РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2019 година
Административен съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на прокурор Росица Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело 1043/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Производството е образувано по
обективно съединени искове от В.Я.Й., ЕГН **********, с адрес *** срещу Министерство на вътрешните работи на РБ
за претърпени имуществени вреди в претендиран размер от 71,97 лв. и
неимуществени вреди в размер на 2000 лв. ведно със законната лихва, за
причинени душевни болки и страдания и дискомфорт , в резултат на
незаконосъобразни действия на служители в МВР работещи на ГКПП Калотина
„Гранична полиция“ по възпрепятстване на ищцата да отиде на автобусна екскурзия
в Италия, предвид обстоятелството, че при извършена проверка на личната й карта
в базата данни е установено, че е издирвана от Интерпол. На основание чл.214 от ГПК, приложим съгл. чл.144 от АПК е допуснато изменение в
основанието на исковите претенции като основанието е, че претендираните
имуществени и неимуществени вреди са причинени в резултат на незаконосъобразни
бездействия на служителите при ответника, които към момента на съобщаване, че
личната й карта е намерена през 2012г.
не са свалили същата от регистрите за издирване. Сочи се, че през есента на 2012 година в автобус по
линия 148 на градския транспорт в гр. Варна е извършена кражба на личните й
документи. Подала сигнал в Трето РУ-Варна. На 08.10.2012 година документите
били намерени и върнати, за което отново уведомила Трето РУ-Варна. Там е
получила уверение, че документите й са валидни и, че могат да бъдат използвани.
Сочи се, че на 13.10.2018 г. е предприела
заедно с годеника си , организирано
пътуване до Италия. При преминаване на сухопътната граница на ГКПП-Калотина
към 22,30 часа била спряна за извършване на гранична проверка. След извършена
проверка и задържане на автобуса, на
висок глас от служител на гранична полиция било обявено, че е издирвана от
Интерпол. Била свалена от автобуса и дала обяснения, в които изложила фактите
относно кражбата и намирането на личните й документи. Около 23,00 часа служител
на гранична полиция закарал нея и годеника й до бензиностанция, където били
посрещнати от техен приятел, който ги закарал до София. На другия ден се прибрали
във Варна. На 15.10.2018 г. отишла в Първо РУ-Варна, където получила уверение,
че не се издирва от Интерпол. Била препратена до ОД на МВР-Варна, където я
информирали, че личната й карта е валидна, но че се издирва от Интерпол. Дадени
били обяснения, че през 2012 г. е имало проблем в системата и, че те нямат
правомощия да свалят издирвана лична карта от системата на Интерпол. Твърдените
неимуществени вреди се изразяват в негативните емоции от поставянето й в
ситуацията на некоректен и неспазващ законите гражданин. Претендираните
имуществени вреди са сумите, които е следвало да плати допълнително за
транспорт. В съдебно заседание се представлява лично и от адв. А.. Поддържат се
исковите претенции. Претендират се сторените разноски по делото. Представя
писмена защита.
Ответникът – Министерство
на вътрешните работи на Република България, чрез гл. юрисконсулт Т. изразява подробно писмено становище относно
неоснователността на предявените искови. Сочи, че служителите при ответника са
спазили всички нормативни изисквания при регистрирането на изгубения документ
за самоличност и при последващата промяна на статута на валиден. Счита, че не
се установява фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ,
исковите претенции са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
Представителят на ВОП
изразява мотивирано становище за неоснователност
на исковите претенции. Счита, че не се
установяват бездействия на служители при ответника , които да са довели до
твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Съдът като взе предвид становищата на
страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази приложимата към процесните отношения нормативна уредба, намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.10.2012 г. с молба рег.№ 1474/03.10.2012 г. В.Й. *** открадната лична
карта № *******, издадена на *** и валидна до *** Личната карта е обявена
в НАИФ- „НРБЛД“ за „невалидна“ с причина „изгубен/откраднат“.
На 08.10.2012 г. след подаден сигнал от В.Й. *** за намирането на личната
карта, същата е обявена в НАИФ- „НРБЛД“ за „валидна“ до 15.08.2021 г.
От представените от ответника доказателства , а именно кореспонденция и
извлечение от файл на л.69-70 и на л.121 от делото се установява, че лична
карта № ******** е обявена за международно издирване чрез
технологична дейност в базата данни на Интерпол на 03.10.2012 г. След като на
08.10.2012 г. статутът на личната карта е върнат от БДС-Варна на „валиден“, то
тази информация е подадена към Интерпол за снемане от издирване. Към 08.11.2018
г. при направена проверка във връзка с подаден сигнал от лицето е установено,
че в базата данни на Интерпол тази лична карта е била със статут „невалидна“.
