Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
08.04.2021
година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 08.03.
2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВ
т.д. № 86 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове, с правно
основание чл. 432, ал. 1, във вр. с
чл. 380 от КЗ и 498 ал. 3 КЗ във вр. с чл. 497 от КЗ.
С исковата молба ищецът посочва, че на 22.11.2019
г., в гр. С.З., на кръстовището, образувано от ул. *** и ул. ***, водачът Г.К.К.
на лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“, с peг. № *** нарушава правилата
за движение, като не пропуска пресичащия на пешеходна пътека Т.В.В., при което
го удря и реализира ПТП. При инцидента сериозно е пострадал пешеходецът Т.В..
За произшествието бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 1228р-12811/2019 г. Образувано било
и досъдебно производство № 233/2019 г., по описа на РУ - С.З..
Твърди се, че след злополуката пострадалият Т.В.В.
е транспортиран от екип на ЦСМП до Клиниката по ортопедия и травматология на
УМБАЛ *** АД - гр. С.З.. Приет е с оплаквания за силни болки в левия крак, оток
на лявата подколенница и болезненост при палпация, невъзможност за извършване
на движения. Назначени са му различни изследвания и прегледи, от които е
установено: фрактура крурис синистра. След клинично обсъждане и консултация с
педиатър и анестезиолог, е взето решение освен за медикаментозно лечение и за
провеждане на оперативна интервенция. На 27.11.2019 г., под обща анестезия, на
ищеца е направено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация.
Поставена била и гипсова имобилизация. На 27.11.2019 г. Т.В. бил изписан, като
са му дадени препоръки да носи гипса 30 дни, да не натоварва крайника и да
спазва режима, който му е даден от лекуващия лекар.
На 02.01.2020 г. отново изследват Т.В., като се
извършва рентгенография на лява подбедрица - лицева и профилна проекция.
Съгласно Амбулаторен лист № 29/08.01.2020 г. ищецът все още имал дефицит на
движенията на глезена, като не можел да
ходи самостоятелно.
Т.В., едва на 3 годинки, в резултат на процесното
ПТП, имал постоянни болки в крака и походката му е невъзможна, видно от
Амбулаторен лист № 60/09.01.2020 г.
Във връзка с проведеното лечение, ищецът твърди,
че са извършени разходи в размер в общ размер на 20 /двадесет лева/ - заплатени
за потребителска такса в МЦ „Св. Панталеймон“ ОДЦ - гр. С.З..
Твърди се, че пътният инцидент е причинил на Т.В.В.
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания,
които подробно са описани по своя характер в исковата молба.
В исковата молба се посочва, че видно от
справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционен
фонд, към момента на събитието виновният водач, който е управлявал лек
автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“, с peг. № ***, е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
със ЗАД „А.“ АД - застрахователна полица № BG/11/119001464868, валидна от
29/05/2019 г. до 28/05/2020 г.
Позовава се на чл.429, ал.1, т.1 КЗ, по силата на
който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Посочва се, че във връзка с това на 11.12.2019 г.
е отправил молба до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД ,А.“
АД, ЕИК: ***, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение - видно от молба с вх. № 100-4722/11.12.2019 г.
Към настоящия момент застрахователят не бил
определил и изплатил застрахователно обезщетение, което поражда правния интерес
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата молба по исков
ред.
С оглед обстоятелството, че ответникът е уведомен
на 11.12.2019 г., то от този момент върху претендираната сума следва да бъде
начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Моли съда, да осъди ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ***, да
заплати на Т.В.В., с ЕГН: **********, представляван от своята майка и законен
представител Е.М.В., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на:
-60 000 /шестдесет хиляди/ лева за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените
от него телесни увреждания, в резултат от ПТП настъпило на 22.11.2019 г.;
-20 /двадесет/ лева за имуществени вреди - разходи
за потребителски такси;
-законната лихва върху претендиралата главница от
датата на уведомяване на ответника - 11.12.2019 г. до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
Постъпил е отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва претенцията изцяло по
основание и размер, по следните съображения:
Оспорва всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, с оглед на преклузивните срокове по ГПК.
Оспорва изцяло отговорността на застрахования по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество водач Г.К.К. за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие.
Оспорено е наличието на вина като субективно
отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на
водача Г.К.К. към момента на настъпване на ПТП от 22.11.2019 год.
Счита, че същият не е реализирал виновно и
противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното
пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносния резултат.
Сочи, че Г.К.К., при управлението на застрахования
лек автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е нарушил виновно правилата
за движение по пътищата и за него събитието е случайно, по смисъла на чл. 15 от НК. Същият, като водач на застрахования лек автомобил, нямал техническа и
професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие.
