РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Монтана, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500356 по описа за 2022 година
Производството по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на М. М. от гр. *,
подадена чрез пълномощник адвокат Я. С. против решение на РС Лом постановено на
29.07.2022г. по гр.д. № 814/2021г., с което съдът е отхвърлил като неоснователен иска й
срещу ЗК Л. И. АД гр. *за заплащане сумата 25 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от смъртта на нейния брат З.З., настъпила на 04.09.2016г. в резултат на ПТП
, причинено от Я. Т. , ведно със законна лихва и в тежест на ищцата са възложени за
плащане разноски.
Поддържа се от жалбоподателя , че обжалваният съдебен акт е неправилен -
постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон с твърдения, че
съдът не е обсъдил всички доводи и аргументи на страните, не е извършил преценка на
доказателствата в тяхната взаимна връзка, като изводите му за липса на особени силна
връзка между ищцата и починалия й брат са необосновани . В тази насока в жалбата са
изложени подробни съображения, като се иска от въззивния съд да отмени решението и
постанови ново, с което уважи изцяло предявения иск, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна ЗК Л.И.АД , чрез пълномощник юрисконсулт К.М. с подаден в
срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на
обжалвания съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
1
акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
С решението си от 29.07.2022г., постановено по гр. дело № 814/2021г. по описа му
РС Лом е отхвърлил като неоснователен предявения от М. М. срещу ЗК Л.И. АД иск с
правно основание чл. 226,ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с § 22 ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016г. за заплащане сумата 25 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от нея от смъртта на брат й З.З., настъпила на 04.09.2016г. в резултат на
ПТП , причинено от Я.Т., като е приел, че от събраните по делото доказателства не е
установено между ищцата и починалия й брат да е съществувала особено близка връзка,
различна от нормалните взаимоотношения на обич и привързаност, които са характерни за
българското семейство, при наличие на която и с оглед постановките на Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. е налице основание за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Така постановеното решение е валидно , допустимо и правилно, като съдът е обсъдил
в тяхната взаимна връзка и логическо единство събраните по делото гласни и писмени
доказателства, включително заключението на приетата психологична експертиза и при
спазване процесуалните правила правилно е установил фактическата обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводите , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които
препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
От фактическа страна е безспорно между страните, че М. П. е З.П. са брат и сестра,
родени съответно *. и *. с родители Ц.З. и П.З.. Безспорно е, че З. П. е починал на
04.09.2016г. в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2016г. в гр. *причинено от Я.Т. при
управление на товарен автомобил с рег. № *, вината на който е установена с влязла в сила на
18.06.2019г. присъда от 12.07.2018г. по НДОХ № 134/2018г. по описа на ОС-Монтана. За
уреждащото МПС е налице валидна към датата на ПТП застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, сключена с ЗК Л.И.АД.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК
относно наличие на виновно и противоправно деяние , извършено от Я. Т. , пряка и
непосредствена последица от което е смъртта на З.П., съответно доказан е фактическият
състав на чл. 45 от ЗЗД .
За установяване особено близката връзка между ищцата и нейния брат , както и за
търпените от нея болки и страдания от смъртта му , по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Р.П. и П.П. , съпрузи, леля и чичо на ищцата ,
съответно на починалия й брат.
Свидетелката Р. П., сестра на майката на ищцата, установява в показанията си, че М.
2
и нейния брат З.са били в много близки отношения, като З.й бил като баща, тъй като баща
им починал рано и З.бил като стълб на къщата. М. била в шок от смъртта му, като все още
скърби за него, когато се прибира от чужбина , тъй като живее в *, първо на гробищата отива
. Двамата са отрасли заедно, като ищцата е омъжена от 20 години, но е продължила да
поддържа връзка с брат си, като къщите им били на 200-300 метра една от друга и често са
си гостували . Свидетелят П. П. установява в показанията си, че познава двамата от
раждането им. Баща им починал преди около 15 години и З. поел ролята на баща в
семейството , помагал на сестрите си, съветвал ги. М. преживяла тежко смъртта му,
загубила човека който й помагал и финансово, съветвал я. З. работел като строител в
чужбина и в България, имал свое семейство – жена и дете, като след смъртта му М.
заминала със семейството си / съпруг и две деца/ в чужбина, защото нямали средства за
издръжка , брат й го нямал да й помага.
При така събраните гласни доказателства, съпоставени с писмените такива, следва
извод, че към 04.09.2016г. ищцата е била на 34 години, създала свое семейство от около
2001г., когато е родена първата й дъщеря, като баща й П. е починал 2009г.. Към датата на
смъртта на баща й , ищцата е била на 27 години, вече създала свое семейство и напуснала
бащината си къща, в която останал да живее брат й З. с майка им и със своето семейство.
