№ 1430
гр. Благоевград, 17.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20241200501309 по описа за 2024 година
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
С.Н., Н.Л. и Я.К.Ч., чрез юрк. Е. К. против Решение № 731/14.10.2024 г.,
постановено по гр.д. № 262/2024 г. по описа на РС - Благоевград в частта, в която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 ГПК за
следните суми: главница над присъдената сума от 140,40 лв. до претендираната в
размер на 165,51 лв. (или за сумата от 25,11 лв.), договорно възнаграждение в
размер на 45,10 лв. и лихва за забава в размер на 50,57 лв.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението
на районния съд в обжалваната част.
Оспорва се извода на районния съд за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди
се, че неправилно съдът е приел, че възнагражденията по допълнителни услуги
Фаст и Флекси следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. В
процесния договор ясно била посочена методиката на формиране на годишния
процент на разходите. Сключеният договор за потребителски кредит отговарял на
законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити на ЗПК относно
съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване
на договора от страна на ответника, всички полета били попълнени, в това число и
параметрите на кредита, включително и данните за закупените допълнителни
услуги Фаст и Флекси. Сочи се, че в закона няма изискване в договора за
потребителски кредит да е посочено как се формира годишния лихвен процент, а
по отношение на годишния процент разходи общите условия на процесния договор
препращали към Приложение № 1 към ЗПК- чл. 5.2 от Общите условия.
Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и сл. ЗПК. Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК
не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да
1
бъдат изброени всички разходи, включени в годишния процент на разходите, а
единствено посочване допусканията, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите, тъй като нормативно били предвидени две математически
формули за изчислението на годишния процент на разходите (т. 1 и т. 2 от
Приложение № 1 към ЗПК), които единствено били приложими при изчисляването
на ГПР. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае предварително
с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на годишен процент
на разходите, което изискване в случая било изпълнено. Годишният процент на
разходите съответствал и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сочи се, че закупуването на някоя или на всички предоставени услуги не
било условие за сключване на договора за потребителски кредит, нито за
получаване на кредита при конкретните условия, закупувайки допълнителни
услуги, кредитополучателят си осигурявал допълнителна възможност във всеки
един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги.
Според жалбоподателя дали предвидените в договора допълнителни услуги следва
да бъдат включени в ГПР било въпрос, относим към действителността на
посочената клауза, а не на договора за кредит като цяло.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 731/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 262/2024 г. по описа на РС -
Благоевград в обжалваната част и вместо него – да бъде постановено решение, с
което с да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК за
вземанията за главница, договорно възнаграждение и лихва за забава.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 22.11.2024 г. В
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, насрещната страна по нея не е депозирала отговор.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 23.01.2025 г. от 09:00
часа, за която дата да се призоват страните, като им се изпрати препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3