Посочва, че за да се ангажира отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите трябва да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за носене на отговорност от прекия
причинител - застрахован спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените
му вреди.
При условията на евентуалност ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице Т.В.В.. Счита, че същият е пресичал пътното платно на място, непригодено
за целта, без наличието на пешеходна пътека, като с действията си е допринесъл
в значителна степен /над 90%/ за настъпилите вредоносни последици. С действията
си пешеходецът е нарушил императивната разпоредба на чл. 113 от Закона за
движение по пътищата, съгласно която при пресичане на пътното платно пешеходците
са длъжни да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, както и
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение. Нарушена била и нормата на чл. 114 от
ЗДП, съгласно която на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното
за движение, както и да пресичат платното за движение при ограничена видимост.
С оглед на изложеното счита, че пострадалият е допринесъл в значителна степен
за настъпилите болки и страдания, които е претърпял.
Твърди, че пострадалият е имал обективната
възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да
предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП.
Оспорен е механизмът на настъпване на процесното ПТП,
както и твърденията, в исковата молба, за наличие на пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания на ищеца с механизма на
пътнотранспортно произшествие.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът
търпи твърдените неимуществени вреди.
В отговора на исковата молба се оспорват
твърденията на ищеца, за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между твърдините от ищцата за настъпили неимуществени вреди и процесното
пътнотранспортно произшествие, като твърди, че изложеното в обстоятелствената
част на исковата молба не отговаря на съдържанието на приложените към исковата
молба писмени доказателства и на обективната истина.
Оспорва твърденията в исковата молба относно
претърпените болки и страдания, като подробно излага съображения.
Оспорва размера на предявените искове за
неимуществени вреди, като счита, че същия
е прекомерно и неоснователно завишен съобразно претърпените от ищеца
вреди, трайната съдебна практика и социално- икономическите условия на живот в
страната, и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Неоснователността на
главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва.
Оспорва искането за присъждане на законна лихва от
датата на увреждането. Оспорва началния момент, от който се иска присъждане на
законна лихва. На основание чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането, от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователно събитие или от датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която дата е най-ранна.
Признава наличието на застрахователно
правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка: „Хонда“, модел: „ЦР
-В“, с peг. № СН0421АС, валидна към момента на събитието.
Моли съда, да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани исковите претенции на ищцата, като присъди съдебните и деловодни
разноски, които евентуално ще направи, както и юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила и допълнителна
искова молба, с която предвид становището на ответното дружество и това, че
същото признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и дружеството към датата на процесното ПТП ищецът моли да се отдели
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, обстоятелството за наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП,
съгласно полица № BG/11/119001464868, валидна от 29/05/2019 г. до 28/05/2020 г.
Намира за напълно неоснователни направените с
отговора на исковата молба оспорвания на механизма на ПТП, вината на
делинквента - водача на лек автомобил марка и модел „Хонда ЦР-В“, с peг. № *** Г.К.К.,
както и относно причинно-следствената връзка между настъпилите увреждания на
ищеца с механизма на ПТП. Посочва, че счита за неоснователно и възражението на
процесуалния представител на ответника,
че липсват приложени доказателства, от които да се обоснове извода, че
процесното ПТП се дължи на действията на водача на лек автомобил „Хонда ЦР-В“,
с per. № ***.
Счита за неоснователни и недоказани оспорванията
на твърдените с исковата молба състояния за „силно ограничени социални
контакти“, „неспокойност“, „изнервеност“ и „тревожност“ при ищеца.
Напълно неоснователно и недоказано било и
възражението на ответника, че произшествието е настъпило при условията на
съпричиняване от страна на пострадалия Т.В.В.. Във връзка с това прави искане
на основание чл. 176 от ГПК да се яви лично в съдебно заседание Е.М.В. - майка
и законен представител на ищеца Т.В.В., като същата да отговори на следните
въпроси поставени от страната въпроси.
Намира за напълно неоснователно оспорването от
страна на ответника на размера на предявения иск за неимуществени вреди и
твърденията, че същият е прекомерно завишен.
Счита, че за акцесорния иск за присъждане на
законна лихва, следва да намерят приложение законовите положения, намерили
отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са обективно
съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния иск, като
излага подробни съображения за това.
Постъпил е допълнителен
отговор, с който ответникът поддържа всички възражения, направени с
първоначалния отговор.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 22.11.2019 г., в гр. С.З., на кръстовището,
образувано от ул. *** и ул. ***, водачът Г.К.К. на лек автомобил марка „Хонда“,
модел „ЦР-В“, с peг. № *** нарушава правилата за движение, като не пропуска
пресичащия на пешеходна пътека Т.В.В., при което го удря и реализира ПТП. Вследствие
на удара е причинена средна телесна повреда на ищеца Т.В..
