РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Търговище , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Драгомир Пенчев Сяров (ОП-Търговище)
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213500600091 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по: 1. Протест на Районна прокуратура гр. Търговище срещу присъда
№ 1/18.02.2021 год. по НОХД № 926/2020 год. по описа на Районен съд гр. Търговище, с
която подсъдимата Н. В. ХР. от гр. Търговище е призната а невиновна да е извършила
престъпление по чл. 210, ал.1 т.5 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Протеста, който е бланкетен се посочва, че присъдата е неправилна, поради което
същата следвало да бъде отменена, като се предлага да бъде постановена нова, с която подс.
Н.Х. да бъде призната за виновна по повдигнатото и обвинение.
В срока по чл.320, ал.3 от НПК постъпи допълнително изложение към подадения
протест. В него се навеждат доводи, че първата инстанция неправилно е кредитирала и
изградила фактическата обстановка съобразно обясненията на подс. Х.. Оспорва посоченото
от първата инстанция, че Х. е разбрала за съществуването на другия син едва след като се
запознала със съдържанието на Удостоверението за наследници, като излага доводи затова.
Посочва се, че неправилно ТРС не е кредитирал показанията на св. С.. Не били нА.це
доказателства, които да сочат, че св. С. се е съгласил да се разпореди с наследствения
апартамент преди посочените в ОА измамливи действия. Не се споделят и се навеждат
доводи, че се касае за гражданско правни отношения.
1
2. Въззивна жалба на повереника на частния обвинител С.С. – адв. С.А.. В жалбата,
която също е бланкетна, се посочва, че поставената присъда на ТРС е неправилна. Моли се
присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимата бъде
призната за виновна по повдигнатото и обвинение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста.
Счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Прави корекция, че не поддържа
протеста в частта относно, че се касае за продължавано престъпление. Счита, че другия
наследник Б. не е бил измамен. Посочва, че има данни за гражданска измама. Навежда
доводи, че деянието следва да бъде преквА.фицирано по чл.209, ал.1 от НК. Счита, че било
доказано, че сумата от 5 500 лева не е била предадена на св. С.. Поради, което предлага
подс. Х. да бъде призната за виновна по чл.209, ал.1 от НК, като е причинила имотна вреда в
размер на 5500 лева. Посочва, че следва да и се наложи наказание под средния размер, което
наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Повереника на частния обвинител – адв. С.А. се присъединява изцяло към казаното
от представителя на ОП. Излага допълнение към изложеното от страна на прокурора, като
счита присъдата на РС и мотивите към нея за неправилни, непълни, селективни, които са
довели до неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Навежда
доводи, че веднага след смъртта на майката на св. С., подс. Х. е започнала с измамните си
действия, казвайки му, че апартамента е на брат му. Твърди, че първата инстанция не е
анА.зирала в достатъчна степен изводите на Психиатрично-психологичната експертиза.
Посочва, че подсъдимата не е дала сумата от 5500 лева на св. С., поради което е извършила
измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК.
Подс. Н.Х. редовно призована се явява. Чрез упълномощените си защитници
адвокатите П. и Д., считат протеста и въззивната жалба за неоснователни. Считат, че
присъдата на РС – Търговище е правилна и законосъобразна. Излагат подробни аргументи
защо считат, че протеста, допълненията към него, изразената позиция на представителят на
ОП и повереника на частния обвинител са неоснователни. Посочват, че ако има неуредени
финансови взаимоотношение за сумата от 5500 лева редът за уреждане е гражданско правен.
В последната си дума подс. Х. моли да бъде призната за невинна.
Съдът, след преценка на наведените оплаквания в протеста и в жалбата,
наведените доводи от страна на страните във въззивното производство и изцяло
правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира
следното:
РС е приел следната фактическа обстановка: Николинка Дянкова от гр. Търговище
имала син С.С. род. 03.03.1967 год. След раждането на сина й, тя заживяла с И.Б.. От
съвместното им съжителство на 13.02.1970 год. се родил сина им Б.Б.. Малко след
раждането Н.Д. и И.Б. се разделили, като грижите за детето им М. изцяло поел баща му, а
2
грижите за по-големия и син С. полагА. родителите на Д. в с. ********, общ.*******. Двете
деца израсли отделно едно от друго.
Н.Д. живеела сама – в собственото си жилище, находящо се в гр. ********, кв.
