№ 6036
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110132764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба вх. № 126426/20.06.2022 г., уточнена с молба с вх.
№ 133941/28.06.2022 г., подадена от С. Б. К., с която се иска издаване на
заповед за защита от домашно насилие в нейна полза срещу К. И. И., за
когото твърди, че е лице, с което молителката е живяла във фактическо
съпружеско съжителство. В сезиращата молба са изложени твърдения за
осъществени от ответника спрямо молителката актове на домашно насилие,
подробно описани по време, място и начин на извършване.
Ответникът оспорва молбата, както и изложеното в представената към
нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с изключение на обстоятелството, че
действително е живял във фактическо съжителство с молителката. Изцяло
оспорва изложените в молбата фактически твърдения за упражнено от
ответника спрямо молителките насилие. По изложените съображения отправя
искане за отхвърляне на молбата.
Със заповед за незабавна защита № 170 от 04.07.2022 г. съдът е наложил
мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН. Молба е процесуално допустима.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
1
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”.
В молбата се сочи като извършител лице, с което молителката е била във
фактическо съпружеско съжителство, като към момента на сезиране на съда
не живее с ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН защита по този
закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено
от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство; лице от което има дете; възходящ;
низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта
степен, включително; лице с което се намира или е било в родство по
сватовство до трета степен, включително; настойник, попечител или приемен
родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във
фактическо съпружеско съжителство, както и от лице, с което родителят се
намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
По делото е безспорно обстоятелството, че страните са живели във
фактическо съпружеско съжителство, поради което ответникът притежава
материалната легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно
чл.3, т.2, пр. 2 от ЗЗДН.
В случая се търси защита за актове на домашно насилие, във формата им
на психическо такова, като по отношение на актовете, попадащи в срока по
чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, се твърди, че на дата 31.05.2022 г., ответникът,
ползвайки техническо средство, посредством текстово съобщение от
телефонен номер е отправил заплахи към молителката за живота й и че е
имало поредица предишни инциденти. На 18.05.2022 г. /молбата за защита е
подадена на 20.06.2022 г. – понеделник, първият работен ден след събота
18.06.2022 г./ тя установила, че са й откраднати регистрационните номера на
лекия й автомобил Ауди 80, като на 23.05.2022 г. след подаден сигнал за
свалените табели на автомобила на молителката, ответникът бил публикувал
на своята страница във „Фейсбук“, че е намерил същите и след като
молителката подала сигнал за това обстоятелство, ответникът предал
регистрационните табели в 09-то РУ. С молба от 28.06.2022 г. молителката е
изложила, че във връзка с палеж от 17.06.2022 г. на автомобила й било
образувано досъдебно производство, в хода на което с участие на
молителката били извършено процесуално действие, в хода на което от запис
от камера за наблюдение същата разпознала ответника като лицето, което е
заляло с течност колата й и впоследствие я запалило. Твърди, че на
31.05.2022г., около 17.52 минути, на личния си телефонен номер 0887 922
557 получила от непознат номер - 0359877086484 съобщение със следното
съдържание: „Гледам имаш нови номера порадваи имсе малко пък после ще
видим. Н номера на др. кола изхвърлаих далече и едва ли ще го намериш.
Казват 13 не било хубаво число но за мене се оказа много добро защото от
много време исках да те срещна някъде и да си излея насъбраната злоба
дпрямо тебе и така стана срязах ти гумите още докато влезе в входа защото не
знаех колко време ще се бавиш и не изках да изпусна момента. Очаквах
колата да остане там и от нея щяха да останат едни голи ламарини но ти
направи по добрия вариянт показа ми къде си. После ти свалих номарата и
след като приключа с колите следващата си ти.“. На 10.06.2022 г. сутринта –
около 09:10 – 09:30 часа, установила срязана дясна гума и липсващ заден
номер на лекия й автомобил Ауди 80.
В хода на производството е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от
2
ЗЗДН, в която е посочено, че ответникът е извършил спрямо молителката акт
на домашно насилие, изразяващ се в следното: „Посегателства многократни
върху моето имущество и закана за убийство във вид на съобщение.“
Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е обявена от
закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други
събрани доказателства. Декларацията не съдържа посочване на други
обстоятелства относно твърдения факт на осъществяване на акт на домашно
насилие, доколкото не е посочен точен времеви период на извършване на
сочените насилнически действия спрямо личността на молителката, както и
начин на извършване – по време на среща, по време на телефонен разговор
или чрез текстово съобщение, както и не са конкретизирани телефонните
номера, от които съответно са изпращани и получавани съобщенията.
