№ 134
гр. Б.С., 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410100682 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал.2, пердл.4 от ЗЗД от В. М. Й., ЕГН **********, с адрес:
с. К., ул.Георги Димитров №12, общ. Б.С., обл. В.,със съдебен адрес: гр. С., бул.Александър
Стамболийски 125-2, ет.5, оф. 5- 3, общ. С., обл. С. (столица), чрез Еднолично адвокатско
дружество "Д. М.", представлявано от Д. М., против „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ул."Александър Стамболийски" № 24, ет. 3,
ап. 7, със съдебен адрес: гр.С., ул."Александър Стамболийски" № 24, ет. 3, ап. 7, чрез адв.Д.
Д. от САК, с които се иска съдът да прогласи нищожността на Договор за възлагане на
поръчителство от 27.07.2022г. между страните по делото, с който се обезпечава Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия - премиум от 27.07.2022г. между В. М. Й. и „Кеш
кредит мобайл“ ЕАД, а в условията на евентуалност (ако съдът приеме Договор за
поръчителство за валиден) – установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 2, ал.1 от
Договор за поръчителство, с който се обезпечава Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия - премиум от 27.07.2022г., с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вкл. поради неравноправност.
Ищецът сочи, че на 27.07.2022г. между него в качеството му на кредитополучател и
„Кеш кредит мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия
- премиум. Сочи, че на същата дата е сключил с ответника договор за предоставяне на
поръчителство. Твърди, че процесният договор за предоставяне на порчъчителство
противоречи добрите нрави, сключен е без основание. Излага подробни съображения. В
условията на евентуалност сочи, че клаузата от чл. 2, ал.1 от Договор за поръчителство, с
който се обезпечава Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - премиум от
27.07.2022г., е нищожна поради противоречие на закона. Релевира доводи в подкрепа на
1
твърденията за нищожност на процесния договор и клауза.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Релевира доводи за действителност на договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, допусната е ССчЕ.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД (кредитодател) и В. М. Й. (кредитополучател) е
сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - премиум от 27.07.2022г.
Предоставен е кредитен лимит от 6000,00 лв., като минималната сума, която може да бъде
усвоена, е 200,00 лв. Съгласно договора за кредит, ищецът трябва да върне сумата по
кредита от 4591,80лева, при сума на получаване 3000,00 лева, при срок на кредита от 30
месеца, при годишен лихвен процент – 42,44%. С погасителен план с включено
възнаграждение за обезпечение (неразделна част от основния договор) от същата дата
страните се съгласили усвоената сума от 3000,00 лв. лева да бъде върната на 30 месечни
вноски по 349,00 лв., дължими в периода от 27.08.2022г. до 27.01.2025г. В размера на всяка
от вноските по 349,00 лв. са включени: сумата 153,06 лв. - вноска по кредит, и сумата 195,94
лв. - възнаграждение за поръчителство.
Съгласно уговореното в чл.1, ал.2 от договора за кредит кредитополучателят се
съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно
месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500,00 лв., одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобренa от "Кеш
кредит Мобайл" ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.
За да изпълни така описаната уговорка, ищецът сключва с "Кредит Гаранция" ЕООД
Договор за възлагане на поръчителство от 27.07.2022г., като ищецът трябвало да заплати на
"Кредит Гаранция" ЕООД сумата в размер на 5 878,2 лева, платими разсрочено на вноски,
всяка от която в размер на 195,94лв., като общото задължение по договора за кредит и по
допълнително сключения във връзка с него Договор за възлагане на поръчителство е в
размер на 10 470,00лв. По силата на този договор кредитополучателят се е задължил да
заплаща възнаграждение на части съгласно погасителния план към договора за кредит,
платимо по сметка на кредитодателя. Действието на договора за поръчителство е отложено
и обвързано от изтичането на предоставения 5-дневен срок в чл. 1, ал. 2 от договора за
кредит, в който заемателят може да предостави лично обезпечение поръчителство от двете
физически лица с доход 1500,00 лв. или банкова гаранция - чл. 1, ал. 2 от договора за
възлагане на поръчителство.
По делото ответникът е представил и Договор за поръчителство от 01.08.2022г. между
2
"Кеш Кредит Мобайл" ЕАД (кредитодател) и "Кредит Гаранция" ЕООД. С този договор
поръчителят се задължил при условията на този договор да отговаря спрямо кредитодателя
за изпълнението на задълженията на ищеца Й., които са поети по Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия - премиум от 27.07.2022г.. Според чл.2 от договора за
поръчителство поръчителят отговаря солидарно за всички задължения на
кредитополучателя при условията на договора за кредит, в т.ч. и за всички последици от
неизпълнение на тези задължения, вкл. лихви, такси, обезщетения, неустойки и всички
видове разноски по събиране на вземането. Съгласно чл.3 от Договора в случай на
изпълнение на задълженията на кредитополучателя от поръчителя, последният встъпва в
правата, които кредитодателят има срещу кредитополучателя.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че ако към
ГПР по договора за кредит бъде прибавено и възнаграждението по Договор за възлагане на
поръчителство от 27.07.2022г., ГПР би бил в размер на 255,35%.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал.2, пердл.4 от ЗЗД и чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, които са
процесуално допустими съобразно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.
Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава
от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на
сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки
заинтересован правен субект може да се позове на нея.
Доколкото страна по процесния договор е физическо лице, за което няма данни и не се
твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид
предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата
на специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП,
който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора
съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието
на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за
наличие на основания за недействителност на сключения договор
Между "Кредит Гаранция" ЕООД и ищеца е сключен Договор за възлагане на
поръчителство, по силата на който ответното дружество е поело задължение да отговаря
солидарно с ищеца за всички задължения и за срока на договора за кредит, срещу
3
възнаграждение. Следва да се отбележи, че договорът за поръчителство е съглашение между
кредитор и поръчител, а длъжникът се явява трето за това правоотношение лице, чиято воля
не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за
валидното му възникване - чл. 138 ЗЗД. Този договор за поръчителство е едностранен,
безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на поръчителство е
кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на
длъжника по обезпеченото правоотношение. Следователно и след като процесният Договор
за възлагане на поръчителство от 27.07.2022г. не се подчинява на разпоредбите на чл. 138 и
сл. ЗЗД, то същият не е договор за поръчителство. Въпреки това, липсата на задължение,
произтичащо от Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - премиум от
27.07.2022г., прави Договора за възлагане на поръчителство от 27.07.2022г. без предмет,
поради акцесорния му характер. А това от своя страна води до неговата нищожност с оглед
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Освен това процесният договор за възлагане на поръчителство от 23.11.2021 г., според
настоящия съдебен състав, е нищожен и на още две основания: чл. 26, ал. 1 oт ЗЗД, вр. чл.
19, ал. 4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона и по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави.
В този смисъл, макар формално договорът за поръчителство да е сключен с друго лице,
а именно с дружеството "Кредит Гаранция" ЕООД, съдът намира, тълкувайки уговорките в
договора за поръчителство, че възнаграждението на поръчителя всъщност представлява
допълнително възнаграждение на кредитодателя. За този извод се съди от изричната
уговорка възнаграждението да се плаща по сметка на посредника кредитодател, както и
включването му в погасителния план, наред с вноската за главница и лихва. Също така
обстоятелството, че договорът за поръчителство е сключен на същата дата, на която и
договорът за кредит, без да се изчаква изтичането на 5-дневния срок, в който
кредитополучателят би могъл да предостави друг вид обезпечение, а именно поръчителство
от две физически лица или банкова гаранция, води до извод, че единствената цел на
кредитодателя с тази уговорка е била да добави допълнително възнаграждение по договора
за кредит, което обаче не е включено в годишния процент на разходите /ГПР/. Необяснимо е,
че плащането на премиите по договора за поръчителство се извършва в полза на
заемодателя, а не на поръчителя.
Без съмнение, в случая се касае за уговорка между двете юридически лица, която по
същество заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, въвеждащ ограничение на ГПР,
който изрично не е и посочен в договора за кредит, което ограничение се отнася вкл. и за
необезпечени кредити - съдържащата се в договорите с кредитодателя лихва и други разходи
са в размер под това ограничение, а разликата в повече се заплаща на трето лице под
формата на възнаграждение за поръчителство. Непредставянето на така изискуемото
обезпечение, обаче не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и
риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
4
индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено
възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин на практика води до скрито оскъпяване на
кредита. Включено по този начин към погасителните вноски, то се явява добавка към
лихвата и представлява сигурна печалба за заемодателя /предвид уговорката за заплащане на
премиите в негова полза, а не в полза на поръчителя/. Видно от съдържанието на процесния
договор за кредит, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от
потребителя". Като задължение за кредитополучателя се явява и възнаграждението за
поръчителство, което е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита, независимо, че
задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи
обезпечението по чл. 1 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на
стойността на ГПР, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Това допълнително възнаграждение на
кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, е с цел да се избегнат ограниченията на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, като видно от приетото по делото заключение на вещото лице по
допуснатата ССчЕ след прибавяне на възнаграждението по по Договор за възлагане на
поръчителство от 27.07.2022г., ГПР по договора за кредит би бил в размер на 255,35%.
Съгласно задължителната съдебна практика на СЕС, обективирана в Решение от
13.03.2025г. по дело С-337/23г., Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на
общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. При
това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките настоящата
съдебна инстанция счита, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл.22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на
договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на
чл.11, т.10 и 11 от ЗПК. Това, от своя страна, води до недействителност на процесния
5
договор за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради
заобикаляне на закона и ограничението на ГПР.
На следващо място следва да се посочи, че добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е
придал правно значение, приравнявайки го по последици с нарушение на закона
/Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. - ОСТК ВКС/, затова
вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат
само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни
- такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските
и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в
гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на
гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на
отделните субекти.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че сключеният между "Кредит Гаранция"
ЕООД и В. М. Й. Договор за възлагане на поръчителство от 27.07.2022г. е нищожен поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Докато кредиторът
по договора за кредит има интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение, то
длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка
между него и третото лице-поръчител е лишена от правно основание. Договорът за
поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да
уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира
в двустранен. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо на кредитора, противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. В случая престациите са
явно нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжник и поръчител,
длъжникът не получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на
справедливост е още по-драстично. Преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост
това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни - чл. 16
ЗПК. Клаузата за осигуряване на поръчителство (чл. 1, ал. 2 от договор за кредит) и
заплащане на възнаграждение, която "обуславя" и последващото сключване на Договор за
възлагане на поръчителство (единствено възможен вариант за кредитополучателката да
получи кредит), като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
6
По изложените съображения съдът приема, че главният иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 е основателен и Договор за възлагане на
поръчителство от 27.07.2022г., сключен между "Кредит Гаранция" ЕООД и В. М. Й., е
нищожен. Предвид изложеното съдът не следва да се произнася по предявените евентуални
искове.
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че ищецът е
направил изрично и своевременно искане за разноски по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в общ
размер от 535,13лева, от които 235,13 лева за платена държавна такса и 300,00 лева за
възнаграждение за вещо лице.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищецът се представлява безплатно от Адвокатско дружество „Д. М.“ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на
Адвокатско дружество „Д. М.“, съдът счита за нужно да акцентира върху следното:
съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени
дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в
Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до
ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/22 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски
районен съд. Съобразно т.1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Безспорно с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22
беше прието, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с
чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения
не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-
нисък от определения с тази Наредба, но настоящият съдебен състав счита, че този минимум
следва да се приеме като индикативен, спрямо който да се преценява справедливият размер.
В този смисъл е и актуалната съдебна практика, обективирана в Определение
№2971/15.11.2024 по дело т.д. №1923/2024 на I т.о. на ВКС и Определение
№50015/16.02.2024г. по т. д. №1908/2022г. на I т.о. на ВКС. След преценка на защитавания
интерес, правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от
7
пълномощника на ищеца, фактът че производството е приключило в две открити съдебни
заседание, икономическите отношения, характеризиращи се с неизменно повишаване на
цените на стоките и услугите при устойчив темп на нарастването им, съдът намира, че на
основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, в полза на Адвокатско дружество „Д. М.“
следва да се определи възнаграждение в размер на 960,00лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. М. Й., ЕГН
**********, с адрес: с. К., ул.Георги Димитров №12, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес:
гр. С., бул.Александър Стамболийски 125-2, ет.5, оф. 5-3, общ. С., обл. С. (столица), чрез
Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от Д. М., и „Кредит Гаранция“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул."Александър
Стамболийски" № 24, ет. 3, ап. 7, със съдебен адрес: гр.С., ул."Александър Стамболийски" №
24, ет. 3, ап. 7, чрез адв.Д. Д. от САК, че на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал.
1, предл. 3 сключеният помежду им Договор за възлагане на поръчителство от 27.07.2022г., с
който се обезпечава Договор за потребителски кредит тип кредитна линия - премиум от
27.07.2022г. между В. М. Й. и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, е НИЩОЖЕН поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ул."Александър Стамболийски" № 24, ет. 3,
ап. 7, със съдебен адрес: гр.С., ул."Александър Стамболийски" № 24, ет. 3, ап. 7, чрез адв.Д.
Д. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Й., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул.Георги Димитров
№12, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр. С., бул.Александър Стамболийски 125-2, ет.5,
оф. 5-3, общ. С., обл. С. (столица), чрез Еднолично адвокатско дружество "Д. М.",
представлявано от Д. М., сума в размер на 535,13лв./ петстотин тридесет и пет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ул."Александър Стамболийски" № 24, ет. 3, ап. 7, със съдебен адрес: гр.С.,
ул."Александър Стамболийски" № 24, ет. 3, ап. 7, чрез адв.Д. Д. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., със съдебен адрес: гр.С., бул.“Ал.
Стамболийски“ №125-2, ет.5, оф. 5.3, представлявано от Д. М., сума в размер на 960,00лв. /
девестотин и шестдесет лева/ с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставено на В. М. Й., ЕГН **********, безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
8
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
9