№ 233
гр. Благоевград, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201404 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. КР. Т., ЕГН **********, с адрес: Област
Благоевград, .... против Наказателно постановление № 21-1116-000717 от
02.09.2021г. на Началник група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна
полиция“ - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г., с което
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 (десет) лева и за административно наказание по чл.140
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се
доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение, както и за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Развиват се доводи за постановяване на обжалваният санкционен акт при
непълнота на доказателствата, както и че наложеното наказание е явно
несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и дава обяснения
по случая, ангажира процесуален представител в лицето на адвокат К.Д., чрез
който ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по
същество, като моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени
1
обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства. С нарочно писмо изразяват становище по
жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и да се потвърди
наказателното постановление, както и се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 01.05.2021г. в 11.09 часа свидетелите ЯН. Д. П. – Мл.
автоконтрольор при ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ –
Благоевград и АЛ. Д. ГЛ. – полицейски служител при ОДМВР - Благоевград,
че жалбоподателят Г. КР. Т., ЕГН ********** в гр.Симитли и по
ул.“Славянска“ с посока на движение към Мина Ораново, управлява лек
автомобил ...., собственост на Г.Т., с ЕГН ********** от гр.Симитли, като
при извършената проверка с РСОД и справка с дежурен ОДЧ при ОДМВР –
Благоевград било установено, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация от 24.03.2021г. във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП при
уведомление от Гаранционния фонд без Гражданска отговорност. При
проверката полицейските служители установили, че Г. КР. Т., ЕГН
********** не носи СУМПС, което било обявено за изгубено. С оглед
констатираното актосъставителя ЯН. Д. П., в присъствието на свидетеля АЛ.
Д. ГЛ., на място на проверката съставил на жалбоподателя Г. КР. Т., ЕГН
********** акт за установяване на административно нарушение серия GA №
335884 от 01.05.2021г., изведен под № 21-1116-000717, в който квалифицирал
установените нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно: не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и чл.140 ал.1
от ЗДвП, а именно: за управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на нарушителя Г. КР.
Т., ЕГН **********, подписан е лично от него, като същият отразил по акта,
че няма възражения. Писмени възражения не постъпили и в
законоустановения срок за това. Въз основа на така съставения акт, на
01.09.2021 година, Началник група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна
полиция“ - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. издал
атакуваното Наказателно постановление № 21-1116-000717 от 02.09.2021г., с
което на жалбоподателя Г. КР. Т., ЕГН **********, с адрес: Област
Благоевград, .... за извършено административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева и за административно
2
наказание по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
С показанията на разпитаните по делото свидетели ЯН. Д. П. и АЛ. Д.
ГЛ. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от
жалбоподателя Г. КР. Т., ЕГН **********, като при извършената му проверка
се установило, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, тъй
като не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. След
проверка с РСОД и справка с дежурния ОДЧ било установено, че автомобила
е и с прекратена регистрация, поради което на място на проверката се
съставил АУАН на жалбоподателя за установеното нарушение. Свидетелите
сочат, че проверявания автомобил имал регистрационни табели, акта се
връчил на жалбоподателя, който го подписал и не направил възражения.
По делото е представена и Докладна записка от актосъставителя Я.Д.
П., в която е описан процесния случай, както и това, че за него е уведомена
полицай Б.Р. при 02 РУ – Благоевград, който е поел работа по него. След
изясняване на случая, същият е докладван на прокурор Вахиде Робова от
Районна прокуратура – Благоевград.
От представено писмо рег. № 111600-7529 от 22.04.2021 г. на Сектор
„Пътна полиция“ – Благоевград се установява, че до лицето Г.А. Т.,
собственик на лек автомобил .... е изготвено и изпратено уведомен от страна
на сектор „Пътна полиция“ – Благоевград относно служебно прекратената
регистрация на същото МПС на основани чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. и чл.143 ал.10 от ЗДвП, във връзка с получено уведомление от
Гаранционния фонд от 22.02.2021г., но липсват данни това писмо да е
получено от адресата и собственик на автомобила.
