№ 720
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509745 по описа за 2021 година
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД, гр. София - длъжник по изп. д. №
20207900402321 по описа на ЧСИ Р.М., с район на действие СГС, против отказ на
съдебния изпълнител от 01.02.2021г. да спре изпълнителното дело.
Жалбоподателят твърди, че производството по принудително изпълнение било
образувано за събиране на публични общински вземания за данъци и такси по
отношение притежавани от него земя и сгради. С влязло в сила на 03.04.2014г.
решение по гр.д.№ 9072/2010г. на СГС, I-18 състав, бил отхвърлен като неоснователен
предявеният от дружеството установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
правото му на собственост върху същия поземлен имот, находящ се в гр. София, район
„Младост“ с площ от 3545 кв.м. Поради отричане на правото на собственост на
длъжника върху земята, публичните вземания на взискателя следвало да бъде
преизчислени, което налагало спиране на изпълнението.
Взискателят С.О. е подал становище в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което счита
жалбата за неоснователна, тъй като няма данни за промяна или отмяна на
изпълнителното основание.
В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, тъй като
изпълнителното основание е влязло в сила, липсва спор относно собствеността на
сградите в имота и няма как в изпълнителното производство как да се преценява
основателността на вземането, предмет на изпълнение.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира
следното:
1
Изпълнително дело № 20207900402321 е образувано на 26.11.2020г. въз основа
акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 627803-1-1/21.07.2021г.,
влязъл в сила на 13.08.2020г и издаден срещу „Е.“ ЕООД за сумата 7068.47лв.,
представляваща данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода
2015г.- 2020г. по отношение на земя и построените върху нея сгради, находящи се в гр.
София, бул. *******. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
17.12.2020г., като с молба от 04.01.2021г. същият е поискал спиране на изпълнението.
Към молбата приложил влязло в сила на 03.04.2014г. решение по гр. д. № 9072/2010г.
на СГС, I-18 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу БАН положителен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за право на собственост върху поземлен имот
№ 5625, находящ се в гр. София, район „Младост”, с площ от 3545 кв.м., нанесен в к.л.
626, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен н.а. № 156 от 5.12.2007г., т. ІІ, рег.
№ 4708, дело № 340/07г. С обжалваното постановление от 01.02.2021г. съдебният
изпълнител е отказал да спре изпълнителното производство.
При тези фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и против подлежащо на
обжалване действие на ЧСИ.
В чл.432 ГПК са посочени основанията за спиране на изпълнението, като това
може да стане с акт на съда, по молба на взискателя или в други случаи, предвидени в
закон. Представеното съдебно решение не представлява такова основание за спиране,
независимо, че правото на собственост на длъжника върху имота е било отречено
преди да му бъдат начислени задължения за данъци за същия имот.
Съдебният изпълнител не може да се произнася относно точния размер,
дължимостта или погасяването по давност на предявени за събиране по реда на ГПК
вземания, включително и публични такива в случаите по чл. 4, ал. 2 ЗМДТ. Длъжникът
следва да оспори изпълнението чрез иск по чл.439, ал.1 ГПК, уважаването на който е
основание за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл.433, ал.1, т.7
ГПК. От друга страна допуснато обезпечаването на такъв иск с мярката по чл. 397, ал.
1, т. 3 ГПК е основание за спиране на изпълнението по чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК. Искът
по чл. 439, ал. 1 от ГПК е приложим и по отношение на публично задължение, когато
събирането му е възложено на съдебен изпълнител, тъй като той действа по реда на
ГПК и защитата срещу неговите действия се осъществява по предвидения в този кодекс
ред (в този смисъл Определение № 45 от 08.07.2016 г. по адм. д. № 21/2016 г.,
Определение № 48 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 34/2018 г. и Определение № 81 от
21.09.2018 г. по адм. д. № 31/2018 г. на смесени петчленни състави на ВАС и ВКС).
С оглед изложеното способ за защита на длъжник, възразяващ за дължимостта,
размера или наличието на изтекла погасителна давност относно публично общинско
вземане, е иск за установяване спрямо общината, че не дължи част или цялото
задължение, за събирането на което е образувано изпълнителното дело пред съдебен
изпълнител. Ако изпълнителното производство е приключило, длъжникът разполага с
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, при съобразяване на ППВС № 1 от 28.05.1979 г., тъй
като принудителното събиране на суми след изтичането на погасителна давност не
съставлява изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД. В този смисъл е Определение № 130
от 24.07.2017 г. по ч.гр. д. № 756/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.
Поради изложеното жалба срещу действията на ЧСИ следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното Софийски градски съд
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. *******, срещу постановление от 01.02.2021 г.
на ЧСИ Р.М., рег. № 790 КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. д. №
20207900402321, с което е постановен отказ за спиране на изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3