Двамата, както и по малката им сестра Б. поддържали близки отношения, помагали си,
гостували си често, тъй като къщите им били в близост. Между ищцата и нейния брат З. не е
имало разногласия и двамата поддържали нормални отношения като между брат и сестра.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначена съдебно-
психологична експертиза, изготвено след проведени онлайн психологически сесии с
ищцата, предвид местоживеенето й в *, се установява, че ищцата е преживяла по болезнен и
травмиращ начин смъртта на брат си, изпитва тревожност, страх от евентуални инциденти.
Към датата на експертизата януари 2022г. експертът посочва, че ищцата е преминала през 5
етапа на скръб след загуба на близък човек , все още се отчита липсата на близкия й , което е
естествено явление , предвид родствената им връзка.
При смърт на увредено от ПТП лице възниква въпросът кои негови близки са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на КЗ.
С Постановление № 4/25. V. 1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-
близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление №
5/24. ХI. 1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право
на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30. ХI. 1984 г. С
него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
3
неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г.
и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската
държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на
Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при
определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент
националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната
материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на
посоченото тълкувателно решение , то материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI. 1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
значителни по интензитет вреди.
По делото е установено по несъмнен начин настъпване на ПТП , вследствие на което
е причинена смъртта на З.П. , т.е установено е наличие на виновно и противоправно деяние,
причинна връзка между деянието и настъпилата смърт, от която се твърди ищцата да търпи
вреди .
По делото е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение
към момента на ПТП по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“
относно автомобила, управляван от виновния водач .
Въпреки установените по делото обстоятелства за извършено виновно и
противоправно деяние при управление на застрахованото МПС в причинна връзка с
настъпилата смърт на З. П. , деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, то не се установи
материалноправната легитимация на ищцата в производството на увредено лице по смисъла
на чл. 226 КЗ/отм./ с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт
на нейния брат.
Към настъпване на произшествието М. П. е била на 34 години, а брат й З. на 33
години, като несъмнено е установено, че двамата от дълги години не са живеели заедно,
всеки е създал свое семейство, баща им е починал след като и двамата са били пълнолетни и
са заживели отделно. Между двамата е съществувала нормална за близката им родствена
връзка близост и привързаност.
От събраните по делото гласни доказателства не е установено обаче между М. П. и З.
П. да е съществувала трайна и дълбока емоционална, особено близка връзка, /различна от
4
нормално съществуващите отношения между брат и сестра / и действително претърпени от
М. значителни морални болки и страдания от смъртта на нейния брат. В показанията си
свидетелите установяват, че двамата си помагали , били близки, М. разчитала на брат си за
помощ и съвети, но липсват конкретни факти от живота на двамата, от които да се направи
извод , че връзката им е била особено близка и различна от нормалните взаимоотношения на
обич и привързаност , характерни за традиционните за българското общество семейни
отношения.
Установените по делото отношения между М. и З. отношения са обичайните такива
между брат и сестра и не водят до извод, че ищцата е била толкова силно привързана към
брат си, че от смъртта му търпи морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствената им връзка. Традиционно в българското
общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, каквато е установена по делото от събраните гласни доказателства .
Липсват доказателства за наличие на специфични обстоятелства , при които тези
традиционни отношения стават изключителни, при които смъртта на единия от
родствениците, може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Присъждането на обезщетение в този
случай е само по изключение, когато е установено, че лицата имат не само формално
родство, не само привързаност и близост, но когато специфични житейски ситуации са
преформулирали традиционната връзка.
Липсват доказателства ищцата да е търпяла от смъртта на брат си значителни
морални болки и страдания, които се характеризират с продължително проявление във
времето и не са обичайните. Установеното по делото, че след смъртта на З. изпитва
тревожност, страх от инциденти, когато е в България посещава гроба му и тъжи от липсата
му , са нормалните страдания, изпитвани от една зряла жена от загубата на близък за него
човек.
Съдът приема , че по делото не е установена при условията на пълно и главно
доказване особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и
починалия й брат , както и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания за него, различни от нормално
възприетите в обществото - Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК.
Според това тълкувателно решение материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
По делото не са установени конкретни обстоятелства от визираните в
тълкувателното решение, които да обосновават извод , че моралните болки и страдания на
5
ищцата като сестра на починалия надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тази родствена връзка, поради което и не е установено основанието за
изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС – че
в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия.
Предвид на гореизложеното правилно с обжалваното решение предявеният иск за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен .
Изводите на въззивния съд съвпадат с направените такива от първостепенния съд с
обжалваното решение, поради което и решението на ЛРС следва да се потвърди.
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемата страна, защитавана от
юрисконсулт , следва да се присъди на основание чл. 78,ал. 8 ГПК възнаграждение в
размер на 300 лева.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260101 от 29.07.2022г. на Районен съд Лом,
постановено по гр.дело № 814/2021 г. по описа му, като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА М. М., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. *№ *да заплати на ЗК Л.И. АД,
ЕИК *, гр. *, бул. * № * сумата 300 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6