Решение по дело №2838/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1536
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20187180702838
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

     № 1536

гр. Пловдив,  16 юли 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

  Административен съд – Пловдив, Първо отделение, V-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

с участието на секретаря  В. К., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2838 по описа на Административен съд – Пловдив за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 134 и 215 от ЗУТ , във вр. с чл. 145 и сл. АПК. 

Жалбоподателите -  Ш.Я.М. с  ЕГН **********, Т.Я.Т. с ЕГН **********, М.Б.Г. с ЕГН ********** *** ЕООД  с БУЛСТАТ ***, чрез управител Р.Д.Р. с ЕГН ********** , чрез адв. Д. , със съдебен адрес *** обжалват ЗАПОВЕД №180А657/04.04.2018г. на КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, издадена въз основа  на писмо №17П2803/3 от 07.03.2018г. на Дирекция ОС при Община Пловдив и решение взето с протокол № 11,  т.11 от 21.03.2018 г. на ЕСУТ при община Пловдив за изменение на ПУП-План за изменение на регулация и застрояване и изработване на проект  за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.62 – нов по плана на кв. Дружба,  гр.Пловдив.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, издаден  във връзка с протокол № 11, т.11 от 21.03.2018 г. на ЕСУТ при община Пловдив за изменение на ПУП-План за регулация и застрояване на част от кв.62 – нов по плана на кв. Дружба гр.Пловдив. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при нарушена процедура по АПК , като  се твърди , че са налице процесуални нарушения по невръчване на заповедта на жалбоподателите, както и  и липсата от тяхна страна на искане за изменение на ПУП-ПРЗ.

В края на жалбата е направено искане да се спре изпълнението на обжалваната заповед, по което искане съдът се е произнесъл със свое определение на л.242 от 15.10.2018 г. и е оставил без разглеждане особеното искане, прекратил е съдебното производство по чл.166 от АПК по настоящото дело, като изрично се е произнесъл, че съдебното производство следва да продължи по проверка законосъобразността на оспорената заповед. Допълнителни доводи в подкрепа на жалбата са представени от адв. Д. в хода по същество , като се претендира и  присъждане на разноски. 

Ответникът - Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители, юк. П. и А.  оспорват жалбата. Твърди се,  че не са налице съществени процесуални нарушения, както и изрично се твърди , че в  действителност заповедта не е съобщена на заинтересованите лица, чието качество не отричат, но  несъобщаването на тази заповед, не е императивно разпоредено в ЗУТ, нито смятат, че е съществено процесуално нарушение за законосъобразността на акта. Претендират и присъждане на  юрисконсултско възнаграждение. Представя се писмена защита.

Административен съд - гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира, че се обжалва акт, за който е предвидена процесуална възможност, жалбата изхожда от лица с процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, което я прави процесуално допустима.   

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е законосъобразността на  ЗАПОВЕД №18ОА657/04.04.2018г.  на КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, издадена въз основа  на писмо №17П2803/3 от 07.03.2018г. на Дирекция ОС при Община Пловдив и решение взето с протокол № 11,  т.11 от 21.03.2018 г. на ЕСУТ при община Пловдив, с която е дадено съгласие за изменение на ПУП-План за регулация и застрояване на част от кв.62 – нов по плана на кв. Дружба,  гр.Пловдив и е наредено да се изработване на проект  за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.62 – нов по плана на кв. Дружба,  гр.Пловдив.

От събраните по делото доказателства съдът установи, че административното производство е започнало по депозирани от жалбоподателите заявления от 27,02,2017г., съответно от Т.Т.  и Ш. Я. на л. 43, от М.Г. на л. 167 и от Р.Р. на л. 102. С горните заявления жалбоподателите са поискали  на осн. чл. 35 , ал. 2 от ЗОС  да придобият право на собственост върху земята-общинска собственост , върху която имат отстъпено право на строеж .

Въз основа на техните заявления общината е започнала процедура / л. 87-100/ по придобиване правото на собственост  от страна на жалбоподателите, съобразно отразеното в горните им заявления и приложените доказателства за това.

