РЕШЕНИЕ
№ 850
гр. Благоевград, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101170 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** против А. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****.
Ищецът е предявил срещу ответницата при условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искове:
1) иск за сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ - представляваща дължима главница по
Договор за банков кредит по Програма на Министерски съвет на Република България за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемия от COVID-19 с № 671/0000/Р00000000465176 от 18.01.2021 година,
сключен между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор и А. М. Н., като кредитополучател,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда /26.10.2023 г./ до окончателното погасяване;
2) иск за сумата от 21,52 лв. /двадесет и един лева и петдесет и две стотинки/ - дължима
лихва за просрочена главница за периода 24.02.2023 година до 25.10.2023 година;
Ищецът твърди, че се намирал в облигационно правоотношение с ответницата,
произтичащо от Договор за банков кредит по Програма на Министерски съвет на Република
България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността
да полагат труд поради пандемия от COVID-19 с № 671/0000/Р00000000465176 от
18.01.2021г. Поддържа, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател е
осигурил на ответницата (кредитополучател) парична сума в размер на 1100 лв. Заявява, че
кредитополучателят от 24.02.2023г. бил изпаднал в забава на дължимите към банката
месечни. Сочи, че към 24.08.2023г. ответницата не била заплатила седем месечни вноски в
общ размер от 213,92 лв. за периода от 24.02.2023г. до 24.08.2023г. Поддържа, че съгласно
чл. 25 във вр. с чл. 28, ал. 1 от договора е направил целия остатък от кредита, ведно с
начислените лихви, предсрочно изискуем на 22.09.2023г., като ответницата била уведомена
за настъпилата предсрочна изискуемост с покана за доброволно изпълнение, връчена й чрез
частен съдебен изпълнител.
Ответницата А. М. Н. е депозирала отговор на исковата молба, с което оспорва
1
предявените искове, като твърди, че не дължи сумите, претендирани от ищеца, като заявява,
че имало неравноправна клауза в точка 4, точка 7, свързани с неустойката за забава. В тази
връзка излага подробни съображения. Не се поддържа възражението, че не е страна по
процесния договор. Също се прави възражение за давност за претендираната лихва за забава.
Също така е заявено, че цялото задължение по изпълнително дело № 1036 по описа на ЧСИ
****, образувано въз основа на издадените по ч. гр. д. № 2233/2023 по описа на РС –
Благоевград, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е изплатено към
момента. В тази връзка е издадено удостоверение изх. № 10909/02.10.2024 година от ЧСИ
****, с което се удостоверява, че изпълнителното дело е вече изплатено и свършено.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ - представляваща
дължима главница по Договор за банков кредит по Програма на Министерски съвет на
Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемия от COVID-19 с №
671/0000/Р00000000465176 от 18.01.2021 година, сключен между „УниКредит Булбанк“ АД,
като кредитор и А. М. Н., като кредитополучател, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /26.10.2023 г./ до окончателното
погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 21,52 лв. /двадесет
и един лев и петдесет и две стотинки/ - дължима лихва за просрочена главница за периода
24.02.2023 година до 25.10.2023 година.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 985 от 30.10.2023г. по ч.
гр. д. № 2233/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която ответницата, имаща
качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирала възражение.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
Безспорно е по делото, а и от приетите като писмени доказателства копия от Договор за
банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране
на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от Covid-19 № 671/0000/P00000000465176, Общите условия /ОУ/ и Погасителен
план към него е видно, че същият е бил сключен между „УниКредит Булбанк“ АД (като
кредитодател) и ответницата А. М. Н. (като кредитополучател). Целта на кредита е била
задоволяване на лични потребности на кредитополучателя като физическо лице.
От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ), и Погасителния план към него се
изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница в
размер на 1100 лв.; възнаградителната лихва по кредита е 0%, Годишен процент на
разходите /ГПР/ – 2,2599 %. Страните са договорили, кредитът да се погасява на месечни
вноски съгласно Погасителен план с първа погасителна вноска- 24.02.2023 г. по посочената
в чл. 7.2. от договора банкова сметка, срок за погасяване на кредита – до 18.01.2026 г.
Общата дължима сума по договора е 1190 лв. В чл. 4.7 от договора страните са уговорили
обезщетение за забава в размер на законната лихва (10%).
С оглед изложеното се доказва наличието на задължения, произтичащи от валидно
облигационно отношение, породено от процесния договор за банков кредит по Програмата
на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в
2
защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 №
671/0000/P00000000465176, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а
ответницата на кредитополучател.
На 29.08.2023 г. на ответницата А. Н. чрез ЧСИ **** е връчена покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, с което кредитополучателят е уведомен за
допуснато просрочие при обслужване на предоставения кредит към 07.07.2023 г. в размер на
1103,76 лв., от които: главница 1100,00 лв. и 3,76 лв - лихви. Отправена е покана за
погасяване в 14 дневен срок на всички просрочени задължения в общ размер на 156,56 лв. –
главница и 3,76 лв. – просрочена лихва. Посочено е, че при неизпълнение в предоставения
срок, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ непогасеният остатък от кредита, включително и
непадежиралите вноски суми по него, се счита за обявен от банката за предсрочно изискуем.
Направените отбелязвания по коренспондетската пратка не са оспорени. Настоящият
съдебен състав приема, че моментът на предсрочната изискуемост на кредита следва да се
определи към момента, в който волеизявлението на банката се счита съобщено на
кредитополучателя, а именно - 29.08.2023г. Посочената дата е предхожда по време датата, на
която банката е депозирала заявлението си по чл. 417, т. 2 ГПК – 26.10.2023г.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че процесната главница в размер
на 1100 лв. е било изцяло усвоена от ответницата кредитополучател А. М. Н. на 19.01.2021г.
по откритата за целта сметка. Изяснява се, че за периода от 18.01.2021г. (датата на сключване
на договора за кредит) до 26.10.2023г. (датата подаване на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК) не са извършени погасявания по кредита в
даденият гратисен период, както и погашения за посочения период. Става ясно, че за
посочения период от 18.01.2021г. до 26.10.2023г. не са налице плащания, съответно
ищцовата банка не е извършвала записи по погашения на процесният кредит. Експертът е
категоричен, че в случая е налице забава на плащанията и са налице непогасени дължими
(падежирали) 7 /седем/ вноски по главницата към датата на предсрочната изискуемост
22.09.2023г. в размер на 213,92 лв. Установява се от заключението на вещото лице, че въз
основа на издадения ИЛ срещу ответницата било образувано изпълнително дело №
1036/2023 година по описа на ЧСИ ****. Става ясно, че в хода на това изпълнително дело
ответницата за периода от 27.03.2024г. до 02.10.2024г. била заплатила сума в размер на
2415,18 лв., като по този начин е изплатила всичките й задължения по процесния договор за
кредит, както и разноските и таксите, дължими в хода на изпълнителното производство.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит, по
силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответницата А. Н. на
кредитополучател.
Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е
предоставил на ответницата А. Н. на главницата по договора.
Ответната страна не е била заплатила погасителни вноски за периода от 18.01.2021г. до
26.10.2023г., поради което процесният договор за кредит е бил обявен за предсрочно
изискуем.
В хода на изпълнителния процес ответницата е извършила плащания по процесния
договор, които са погасили всичките й задължения по него.
Съгласно т. 9 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, респ. чл .415,
ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение
на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
3
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения ИЛ въз основа на разпореждането на незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.
След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на изпълнителното
производство и с оглед дадените указания с горепосоченото тълкувателно решение, се
налага изводът, че това не може да послужи за отхвърляне на предявените искови
претенции. Доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на
издадената заповед за изпълнение, съдебно признатото вземане в полза на кредитора не
може да послужи като основание за последващ процес, а отношенията между страните във
връзка със спорното право вече са уредени.