На 15.08.2018 г. В.Й. и нейният годеник С. К. Б. сключват договор за
организирано групово пътуване с „Албена Автотранс“ АД за екскурзия за периода 13.10.2018 г. до
20.10.2018 г. с маршрут Добрич-Варна-Словения- Италия и обратно. На 13.10.2018 г. потеглили от к.к. „Албена“ и при преминаване на
сухопътната граница на ГКПП-Калотина на пътниците в автобуса била извършена
гранична проверка. Служител на гранична полиция казал на Й., че има проблем с
нейния документ за самоличност. След
известно време друг служител заявил на висок глас, че е издирвана от Интерпол
и, че нейното пътуване не може да се осъществи. Тя и годеникът й напуснали
автобуса. В стаята на дежурните служители, тя дала обяснения, в които разказала
за кражбата на личната й карта и предприетите действия. Бил съставен протокол
за доброволно предаване на вещи по чл.84,ал.2 от ЗМВР, с който предала лична
карта № *********.
Служител на гранична полиция извозил Й. и нейния годеник до бензиностанция,
откъдето техен приятел ги закарал до София. На другия ден се върнали във Варна.
На 19.10.2018 г. Й. подала сигнал/жалба до ОД на МВР-Варна, в която е обяснила
за създадената ситуация и поискала
отговор на въпросите за допусната грешка, която е причината за случая,
обезщетението, което следва да получи за причинените вреди и т.н. На 01.11.2018
г. е изготвен отговор от Директора на ОД на МВР-Варна , в който сочи, че
извършените от служителите на звеното „Български документи за самоличност“ към
Трето РУ на МВР-Варна действия са правомерни и не е констатиран техен пропуск.
Посочено е, че не е в правомощията на ОД на МВР-Варна да организира и
контролира обмена на данни с Интерпол и копие от сигнала е изпратен на
компетентните структури на МВР.
На 11.12.2018 г. от Началника на отдел „Интерпол и ММО“ в Дирекция
„Международно и оперативно сътрудничество“ към МВР е изпратен отговор до
Директора на ОД на МВР-Варна. В него е посочено, че лична карта № *********
била обявена за международно издирване чрез технологична дейност в базата данни
на Интерпол на 03.10.2012 г. След като на 08.10.2012 г. статутът на личната
карта е бил върнат от сектор БДС-Варна на „валиден“, то тази информация е подадена
към Интерпол за снемане от издирване. При справка в базата данни на Интерпол
тази лична карта е била със статут „невалидна“, което е констатирано от ДМОС
едва след получаване на писмо от ДКАО на 08.11.2018 г. във връзка с постъпилата
жалба от Й.. Посочено е, че е направено запитване до Генералния секретариат на
МОКП Интерпол за възникналия проблем, като при получаване на отговор същия ще
бъде изпратен.
На 10.01.2019 г. е изготвено писмо до В.Й. от Директора на Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ към МВР. В него е посочено, че при
справка в базата данни на Интерпол личната карта все още е със статут
„невалидна“. След като на 08.10.2012 г. статутът на личната карта е бил върнат
от сектор БДС-Варна на „валиден“, то тази информация е подадена към Генералния
секретариат на МОКП Интерпол за снемане от издирване. Посочено е, че предвид
подаването на заявление за нова лична карта, старата карта ще бъде свалена от
издирване в базата данни на Интерпол за загубени документи, след като бъде
унищожена от сектор БДС-Варна.
По делото е приложено писмо от Директора на Дирекция „Международно
оперативна сътрудничество“ към МВР, в която е описана системата и
последователността на регистриране на откраднати документи в автоматизирана
база данни/ л.121/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. К. Б. и П. Д. П.. И двамата свидетели са
потвърдили описаните в исковата молба събития, както и създадените в резултат
на тази ситуация негативни емоции у ищцата. Получила е паник атака, все още е
под влияние на случилото се, силно е притеснена, когато трябва да напусне
границата на България, че тази ситуация може да се повтори.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно чл. 203, ал. 1 от
Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Според чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК. Следователно, за да възникне право на иск за обезщетение е
необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: вреда -
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Претенцията на ищеца е
за присъждането на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
причинени й от незаконосъобразни бездействия на
служителите при ответника, които към момента на съобщаване, че личната й
карта е намерена през 2012г. не са
свалили същата от регистрите за издирване.