С протоколи № 8 и 9 съответно от 18.09 и 20.10.2017г.  / листи 85 и 87/  са проведени заседания на комисията по чл. 40 , ал. 2 от НРПУРОИ, назначена със заповед от 23.12.2015г. на Кмета  на Община Пловдив са обсъдени  заявленията от 27.02.2017г. на жалбоподателите Т.Т.  и Ш. Я. /л. 43/ ,  М.Г. /л. 167/  и на Р.Р. /л. 102/ , с които заявления жалбоподателите са поискали  на осн. чл. 35 , ал. 2 от ЗОС  да придобият право на собственост върху земята-общинска собственост , върху която имат отстъпено право на строеж .

С протокол № 7 от 14,02,2018г. ЕСУТ при Община Пловдив е обсъдила писмото на  Дирекция ОС при Община Пловдив и се е произнесла по максимално допустимото застрояване в УПИ 1-обществено застрояване, от кв. 62-нов.

С протокол № 11 от 21,03,2018г.  ЕСУТ при Община Пловдив е обсъдила писмото на  Дирекция ОС при Община Пловдив от 07.03.2018г.  за иницииране на изменение на ПУП-ПРЗ на горния имот.

В диспозитива на решението на  ЕСУТ при Община Пловдив / л.99/ е отразено че на основание 135, ал. 2 , чл. 103, ал. 3 и 4 , чл. 134, ал. 2 , т. 6 от ЗУТ се допуска изготвяне на проект за изменение на ПУП-План за изменение на регулация и застрояване и изработване на проект  за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.62 – нов по плана на кв. Дружба,  гр.Пловдив. В решението е посочен обхвата, контактната зона и изрично е посочено да се спазят конкретни ограничения  и изискванията , като в четвърта точка изрично е посочено проекта да се внесе о името на  всички заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ.

Съдът със свое Определение № 286/06.02.2019 г. е отменил определението си от 08.01.2019 г., с което е даден ход на делото и същото е обявено за решаване и е оставил жалбата на Ш.Я.М., Т.Я.Т., М.Б.Г. *** ЕООД, чрез управител Р.Д.Р. против Заповед № 18014657/04.04.2018 г. на Кмет на Община Пловдив без разглеждане и е прекратил съдебното производство.

С Определение № 7165/14.05.2019 г. по адм.дело № 4266/2019 г. ВАС, Второ отделение горното Определение № 286/06.02.2019 г. по адм.дело № 2838/2018 г. на Административен съд – Пловдив е отменено и делото е върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Няма спор между страните, че жалбоподателите са носители на ограничени вещни права в УПИ I – обществени дейности, кв. 62 по плана на гр. Пловдив, предмет на заповедта, съгласно представените по преписката документи, поради което имат правен интерес да оспорват заповедта.

Предмет на обжалване е ЗАПОВЕД №18ОА657/04.04.2018г. на КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, издадена въз основа  на писмо №17П2803/3 от 07.03.2018г. на Дирекция ОС при Община Пловдив и решение взето с протокол № 11,  т.11 от 21.03.2018 г. на ЕСУТ при община Пловдив за изменение на ПУП-План за изменение на регулация и застрояване и изработване на проект  за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.62 – нов по плана на кв. Дружба,  гр.Пловдив.

Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност на всички основания, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право.

Съгласно разпоредбата на чл.134 ал.2 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал.1, и на основанията, посочените в разпоредбата на ал.2. От формулировката на чл.134 ал.2 от ЗУТ става ясно, че в тази разпоредба са изброени самостоятелни основания за изменение на ПУП, освен предвидените в алинея първа на същия текст. Обжалваната заповед е за проект за изменение на ПУП – ПРЗ, на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Следователно при наличие на посочените основания за изменение на ПУП или при липса на тези основания, компетентният орган по смисъла на чл.135 ал.3 от ЗУТ е задължен да разреши или да откаже да се изработи проект за изменение на плана, като по силата на ал.6, предписанието следва да е мотивирано.

В оспорената заповед е посочено, че същата се издава на основание чл. 44, ал.1, т. 13 от ЗМСМА, чл. 135, ал.3 и чл. 134, ал.2, т.6, чл. 103, ал.3 и ал. 4 и ал. 230, ал.3 от ЗУТ, както и писмо с вх. № 17П2803/3 от 07.03.2018 г. на Дирекция Общинска собственост при Община Пловдив, решение, взето с Протокол № 11, т.11 от 21.03.2018 г. на ЕСУТ при община Пловдив, Становище на гл. архитект на Община Пловдив от 22.03.2018 г.