По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с peг. № 1228р-12811/2019 г. и е образувано и ДП № 233/2019 г.,
по описа на РУ - С.З..
За извършеното престъпление, на основание чл. 343,
ал. 3, б“а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б.“б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК подсъдимия Г.К.К. е осъден чрез одобрено от съда
споразумение по н. о. х. д. № 2493/2020г. на Районен съд – С.З., с което му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание
чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено за
изпитателен срок от 3 (три) години считано от датата на влизане в сила на
присъдата. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лицето е
лишено от право да управлява МПС за срок от седем месеца.
Страните не спорят, че за
управляваното от Г.К.К., МПС - марка и модел „Хонда ЦР-В“, с peг. № *** има сключена валидна
застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, по з.п. №BG/11/119001464868, със
срок на договора от 29/05/2019 г. до 28/05/2020 г., валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие – 22.11.2019г. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС.
Установено е, че на 11.12.2019г. ищецът Т.В. е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “А.“ АД с молба с вх. № 100-4722/11.12.2019 г.
От
представената по делото Епикриза към ИЗ №23964, издадена от УМБАЛ “***“АД - С.З. е видно, че пострадалият Т.В.В., на 3г. и
6м., е бил хоспитализиран за оперативно лечение с дата на постъпване 22.11.2019
г. и изписан на 27.11.2019 г. с общо пролежани 5 дни. Ищецът е бил с оплаквания
от болка при опит за активни и пасивни движения в глезена. След направата на
рентгенография е установена фрактура на тибията с трети фрагмент в областта на
травмата. Окончателната диагноза е фрактура ткрурис синистра. На 27.11.2019г
под пълна анестезия /Оперативен протокол №662/ е осъществено закрито наместване
на фрактура без вътрешна фиксация. Поставена е гипсова имобилизация -
циркулярна гипсова превръзка. Изписан с препоръки да носи гипсова имобилизация
30 дни, да не натоварва крайника и да спазва дадените от лекуващия лекар
указания.
По делото са представени 2 бр. Амбулаторни листа,
като от първия Амб. лист № 29/08.01.2020г., който е издаден от ортопед-травматолог
е видно, че е поставена диагнозата: Счупване на тялото /диафизата/ на тибията.
В анамнезата е вписано, че при процесното ПТП е получил счупване на лявата
подколенница. Лекуван с гипсова имобилизация. Оплаквал се от болки при движение
в съседните стави. В графата обективно състояние е вписано: „Палпаторна болка
по хода на лява тибия. Дефицит на движенията на глезена. Движенията в колянната
става са в пълен обем. Не може да ходи самостоятелно. Препоръчана е
рехабилитация.“
От Амбулаторен лист № 60/09.01.20г., издаден от
кинезитерапевт е видна основна диагноза: Последици от други счупвания на долен
крайник. Счупване на тялото /диафиза/ на тибията. В анамнестичната част е
вписано, че детето се оплаква от леки болки в крака и не може да стъпва на него.
Обективно състояние: „...леки болки при активни движения в лява подбедрица.
По делото са представени 4 бр. фискални бонове, с
които се удостоверява извършено плащане на датите 28.01.2020г., 29.01.2020г.,
30.01.2020г. и на 31.01.2020г. за извършените процедури за провеждане на
лечението към МЦ“ Св. Пантелеймон“ООД - С.З., за които е заплатена такса в общ
размер от 20 лв.
По делото е представен Социален доклад на Дирекция
„Социално подпомагане“ – С.З., изготвен на 24.11.2020г. В него се посочва, че
малолетното дете Т. е отглеждано в семейна среда от своите родители, основните
нужди на детето, свързани с осигуряване на сигурност, подслон, храна, облекло,
здравни и хигиенни грижи се задоволяват по адекватен начин от страна на
родителите. Майката на детето г-жа В. казва, че след инцидента синът ѝ се
е променил и е станал по-плашлив. Детето постоянно плачело и питало дали колите
имат спирачки и защо не спират. Родителят споделя, че детето всеки път
повтаряло къде точно го е блъснала колата, докато пресичало пешеходната пътека,
където се е случил инцидентът. Майката на детето казва, че се е наложило да
бъде проведена рехабилитация. След извършена справка се установява, че в Отдел
„Закрила на детето“ в ДСП – С.З. не са постъпвали сигнали за детето Т., нито за
проблеми в семейството и родителска небрежност.
Представени са психологически становища за ищеца Т.В.В.