Обществените отношения
свързани с условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските
лични документи са уредени в Закона за българските лични документи и Правилника за издаване на българските
лични документи /приет с ПМС № 13 от 8.02.2010 г., обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г., с последващи изменения и допълнения/. Съгласно
чл.17,ал.1 от Правилника - в случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3
дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези
обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в
звената "Миграция" при ОДМВР. Аналогична е разпоредбата на чл.8,ал.2
от Закона. Заявените за откраднати документи се обявяват за невалидни от
органа, който ги е издал с основание чл.32,ал.1,т.2 и ал.2 от Закона за
българските лични документи. От данните по делото се установява, че ищцата е
изпълнила това нормативно установено задължение.
Установи се, че на
03.10.2012 г. , когато личната карта на ищцата е обявена за „невалидна“,
информацията е обработена, автоматично е генерирано съобщение за създаване на
сигнал за този документ в шенгенската информационна система и са подготвени
данни за създаване на сигнал. При обявяването на личната карта за „валидна“
информацията също е била обработена и личната карта е снета от издирване и тази
информация била подадена към Генералния секретариат на МОКП Интерпол за снемане
от издирване. Въпреки предприетите действия подаденият сигнал не е бил заличен.
Съгласно чл. 23, ал.
3 и чл. 33, ал.
3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в
нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на
ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на
националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата
и свободите на други граждани. С разпоредбата на чл.84 от ЗМВР е
предвидено, че полицейските органи могат да изземват временно
вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на
Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). По този ред е
съставен протокол за доброволно предаване на личната карта и са снети обяснения
от лицето. В този смисъл предприетите действия от служителите на ГКПП-Калотина
се основават на закона.
В случая се твърди
незаконосъобразно бездействие във връзка използването на Шенгенската
информационна система. Съгл. Чл.120,ал.1 от Закона за министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ ,в МВР се създава, поддържа и експлоатира Националната
Шенгенска информационна система на Република България (НШИС), свързана с
Централната ШИС (ЦШИС). Правилата за функциониране и използване на Шенгенската
информационна система се съдържат в Регламент
(ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от
20.12.2006. и в Решение №
2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007 г. В съответствие
с тях, разпоредбите на националното законодателство – чл. 120 – чл. 123 от ЗМВР и издадената от министъра на вътрешните работи, въз основа на чл. 123, ал.
2 от ЗМВР Наредба № 8121з-465 за организацията
и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република
България / издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 74 от 5.09.2014 г., в сила от 5.09.2014 г. с последващи изменения и
допълнения, наричана по-долу Наредбата/, регламентират основанията и реда за
въвеждане, ползване, актуализиране, заличаване на сигнали в НШИС и тяхното
съдържание. Съгласно чл.7, ал.1 , б. „д“ от Наредбата в НШИС се обработват
сигнали за издадени документи за самоличност, като паспорти, лични карти,
свидетелства за управление на моторно превозно средство, документи за
пребиваване и документи за пътуване, които са откраднати, незаконно присвоени,
изгубени или обявени за недействителни. Право да изменя, допълва, поправя и заличава
данни в сигнал в ШИС има единствено държавата членка, въвела сигнала в ШИС. Компетентните органи в МВР, съгласно чл.9
от Наредбата , които въвеждат, актуализират и заличават националните сигнали в
ШИС, са, както следва:1. Бюрото "СИРЕНЕ" – въвежда, актуализира и
заличава националните сигнали по чл. 4, ал.
1, т. 1, 6 и 7 и чл. 7, ал.
1, т. 2; дирекция "Миграция" – въвежда, актуализира
и заличава националните сигнали по чл. 4, ал.
1, т. 2, 3 и 4; Главна дирекция "Национална
полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност",
Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции на МВР
(ОДМВР), дирекция "Миграция", дирекция "Български документи за
самоличност" и съответните им звена към ОДМВР, регистрирали издирването в
АИС "ИД" – въвеждат, актуализират и заличават по компетентност
националните сигнали по чл. 4, ал.
1, т. 5 и чл. 7, ал.
1, т. 1.
Съгласно чл.10 , ал.1 от Наредбата
компетентните органи по чл. 9 отговарят за законосъобразното въвеждане на данни в НШИС, както и за
достоверността, точността и актуалността им. При извършените от служители на звеното „Български документи за
самоличност“ към Трето РУ към ОД на МВР-Варна технологични операции по смяна на
статута на личната карта на ищцата от „невалидна“ на „валидна“, техен пропуск е
при обработката при намирането й, че не е заличен подадения на 03.10.2012 г.