Съгласно цитираното писмо от 07.03.2019 г. във връзка с писмо на отдел УР за становище във връзка със скици-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ I-обществени дейности, кв. 62-нов по плана на кв. Дружба, изготвена служебно от Дирекция УТ,  Комисията по чл. 2, ал.3 от НРПУРОИ е взела  Решение с Протокол №249 от 01.03.2018 г. да се инициира изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I-обществени дейности, кв. 62-нов по плана на кв. Дружба в съответствие с вариант № 2 на скица предложение, Приета с протокол № 7, т. 12 14.02.2018 г.  на Община Пловдив.(л.218).

Както се посочи, административното производство е започнало по депозирани от жалбоподателите заявления от 27.02.2017г., съответно от Т.Т.  и Ш. Я. на л. 43 , от М.Г. на л. 167 и от Р.Р. на л. 102. С горните заявления жалбоподателите са поискали  на осн. чл. 35 , ал. 2 от ЗОС  да придобият право на собственост върху земята-общинска собственост, върху която имат отстъпено право на строеж.

В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт.

Съгласно чл.135 ал.З от ЗУТ Кметът е задължен в 14 - дневен срок от постъпване на заявлението да допусне с мотивирано предписание или да откаже да се изработи проект за изменение на плана, като съгласно ал.4 заповедите по ал.3 се издават въз основа на становище на Главния архитект на Общината, когато актът се издава от кмета на Общината. Становището на лицата по ал.4 и в частност на Главния архитект, е част от фактическия състав от издаване на мотивираното предписание или отказ да се изработи проект за изменение на плана. Това становище задължително следва да се вземе от административния орган по ал.1 преди произнасянето му по искането за изменение по реда на чл.135 ал.3 ЗУТ. Неговата липса представлява процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на крайния административен акт – актът на кмета на общината, с която се одобрява да се изработи проект за изменение на плана. Експертното становище на Главния архитект, е неизменна част от административната процедура и се изготвя в помощ на кмета на общината. Изискването за експертно становище на Главния архитект, предхождащо издаването на акта по чл.135 ал.3 от ЗУТ, е обусловено от обстоятелството, че в случая се касае за строго специфични въпроси от техническо естество, с каквато компетентност Кметът на Общината по правило не разполага, както и от необходимостта от предварително проучване на данни от технически характер, с каквато компетентност несъмнено разполага Главният архитект по силата на това му длъжностно качество. Даването на такова становище очевидно обезпечава необходимостта от пълно, всеобхватно и компетентно изследване на заявения въпрос, свързан с изменението на регулацията.

По отношение на направеното искане за отмяна на акта от жалбоподателите поради нарушение на материалноправни норми, следва да се посочи, че същото е формулирано и с посочено основание в чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за изменения на влязъл в сила подробен устройствен план поради липса взаимно съгласие на всички заинтересовани съсобственици.  В този смисъл следва да се каже, че и самият административен орган - Кметът на Общината в оспорваната негова Заповед е посочил, че същата се издава и на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ.  

В хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ се изисква съгласието на лицата, собственици или носители на ограничени вещни права в имота, предмет на плана. Такова съгласие за изменение на ПУП-ПРЗ по преписката не е налице дотолкова, доколкото разработката обхваща имотите на жалбоподателите. Не се и твърди да е искано такова съгласие във връзка с образуваното производство за изменение на ПУП-ПРЗ.

Изрично се възразява дори, че от страна на жалбоподателите е внасяно искане за изменение на процесния ПУП-ПРЗ, нито е изразено съгласие с изготвеното от Община Пловдив изменение на ПУП-ПРЗ.

Нещо повече изрично в заповедта е посочено, че проектът  за изменение на ПУП следва да се внесе от всички заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал.2, т.1 ЗУТ.

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед, административният орган е приел, че са налице основанията  чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ – наличие съгласие на всички заинтересовани /чл. 131 от ЗУТ/, и това, при положение, че цялото административно производство е започнало по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС. Нещо повече, административният орган не е обсъдил наличието или отсъствието на правнорелевантните факти по образуваното пред него производство по реда на чл. 35, ал.3 от ЗОС.

Според чл. 35, ал.3 от ЗОС Продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 .