и неговата майка Е.М.В. с дата 21.09.2020г., изготвени от д-р М.Н., Институт за
съвременна психология, гр. С.З.. От даденото заключение по отношение на детето Т.В.
се установява, че преживява посттравматичен стресов синдром със силно изразена
психосоматика – нервност, притеснителност, остра стресова реакция. Детето получава
силна тревожност при опит за качване в автомобил или преминаване на пешеходна
пътека и към настоящия момент не е преработил, преживял и преодолял
травматичните епизоди от случилото се ПТП. Специалистът препоръчва да се
започне продължително психотерапеврично консултиране, при което да се постигне
баланс и психично здраве при детето, за да не се развият трайни негативни
преживявания и/или състояния. За майката на детето Е.М.В. д-р Николов дава
заключение, че при нея има наличие на психосоматични проявления и че се нуждае
от дълготрайна психотерапевтична намеса през принципите на
когнитивно-поведенческа терапия. Посочва, че за да се понижи тревожната и
страхова симптоматика е нужна дълбинна психологическа работа с двамата.
Препоръките на д-р Николов са г-жа В. спешно да започне дългосрочна терапия, за
подобряване на психичното и физическо здраве, като е от важно значение да се
овладее наличната психосоматика, за да не се стигне до задълбочена
генерализирана тревожност.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и
компетентно се установява, че ищецът Т.В.В. във връзка с ПТП на 22.11.2019г. е
получил травма на лявата подбедрица изразяваща се в счупване на тибиялната кост
в диафизната и част с окончателна диагноза фрактура ткрурис синистра.
Вещото лице посочва, че увреждането на ищеца
вследствие на описаното ПТП е счупване на тибиялната подбедрена кост, което е
средна телесна увреда с период на възстановяване около 3 месеца. Острият момент
след счупването на тибиялната кост е силно болезнен. След снемане на
имобилизацията - периода на рехабилитация отново има болезнен период около 1
месец. През етапа на диагностично уточняване ищецът е бил прегледан от ортопед
травматолог, хирург, ехографист, педиатър, анестезиолог. Направени са били
лабораторни изследвания на кръв и урина,рентгенографии, ехография. В
заключението си сочи, че на ищеца Т.В.В. по отношение на травмата получена на
22.11.2019г е осъществено консервативно лечение. Продължителността на лечебния
и възстановителния период е била около 3 месеца. През този период на няколко
пъти е имал усилване на болковия синдром. Установява, че извършените разходи в
размер на 20 лв. са за провеждане на рехабилитационни процедури през периода на
възстановяване от фрактурата на лявата тибиялна кост. Те са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждането, което е получил ищеца при процесното ПТП на 22.11.2019г. Вещото
лице излага, че при осъществения преглед на пациента на 12.11.20г. установява, че
е възстановен напълно от счупването на лявата тибия. Той е в пълно здраве и
няма да има последици от претърпяната травма при ПТП-то.
Вещото лице заключава, че счупването на
лявата тибиялна кост е резултат от директен, на малка площ удар, с не голяма
сила.
От назначената по делото съдебно-психологична експертиза
се установява, че преживяното от ищеца Т.В. пътнотранспортно произшествие на 22.11.2019г.
е довело до наличието на страхови изживявания,което кореспондира с даденото
становище от д-р М.Н. през месец септември 2020 година, а именно
посттравматичен стресов синдром със силно изразена психосоматика - нервност,
притеснителност. Детето получава силна тревожност при опит за качване в
автомобил или преминаване на пешеходна пътека и към настоящия момент не е
преработил, преживял и преодолял травматичните епизоди от случилото се ПТП.
Към момента на извършване на експертната
оценка последиците от преживения стрес все още не са отзвучали напълно,
персистират епизодични прояви на ситуативна тревожност, напрегнатост и
емоционална лабилност при връщане на преживяното психотравмено събитие в
спомените и представите.
По отношение на настъпилите последици за
ищеца към настоящия момент вследствие на преживения стрес вещото лице
заключава, че не са отзвучали напълно, тъй като от време на време персистират
епизодични прояви на ситуативна тревожност, напрегнатост и емоционална
лабилност при връщане към психотравменото събитие в спомените и представите. Приема
се, че с адаптационната реакция, която ще се преодолее във времето в зависимост
от средата в която се ражда и живее детето, тъй като тя е основен фактор в
развитието му. Тя се проявява и въздейства с двете си разновидности - материална
и социална среда. Доминираща роля има социалната среда. Нейното влияние е
сложно, многообразно и многопосочно. В зависимост от своята активност,
пасивност детето Т.В. ще реализира своите възможности за адаптация към
условията на външната среда, ще обогати своите познания, организирани от
семейството му.
От заключението на назначената по
делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът възприема
като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че механизмът на ПТП
е следният: на 22.11.2019 г., около 17:00 часа В гр.С.З., на ул. „** “ на
кръстовището с улица „**“, в условията на изкуствена светлина, при дъждовалеж,
мокро асфалтово покритие на улиците, като същото е дребнозърнесто не износено.
При процесното ПТП са участвали: лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № СТ СИ 0421
АС, управляван от водача Г.К.К., който се е движил със скорост около 24,45 км/ч
в посока от запад на изток по ул. Ген. Гурко. Достигайки до западната пешеходна
пътека тип „Зебра“ водачът на лекия автомобил удря детето - пешеходец Т.В.В. -
на 3 г., воден за ръка от майка си, които пресичат ул. Ген Гурко от север на юг
по пешеходната пътека зебра, западно от кръстовището. В резултат на удара при
процесното ПТП пешеходецът Т.В.В. е получил средна телесна повреда. От
извършения анализ е видно, че водачът е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП спирайки преди мястото на удара и пропускайки
пешеходеца и майка му да преминат по пешеходната пътека. След удара водачът е
кривнал на дясно по посоката си на движение с оглед избягване на удара, но не е
успял да го предотврати.
Вещото лице посочва, че
поради липсата на данни за употреба на спирачната система на автомобила преди и
по време удара на детето, се приема за скорост на движение на автомобила преди
и по време на удара за една и съща, а именно 24,45 км/ч.
След настъпването на
удара лекият автомобил е спрял в лентата си за движение, отклонил се е наляво с
оглед избягване на удара като предно дясно колело е отстояло на около 1,4 м
северно и на около 4,3 м източно от О , а задно дясно колело отстои на 1,6
северно и 1,75 източно от ориентира О. Тялото на пешеходеца, мястото където е
паднало след удара не е запазено, но с оглед на движението на автомобила преди,
по време на удара и след него, най-вероятно детето е паднало на пешеходната
пътека тип „Зебра“ или в непосредствена близост източно от нея. Сравнявайки
отстоянието на което се е намирал автомобила при възникване на опасността за
водача 29,88м е с опасната зона за спиране 11,71м е видно, че водачът е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако незабавно е
задействал аварийно спирачната система на автомобила и по този начин би дал
предимство на пресичащите пешеходци майката и детето, като спре преди мястото
на удара - дори преди пешеходната пътека тип „Зебра“. Вещото лице сочи, че няма
нанесени материални щети по лекия автомобил.
По отношение на удара,
автоекспертът посочва, че е настъпил с предните леви състави на автомобила. Той
е бил кос и приплъзващ.
Пътната обстановка към
датата и часа на възникване на ПТП е била нормална при движение на фарове и
слаб дъжд. Мокро асфалтово покритие на пътното платно. Наличие на изкуствена неравност
от типа „легнал полицай“, върху която е поставена/начертана пешеходна пътека
тип “3ебра“. ПТП е възникнало в следобедните часове около 17ч на 22.11.2019г.
Липсвали са прегради по линията на пряка видимост между участниците в ПТП. Към
момента на удара на детето автомобила е бил на отстояние от южния бордюр - десните
му състави - на около 1,59 м северно от него, успореден на оста на улицата с
предна чат насочена на изток. В заключението се посочва, че мястото на
съприкосновение по ширина и дължина на пътното платно се намира на около 4,40 м
южно от северния бордюр и на около 1,72 източно от мерната линия /от ориентира
О. Мястото на настъпилото ПТП е обозначено с хоризонтална маркировка и
представлява пешеходна пътека тип „Зебра“, както и с вертикална с поставен
пътен знак „Пешеходна пътека“ и наличие на изкуствено препятствие вертикално на
основното ниво на пътното платно. То е специално предназначено за пресичане на
пешеходци, като същите са с предимство пред автомобилите. По отношение на
въпроса дали ищецът е възприел идващия автомобил, вещото лице заключава, че тъй
като детето се е намирало отляво на майка си и тялото на същата е
представлявало преграда относно видимостта му към процесния автомобил експертизата
не може категорично да даде еднозначен отговор. Относно възприятието в предвид
малката възраст на детето - 3 години - експертизата счита, че то не е в
състояние да възприеме правилно скоростта на движение на автомобила, както и
разстоянието на което се е намирал. Още повече, че възприятието е строго
индивидуална категория дори за всеки отделен зрял или възрастен човек. Пешеходецът
не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като е бил воден
за ръката от своята майка, дори и при правилно възприемане и реагиране на
опасността.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че няма данни да е превишил скоростта, като е възможно
водачът да е бил с по-ниска скорост. Но водачът не е употребил спирачната
уредба и по време на самия удар, а е спрял непосредствено след удара.
С оглед установяване на физическите
и психически увреждания на ищеца Т.В., вследствие на гореописаното ПТП,
по делото са допуснати гласни
доказателства.
С оглед изясняване на
обстоятелствата и причините за ПТП, както и други обстоятелства от значение във
връзка с механизма на процесното ПТП и поведението на ищеца по време на пътния
инцидент е разпитан св. Г.К. – водач на автомобила, от чиито показания става
ясно, че срещу него на пешеходната пътека имало един автомобил, а пред него
нямало никой. Понеже не познавал града, отпред стояла негова позната, която му
указвала пътя, карал е бавно автомобила си, тъй като навън било тъмно и валяло
дъжд. Разминали се с насрещния автомобил, като докато отсрещната кола слизала
от пешеходната пътека, той се качвал към нея и към този момент видял, че няма
хора. Вече докато бял на пешеходната пътека видял жената, а след като слязъл от
колата видял, че има дете, като след като слязъл от автомобила си взел детето и
го занесъл на тротоара. Сочи, че не е видял жената и детето откъде са се
появили, тъй като колата, с която се е разминал не била спряла. Не е спирал
пред пешеходната пътека, а чак когато разбрал, че е станало нещо и тогава е
видял детето на пешеходната пътека.
От показанията на свидетеля Ваньо
Тодоров В., баща на пострадалия, се установява, че като разбрал, че съпругата
му и детето са в спешния център, веднага отишъл при тях. Когато видял детето,
то било видимо уплашено, плачело и не искало да се отделя от майка си. Като
попитал за състоянието му, разбрал, че имат съмнения за операция. И докторът
препоръчал детето да остане за наблюдение в болницата, за да му се следи
състоянието. Свидетелят В. споделя, че детето било със счупен крак, който бил
обездвижен, като било извършено неоперативно наместване на крака с пълна
упойка. След манипулацията детето се чувствало зле, било с гипс, на памперси,
хранили го, все едно е бебе. След премахване на гипса споделя, че започнали
процедури по рехабилитация в МЦ „Св. Пантелеймон“ и там ходили за период около
10 дни. Детето се притеснявало да си движи крака, придържали го като стъпва на
този крак, накуцвало и чак след като се върнало на детска градина, постепенно
се оправила походката. Посочва, че въпреки, че физически детето е оздравяло,
психическите травми продължават. Разказва, че детето се стряскало насън,
притискало се в майка си и плачело насън. Все още изпитвало страх от коли, а
когато пресичали улици, детето питало колата дали има спирачки и прибягвали
тичешком по пешеходните пътеки.
Свидетелката Ганка Господинова М., баба на ищеца Т.В.,
посочва, че след инцидента като видяла своя внук, той бил с шина, бил прежълтял
и казвал, че много го боли. Не бил спокоен и не позволявал да дърпат завивката
да му видят крачето. Детето било неподвижно, като се прибрали от болницата
докато още е бил с гипс, не ставал от леглото. Споделя, че детето изпитвало
страх да се качва на коли и го носили на ръце, когато ходили на рехабилитации. Детето
казвало на баба си като ходила до тях с такси, че не трябва да се качва на
коли. Св. М. сочи, че ѝ е направило впечатление, че когато пресича
улицата, детето не ходи, а тича, за да премине пешеходната пътека.
На основание чл. 176 от ГПК е допуснато изслушване
в откритото съдебно заседание на 23.11.2020г. на Е.В., майка на пострадалия от
инцидента. В обясненията си твърди, че към момента на процесното ПТП са
пресичали на пешеходната пътека, тя е държала детето за дясната ръка. Детето не
е спирало на платното за движение по време на пресичането, нито са навлезли
внезапно на платното. Твърди, че колата, която ги ударила идвала от дясно,
ударът е станал по средата на пешеходната пътека, която е с голям легнал
полицай. Сочи, че детето не е ниско, с нормален ръст е, около метър. Преди да
тръгнат към пешеходната пътека се огледала и видяла, че колата е на по-далечно
разстояние, на над три, четири метра от тях.
При така
установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от Кодекса за застраховането
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
По силата на договора за застраховка гражданска
отговорност, застрахователят – в случая „ЗАД „А.“ АД покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското
законодателство.
Съдът приема за
безспорно установено, че при настъпилото ПТП на на 22.11.2019
г., в гр. С.З., на кръстовището, образувано от ул. *** и ул. ***, водачът Г.К.К.
на лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“, с peг. № *** нарушава правилата
за движение, като не пропуска движещия се с предимство на пешеходна пътека Т.В.В.,
при което го удря и реализира ПТП, вследствие на което сериозно е пострадал
пешеходецът Т.В..
По делото е безспорно установено, че травмите на Т.В.В.
се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – Г.К.К., което е установено с
влязло в сила Споразумение по НОХД № 2493/2020 г. по описа на Районен съд – С.З..
Съгласно нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците
на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд.
Не е спорно, че към
датата на процесното пътно-транспортно произшествие е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по отношение увреждащия лек автомобил марка
„Хонда“, модел „ЦР-В“, с peг.№ ***, е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „А.“ АД -
застрахователна полица № BG/11/119001464868, валидна от 29/05/2019 г. до
28/05/2020 г.
Установено е, че
получените от малолетния Т.В. травми също са в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – Г.К..
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди са доказани по
основание.
Относно размера на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди
от травматичното увреждане с диагноза фрактура ткрурис синистра, /диафизата на
лява тибия/ с период на възстановяване около 3 месеца. Острият момент след счупването на тибиялната кост е силно болезнен. След
снемане на имобилизацията - периода на рехабилитация отново има болезнен период
около 1 месец. Впоследствие болката намаляла постепенно.
Следва да бъде отчетен и
факта, че през този период пострадалият е бил лишен от изпълнение на обичайните
си занимания – ходене на детска градина, срещи със свои връстници и обичайните
социални контакти и игри, характерни за възрастта на ищеца – 3г. Рязката промяна
в начина на живот е свързана с изживявания, които в психологичен аспект
пораждат негативни емоции, свързани с промяна в начина на живот, а именно от
активно и жизнено подрастващо дете – към застоял живот без възможност да
упражнява заниманията, както преди инцидента.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довела до негативна промяна в
психо–емоционалното му състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че
претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.
Съдът отчита
заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза, както и психологическото
становище на д-р М.Н., от които се установява по безспорен начин, че ищецът Т.В.
преживява посттравматичен стресов синдром със силно изразена психосоматика. По
делото се доказа и че лицето към настоящия момент не е преработило, преживяло и
преодоляло травматичните епизоди от случилото се ПТП.
Настоящият състав счита,
че въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, след като се отчитат всички критерии, заложени
в нормата на чл. 52 от ЗЗД и като отчете съвкупността от всички изложени
обстоятелства със социално-икономическите условия в страната, както и ниската
възраст на ищеца – на 3г. и 6м., към момента на настъпването на вредите, приема
че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода,
в който е доказано тяхното проявление, е справедливо оценимо на сумата от 30
000 (тридесет хиляди) лева – в
който размер искът следва да се уважи, а
за разликата до пълния претендиран размер от 60 000 лева, следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като са
изложени твърдения за неправилно пресичане.
В разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС №
17/63 г.
Съгласно разпоредбата на
чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците
са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
В настоящия случай е безспорно, че ищците са пресичали на пешеходна пътека.
Според т. 6, б. ,,а‘‘
от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016
г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки -
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
От събраните по делото
доказателства се установява, че пресичането не е било осъществено нито
внезапно, нито е било непредвидимо, а е било извършено върху обозначена с
хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека тип "Зебра", която е
върху изкуствено създадена неравност на пътя, както и с вертикална с поставен
пътен знак „Пешеходна пътека“. Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна
пътека на пътното платно за движение на автомобили, поради което водачът е бил
длъжен да намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне
преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП). Пешеходците не са били
длъжни да изчакат преминаване на автомобилите, а напротив – основавайки се на
предоставеното от закона предимство при преминаване по пешеходна пътека, ищецът,
заедно с неговата майка са имали правното основание да изискват и очакват да им
бъде предоставено предимство при пресичането. Правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана с маркировка
върху пътното платно с изкуствена неравност и сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, което е сторено от страна на ищеца Т.В. и неговата майка Е.В..
Видно от заключението на
автотехническата експертиза водачът на автомобила Г.К. е имал техническата възможност
да предотврати ПТП и да спре преди мястото на удара. ПТП не би възникнало, ако
водачът своевременно възприеме пресичащите отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходци и предприеме своевременно намаляване на
скоростта на движение или спре пред пешеходната пътека.
Съгласно разпоредбата на
чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на
движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение
за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко
препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Освен това от съществено
значение е фактът, че към момента на произшествието Т.В.В. е бил на 3 години и
като такъв той следва да бъде квалифициран като "дете" по смисъла на чл. 116 ЗДвП и се ползва с особена
закрила по смисъла на чл. 116 ЗДвП.