Неоснователни са възраженията на ответницата за неравноправноправност на т. 4. 7 от
договора за кредит. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В т. 4.7 от процесния договор е уговорено
обезщетение за забава, което се определя като процент в съответствие с приложимата
законна лихва, начисляван за срока на просрочието върху просрочената сума по кредита,
като към датата на сключване на договора законната лихва е в размер на 10%. Така
договореното обезщетение за забава е в размера, предвиден в чл. 33, ал. 2 ЗПК, поради което
възражението за неравноправност на клаузата се явява неоснователно. Неоснователни са
доводите за нарушение на Финансовата рамка на Програмата за гарантиране на безлихвени
кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от
COVID-19. В Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени
от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, т. 4 Финансова рамка е
предвидено, че редовният лихвен процент по кредитите е 0 (нула), както и че във връзка с
обслужването на кредитите не се дължат такси комисиони и неустойки. В настоящия
случай, видно от т. 3 от договора, цената на кредита (възнаградителна лихва) е в размер на
0% (нула процента). Ищецът не претендира такси, комисионни или неустойка.
Претендираната сума от 21,52 лв. представлява обезщетение за забава, което се дължи само
в случай на забавено плащане, като финансовата рамка на Програмата не изключва
дължимостта на обезщетение за забава.
Ответницата е релевирала и възражение за погасяване по давност на вземането за лихва за
забава. Това възражение е неоснователно. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не
тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план
искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет
установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият случай. Посоченият
нормативен регламент е изключение от общото правило на цитирания чл. 125 ГПК и като
законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва
материалноправните последици от предявяването на иска с момент, предхождащ
депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване
течението на погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в
този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
4
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“, пр. 2 ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
тригодишната давност. Настоящият съдебен състав намира, че същата не е изтекла
дотолкова, доколкото към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 26.10.2023г.,
вземането не е погасено, тъй като същото е претендирано поради настъпила предсрочна
изискуемост на дата 29.08.2023г., който тригодишен срок би изтекъл на 29.08.2026г. Към
26.10.2023г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 2233/2023г. по описа на РС-Благоевград/ този давностен срок не е изтекъл.
Налага се изводът на съда за основателност на предявените искове.
Относно разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Искане за присъждане на разноски е направено от ищцовата страна. Съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските в заповедното
производство и по тези, касаещи настоящото исково дело.
При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от
процесуалния представител на ответницата възражение за прекомерност за претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за
неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на
разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени
минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение
за исковото производство в размер на 296,75 лв., като с оглед предмета на делото
минималният размер на адвокатския хонорар е 412,15 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба
№ 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на
неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС,
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на
СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски
хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за намаляване на
изплатения хонорар на адвокат Т., който е определени и под минимума по горецитираната
Наредба.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени
от ищеца съдебно-деловодни разходи (25 лв. – държавна такса за заповедното производство
5
и 432 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 75 лв. – държавна такса,
470 лв. – възнаграждение за вещо лице и 296,75 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото
производство), отговорността за разноски на ответницата в полза на ищцовото дружество
трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 457 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 841,75 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че А. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** дължи на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от *****, следните суми, които
са били предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 985 от 30.10.2023г.,
издадена по ч. гр. д. № 2233/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 1100 лв. /хиляда и сто лева/ - представляваща дължима главница по Договор за банков
кредит по Програма на Министерски съвет на Република България за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемия от COVID-19 с № 671/0000/Р00000000465176 от 18.01.2021 година, сключен
между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор и А. М. Н., като кредитополучател, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/26.10.2023г./ до окончателното погасяване, и
- 21,52 лв. /двадесет и един лева и петдесет и две стотинки/ - дължима лихва за
просрочена главница за периода 24.02.2023 година до 25.10.2023 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, А. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от ***** разноски, сторени в заповедното
производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 457 лв. – представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч.гр.д. № 2233/2023г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 841,75 лв. – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 1170/2024г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6