№ 18880
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110140765 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
21.10.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 40765/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. Р. Б., като наследник на П. С. Б.,
поради което се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в гр. ******************, аб. № 283459, като била доставена топлинна
енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2488,21 лева за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но ответника я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и
дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 400,56
лева за периода от 15.09.2022 г. до 20.06.2024 г. Навежда доводи, че била предоставена
услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от
1
34,31 лева за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., а освен това поради изпадането в забава
се дължала и мораторна лихва в размер на 8,00 лева за периода от 16.07.2021 г. – 20.06.2024
г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника,
които твърди, че дължал само 1/2 част от претендираната сума. Поддържа, че въпреки това е
заплатил изцяло задължението. Иска отхвърляне на претенцията.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответника да е приел
наследството на П. С. Б..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно: 1) че между страните е налице валидно
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за процесния имот; 2) че ищецът е доставил топлинна енергия за процесния период
в твърдените количества, както и че е предоставена услугата дялово разпределение; 3) че
ответника е приел наследството на П. С. Б..
Представени са 2 бр. фискални бонове за сумата от 2000,00 лева, с която са погасени
вземания за главница, мораторна лихва, законна лихва и съдбени разноски, както и за сумата
от 1257,33 лева – главница.
С молба с вх. № 304967/30.09.2024 г., подадена от ищеца, последният е заявил, че
процесните вземания са погасени с извършените плащания. В случая, съдът намира, че се
касае за съдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А съдебното признание на
факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което
съобразено с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното
фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
В случая, съдът намира, че с оглед представените от ответника писмени
доказателствени средства и извършеното съдебно признание от ищеца, то процесните
вземания са погасени чрез плащане в хода на настоящият процес, което следва да бъде взето
предвид, като факт настъпил след предявяването на исковете – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед изложеното претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърли изцяло, тъй като
са погасени чрез плащане.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца, доколкото ответника е станал причина за производството – арг. чл.
78, ал. 2 ГПК. При това положение, съдът констатира, че ответника е погасил сумата за
дължимите държавни такси с извършеното плащане в хода на процеса, поради което на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП, следва да му се присъди сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: гр. ************* срещу С. Р. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
****************, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 2488,21 лева, представляващи незаплатена
цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр.
******************, аб. № 283459, както и сумата от 400,56 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2022 г. до 20.06.2024 г., както и сумата
от 34,31 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., както и сумата от 8,00 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за дяловото разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП С. Р. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ************,
сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4