Поради това съдът намира
за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
По искa за имуществени вреди:
Видно от представените
по делото доказателства се установява, че във връзка с процесното ПТП е
заплатена сумата от 20 лв., представляваща заплатени разходи за провеждане на
рехабилитационни процедури през периода на възстановяване от фрактурата на
лявата тибиялна кост. Oт заключението на медицинската експертиза се установява,
че направените разходи от страна на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка
с увреждането, което е получил при процесното ПТП.
При сега действащия Кодекс
за застраховането отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. Разпоредбата
на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при
настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.
432 от КЗ срещу застрахователя.
В конкретния случай по
делото е представено доказателство, че ищецът е уведомил застрахователя ЗАД „А.“
АД за настъпване на застрахователното събитие на 11.12.2019 г., поради което при липса на други данни и
представяне на доказателства от насрещната страна за произнасяне по
претенцията, следва да бъде прието, че именно това е датата, на която
застрахователя е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и от тази
дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал.
2, т. 2, връзка с ал. 3 от КЗ.
Следователно, лихва за
забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 11.12.2019 г. до датата на
окончателното плащане.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че предявеният от Т.В.В., представляван от своята майка и законен
представител Е.М.В. иск за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания
при процесното ПТП, се явява основателен за сумата от 30 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на претенцията по чл. 380 от КЗ пред застрахователя
ЗАД
„А.“ АД - 11.12.2019 г. до окончателното плащане, като за сумата над 30
000 лева до претендираните 60 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Предвид гореизложеното ЗАД
„А.“ АД следва
да заплати на Т.В.В., представляван от своята майка и законен представител Е.М.В.
сумата от 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността
за разноски:
От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът Т. В., представляван от
своята майка и законен представител Е.М.В. е материално затруднено лице, поради
което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до
100 000 лв. – 830 лв.+ 3 % за горницата
над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер
на 2 330,60 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат Р.М. е регистрирана по ЗДДС и адвокатското
възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила
дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Р.М. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищеца е в размер на 2
796, 72 лв. с ДДС /2 330,60 х 20% = 2
796, 72 лв./.
С оглед изхода на делото ответникът ЗАД „А.“ АД следва да заплати на адв. Р.М., адвокат при Адвокатска колегия С.адвокатско
възнаграждение в размер на 1 716,72лв.
с ДДС, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответното дружество ЗАД „А.“
АД е
направило разноски в настоящото производство в общ размер на 1 275 лв., както следва: възнаграждение
за съдебномедицинска експертиза в размер на 415 лв.; възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 400 лв.; сумата от 60лв. разноски за явяване на свидетел в съдебно заседание.
Съдът на основание чл.
25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение на ответното дружество в размер на 400
лв. Следователно общо направените разноски от ответника са съответни на
претендирания в списъка по чл. 80 от ГПК размер от общо 1 275 лева.
С оглед изхода на делото Т.В.В., представляван от своята майка и законен
представител Е.М.В. следва да заплати на ЗАД „А.“ АД направените в настоящото
производство в размер на 637 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „А.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 1 201 лв. за
държавна такса, както и сумата от 201, 58лв. за възнаграждение на вещо лице по
СПЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ***, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията със
седалище и адрес на управление: гр. С.**да заплати
на Т.В.В., с ЕГН: **********, представляван от своята
майка и законен представител Е.М.В., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, чрез
адв. Р.М., адвокат при Адвокатска колегия С.сумата от 30 000 лева /тридесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 22.11.2019г., ведно със
законната лихва от 11.12.2019г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до претендирания размер от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ***, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията със
седалище и адрес на управление: гр. С.**да заплати
на Т.В.В., с ЕГН: **********, представляван от своята
майка и законен представител Е.М.В., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,
чрез адв. Р.М., адвокат при Адвокатска колегия С.сумата от 20
лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
разходи за потребителски такси, ведно със законната лихва от 11.12.2019г. до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ***, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията със
седалище и адрес на управление: гр. С.**да заплати
на адв. Р.М. от САК със съдебен адрес: *** адвокатско възнаграждение в размер
на 1 716, 72 лв. за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ***, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията със
седалище и адрес на управление: гр. С.**да заплати полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1 201 лв. и
сумата от 201, 58лв. за депозит за вещо лице, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения
размер на исковете.
ОСЪЖДА Т.В.В., с ЕГН:**********, представляван от своята майка и законен представител Е.М.В.,
с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, чрез адв. Р.М., адвокат при Адвокатска
колегия С.да
заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК: ***, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията със
седалище и адрес на управление: гр. С.**сумата от 637 лева - разноски по делото съобразно отхвърлената част на
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: