбата на Община Ямбол, чрез явно противопоставяне и неглижиране разпорежданията на органите на реда и чрез посегателство върху чуждата собственост. Същевременно, тези му непристойни действия са извършени публично, тъй като са станали достояние на неограничен кръг лица, а част от тях са извършени и на обществено място – във входа и на общата тераса на жилищен блок. Първоначално действията на подсъдимия са били насочени срещу честта и достойнството на св. П. и са се изразили в отправяне на ругатни и обидни думи по негов адрес – „Шматка, путка, майка ти да еба!“, които са от естество не само да засегнат доброто име, честта и достойнството на свидетеля, но поради особеностите на мястото и начина на извършване на деянието – чрез викове от общата тераса на жилищния блок в присъствието на полицаи, са и от такова естество, че нарушават грубо обществения ред, установените в обществото порядки и норми на общуване, и изразяват явно неуважение към обществото и установените в него порядки и правила на приличие, както и пълно незачитане авторитета на служителите на полицията. В присъствието на органите на реда подсъдимият не само е неглижирал техните разпореждания, но открито е заявил намерение да не се съобрази с тях, като им казал, че тази вечер в блока никой няма да спи, както и че ако посетят адреса му отново, няма да им отвори. В последователност не само възобновил пускането на силна музика, с което продължил да нарушава реда в етажната собственост и спокойствието на живущите в съседство, но започнал и да удря по стената, разделяща апартамента му от този на сем. Пчеларови. Или, налице е проява на упорита и открита демонстрация срещу установения ред и порядки на общуване. Накрая, подсъдимият реализирал и действия, насочени към повреждане на чуждо имущество, като издълбал с остър предмет изображение на мъжки полов орган върху входната врата на сем. Пчеларови, които, с оглед естеството на самото изображение, са цинични и безсрамни, и открито демонстрират явно неуважение към установените в обществото порядки, към изградените морални ценности, към закона и изобщо към реда и правилата в обществото като цяло. Т.е., несъмнено, извършеното от подсъдимия покрива и останалите обективни признаци на престъплението хулиганство – грубо нарушаване на обществения ред и изразяване явно неуважение към обществото. Това е така не само защото липсва личен мотив за извършване на деянието, но и защото цялостното поведение на подсъдимия е израз на пренебрежителното му отношение установените в обществото норми на поведение. Т.е., обективно се касае за целенасочени непристойни действия, грубо нарушили обществения ред и предизвикали възмущението както на служителите на полицията, така и на живущите в съседство с подсъдимия свидетели З., Ц. и К..

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че действията му и употребените по адрес на свидетелия П. думи и изрази са от естество да накърнят не само честта и достойнството му, но и да нарушат грубо и обществения ред, установените в обществото порядки, моралните ценности и нормите на общуване. Разбирал е, че действията му  представляват проява на упорита и открита демонстрация срещу установения ред и порядки на общуване, явно неуважение към обществото и установените в него правила на приличие, и пряко е целял това. Имайки предвид мястото и начина на извършване на деянието, обстоятелството, че действията на подсъдимия са станали достояние на много хора, съдържанието и насочеността на употребените изрази, както и естеството на изображението върху вратата на сем. Пчеларови, подсъдимият ясно е съзнавал и това, че действията му са от естество да нарушат установения порядък на общуване, и е целял да изрази превъзходството си и пренебрежителното си отношение към установените обществени порадки и да демонстрира пълно незачитане на обществото норми на поведение.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ

          За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.325, ал.1 от НК законът предвижда наказание до две години или пробация, и кумулативно с това – обществено порицание. Както вече се посочи по-горе, същият не е осъждан за престъпление от общ характер. Независимо от чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът намери, че спрямо него разпоредбата на чл.78а от НК е неприложима, тъй като, не са изпълнени изискванията на чл.78а, ал.1, б. „б” и б. „в“ от НК – деецът да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК и причинените от престъплението имуществени вреди, в случая от 280 лева, да са възстановени. Както се посочи по-горе, с присъдата по НОХД № 1386/2016г. на ЯРС, влязла в сила на 04.02.2017г., Г. вече е бил освобождаван от наказателна отговорност, като на основание чл.78а от НК му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което, поради липсата на данни за плащане на глобата, обективно, не би могла да настъпи настъпи реабилитация. При това положение, наказанието му следва да се определи в границите, очертани в разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК.

В тази законова рамка, съдът наложи на подс. Г. наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по по-тежката алтернатива и около средния размер на предвиденото в закона. За да му определи такова по вид и размер наказание, от една страна съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелствата, че и в двете фази на процеса дава обяснения по обвинението, с което допринася за разкриване обективната истина по делото, както и чистото му съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация за осъждането по НОХД № ***/2001г. на ЯРС. От друга страна, съдът взе предвид отегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно, завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от комплексния характер на засегнатите обществени отношения, свързани както с реда и общественото спокойствие, така и с честта и достойнството на човешката личност и с правото на собственост, проявената от подсъдимия упоритост и груба демонстрация на пренебрежителното му отношение към обществото и установените в него порядки, предвид мястото и начина на извършването на деянието, както и завишената лична степен на обществена опасност, обуславяща се от това, че макар и реабилитиран, подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер и е освобождаван два пъти от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК – с присъдите по НОХД № ***/2001г. на ЯРС, по НОХД № ***/2008г. на ЯРС и по НОХД № ***6/2016г. на ЯРС. Т.е., извършването на противоправни деяния не е нещо напълно неприсъщо за подсъдимия и не представлява изолирана или инцидентна проява. Поради това съдът намери, че на фона на горепосочените отегчаващи обстоятелства смекчаващите отговорността такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да обосноват приложението на чл.55 от НК при определяне вида на наказанието, и не дават основание за определяне на по-леко по вид и размер наказание.

          ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

На основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи от изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила, тъй като с оглед чистото му съдебно минало и размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три години, от една страна, спрямо него липсват законови пречки за прилагане института на условното осъждане. От друга страна, отчитайки изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното наказание.

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

Основанието за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно, престъплението по чл.325, ал.1 от НК представлява противоправно деяние, което е извършено виновно. Тъй като по изложените по-горе съображения, подсъдимият беше признат за виновен по така предявеното му обвинение, и с оглед на това, че в конкретния случай хулиганството се изразява и унищожаване на чужда движима вещ, собственост на гр. ищца Б. П., съдът намери, че предявения от нея граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди е доказан по основание и размер от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението и показанията на вещото лице по назначената оценителна експертиза, поради което го уважи изцяло, в пълния претендиран размер от 280 лева, като съобразно направеното искане, присъди и законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 28.04.2019г. до окончателното й изплащане.

ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ И ДЪРЖАВНАТА ТАКСА

При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски общо в размер на 179,30 лева, от които 100,80 лева вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 78,50 лева вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.

На същото основание, отново с оглед изхода на делото, подсъдимият беше осъден да заплати и съответната ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, и освен това, беше осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Б. П. направените в това й качество разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер на 500 лева.

            По тези съображения съдът постанови присъдата си.

         

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: