Определение по дело №427/2024 на Административен съд - Хасково

Настоящото административно производство е по реда на чл. 148 и сл. ДОПК, във връзка с чл. 156 и сл. ДОПК, вр с чл. 157 ДОПК.

Образувано е по искане от Г. Д. М., подадено чрез пълномощник за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001622007797-091-001/30.10.2023г., потвърден с Решение № 62/16.02.2024г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

Към искането са приложени Пазарни оценки за определяне пазарната стойност на 7 недвижими имота, които да послужат за нуждите на възложителите И. Д. М. и Г. Д. М.. Справка от Агенция по вписванията – имотен регистър към 26.09.2024г. и съобщение за продажба чрез търг с явно наддаване с изх. № [рег. номер]-111-0002266/24.07.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. Иска се спиране изпълнението на обжалвания Ревизионен акт.

Ответникът по искането – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в дадения му от съда срок депозира становище, ведно с писмени доказателства. В становище сочи, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.157, ал.3 от ДОПК, за постановяване исканото спиране на изпълнението на процесния ревизионен акт.

Административен съд Хасково, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направеното искане за спиране, прие за установено следното:

С Ревизионен акт № Р-16001622007797-091-001/30.10.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив по отношение на Г. Д. М. допълнително са установени следните задължения: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2017г. – 2018г.; Вноски ДОО за периода 2017г. - 2018г.; Вноски ЗО за периода 2017г. - 2018г.; вноски за ДЗПО-УПФ за периода 2017г.-2018г. общо размер главница – 25 177.39 лв. и лихви в размер на 13 227.97 лв.

В хода на ревизионното производство с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0003341/06.11.2020г., на основание чл. 121, ал.1, чл.124, ал.4, във вр. с чл. 122, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК е наложен запор върху ½ ид.ч. от гараж, находящ се в [населено място], [улица], на 4 броя поземлени имоти, ведно с жилищна сграда и селскостопански постройки. Възбраната върху гореописаните недвижими имоти е вписана в Службата по вписванията, [населено място] на 10.11.2020г.

С Постановление № [рег. номер]-139-0002205/04.10.2022г., на основание чл.123, ал.6 от ДОПК, действието на наложените предварителни обезпечителни мерки е продължено с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество. На 10.10.2022г. е изпратена молба до Службата по вписванията, [населено място] за вписване на възбраната.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0002342/18.01.2024г., на основание чл.200 във вр. с чл.195, ал.1-3 и чл.201-207 ДОПК е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от гараж, находящ се в [населено място], [жк]. Възбраната върху недвижимия имот е вписана в Службата по вписванията, [населено място] на 18.01.2024г.

От представените по делото доказателства се установява, че данъчната оценка, съгласно Удостоверение изх. № **********/04.12.2023г. на Община Хасково, за сграда с [идентификатор], а именно – гараж, находящ се в [населено място], [улица] в размер на 7 113.10 лв., а съгласно пазарна оценка, изготвена от лицензиран оценител е в размер на 20 050.00 лв.

Съответно, видно от Удостоверение изх. № **********/04.12.2023г. на Община Хасково, данъчната оценка за сграда с [идентификатор], а именно – гараж находящ се в [населено място], [жк] е в размер на 13 112.40 лв., а съгласно пазарна оценка, изготвена от лицензиран оценител е в размер на 28 500.00 лв.

По отношение на цитираните по-горе недвижими имоти е стартирала първа тръжна процедура с начална тръжна цена за ½ ид.ч., както следва: за гараж, находящ се в [населено място], [улица]12 000.00 лв.; за гараж находящ се в [населено място], [жк].00 лв. Не са налице данни за реализиране на стартиралия търг.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0058081/08.07.2024г. на Г. М. е наложен запор върху вземане от трето лице/ рента/ в размер на 287.00 лв.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0058091/08.07.2024г. на Г. М. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в три търговски банки, но сметките в тях са без авоари.

Безспорно е, че за обезпечаване на публичните вземания на длъжника Г. М. в ТД на НАП е образувано изпълнително дело № *********/2022г., по което към дата 13.12.2022г. неплатените публични вземания са в размер на общо главница и лихва 49 958.19 лв.

По делото е приложено и становище на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив, в което се отбелязва, че наложената възбрана върху недвижими имоти собственост на задълженото лице, ще послужи за частично обезпечаване на задължението.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд Хасково намира предявеното искане за спиране изпълнението на ревизионния акт за процесуално допустимо, предвид обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК няма срок, в който следва да бъде подадено искането, от процесуален представител на легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледано по същество, същото се явява неоснователно. Съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК е посочено, че обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. В ал. 2 от същия текст е посочено, че изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, като искането може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда, В ал. 3 са визирани доказателствата, които следва да бъдат приложени към искането за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 – 5, касаещи произнасяне по искане за спиране при депозирано при на такова в хода на задължителното административно обжалване на ревизионния акт.

Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК се явява изключение от общото правило, че подадената жалба срещу издаден административен акт спира неговото изпълнение. Нормата цели защита на фиска, както и осуетяване възможността ревизираният данъчен субект да се разпореди с имуществото си преди да се пристъпи към изпълнение на установеното с РА задължение. От своя страна, издаденият ревизионен акт е годно изпълнително основание–аргумент от разпоредбата на чл. 209, ал. 1 и 2 от ДОПК и същият подлежи на принудително изпълнение, независимо от това дали е обжалван или не /Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането, като принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван/.