*********, бл.**, ет.**, ап.**. В началото на 2016 год. Д. се разболяла и за известно време
била настанена в болница за лечение. Тъй като състоянието и не било добро, със
съдействието на органите на МВР бил издирен сина и С.С., който бил уведомен за
необходимостта някои да полага грижи за майка му след изписването и от болницата. С.С.
живеел на семейни начала с М.А. в с. *********, общ. ********. А. страдала от
**************, а С. бил лесно податлив на внушения и манипулируем, с липса на
критично мислене. След изписването на Д. от болницата, С. и Александрова се преместили в
жилището на Д. в гр. *********, за да полагат грижи за нея.
На 20.04.2016 год. Н.Д. починала, като в жилището и останА. да живеят С. и А. На
11-ия етаж в същият блок живеела и подс. Н.Х., която била пенсионер по болест и
изпълнявала функциите на касиер и домоуправител в блока. Преживее подсъдимата
поддържала връзки с Н.Д. Тя й помагала и след изписването й от болницата, докато С. и А.
били на работа. След смъртта й, продължила да контактува със С. и А. След като ги
опознала, решила, че лесно ще убеди С. да и продаде апартамента, останал наследство от
майка му при изгодни за нея условия, тъй като дъщеря и се нуждаела от жилище, и успяла.
След като С. се съгласил с продажбата двамата посетили Община-Търговище за снабдяване
на Удостоверение за наследници на Н. Д. От издаденото удостоверение станало ясно, че
освен С., наследник на починалата Н. Д. е и другия и син – М.Б.
През неустановен ден през месец октомври /след 04.10.2016 год./ Х. се срещнала със
св. Б. в гр.******** и му съобщила, че майка му е починала. Казала му, че е наследил част
от недвижим имот – апартамент в Търговище, както и че брат му С.С. искал да продаде
жилището, но не желае да се вижда с него. Обяснила му, че апартамента е в окаяно
състояние и му предложила да дойде на място да го види. Допълнително му съобщила, че
цената, на която са спрели е 25 000 лева. Попитала дА. той е съгласен със сделката. След
като обмислил информацията, която му предоставила подсъдимата, Б. се съгласил с
продажбата и с предложената му сума от 12 500 лева /1/2 от 25 000 лева/. Уговорили се с Х.,
тя да подготви документите, след което да посетят нотариус за финА.зиране на сделката.
За да бъде сигурна, че сделката ще се осъществи въпреки получената информация за
нА.чието на втори наследник на имота, в разговор със С., подсъдимата му казала, че майка
му е прехвърлила собствеността на апартамента на брат му, и че на него се полагА. само
избеното помещение и терасата. Казала му, че ако не подпише пред нотариуса брат му щял
да изгони от апартамента.
Във връзка с предстоящото сключване на сделката на 24.10.2016 год. подсъдимата
превела сумата от 7 000 лева по сметка на С. в банков клон на Юробанк България АД, като
основание за превода било записано „покупко-продажба на недвижим имот“. Два дни по
3
късно св. С. изтеглил посочената сума от банката.
На неустановена дата през месец ноември 2016 год. подсъдимата информирала
двамата братя, че е уговорила сделката по продажба на имота да се извърши на 24.11.2016
год. в гр. Търговище, при нотариус Г.Г.. На посочената дата подс. Х. и С. отишли в
кантората на нотариуса. За да се избегне евентуална среща между двамата братя, по
указание на подсъдимата в кантората първо влязъл св. С., който положил подписа си лично
пред нотариус Г. След като св. С. излязъл от кантората, подсъдимата превела на брат му
сумата от 7 000 лева в клон на „ОББ“ АД в гр. Търговище, след което придружила св.
Брадолов в кантората на нотариуса. Същият положил подписа си върху нотариалния акт
пред нотариуса. Тогава подс. Х. му изплатила в брой разликата до пълния размер на цената
на неговата ½ част от имота.
Така на 24.11.2016 год. бил изготвен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том VI, рег. № ****, дело № 615 от 2016, с предмет на договора
недвижим имот – апартамент находящ се в гр. *********, кв.*******, бл.**, вх. **, ет.**,
ап.***, с прилежащо избено помещение. За продажна цена била посочена сумата от 14 000
лева. За да покаже, че е изплатила горепосочената сума на продавачите, подсъдимата
представила документа за внесената парична сума в размер на 7000 лева от 24.10.2016 год.
