№ 12392
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110162410 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Д.Т.“ ЕООД, искова
молба против „М.“ ООД, с която са предявени осъдителни искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД с искане са да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищеца следните суми: 5 163,40 лева главница - представляваща цена за
извършен превоз по заявка за транспорт № 21050018 от 08.09.2021 г., по която е била
издадена фактура № ********** от 04.03.2022 г.; 365,74 лева – обезщетение за забава
за периода от 07.03.2022 г. до 16.11.2022 г.; и сумата от 1 800,00 лева, представляваща
неустойка за просрочие на плащането, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на исковата молба 17.11.2022 г. до окончателно изплащане
на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът
със заявка за транспорт № 21050018 от 02.09.2021 г. му е възложил да извърши
транспортна услуга по шосе при уточнени условия и цена. Твърди, че на 08.09.2021 г.
диспонент на ищцовото дружество установил проблем с размера на товара, с оглед на
което и след проведена кореспонденция с товародателя, била направена корекция в
цената на превоза и ответникът потвърдил и изпратил нова коригирана заявка със
същия номер - № 21050018 от 08.09.2021 г., но вече с нова цена – 2 200 евро без ДДС.
Поддържа, че възложеният международен транспорт касаел два товара с един превоз.
Сочи, че курсът е тръгнал от България, където бил натоварен първият товар – пчелен
мед на варели, с получател в Нидерландия. За описаното ищецът представя два броя
ЧМР. В същия превоз бил натоварен и втори товар – 12 бр. с европалета с получател в
Германия, за което представя трето ЧМР, от което било видно, че получателят си е
получил стоката. За извършената транспортна услуга, ищецът издал фактура №
********** от 04.03.2022 г. на стойност 5 163,40 лева с ДДС, която била получена от
ответника. Твърди, че ответникът не е заплатил в срок задълженията си. Аргументира,
че съгласно Конвенцията за международен превоз на товари, договорите и ОУ на
ищцовото дружество, поради забава на плащането, е начислил неустойки и
административни такси. Сочи, че съгласно ОУ товародателят дължи неустойка и
административни такси в размер на 10 евро за всеки просрочен ден. Поддържа, че с
1
възлагането на транспорта и изпращането на заявка-договор за транспорт,
товародателят се е съгласил с ОУ на ищеца. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че между страните не е сключван договор и
сочи, че от представените от ищеца документи се установява, че задължено лице по
издадената фактура, както и страна по процесния договор е дружеството „Д.“ ООД.
Излага също и че заявката-договор не е подписана от представител на ищеца.
Поддържа, че видно от представените от ищеца товарителници, като изпращачи са
отбелязани дружества, различни от ответното. Обръща внимание, че съгласно ОУ на
ищеца, фактура следва да се издаде 5 дни от датата на данъчното събитие/датата на
разтоварване на камиона, а процесната фактура била издадена на 04.03.2022 г. На
последно място оспорва да е получавал покана за доброволно изпълнение. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1,
т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, наличието на
облигационни правоотношения между страните, породени от индивидуализирания
договор за превоз, при посочените параметри, както и срочно и качествено изпълнение
на задълженията му, произтичащи от процесния договор и възникнало задължение за
заплащане на сума в размер на процесната.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на уговореното
възнаграждение за процесния превоз.
Договорът за превоз е неформален и консенсуален. Основните му параметри–
страни, дата, място на товарене и разтоварване, вид и тегло на превозната стока, могат
да се установяват с всички допустими от процесуалния закон доказателствени
средства.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищцовото дружество се
установи по делото пълно и главно наличие на договорни отношения между страните,
породени от сключен договор за превоз при параметрите, индивидуализирани в
исковата молба.
Този извод намира опора в приложеното на л. 16 по делото копие на Заявка –
договор № 21050018/08.09.2021г., от която се установява, че ответното дружество, в
качеството му на заявител възлага, а ищецът, в качеството му на превозвач приема да
извърши транспорт на индивидуализираните товари, а именно пчелен мед във варели
41 броя до посочен адрес в Нидерландия и 12 броя европалета, които е следвало да
бъдат разтоварени в Германия. Уговорено е възнаграждение в размер на 2200.00 евро /
в лева 5163.40лв. с ДДС /.
На следващо място съгласно чл. 4 от приложимата Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) договорът за превоз се доказва с
товарителница, като липсата на такава не засяга нито съществуването, нито действието
на договора за превоз, регулирането на който се подчинява на нормите на конвенцията
2
/Решение № 590 от 19.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 217/2008 г., II т. о., ТК/. В случая
от приложените л. 12 – л. 15 копия на СМR, се установява наличието на договорни
отношения между страните по процесния договор за превоз.
От общите условия, обективирани на гърба на приложената на л.16 по делото
заявка за транспорт, обаче, се установява, че между ищцовото дружество и ответника е
постигнато съгласие плащането да бъде извършено не от ответника, а от дружество
„Д.с“ ООД. Този извод намира опора в чл. 1 от процесните общи условия, в който е
регламентирано, че „платец по навалото е „Д.с“ ООД, като спедитор, от името и за
сметка на товародателя“. Накрая в общите условия са индивидуализирани и данните
на „Д.с“ ООД, които да бъдат вписани във фактурата, както и адрес на кореспонденция
на дружеството.
Обстоятелството че плащането ще бъде извършено не от ответника, а от „Д.с“
ООД, ищецът е потвърдил с полагането на подпис на негов представител, както на
заявката за транспорт, така и на обективираните на гърба на същата общи условия.
По изложената аргументация съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна, доколкото между страните е постигнато съгласие
плащането за процесния превоз да се извърши не от ответника, а от „Д.с“ ООД,
респективно ответникът не е носител на задължението да заплати възнаграждението по
процесния договор за превоз.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Изводът за неоснователност на главния иск обуславя извода за неоснователност
и акцесорната претенция за мораторна лихва и иска за неустойка, доколкото
основателността на същите е обусловена от основателност на исковата претенция с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника сторените по делото разноски. От приложената на л. 91 по делото
разписка, се установява, че ответникът е сторил разходи за адвокатско възнаграждение
в размер на 2060.00лв.
Съдът намира, че формулираното от процесуалния представител на ищеца
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
се явява основателно, като с оглед фактическата и правна сложност на делото на
ответника следва да се изплатят разноски за адвокат в минимален размер.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата
на съединяване на исковете.“
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата по исковата претенция с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 816.34лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата по исковата претенция с правно
основание чл. 92 ЗЗД минималният размер на адвокатското възнаграждение е 480.00лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата по исковата претенция с правно
3
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, минималният размер на адвокатското възнаграждение е
400.00лв.
В обобщение следва извода, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 1696.34лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу „М.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 1, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз
на стоки /CMR/, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите както
следва: 5 163.40 лева с ДДС главница - представляваща цена за извършен превоз по
заявка за транспорт № 21050018/08.09.2021 г., по която е била издадена фактура №
********** от 04.03.2022 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, 365.74 лева –
обезщетение за забава за периода от 07.03.2022 г. до 16.11.2022 г. и сумата от 1 800.00
лева, представляваща неустойка за просрочие на плащането, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Д.т.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „М.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1696.34лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4