Представена е Докладна записка № 7852 ЗМ-179 от 01.05.2021г. от ПИ
Спас Манев до Началник 02 РУ – Благоевград, относно извършена проверка
по преписка, образувана по повод настоящия случай, от съдържанието на
която е видно, че след извършената проверка по случая е констатирано, че
лицето Г.А. Т., собственик на лек автомобил .... не е уведомен от страна на
Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград относно служебно прекратената
регистрация на автомобила от 24.03.2021 г., както и не е установено Г. КР. Т.
да е знаел за това обстоятелство.
Приложено е Постановление на Районна прокуратура - Благоевград за
отказ да се образува наказателно производство от 09.08.2021 г., от което е
видно, че решаващият прокурор е приел, че въпреки формалното наличие на
данни за извършено деяние, квалифициращо се по чл.345 ал.1 във връзка с
ал.1 от НК, не са налице всички съставомерни признаци на това престъпление
от обективна и субективна страна, тъй като въпреки, че Г. КР. Т., ЕГН
********** е управлявал МПС ...., който към датата на деянието е бил със
служебно прекратена регистрация, то това обстоятелство не е било известно
3
на същия. Препис от настоящото постановление, ведно с материалите по
преписката изпратени на Началник Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, с
оглед преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност
по компетентност.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят Г. КР. Т., ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС с
категории В, С, СЕ, АМ и ТКТ, както и същият е наказван за нарушения по
ЗДвП.
Приложените Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР,
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
Представена е Справка по история за ПС с рег. № Е9363МН от
02.09.2021 г., от която се установява, че на 29.0.2018г. в 10.58 часа е
първоначалната регистрация на автомобила в страната, като внесен от Италия,
на 24.03.2021 г. в 07.21 часа е прекратена регистрацията на ППС поради това,
че е без ГО, на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без
ГО, като е прието, че ГФ на 21.03.2021г. е уведомил собственика на
автомобила с писмо № 15010 от 19.02.2021 г. В последващото отбелязване в
справката за 05.07.2021 г. в 12.25 часа е видно, че е отбелязана служебна
промяна на регистрацията на автомобила, като същата е служебно
възстановена по чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО,
предвид сключена полица BG/07/121001915498 от 04.07.2021 г.
От справка за собственост на МПС е видно, че лек автомобил .... е
собственост на Г.А. Т. с ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, дадените
обяснения от жалбоподателя посредством разгледаната жалба и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
4
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН
са неоснователни. В случая са съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и
времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са
точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП,
поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални
нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо
безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В
същото коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в
НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа
на които санкционния орган е приел, че се касае за административни
нарушения по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че
при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби,
като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби,
които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушенията е
връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят
не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като
му е предоставена възможност да представи и писмени такива в
законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу
процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като процесуално нарушение, от
категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание
на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с отразеното в
процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е
съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя Г. КР. Т. и
свидетеля АЛ. Д. ГЛ., присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на акта.
Районният съд обаче намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно по
отношение на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От друга страна разпоредбата на чл.143 ал.10 от
ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
5
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от
Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10
от ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд,
като според ал.2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по
ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство,
посочен в регистъра.
От приложеното по делото писмени доказателства, респ. писмо рег. №
111600-7529 от 22.04.2021 г. на Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград,
Докладна записка № 7852 ЗМ-179 от 01.05.2021г. от ПИ Спас Манев до
Началник 02 РУ – Благоевград, Справка по история за ПС с рег. № Е9363МН
от 02.09.2021 г. и Справка за собственост на МПС се удостоверяват
обстоятелства, че лицето Г.А. Т., собственик на лек автомобил .... не е
уведомяван от страна на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград
относно служебното прекратяване на регистрацията на същото от
24.03.2021г., съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. и чл.143
ал.10 от ЗДвП. Наред с това не е спорно по делото, че на 01.05.2021г.