по сметка на С. в банка Юробанк България АД и вносна бележка от 24.11.2016 год. за
внесената сума от 7000 лева на Б. в ОББ АД. След продажбата на жилището св. С. и А.
останА. да живеят в него под наем, който заплащА. на подсъдимата.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анА.з на
събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството,
че не е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна,
че подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена. Всички доказателства са
анА.зирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени
подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства.
Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат
да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като
задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и
фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема
аргументирания анА.з на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към
присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и
фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане
писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от
НПК проверка и анА.з на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
4
производство.
Във въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура и повереника на
частния обвинител не поддържат обвинението да е извършено при условията на
продължавано престъпление, както и да извършена измама по отношение на М.Б. Същите
излагат доводи относно, че е причинена вреда на частния обвинител С. със сумата от 5 500
лева, които подс. Х. е следва да даде на С., и не му ги е дала /липсвА. доказателства да му е
далата тази сума/.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие с
доказателственият анА.з, направен от преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анА.зира само тези които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (
решение № 181/12 г. на ВКС І н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение №
513/2013 год. на ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).
Предвид горното, въззивната инстанция ще се спре накратко на наведените в
допълнението на протеста доводи, тъй като представителят на ОП не поддържа протеста в
тази му част, освен посочено по-горе, но не го оттегля. След като не го поддържа, но не
оттегля подадения протест въззивната инстанция следва да изложи доводи на наведените
оплаквания.
На първо място ( в допълнението към протеста) е посочено, че неправилно съдът не е
кредитирал показанията на св. С. относно това, кога подс. Х. му е казала, че апартамента е
на брат му, и той искал да го продаде, както и, че на С. се полагА. само мазето и терасата.
Твърди се, че показанията на С., че този е разговор е станал 40 дни след смъртта на майка му
са достоверни, и неправилно съдът е кредитирал обясненията на подсъдимата, че тя е
разбрала това едва след получаването на Удостоверението за наследници от Община
Търговище.
Показанията на свидетелите са годно гласно доказателствено средство, дори когато
същите са пострадА. от престъплението. Трябва обаче, съдът когато преценява тяхната
достоверност да ги съпостави с всички останА. доказателства, тъй като тези свидетели са
заинтересовани от изхода на делото.
Твърдението на св. С., че 40 дни след смъртта на майка му / починала на 20.04.2016
год./ т.е. през месец юни, подс. Х. му е казала, че брат му иска да продаде апартамента, и на
него се полагат само мазето и терасата, не намират подкрепа в събраните доказателства.
Самият свидетел твърди, че не е казвал на подсъдимата, че има брат. Св. И. в показанията си
посочва, че е познавал също от много години майката на С., но тя винаги и е казвала, че има
син, но никога не е била споменавала за двама сина. На следващо място, видно от
приложеното копие от нотариално дело № 615/2016 год., в което е приложено
Удостоверение за наследници с дата на издаване 04.10.2016 год. т.е. от това писмено
5
доказателство става ясно, че починалата е имала двама наследници – двама сина. На
последно място видно от протокола за разпит на св. М. Б. същият заявява „….Разбрала за
мен когато са тръгнА. да вадят документите необходими за покупко-продажбата и е
установила, че съм вписан като наследник на майка ми“ /л.56 от нохд/. В Същият разпит
/последния ред на л.56 от нохд/ заявява „Около месец след срещата ни, Надя ми се обади и
каза, че почти са готови с документите – изваден е нотариален акт, данъчна оценка и т.н.,
и че ще ми се обади пак за извършване на покупко-продажбата на имота. След два-три дни
ми се обади за деня и часа на сделката“.
От всичко така посочено, въззивната инстанция счита, че извода на първата
инстанция, че подс. Х. е разбрала за съществуването на втория брат – св. Б. едва след
изваждането на Удостоверението за наследници е правилен. Едва тогава е отишла и
намерила същият, и последният се съгласил да се продаде апартамента на посочената от
подсъдимата цена.
В допълнителните съображения на подадения протест на следващо място е посочено,
че първата инстанция е отчела, че подсъдимата е предоставила на св. С. неверни факти, но
същите не са могли да формират неправилна представа у него нито относно правното
основание, нито относно условията на имущественото разпореждане. Посочва се, че съдът
не е отчел заключението на комплексната психолого -психиатрична експертиза. Такива
доводи наведе и повереника на частния обвинител в съдебно заседание пред въззивната
инстанция.
Тези възражения са напълно неоснователни. Първата инстанция в мотивите си /л.132
от нохд/ подробно се е спрял на заключението на съдебно психично психиатрична
експертиза, като е обсъдено заключенията на вещите лица. Видно от разпоредбата на чл.154
от НПК, експертното заключение не е задължително за съда, но когато съдът не е съгласен
със заключението следва да се мотивира. ТРС е приел заключението на вещите лица като
достатъчно пълно и ясно. Като на базата на него е приел, че през месец ноември 2016 год. С.
не е страдал от душевно заболяване и е могъл да разбира естеството на извършеното. Т.е.
той е бил дееспособно лице. РС е цитирал и решението по гр.д. № 105/2019 год. на ОС-
Търговище, с което съдът е отхвърлил предложението за поставянето под ограничено
запрещение. Видно от заключението по назначената съдебно психолого – психиатрична
експертиза /л. 207 от ДП/, заключение, което съдът е изслушал и приел в съдебно заседание
е посочено, че „липсват данни за интелектуално -менестичен дефицит. Описаната
психодинамика, която отчита примитивен психичен строй, наивно приемане на
заобикалящия го свят, доверително отношение към другите, липсата на критично мислене,
приемане на фрагментарна част от информацията, недостатъчно волева активност,
емоционална летаргия го правят да бъде манипулиран от други лица. Той може лесно да
бъде подведен, тъй като през целия си живот е живял, че някой му е „длъжен“ да се грижи
за него, тъй като не е почувствал тази грижа, обич и отношение от собственото си
семейство. Това всичко го прави лесно податлив на внушения и невъзможност за обхване
6
цялостната информация, за да изведе правилния за него извод. С.С. познава парите и
разбира стойността на парите, но само в рамките на всекидневното му боравене/около
стойността на заплатите им. При по-голяма стойност, той не може да се ориентира без
помощ от вън за стойността на парите“.
Това заключение на вещите лица, първата инстанция го е отчела, и го е посочила и
във възприетата фактическа обстановка, а именно, че след като подс. Х. опознала С. и А. се
убедила, че лесно ще ги убеди да и продадат апартамента. Безспорно е, че възползвайки се
от лесната доверчивост и манипулируемост на С., тя го е убедила да и продаде апартамента.
Едва при получаването на Удостоверението за наследници през месец октомври 2016 год. тя
разбрала, че имота има и друг съсобственик. След проведения разговор с втория собственик
- св. Б., и съгласието от него да се продаде на цена, която я устройва, именно, за да не
промени съгласието си С. тя започнала да го заплашва, че брат му е собственик на
апартамента, и че на него му се полагА. само мазето и терасата. С тези действия
подсъдимата е въвела в заблуждение подс. С. относно действителното състояние на нещата.
Това мотивиране, това въвеждане н заблуждение обаче следва да е направено с цел да
получи имотна облага, и да причини имотна вреда на св. С.. Мотивирането не е направено с
тази цел, а с цел както се посочи по-горе да не се откаже св. С. от даденото съгласие за
продажбата на апартамента. Това неправомерно мотивиране е станало едва преди
продажбата на апартамента след като е вече имала съгласието на другия съсобственик.
Както се посочи по-горе за св. Б. подс. Х. е разбрала след като е получено Удостоверението
за наследници, а това е станало на 04.10.2016 год. За да поиска св. С. за издаване на такова
удостоверение, той вече се е бил съгласил за продажбата на имота.
Безспорно тези действия, както и правилно е посочил и РС са укорими,
неправомерни, но не осъществят състава на престъплението измама, тъй като не са нА.це
всички признаци на това престъпление.
За да бъде извършено престъплението, трябва да е настъпила имотна вреда за
пострадА.я. Правилно първата инстанция е приела, че посочено в ОА, че подсъдимата е
заблудила двамата братя, че имота струва 25 000 лева, а той струвал 53 000 лева е
опровергано от назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза. Експертиза,
която като е отчела състоянието на апартамента и е посочила пазарна цена от 32 000 лева.
