№ 215
гр. Русе , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520200447 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. Г. Р., ЕГН:**********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба, Серия К, No 2605342, издаден ОДМВР - Русе, с който за
нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.3 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба, в размер на 100лв.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на НП – счита
последното за неправилно -издадено при изтекла давност.
Наказващият орган не изпраща представител, счита депозираната жалба за
неоснователна.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 05.06.2018г. МПС - МАЗДА 323 1.6, вид лек автомобил, с
1
регистрационен номер Р4855РК, управлявано от жпод.Р., се движило по
бул.”България”, в гр.Русе, посока изхода на гр.Русе – ГКПП Дунав мост. До
бензиностанция „Лукойл”, бил заснет с автоматизирано техническо средство
№003069047B97 установило, че превишава разрешената максимална скорост от 50км,
като се движило с 74км/ч. Справката за регистрация на МПС посочила, че същото било
собственост на жпод.Р.. Предвид на това на последния бил издаден Електронен фиш, с
който му била наложена горепосочената глоба от 400лв. ЕФ бил връчен на
19.02.21год. лично на жпод.Р..
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства - жалба, електронен фиш, клип на
хартиен носител, протокол, техническа спецификация, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, фотоснимки.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът счита, че при издаването на обжалвания електронен фиш, установено с
автоматизирано техническо средства не са допуснати нарушения на процесуалния и
материален закон. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити, изброени изрично и изчерпателно в
изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
2
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. По
силата на изричната разпоредба на чл. 189, ал.11 ЗДвП, същият е приравнен по своите
правни последици на наказателно постановление, което обаче не означава, че към него
автоматично се прилагат и разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма реквизити,
срокове за издаване. В атакувания акт освен това е посочено, че нарушението е
установено въз основа на регистрация от техническо средство, което е единствената,
предпоставка от значение за извършване на санкционирането по този особен ред. При
това доколкото в ЕФ се съдържат всички предвидени в закона реквизити, както и пълно
описание на основните параметри на извършеното деяние и нарушените законови
разпоредби, то право на защита на жалбоподателя е охранено в пълен обем.
Относно възражението, че е изтекла давност:
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., по т. д. № 1/2014г на
ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложима
по препращане от чл. 11 от ЗАНН, давността за нарушението е три години, а
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е 4 години и половина. Съгласно чл. 81, ал.
2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След
извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност.
По арг. от чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на
нарушението - в случая от 05.06.2018 г. По арг. от чл. 81, ал. 2 от НК и съгласно
установената съдебна практика, давността се прекъсва със съставянето на АУАН,
издаването на НП или ЕФ, предприемането на действия за тяхното връчване и от
самото връчване на НП, ЕФ. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова
тригодишна давност. Относно ЕФ, чл. 189, ал. 5 предвижда, че електронният фиш се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Едва след връчване
електронния фиш подлежи на обжалване и може да влезе в сила и се смята за влязло в
сила НП – чл. 189, ал. 11 ЗДвП. За действието по връчване на електронните фишове в
ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, поради което следва
субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на
ЕФ тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години. При липса на датата на
издаване на ЕФ / чл. 189, ал.4 от ЗДвП не предвижда такъв реквизит/, следва да се
приеме, че давността е започнала да тече от датата на деянието. От датата на
3
извършване на нарушението /05.06.2018 г. / до датата на връчване на ЕФ /19.02.2021 г. /
са изминали по-малко от три години, поради което предвидения давностен срок не е
изтекъл. От 19.02.21год е започнала да тече нова 3годишна давност.
Към момента не е изтекла и абсолютната давност по 81, ал. 3 от НП, т. к. считано
от 05.06.2018 г. не е изтекъл срокът от четири години и половина.
С оглед гореизложените принципни постановки в конкретния случай
обикновената преследвателна давност и абсолютната не са изтекли, поради което
жалбоподателя не може да се позовава на тях.
На жалб.Р. било повдигнато обвинение за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
тъй като управляваното от него МПС се движило със скорост над максимално
разрешената, която за населено място е до 50 км/ч. В конкретния случай от
материалите по делото се установява, че участъкът бил изрично сигнализиран с пътен
знак, въвеждащ ограничение до 50км/ч. Техническото средство отчело скорост на
движение от 74км/ч при отчитане на допустимото отклонение. Следователно,
автомобилът се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за
съответния пътен участък с 24 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че автоматизираното
техническо устройство посочено в електронния фиш е преминало проверка за
изправност на 05.12.2017 г., като резултатите от същата са отразени в Протокол №
235-ИСИ и сочат, че същото било технически изправно.Към електронния фиш е
приложена и снимкова разпечатка от клип, като съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Мястото на извършване на нарушението е ясно и конкретно- град, улица,
достатъчни да посочат компетентността на АНО и територията на която е извършено
нарушението.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана по реда на чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Санкцията от 100лв. е абсолютно
определена, поради което не съществува възможност размерът й да бъде изменен от
съда.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се
4
явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, Серия К, No 2605342, издаден ОДМВР -
Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1,
т.3 от ЗДвП, на И. Г. Р., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от съобщаването
му до страните, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5