жалбоподателят Г. КР. Т. е управлявал повереният му лек автомобил ....,
собственост на неговия дядо Г.А. Т. от гр.Симитли, ул.“Струма“ № 1, ет.3,
като към тази дата автомобилът е бил с прекратена регистрация по реда на
чл.143 ал.10 от ЗДвП във връзка с чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, но
за това обстоятелство не е бил уведомен по съответния установен ред
собственика на автомобила, а още по-малко неговият ползвател, в случая
жалбоподателя. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗАНН, административно нарушение е
това деяние което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. В настоящия случай не може да се направи
категоричен и безспорен извод, че поведението на жалбоподателя, което се
субсумира под състава на административно нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП е извършено виновно от наказаното лице. Действително уведомяването
на собственика на автомобила за извършеното служебно прекратяване на
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването по реда на
чл.143 ал.10 от ЗДвП, а последващо действие на администрацията, същото
обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Независимо, че жалбоподателят е бил
длъжен да съзнава предвидените с чл.574, ал.11 от КЗ последици за
6
прекратяване на регистрацията на автомобила, когато не е била сключена
задължителна застраховка, не са налице основания от същия или от
ползвателя на ППС да бъде изисквано да знае конкретната дата, на която
посоченото уведомление е получено от органите на МВР, а оттам и да е
наясно за момента на прекратяване на регистрацията. Именно заради това, че
собственикът на автомобила няма как да знае кога ще настъпи това
уведомяване, респективно ще бъде прекратена регистрацията на автомобила,
законодателят с разпоредбата на чл.143, ал.10 изр.1 ЗДвП и чл.18б ал.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е предвидил той да бъде уведомен за
извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен
да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация
осъществява състав на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Именно при наличие на последното, като предпоставка за ангажиране на
административната отговорност на собственика на автомобила за
управлението му при прекратена регистрация, би могло да се презюмира, че
това знание е налично и у ползвателя несобственик на този автомобил, което
би обусловило аналогично и надлежното ангажиране на административно-
наказателната му отговорност при управление на това МПС с прекратена
регистрация. В случая наказващият орган, чиято е доказателствената тежест,
не е установил по съответния за това начин, че към 01.05.2021г. собственика
на автомобил с Е9363МН, а именно Г.А. Т. от гр.Симитли, е бил уведомен
или е знаел, че регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена,
което допълнително обуславя извод за субективна несъставомерност на
санкционираното деяние по отношение на ползвател на автомобила,
включително и под формата непредпазливост. /В този смисъл Решение №
1455 от 21.06.2019 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 338/2019 г,
Решение от 13.07.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 97/2020 г, Решение №
116 от 18.06.2020 г. на АдмС- Стара Загора по к. а. н. д. № 77/2020 г, Решение
№ 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г , Решение №
126 от 18.02.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1401/2019 г и др./.
Изложените съображения предпоставят отмяна на наказателното
постановление в тази му част, предмет на настоящия съдебен контрол относно
административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
По отношение на второто визирано в обжалваното наказателно
постановление нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, съответно не носи,
респ. непредставяне на СУМПС, съдът го намира за осъществено от
жалбоподателя, доколкото доказателства, формиращи изводи в обратна
насока не се ангажираха по делото. Съгласно цитираната законова разпоредба
водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и
контролен талон към него. В случая от събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят Г. КР. Т. е управлявал към момента на проверката МПС, за
което се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него, като при поискване от контролните органи не е
7
носил и съответно не е представил СУМПС. По този факт не се спори от
страните и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци
на нарушението – актосъставителят и свидетелят по акта за установяване на
административно нарушение, така и от описаните обстоятелства в самата
жалба, че именно жалбоподателя е управлявал въпросният автомобил към
момента на извършваната му проверка. С тези си действия, жалбоподателя Г.
КР. Т. е осъществил от обективна страна съставите на вмененото му
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Същото е извършил виновно от
субективна страна, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС,
видно от представената справка за водач/нарушител и като такъв е съзнавал,
че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си
действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
и при преценката си с оглед налагане на административните наказания е
съобразил приложимата в случая правна норма правилно, като на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя Г. КР. Т. със
законоустановени по вид и размер наказания за това нарушение, като му е
наложил наказания „Глоба” в размер на 10.00 (десет) лева, което съдът
намира за съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, доколкото същото е
императивно установени по вид и размер от законодателя. Изложеното
обуславя обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, в
частта относно административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-1116-000717 от 02.09.2021г. на Началник група към
ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, упълномощен
с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. в частта, с която на Г. КР. Т., ЕГН **********,
с адрес: Област Благоевград, .... за административно нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца и ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 21-1116-000717 от 02.09.2021г. на Началник група към
ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, упълномощен
с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. в частта, с която на Г. КР. Т., ЕГН **********,
с адрес: Област Благоевград, .... за административно нарушение по чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-
8
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9