Т.е. разлика от 7 000 лева от предложената цена от подс. Х.. Следва да се отчете и следното,
в условията на пазарна икономика, една вещ струва толкова, колкото е готов да заплати
купувача. Състоянието, което е описала подс. Х. за апартамента не е било преувеличено, и
същата е предложила за апартамента разумна пазарна цена /която съществено не се
различава от приетата от вещото лице/. По отношение на сумите, които е следвало да
заплати подс. Х., и заплатила ли ги е тя на продавачите на имота. Видно от нотариалния акт
стойността на сделката посочена в него е 14 000 лева /ноторно известно е, че в страната
когато се продават недвижими имоти се вписва цената на продажба, колкото е по данъчна
оценка/. За да докаже пред нотариуса, че е платила тази сума, тя е представила два
7
документа, че е превела на всеки от продавачите по банков път сумата от по 7 000 лева.
След изповядването на сделката подс. Брадолов е получил от подс. Х. и сумата от 5 500 лева
в брой. Подсъдимата твърди, че същата сума е дала и св. С., което същият отрича. В
мотивите си първата инстанция твърди, че нямало доказателства дА. тази сума е била
изплатена на С., тъй като липсвА. всякакви писмени документи, като разписки, свидетели и
т.н. Имено поради липса на такива доказателства представителят на ОП поиска от
въззивният съд да признае подсъдимата за виновна, че е причинила имотна вреда в размер
на 5 500 лева.
Настоящият състав счита, че липсват доказателства както за плащането на тази сума,
така и за нейното неплащане. Твърдението на св. С., че не получил тази сума се опровергава
от неговите действия. След продажбата на апартамента същия заедно с А. са останА. да
живеят в него като са заплащА. наем на подсъдимата. Ако същата е имала да му дава пари,
защо е следвало да и заплаща наем, който е са плащА. двамата с А. На следващо място
сделката е станала месец ноември 2016 год., а жалбата св. Г.Д. /майка на М.А./ затова, че св.
С. е измамен от Х. е подадена едва през 2019 год. Видно от разпоредбата на чл.303 от НПК
осъдителна присъда не може да почива на предположения. Осъдителна присъда се
постановява когато обвинението е доказано по несъмнен начин. От събраните по делото
доказателства не водят до несъмнен извод, че подс. Х. не е дала остатъка от сумата по
продажбата от 5 500 лева на св. С.. Дори да се приеме, че тази сума не е дадена от
подсъдимата, това не води до извода, че е извършено престъпление – измама. В този случай
въпроса се решава по гражданско-правен ред.
Известно е, че наказателно-правната измама за разлика от гражданско-правната
предполага нА.чието на няколко групи обстоятелства, а именно: деецът умишлено и с
конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна
облага, че ще му извърши някаква услуга, без да има намерение и възможност да изпълни
поетия ангажимент и поемането му да е единствено с цел да набави за себе си имотна
облага, като в резултат именно на тези негови действия пострадА.ят да е мотивиран да
извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца. В случая подс. Х. е
искала да закупи апартамента на цена близка до пазарната, мотивирала е св. С. да и продаде
апартамента. След постигане на съгласие и от св. Б., за да не се откаже С. от уговорката го е
въвела в заблуждение, че апартамента е бил на брат му, и че на него му се полагат само
мазето и терасата. Тук е нА.це изискването първия елемент на престъплението измама. Но
липсва същественият белег на наказателно-правната измама, че не е имала намерение и
възможност да изпълни поетия ангажимент. Нито, че е имала намерение да причини на С.
имотна вреда. Това се доказва от превода по банков път на сумата от 14 000 лева, по 7 000
лева на всеки един от продавачите, и безспорно установеното, че е дала на ръка на св. Б.
сумата от 5500 лева. Наистина не е доказано безспорно, че е предала сумата от 5 500 лева на
св. С., но пък и не е опровергано, че не е така. Когато е предала сумата на св. Брадолов също
не е направено пред свидетели, и не са били попълни документи затова, като разписки и др.
8
Предвид горното при липса на елемента за причинената вреда, правилно и законосъобразно
първата инстанция я е признала подс. Х. за невиновна.
Предвид всичко гореизложено въззивната инстанция счита, че протеста с изложените
в него доводи е неоснователен. Неоснователно е искането на представителя на Окръжна
прокуратура и повереника на частния обвинител, да бъде призната подс. Х. за виновна за
извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК за причинена имотна вреда за 5 500 лева,
като и се наложи съответното наказание.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че присъдата следва да бъде
потвърдена изцяло.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
настоящата инстанция счита, че не са нА.це основания, налагащи отменяване или
изменяване на обжалваната присъда.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 1/18.02.2021 год. постановена по НОХД №
926/2020 год. по описа на РС – Търговище, като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9