Необходимо е да се отбележи, че съгласно мотивите на определение № 7165/14.05.2019 г. по адм.дело № 4266/2019г. ВАС, Второ отделение горното определение № 286/06.02.2019 г. по адм.дело № 2838/2018 г. на Административен съд – Пловдив е отменено  и делото е върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия като е посочено че  „..процедурата по чл. 35, ал. 3ОС не е свързана с производството по изменение на ПУП по чл. 134 ЗУТ и заявленията за закупуване на общинска земя не могат да се приемат за искане за изменение на плана…“.

Липсата на индивидуализация, коя точно законова хипотези е преценявана при постановяването на процесната заповед, от една страна, прави невъзможна съдебната проверка на законосъобразността и правилността на постановения административен акт, а от друга страна, се квалифицира като неспазване на императивното изискването за мотивиране на административния акт, залегнало в чл. 59 АПК, като гаранция за упражняване правото на защита на заинтересованото лице, и е основание за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК.

Съдът не може служебно да подвежда установените от него факти по делото под съответната правна норма, когато това не е направено от компетентния орган. Съдът е длъжен само служебно да установи, така посочените в акта фактически основания, установяват ли се от данните по делото и съответни ли са на дадената им правна квалификация или не. Именно с тази цел е предвидено императивното задължение на административния орган да мотивира своя акт така, че да може при съдебния контрол да се извърши проверка на законосъобразността и правилността на властническото волеизявление. При условие, че посочените правни такива са или неотносими или взаимно изключващи се, то с оглед изискванията на закона /АПК/, съдът не може да извърши правилно своя контрол върху решаващата воля на органа, и единствената процесуална възможност е да постанови отмяната на същия.

Така установеното нарушение възпрепятства и съдебния контрол за наличието или отсъствието на фактическите основания за недопускане на исканото изменение и доколко постановеният акт е в съответствие със закона, при изследване на конкретните материалноправни предпоставки. Предметът на административното производство по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е очертан от заявлението на лицата, посочени в разпоредбата до административния орган. Последният е длъжен да се произнесе по искането в неговите граници. Административният акт следва да съдържа фактически и правни съображения и е недопустимо заместването им с тези на съда при проверката на неговата правилност и то по предположения. Именно, защото съдебната проверка за фактите се простира до изложените от органа фактически обстоятелства, които очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, при тяхното отсъствие, съдът не може да установи тяхното наличие или отсъствие.

При липса на фактически и правни основания свързани със заявеното искане е недопустимо съдът за първи път да излага такива в съдебното производство. Това е така, тъй като предмет в съдебното административно производство е установяване на законосъобразността на оспорения административен акт в рамките на изложените в него фактически и правни основания и мотиви, а не за първи път да се произнася по основанията, с които е сезиран административният орган

От така установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административно-производствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби, поради което се явява незаконосъобразен по смисъла на чл.146 т.3 и т.4 от АПК и следва да бъде отменен.

При този изход на делото искането на жалбоподателите за присъждане на съдебно-деловодни разноски по списък с разноски по чл.80 ГПК представен и приет по делото(л.262), изразяващи се в платена държавна такса в общ размер за жалбоподателите от 80 (осемдесет), лв., договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 600 (шестстотин)лв. е основателно. В тази връзка съдът следва да осъди ответника да заплати направените разноски от жалбоподателите в общ размер от 680 (шестстотин и осемдесет) лв.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172 във врчл. 173 от АПК Съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №180А657/04.04.2018г. на КМЕТ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, издадена въз основа  на писмо №17П2803/3 от 07.03.2018г. на Дирекция ОС при Община Пловдив и решение взето с протокол № 11,  т.11 от 21.03.2018 г. на ЕСУТ при община Пловдив за изменение на ПУП-План за изменение на регулация и застрояване и изработване на проект  за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.62 – нов по плана на кв. Дружба,  гр.Пловдив.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ да заплати на Ш.Я.М. с  ЕГН **********, Т.Я.Т. с ЕГН **********, М.Б.Г. с ЕГН ********** *** ЕООД  с БУЛСТАТ ***, чрез управител Р.Д.Р. с ЕГН ********** сумата от 680 (шестстотин и осемдесет) лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски.   

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните в едно с препис от съдебното решение.

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: