Номер 2305.10.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
Секретар:Нина Б. Стоянова
Прокурор:Албена Йорданова Кузманова (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Христо И. Крачолов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20205000600412 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 13:57 часа се явиха:
Подсъдимият М.Х.Х се явява лично и с адв. Н. М..
Подсъдимият С. С. С. – лично и с адв. ИВ. Б. и адв. М. Ч..
Жалбоподателят – частен обвинител Г.М.Т. - лично; Н.Г.Д. не се явява; Г.Г.М. – лично
и с адв. Р. М. за всички.
Адв. М. – знае за делото Д., няма да се явява.
Частният обвинител Е.А.Ю; М.М.Я. – не се явяват; Я.М.Ю.; С.М.Я.; Ф.М.И. – не се
явяват, не се явява и адв. Н.Д. редовно призовани.
Частният обвинител И.С.С. не се явява, за нея особеният представител и повереник
адв. Б.З.М., редовно призован не се явява.
1
Постъпило е писмо от Кметството в с. ф., Община К. с призовки за Г.Т., Г.М. за
връчени призовки и на М.Я., С.Я., Я.Ю. невръчени, поради това че се намират в Б..
Призовката на Е.Ю. не е връчена, поради отказ.
Постъпила е молба от адв. Б.М., като особен представител - повереник на
малолетната И.С. че няма да се явяват в съдебно заседание, не възразява да се приемат
представените писмени доказателства, че нямат нови доказателствени искания, да се гледа
делото по същество.
Постъпила е молба от адв. Н.Д., като повереник на Е.Ю.; М.Я.; Я.Ю.; С.Я. и Ф.И., с
която молят да се гледа делото в тяхно отсъствие, поддържат искането в жалбата за
изменение на постановената присъда.
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. М. – да се даде ход на делото.
Адв. М. – да се даде ход на делото.
Адв. Б. – да се даде ход.
Адв. Ч. – да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Такива по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
2
ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.
Адв. М. – нямаме искания.
Адв. М. – нямаме искания.
Адв. Ч. – нямаме искания.
Адв. Б. – нямаме нови искания.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на съдебните прения, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Не поддържам протеста на Окръжна прокуратура К.
срещу присъда 9/22. 06. 2020 г., постановена по НОХД 241/2019 г., по описа
на същия съд досежно изложените съображения за занижен размер на
наложеното наказание лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите Х.
и С. лишаване от свобода за срок от по 2 години, като на основание чл. 66 ал.
1 НК е отложено изпълнението за срок от 5 години и на основание чл. 343г
НК е наложено наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 2
години и 6 месеца. Доводите в тази насока са, че така определеното наказание
не съответства на тежестта на извършеното и личността на извършителите.
Във въззивния протест на прокурора няма искане относно размера на
наложеното наказание, а единствено с оглед разпоредбата на чл. 58а НК да се
редуцира с 1/3, след което да се определи от по 3 години лишаване от свобода
с 5 годишен изпитателен срок на основание чл. 66 ал. 1 НК.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите и правните изводи
по настоящия спор въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички
събрани по подлежащия процесуален ред доказателства, както изисква чл. 107
ал. 5 НПК, като е изложил обосновани изводи за тяхната достоверност и
относимост към спора, поради което липсват пороци при изграждането на
вътрешното му убеждение по чл. 14 НПК. При разследването на делото не са
3
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че в случая превантивната роля на закона
може да бъде постигната с определяне на наказанието при условията на чл. 66 НК. В
установената съдебна практика относно приложението на чл. 66 НК категорично е отчетено,
че освен специалната превенция, генералната, възпитателна и предупредителна функция на
наказанието ще следва да се игнорира, като съдът се е съобразил в тази насока с
причинения тежък вредоносен резултат.
Не споделям възраженията на наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура –
К. за явна несправедливост на наложеното наказание. Следва да се посочи, че
индивидуализацията на наказанието е сложна дейност, при което съдът е длъжен да се
съобразява и оценява всички обстоятелства, имащи значение за постигане на нужното
съответствие между извършеното престъпление и следващото му се наказание, което по
видим и размер да е достатъчно за постигане целите, визирани в чл. 36 НК.