Наред със защита на фиска, с цел защита интересите и на ревизираното лице, законодателят в разпоредбата на чл. 153 от ДОПК, е предвидил условията и предпоставките, при наличието, на които може да се спре изпълнението на ревизионния акт към които изрично препраща нормата на чл. 157, ал. 3 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ДОПК, изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя, искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда, то се подава до съда, пред когото делото е висящо, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Компетентен съд е съдът, пред когото делото е образувано по жалба срещу РА, който спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна неотменяема банкова гаранция или в държавни ценни книжа и е в размера по чл.153, ал.3. В разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ДОПК пък е предоставена възможност в останалите случаи, решаващият орган или съдът да извърши преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.

От така очертаните правни разпоредби е видно, че предпоставките за спиране изпълнението на ревизионен акт в хода на съдебното обжалване са - издаден ревизионен акт, с който са установени задължения на субекта, същият да е обжалван по съдебен ред, искането да се отнася само до частта от ревизионния акт, който е обжалван по съдебен ред, към същото да са приложени доказателства за наложено обезпечение или предложение за обезпечение в същия размер, съдебна фаза по обжалването на ревизионния акт, като компетентен да се произнесе по искането е съдът- административен, пред когото делото е висящо.

В хипотезата, пред която сме изправени са налице наложени обезпечителни мерки от страна на публичен изпълнител – Възбрана върху ½ ид.ч. от два недвижими имота, собственост на длъжника в размер на 20 225.20 лв. по данъчната оценка на двата недвижими имота, които са с цел обезпечаване събирането на установеното с ревизионния акт задължение, а установеното с РА задължение е в размер на главница – 25 177.39 лв. и лихви 13 227.97 лв. или общо 38 405.36 лв. към дата на издаване на РА – 30.10.2023г., а към дата 02.10.2024г. задълженията по РА възлизат на 58 680.87 лв., в т.ч. главница – 35 980 04 лв., нелихвоносна част 20.00 лв. и лихва – 22 680.83 лв., но така наложеното обезпечение не надхвърля нито размера на установените задължения с РА, нито размера на задължението главница и лихва към дата 02.10.2024 година, нито пък към датата на подаване на искането. Не се променя извода и с оглед определената цена на имуществото по предприетите изпълнителни действия – първи търг без реализация на стойност 27 000.00 лв. Обстоятелството, че към септември месец 2024г. за 7 - те броя недвижими имоти / предмет на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0003341/06.11.2020г. и Постановление № [рег. номер]-139-0002205/04.10.2022г./ са изготвени Експертни оценки за определяне на пазарната стойност на възбранените имоти по искане на длъжника Г. М. и И. М., която е в общ размер на 124 265 лв., не може да доведе до извода, че определената пазарна оценка надхвърля размера на задължението по РА, защото на първо място, каква пазарна оценка ще даде вещо лице/експерт и е дало такава не е от значение в настоящото производство, тъй като тя е изготвена не за целите и извън ревизионното производство, а предвид направеното отбелязване същата е само и единствено за нуждите на възложителя. На второ място, по силата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност: по данъчната оценка, по застрахователната стойност, по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица и обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.

Публичният изпълнител е наложил обезпечителни мерки – възбрана върху два недвижими имота по данъчната оценка на имотите. Твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че определената пазарна оценка на недвижимите имоти надхвърля многократно задължението по РА не може да доведе до извод, че тази пазарна оценка е меродавен критерии и по нея следва да се извърши обезпечението.

В искането за спиране на обжалвания ревизионен акт не е направено предложение за обезпечение на недвижими имоти, различни от възбранените, нито пък са представени доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

При преценка за наличието на предпоставките на чл. 153, следва съдът да отговори на въпроса, дали направеното, съответно предложеното обезпечение гарантира в максимална степен правото на Държавата да получи удовлетворение на вземането, установено с ревизионния акт - а именно дали длъжникът е единствен собственик, има ли привилегировани кредитори - дали върху активите има наложени ипотеки или особени залози, има ли други наложени възбрани върху същите имоти в полза на други кредитори или за обезпечаване на задължения по други подлежащи на изпълнение актове, както и налице ли са факти и обстоятелства, които биха направили трудно събирането на установените задължения, така че да не бъде защитен в максимална степен интересът на Държавата. При тази преценка, съдът се ръководи от принципа на съразмерност на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно задължение по РА, както и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания.

Вярно е, че в случаите, когато представеното обезпечение не е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество- аргумент от разпоредбата на чл. 153, ал. 4 от ДОПК, но процесният случай не е такъв, защото няма доказателства за балансовата стойност на недвижимите имоти нито пък е предложено друго обезпечение.

Отделно от това, дори да се приемат данъчните оценки на всички 7 имота, така като е посочена в първоначално издаденото Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, отново общата сума не надвишава установените задължения по РА. Също така следва да се държи сметка, че по-голямата част от имотите са с отбелязана данъчна оценка 0.00 лв.

Настоящият състав намира за относимо към конкретиката на казуса да посочи, че искането за спиране изпълнението на ревизионния акт на основание чл. 157, ал. 2 от ДОПК не се преклудира и може да бъде направено в хода на висящото съдебно производство въз основа на ново предложение за обезпечение, което да е подкрепено с необходимите доказателства.

С оглед на всичко изложено дотук, настоящата съдебна инстанция намира искането за спиране изпълнението на РА за неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 157, ал. 7 ДОПК, Административен съд Хасково, трети състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Д. М., [ЕГН] от [населено място] за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001622007797-091-001/30.10.2023г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 62/16.02.2024г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му.