Р Е Ш Е Н И Е
17.11.2020 Дупница
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
07.10 2020
на Година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
Председател Ели Скоклева
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
нах 653 2020
дело № по описа за
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-А-1 /04.06.2020г.,
издадено от директора на РИОСВ гр.Перник,с което е наложена имуществена санкция в размер на 20 000лв. за нарушение по чл.156,ал.6
ЗУО на „Феникс Дупница“ ООД с ЕИК ********* и адрес на управление гр.Дупница,
ул.“Разметаница“ №50, представлявано от
управителя К.И., като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда
на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: К.И., като управител
на „Феникс Дупница“ ООД обжалва
наказателно постановление № 19-А-1
/94.06.2020г., издадено от директора на РИОСВ гр.Перник, с което е наложена имуществена санкция на
дружеството в размер на 20 000лв. за
нарушение по чл.156,ал.6 ЗУО. Прави оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като излага доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила,както и че дружеството не е субект на горното нарушение и иска отмяната на последното.
Представителя на АНО оспорва жалбата, излагайки
съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и
в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Дружеството жалбоподател осъществява търговска
дейност по третиране/съхранение/ на отпадъци
на територията на „Южна промишлена
зона“ гр.Дупница .
Със Заповед №ПАМ-4/11.09.2019г. на директора на
РИОСВ гр.Перник, на дружеството било издадено предписание по реда на чл.128,т.1
ЗУО, да отстрани за своя сметка всички
налични производствени неопасни отпадъци, които съхранява на терени, които не са вписани като площадки за
съхранение на отпадъци в разрешителното, което дружеството притежава за
осъществяване на горната дейност в срок до 15.10.2019г.В предписанието са
посочени 7бр. поземлени имота, които не са одобрени като площадки за третиране на отпадъци, между които и поземлен
имот с идентификатор 20763.50.55 в
м.“Алачица“, землището на с.Джерман, Община Дупница.
Дружеството е обжалвало горната заповед, като е
направено искане за спиране изпълнението на същата. С определение от
09.10.2019г., постановено по адм.д.№458/2019г. по описа на КнАС съдът е оставил
без уважение искането за спиране на изпълнение, а с решение от 01.07.2020г., по
същото дело, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу посочената по-горе
заповед за налагане на принудителна административна мярка.
На 17.20.2019г., длъжностни лица при АНО извършили
последваща проверка по изпълнение на предписанието, дадено с горната заповед
,при която било установено,че по отношение поземлен имот с идентификатор 20763.50.55 в
м.“Алачица“,същото не е изпълнено, като в имота продължават да са налични
значителни количества отпадъци.
С писмо ,получено от дружеството на 13.12.2019г., управителя
на последното бил поканен за съставяне на АУАН на 08.01.2020к. На същата дата,
бил съставен такъв № 1/2020г. за
нарушение по чл.156, ал.6 ЗУО, в отсъствие на жалбоподателя, който не изпратил
представител.
Въз основа на съставения АУАН ,е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената по-горе
имуществена санкция.
Съдът прие за установена горната фактическа
обстановка като даде вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта. Същите са установили нарушението на място, имат преки впечатления, като
техните показания изцяло съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
С оглед на така установеното, съдът счете,че
жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна
страна., а по същество е неоснователна и
съдът потвърди наказателното постановление, по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице.,видно от заповед №
РД-412/24.09.2019г. на министъра на околната среда и водите и заповед №РД-60/16.06.2017г. на директора на РИОСВ гр.Перник.
АУАН съдържа всички реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН, а атакуваното НП е
съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН .
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са посочени
в АУАН, съобразно изискванията на чл.42,т.4 ЗАНН и обосновават признаците на
нарушението по чл.156, ал.6 ЗУО.
Неоснователни са
възраженията,че АУАН е съставен в нарушение на чл.40,ал.1 ЗАНН.Същият е съставен в отсъствие на представител на дружеството
жалбоподател , но при спазване на изискванията на ал.2 на този текст, след писмена покана, връчена лично на
управителя, на която същия не се явил.По отношение възражението,че АУАН не е връчен и предявен по реда на чл.43,ал.4 ЗАНН
от визираните в този текст органи, а от служители на полицията, същото е неоснователно,
предвид,че това не е довело до
ограничаване правото на защита по
никакъв начин.
Събраните по делото
доказателства установиха,че дружеството жалбоподател не е изпълнило
предписание, дадено му по реда на чл.128,т.1 ЗУО да отстрани за своя сметка, отпадъците,
съхранявани в посочения по-горе поземлен имот,
което бездействие осъществява
състава на нарушението по чл.156,ал.1 ЗУО и съответно ангажира отговорността
му, предвидена в този текст.
Доводите на
процесуалния представител, че дружеството не е субект на горното нарушение, тъй
като отпадъците са се намирали на терен, собственост на Община Дупница ,поради
което следва да се ангажира отговорността на кмета на общината, са ирелевантни
за случая. Отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана за
неизпълнение на предписания, дадени със заповед за принудителна административна
мярка по реда на чл.128,т.1 ЗУО ,чието изпълнение не е спряно, а в последствие
потвърдена от съда. Обстоятелството, чия собственост е поземления имот, имали
задължения по ЗУО последния и какви, не е предмет на настоящия спор.
Предвид, че горния
текст, ангажира безвиновната
отговорност на дружеството като юридическо лице, то налице е и
субективната страна на нарушението.
При налагане на имуществената санкция наказващия орган е съобразил изискванията на чл.27 ЗАНН, и е наложил
предвидения в чл.156,ал.6 ЗУО максимален размер, като е взел предвид,че на дружеството жалбоподател са налагани
множество имуществени санкции за такива нарушения, които явно не са изпълнили
целите на наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът
потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови решението си.