сигнал по чл.7,ал.1,б. „д“ от Наредбата. На какво се дължи това и дали става
въпрос за грешка в системата е ирелевантно за претенцията на ищеца. Факт е, че сигналът не е бил заличен и в последствие
в резултат на отразеното в системата НШИС ищцата е трябвало да предаде личния
си документ при гранична проверка на ГКПП-Калотина и да преустанови екскурзията
си до Италия.
При изложените по горе съображения, съдът
приема, че бездействията по заличаване на подаден сигнал в ШИС за откраднат
документ на 03.10.2012 г. от звеното „Български документи за самоличност“ към
Трето РУ на ОД на МВР-Варна, противоречат на закона.
За да се уважат предявените искови
претенции не е достатъчно само установяването на незаконосъобразните
бездействия. Следва да се установи, че същите в условията на
причинно-следствена връзка са довели до настъпване на твърдените имуществени и
неимуществени вреди.
По твърдените имуществени вреди:
Ищеца следва да установи в условията на пълно и
главно доказване твърдението си, че в резултат на незаконосъобразните
бездействия на служители при ответника е претърпял имуществени вреди. Същите са
основателни , но само до претендирания размер от 32,00 лева представляващи
платени разноски за еднопосочен транспорт от гр.София до гр.Варна, с
транспортен документ приложен на л.8 на делото. При нормално проведена
екскурзия съобразно клаузите на сключения договор за организирано групова
пътуване от 15.08.2018 г. на л.94- 95 от делото, транспортът е следвало да
приключи в отправната точка гр.Добрич. В случая поради посочените по-горе
обстоятелства се наложило ищцата да заплати допълнителни разходи за транспорт,
които са доказани в размера от 32,00 лева. В останалата част исковата претенция
за претърпени имуществени вреди е неоснователна и следна да се отхвърли.
По твърдените неимуществени вреди:
Възприето е в
съдебната практика, че настъпилите неимуществени вреди следва да не са
хипотетични и евентуални ,а реални. В тежест на ищцовата страна е да докаже
тяхното настъпване и в какво конкретно се изразяват. В случая , както се
установи от разпита на свидетелите в резултат на събитията от 13.10.2018 г. ищцата е изпаднала в стрес, тревожност, срам от
поставянето й в ситуацията на гражданин нарушаващ законите.
В.Й. е на 26 години, с висше образование. Има
чисто съдебно минало, гражданска съвест
и е човек със съзнанието да спазва нормативните правила за поведение. Затова
предприетите действия от органите на гранична полиция спрямо нея, в резултат на
бездействието на служители в звеното „Български документи за самоличност“ към
Трето РУ на ОД на МВР-Варна са
предизвикали силен стрес, публично унижение, срам и неудобство. Провалило се
пътуването й , което била запланувала с годеника си. Преживеният стрес намерил
отражение върху душевното й здраве за продължителен период от време. Симптомите
на остра стресова реакция на организма като нервност и напрежение не са преодолени напълно и към
момента на приключване на делото, които се установи с разпита на двамата
свидетели, чиито показания са непротиворечиви.
Ето защо и на основание чл.52 от Закона за
задълженията и договорите, съдът намира, че претенцията за обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се уважи в пълен размер -
2000 лв., който е справедлив и съответен на интензитета и продължителността на
преживяното от ищцата душевно страдание.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 12.04.2019 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
При този изход на делото в полза на ищцата следва
да се присъдят и направените деловодни разноски общо в размер на 410 лв.,
представляващи 10 лв. - д.т., и 400 лв. - адвокатско възнаграждение / плащането
е удостоверено с разписка в договор за правна защита и съдействие от 28.05.2019
г. на л.147 от делото/.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи да заплати на В.Я.Й., ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за претърпени
имуществени вреди от неправомерни бездействия на органите на МВР в
размер на 32,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
12.04.2019 г. до окончателното изплащане и претърпени неимуществени
вреди от неправомерни бездействия на органите на МВР в размер на 2000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска от В.Я.Й., ЕГН **********, с адрес *** срещу Министерство на вътрешните работи на РБ
за претърпени имуществени вреди в претендиран размер над 32,00 лв., главница и лихви.
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи да заплати на В.Я.Й., ЕГН **********, с адрес *** направените
разноски общо в размер на 410 лв., представляващи 10 лв. - д.т. и 400 лв. -
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и
ВОП.
СЪДИЯ: