ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 818
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Н. П. ХР., с ЕГН **********,
от гр. ****, бул. „******* “ №**, ет.**, чрез пълномощника адв. Е.И.,
против Определение № 260054 от 11.01.2022г., постановено по гр. д. №
3978/2020г. на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., с което са оставени без
разглеждане, исковете с осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, предявени от
ищеца Н. П. ХР., с ЕГН **********, против „София комерс кредит груп“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Дианабад, ул. Васил Калчев, бл.58, офис 6, за прогласяване на нищожността
на договор за потребителски кредит от разстояние, сключен на 19.07.2019г.,
както и на евентуалния иск за прогласяване на нищожността на клаузата на
чл.7 от същия договор, като недопустими.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Жалбоподателят поддържа, че за него е налице правен интерес от
предявяване на иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка
уговорена в чл. 7 от сключения между страните договор, според която ако
потребителят не предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването на
1
договора, то той дължи неустойка в размер на 386,80 лева.Кредитът бил
предсрочно погасен от жалбоподателя на четвъртия ден от сключването на
договора и за кредитора съществувала възможност да предяви в бъдещ
процес иск за изпълнение на предвидената в договора неустойка.Така с
прогласяването от съда за нищожна на клаузата за неустойка, ищецът ще
парира възможността на кредитора да предяви в бъдещ процес иск за
заплащането й.
Ответната страна по жалбата - „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника си по делото адв.Н.П., в писмен отговор
оспорва същата и иска оставянето й без уважение като неоснователна с
присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при
условията на евентуалност от Н. П. ХР., с ЕГН ********** против „София
комерс кредит груп“ АД, ЕИК *********, иск за прогласяване на
нищожността на договор за потребителски микрокредит от разстояние ,
сключен между страните на 19.07.2019г. , поради противоречието му с
разпоредби на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит, и иск за прогласяване на нищожността на
клаузата на чл.7 от същия договор , като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал.4
ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща
предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК.
В отговора на исковата си молба ответното търговско дружество е
релевирало възражение за недопустимост на предявените искове, тъй като
задълженията по договора са погасени предсрочно от ищеца.
С обжалваното в настоящото производство определение
първоинстанционният съд е приел, че при положение, че ищецът е
2
изпълнил задълженията си по договора, то за него липсва правен
интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожността, както на
целия договор, така и на клаузата уреждаща неустойката.Позовал се е на
заключението на вещото лице по приетата по делото ССЕ , според което на
четвъртия ден от сключването на договора , ответникът се е възползвал от
правото да върне предоставената му в заем сума предсрочно, като е заплатил
и дължимата за периода на ползване лихва,а по договора не са били
начислявани от кредитора други суми, включително и за неустойка. С факта
на предсрочно погасяване се е погасило задължението на длъжника както
относно главницата така и относно лихвата. Неустойка не е била начислена от
кредитора , а приемайки плащане същият е признал, че задължението по
кредита е погасено.
По така изложените съображения съдът е оставил без разглеждане
исковете като недопустими.
Така постановеното определение е правилно.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че при така изложените от
страните твърдения , представените писмени доказателства и приетата по
делото ССЕ ,за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за
прогласяване на нищожността, както на целия договор, така и на клаузата за
неустойка уговорена в чл. 7 от същия.
За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на
договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на
ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат за
защита на конкретен интерес.
В процесния случай прогласяване на нищожността на договора за
потребителски кредит не би се отразило по никакъв начин на правното
положение на ищеца и на отношенията му с ответника по иска „София комерс
кредит груп“ АД, ЕИК *********. Като последица от нищожността на
договора, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда връщане на „чистата
стойност“ на кредита.По делото е установено и спор пред въззивната
инстанция не се повдига, че на четвъртия ден от сключването на договора
ищецът е върнал дадената му в заем сума от 1200 лева, като е заплатил и
дължимата за периода на ползване лихва от 3 лева.Други суми не са били
претендирани по договора от ответното дружество и не са били заплатени от
3
ищеца.Следователно за ищеца липсва правен интерес от предявения иск за
прогласяване нищожността на договора за кредит, тъй като решението по
него няма да се отрази на правното му положение и с уважаването му няма
да се постигне целения правен резултат предвиден в разпоредбата на чл.23 от
ЗПК- връщане на „чистата стойност“ на кредита ,тъй като същата е била
върната от ищеца на четвъртия ден от сключването на договора.
С оглед предсрочното погасяване на задължението по договора за
кредит, за ищеца липсва и правен интерес от предявения иск за прогласяване
нищожността на клаузата за неустойка уговорена в чл. 7 от същия. Други
суми по договора , включително неустойка по чл.7 от същия не са били
претендирани по договора от ответното търговско дружество и не са били
заплатени от ищеца.Твърденията в частната жалба , че евентуално би могло
да се стигне до образуване на друго производство, в което същите да
бъдат претендирани за заплащане от търговското дружество, не могат да
обосноват извод за наличие на правен интерес у ищеца респ. за допустимост
на така предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна
процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото.
Възможността в бъдеще ответникът да предприеме действия и да претендира
неустойката по договора е абстрактна и не може да обоснове наличие на
правен интерес от така предявения по делото иск. Противното би означавало
правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие
или бездействие от страна на ответника. Тогава правният интерес би бил
абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на ВКС.
Ето защо предявените искове са недопустими поради липса на
положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск,
поради което правилно са оставени без разглеждане от първоинстанционния
съд.
С оглед на изложеното настоящият състав на Окръжен съд Пловдив
счита, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваното определение е
правилно и като такова следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на частната жалба и направеното от
ответната страна искане жалбоподателят следва да бъде осъден да й
заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в
4
производството по същата в размер на 240 лв.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260054 от 11.01.2022г.,
постановено по гр. д. № 3978/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х
гр.с.
ОСЪЖДА Н. П. ХР., с ЕГН **********, да заплати на „София комерс
кредит груп“ АД, ЕИК *********, сумата от 240 лева- разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5