Изложеното обуславя извод, че декларацията не съдържа данни за цялата
фактическа обстановка, при която са извършени твърдените актове на
насилие, поради което и в процесния случай същата не е годно
доказателствено средство и разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е
неприложима. Затова и декларацията не може да породи последиците, които
законът свързва с нейното представяне, а именно - да послужи като
достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото от
домашно насилие лице. А когато декларацията не може да се ползва от своята
доказателствена стойност, за обстоятелствата, при които молителката твърди
да е пострадала от действията на ответника спрямо нея, следва да се проведе
пълно и главно доказване, като са допустими всички доказателствени
средства по ГПК – писмени документи, свидетелски показания, експертизи и
други.
Приета и приобщена към доказателствата по делото е представената от
молителката разпечатка от електронно съобщение чрез мобилен номер.
Същата обаче е оспорена от страна на ответника, който отрича електронната
кореспонденция да е изпращана от него.
Доказателства за авторството на електронното съобщение не са
ангажирани по делото, въпреки че съдът с протоколно определение от
03.08.2022 г. изрично е указал на молителката, че следва да установи по
време, място и начин на извършване твърдените актове на домашно насилие и
тяхното авторство. В настоящото производство в тежест на молителката е да
докаже наведените твърдения за осъществено домашно насилие посредством
сочената електронна кореспонденция, но същата не е проведено пълно и
главно доказване последната да е разменена от телефонни номера на
страните. Приложеното извлечение на съобщения не установява по несъмнен
начин вида на приложението, с което са изпращани текстовите съобщения.
Установено е единствено, че телефонният номер на изпращача – **********,
е регистриран на юридическо лице – „Офшор“ ЕООД. Не са налице и данни
относно самото съдържание на съобщението и на мобилното устройство, на
което е било инсталирано това приложение, да е било ползвано от
молителката. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид изричното
оспорване от ответника на факта на изпращане на електронно съобщение със
соченото съдържание, представеното молителката копие на снимка на
съобщение не установява начинът на сваляне на съдържанието от мобилното
устройство чрез средствата на ГПК. В процесния случай не са събрани
доказателства, включително не е направено искане за допускане на съдебно –
техническа експертиза за установяване на съдържанието на оспореното
3
извлечение от паметта на мобилния телефон, на който е получено
съобщението.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че макар
в депозираното пред съда уточнение на сезиращата молба за защита да се
съдържа описание на актове на насилие по време, място и начин на
извършване, то изложеното в същата, както вече беше посочено, не
представлява доказателство, а само твърдение, което на свой ред подлежи на
доказване. Съдът дължи указания относно редовността на сезиращата молба,
но не и по отношение на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с оглед личната
наказателна отговорност за невярно деклариране.
По делото липсват ангажирани каквито и да било доказателства, от които
да се установяват действителното му реализиране, респ. и по отношение на
него молбата остава недоказана и подлежи на отхвърляне. Отделно от
изложеното, що се касае до твърдения за извършен спрямо С. К. от К. И. акт
на насилие от дата 10.06.2022 г., по делото са ангажирани доказателства за
това, че на тази дата ответникът е бил служебно ангажиран и е изпълнявал
възложените му от работодателя задължения в периода от 08:00 часа до 16:00
часа.
Приобщените по делото писмени доказателствени средства от преписка
по досъдебно производство № 243/22 г. по описа на СРП не са събрани в хода
на настоящото производство и не могат да бъдат ценени от настоящия
съдебен състав за сочените от молителката в сезиращата молба действия на
ответника, доколкото на основание чл. 300 ГПК със задължителна сила се
ползва само влязлата в сила присъда на наказателния съд, каквато към
настоящия момент няма данни да е постановена. Отделно, в материалите от
посочената преписка липсват каквито и да било извънсъдебни признания от
страна на К. И. във връзка с процесните актове на домашно насилие.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата без уважение,
като неоснователна, и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските
Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Ответникът претендира разноски по делото, като са доказали направени
такива в размер на 700 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 14.07.2022 г., като с оглед
своевременно релевираното възражение за прекомерност на заплатеното от
последния адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
4
на ВКС, настоящият съдебен състав, от една страна, съобрази, че делото се
отличава с типична, а не изключителна фактическа и правна сложност за
делата по ЗЗДН, а от друга страна - обема на предоставената адвокатска
защита, броя актове, за които се търси защита, и обстоятелството, че са
проведени пет съдебни заседания, съответно на основание разпоредбата на чл.
7, ал. 9 от Наредбата /в редакцията й към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие/, предвиждаща, че при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв., както и минимално възнаграждение от 400 лв.,
предвиденото в чл. 22 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията й към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие/, намира възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК за неоснователно, респ. уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ответника е в съответствие с предвиденото по Наредбата
възнаграждение, поради което и последното следва да бъде присъдено в
претендирания размер от 700 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 126426/20.06.2022 г., подадена от С. Б. К.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за защита срещу К. И. И., ЕГН
**********, като неоснователна и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА по реда на Закона за защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА С. Б. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, държавна такса в размер на
25,00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА С. Б. К., ЕГН **********, да заплати на К. И. И., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото
разноски в размер на сумата от 700 /седемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5