Съпричиняването на резултата обаче е сред предпоставките, обуславящи отлагане
изпълнението на наказанието по чл. 66 НК. Поради изложеното считам, че не са налице
основания за изменение на първоинстанционната присъда по чл. 337 ал. 2 т. 1 НПК досежно
увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода за всеки един от
осъдените Х. и С. за срок от 2 години, като на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 5 години и на основание чл. 343г НК
на същите се налага лишаване от правоуправление на МПС за срок от 2 години и 6 месеца,
като считам, че с това наказание ще се постигнат целите по чл. 36 НК.
Спазването на посочените принципни положения повлиява и на преценката за
неговата справедливост. За правилното определяне на съдържанието на наказателната
отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде
разгледана не изолирано, а в съвкупност с данните за личността на дееца, които ориентират
относно необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие, с оглед
комплексното реализиране на целите на специалната и генералната превенция.
При определяне на наказанието на подсъдимите съдът е отчел в достатъчна степен
високата степен на обществена опасност. В тази връзка моля за Вашия справедлив акт.
Адв. М. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба от името на
частните обвинители. Спорът пред вас е единствено за размера на наложеното наказание
лишаване от свобода и дали да бъде изтърпяно ефективно.
Според нас, според личността на двамата подсъдими и тежкия резултат, следва да се
увеличи размерът на така наложеното наказание. Това се налага, с оглед всичко изложено
във въззивната ни жалба, което поддържаме, а именно, че ПТП-то е настъпило в населено
място, в оживен район, в който има голям завод, на главен път. Не без значение е
4
обстоятелството, че и двамата добре познават района, а подс. Х. ежедневно го преминава. И
двамата водачи са поставили в опасност всички участници в движението, а не само тези
които са пътували в управляваните от тях автомобили. С. е превозвал своето семейство и не
е бил мотивиран да запази здравето и живота на най-близките си хора. Какво може да се
очаква от този човек като личност и как да запази живота и здравето на останалите
участници, като не пази своето семейство. Решение на АС В. Т. по ВОХ 367/2015 г., където
съдът е наложил 3 години лишаване от свобода за смърт на член от неговото семейство.
Не мога да се съглася с присъдата, че никой от двамата водачи не е допуснал грубо
нарушение на ППЗДП. Ако движение в населено място с превишаване на скоростта не е
съществено нарушение, аз считам че ще толерираме такова поведение по пътищата. Още
повече, че причина за тези ПТП-та в годините назад е точно това нарушение – движение с
превишена скорост. Отнето е и правото на движение по път с предимство на С. от подс. Х..
При постановяване на съдебния си акт моля да анализирате задълбочено обстоятелствата по
делото, които имат значение за индивидуализацията на наказанията, които двамата
подсъдими следва да изтърпят. Осъщественото деяние е с изключително висока обществена
опасност, предвид характеристиката му, нарушените обществени отношения, вредоносния
му резултат, начинът, по който е извършен и високата обществена опасност е по-висока
именно, нарушение на две от основните правила от ЗДП – допустима скорост и правото за
движение по път с предимство. Поддържам всичко изложено във въззивната жалба.
Ч. обв. Г.М. – поддържам казаното от адвоката ми.
Ч. обв. Г.Т. – поддържам казаното от адвоката ми.
Адв. М. – Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите присъдата на ОС К., като
постановена в съответствие с материалния закон и липса на съществени нарушения на
процесуалните правила.
Считам, че изложените оплаквания във въззивната жалба не кореспондират със
събраните доказателства, не са събрани факти за обременено съдебно минало. Той е с чисто
съдебно минало към момента на ПТП, на вредоносния резултат при форма на вина
непредпазливост.
Освен това по отношение размера на наказанието и приложението на чл. 66 ал. 1 НК
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, анализирайки всички събрани по
делото доказателства, отчитайки ниската му степен на обществена опасност, много добрите
му характеристични данни, трудовата му ангажираност, самопризнанията, които е направил
още на ДП. Той е посочил механизма на настъпване на ПТП-то още в първия момент на
даване на обяснения, поради което считам че се касае за лице с ниска степен на обществена
опасност, както и че извършеното от него не се характеризира с по-висока обществена
опасност от типичната за този вид престъпления.
5
Правилно съдът е отчел, че не следва да се изтърпи ефективно така наложеното
наказание редуцирано на основание чл. 58а НК с 1/3, тъй като за него са налице и
предпоставките по чл. 66 НК. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които
считам че следва да се споделят и от настоящата инстанция.
Моля да оставите без уважение въззивната жалба и потвърдите атакуваната присъда.
Подс. М. Х. ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Адв. Б. – Уважаеми апелативни съдии, ще моля, както и колегата, да оставите в сила
първоинстанционната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна и тъй като
представителят на държавното обвинение не поддържаше протеста на ОП К. ще взема
отношение защо считам, че жалбата на частното обвинение не може да бъде уважена и да я
уважите единствено в частта, в която представителят на частното обвинение Ви моли, на
основание чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 НПК, да потвърдите първоинстанционната присъда.
Така или иначе след 2 години ДП и наказателно такова в първа инстанция, частното
обвинение не се ориентира, че ПТП-то не е настъпило в населено място, а извън населено
място. Предлага Ви се една висока степен на обществена опасност за това, защото ПТП-то
било в населено място. Това не е така.
На следващо място се предлага на уважаемите апелативни съдии, като отегчаващи
отговорността обстоятелства да се зачете тенденцията, динамична, на разпространение на
тези престъпления. Нашите подзащитни не могат да отговорят за деянията на целокупния
български народ. Те могат да отговарят лично и сами за себе си. Ето защо не споделяме този
довод на частното обвинение, че това е отегчаващо обстоятелство, както за единия
подсъдим, така и за другия подсъдим.
Аз също считам, че всички въпроси, които касаят настоящото производство и
атакуваната първоинстанционна присъда, съдът ги е развил в мотивите си, които са
пространни, вкл. на стр. 16, 17 и 18 съдът е дал отговор на всички въпроси, които частното
обвинение представят за разглеждане със своята жалба.
Съдът е обосновал правилно в мотивите си защо не трябва да са в пенитенциарно
заведение подсъдимите, защо да е при условията на чл. 66 НК изпълнение на наказанието и
как това би изпълнило целите на генералната и индивидуална превенция, т. е.
приложението на чл. 36 НК. Считам, че съдът е изградил една фактическа обстановка,
подкрепена с всички доказателства по делото, събрани на ДП и съдебно производство, въз
основа на които е направил своите правни изводи, към които се солидаризираме напълно.
Не мога да се съглася с изложеното от частните обвинители, че трябва да вменим във
вина на подсъдимите, че не са съдействали максимално на органите на разследването.
Напротив, това не отговаря на истината и доказателствата по делото, както и че не
6
признавали вина. В практиката на наказателните съдилища това е защитна позиция,
извлечена по аргумент на чл. 55 НК за правата на обвиняемия, респ. на подсъдимия и да
вменяваш във вина, като отегчаващо обстоятелство на някой подсъдим, че не признава
вината си - е несъстоятелно, поне що се касае за наказателната доктрина. За да не
преповтарям мотивите на съда ще Ви моля да оставите без уважение въззивната жалба на
частните обвинители, респ. да я уважите само в частта, в която молят да се потвърди
присъдата, и ще моля за съдебен акт, с който да потвърдите присъдата на ОС К..
Адв. Ч. – Уважаеми въззивни съдии, ще моля да постановите съдебен акт, с който да
потвърдите изцяло първоинстанционния съдебен акт на К.йския окръжен съд.
Считам жалбата за неоснователна. Окръжният съд правилно е обсъдил всички
необходими доказателства по делото и е постановил правилен съдебен акт.
Размерът на наложените наказания са справедливи и ще се изпълни специалната и
генерална превенция по отношение на доверителя ми.
По останалите съображения - придържам се изцяло към казаното от колежката ми.
Моля за решение в този смисъл. Благодаря.
Подс. С. С. ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм с казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
М.Х.Х – съжалявам много, че така се получи, не исках да стане така, ама се получи.
С. С. С. – съжалявам много за станалото, искам да остане същата присъда.
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт в срок.
Заседанието се закри в 14:18 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7