№ 14434
гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110150766 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] срещу Х. Д.
Л., ЕГН **********, Д. Х. Л., ЕГН ********** и Р. Х. Л-К, ЕГН **********
осъдителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца следните суми:
Х. Д. Л., ЕГН ********** за сумата в размер на 483 лв.представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016 г. до
м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2021 г. до изплащане на
вземането, 125,40 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
04.09.2020 г., както и суми за дяловото разпределение в размер на 17,40 за
периода от м.08.2017 г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от
31.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4.43 лв.-лихва за
периода от 01.09.2017 г. до 04.09.2020 г.
Д. Х. Л., ЕГН ********** за сумата в размер на 120,75
лв.представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2021
г. до изплащане на вземането, 31,35 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2017 г. до 04.09.2020 г., както и суми за дяловото разпределение в
размер на 4,35 за периода от м.08.2017 г. до м.04.2018г., ведно със законната
1
лихва от 31.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,10 лв.-
лихва за периода от 01.09.2017 г. до 04.09.2020 г.
и Р. Х. Л-К, ЕГН ********** за сумата в размер на 120,75
лв.представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2021
г. до изплащане на вземането, 31,35 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2017 г. до 04.09.2020 г., както и суми за дяловото разпределение в
размер на 4,35 за периода от м.08.2017 г. до м.04.2018г., ведно със законната
лихва от 31.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,10 лв.-
лихва за периода от 01.09.2017 г. до 04.09.2020 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответниците дължат претендираните суми, в качеството си на потребители на
топлинна енергия в процесния имот, находящ се в [АДРЕС], до който
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период,
цената на която се сочи, че не е била заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответниците, с който оспорват предявените искове като
неоснователни. Твърдят липса на облигационно правоотношение между
страните, липса на доставка на топлинна енергия и законосъбразното й
отчитане. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
2
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
3
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
От съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства –
предоставена информация от [ЮЛ] (л.10) и договор за продажба на държавен
недвижим имот (л. 51 и 52) съдът стига до извод, че на 29.06.1989 г. П. С. Л. е
придобила правото на собственост върху процесния имот.
От приетото по делото удостоверение за наследници (л. 42) се
установява, че П. С. Л. е починала на 19.12.2007 г. (преди исковия период) и
нейни наследници по закон са ответниците Х. Д. Л., ЕГН **********, Д. Х.
Л., ЕГН ********** и Р. Х. Л-К, ЕГН ********** при равни квоти от по 1/3 в
качеството на съпруг и деца. От така установените факти съдът прави извод,
че ответниците са собственици на процесния имот през исковия период.
Видно от Протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици от гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], ж.к. [АДРЕС] (л. 14) е взето
решение да се сключи договор с “[ЮЛ]“ ЕООД и от представения по делото
договор се установява, че такъв е сключен между собствениците на
процесната сграда и топлинния счетоводител за индивидуално отчитане и
разпределение на топлинна енергия.
При така установените факти съдът прави правен извод, че процесният
имот е топлоснабден и ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия за исковия период.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на справка за отчет на топломера в абонатната
станция на сградата, техническата характеристика на абонатната станция,
свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция,
акт за разпределение на кубатурата на имота, справка - извлечение с
начислените суми и енергии през процесния период за имота, отчет на
индивидуалните уреди за разпределение и водомери и изравнителни сметки,
изготвени от фирмата за дялово разпределение. Въз основа на посочените
4
материали вещото лице е дало заключение относно реално потребената от
ответницата топлинна енергия през процесния период, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ, като не е включило неплатени
суми, извън заявения период и начислените лихви за тях, както и сумите
дължими за отчет на уредите и изготвяне на изравнителните сметки от
фирмата за дялово разпределение. Също така вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответницата през
процесния период е извършено правилно, съобразно нормативните
изисквания на действащата през периода нормативна уредба. Задължението е
определено според отчетеното количество на подадена топлоенергия,
включително и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на
технологичните разходи за сметка на ищеца. Ето защо съдът възприема
изцяло изводите на вещото лице. От заключението на вещото лице по
техническата експертиза се установи, че за исковия период е имало законно
монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Размерът на
реално доставеното количество топлинна енергия за процесния период
възлиза на 714,65 лв., поради което искът за главница се явява основателен до
тази сума и за горницата следва да се отхвърли.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
5
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на исковата молба, т. е. три години назад
от 31.08.2021 г. Доколкото исковият период е от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.,
то всички процесни вземания са погасени по давност и следва да се
отхвърлят.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите
от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата,
съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът
намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че то
също е периодично задължение и се погасява с тригодишна давност, която
към датата на депозиране на исковата молба е изтекла за всички вземания.
По отношение на иска за законна лихва върху главницата за услугата
дялово разпределение предвид акцесорния характер на претенцията за
обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за
заплащане на главницата, съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното
задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения,
поради което съдът намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат ответниците.
Доколкото не са представени доказателства такива да са сторени, разноски не
следва да се присъждат.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] срещу Х. Д. Л., ЕГН
**********, Д. Х. Л., ЕГН ********** и Р. Х. Л-К, ЕГН **********
осъдителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца следните суми:
Х. Д. Л., ЕГН ********** за сумата в размер на 483 лв.представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016 г. до
м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2021 г. до изплащане на
вземането, 125,40 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до
04.09.2020 г., както и суми за дяловото разпределение в размер на 17,40 за
периода от м.08.2017 г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от
31.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4.43 лв.-лихва за
периода от 01.09.2017 г. до 04.09.2020 г.
Д. Х. Л., ЕГН ********** за сумата в размер на 120,75
лв.представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2021
г. до изплащане на вземането, 31,35 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2017 г. до 04.09.2020 г., както и суми за дяловото разпределение в
размер на 4,35 за периода от м.08.2017 г. до м.04.2018г., ведно със законната
лихва от 31.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,10 лв.-
лихва за периода от 01.09.2017 г. до 04.09.2020 г.
и Р. Х. Л-К, ЕГН ********** за сумата в размер на 120,75
лв.представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2021
г. до изплащане на вземането, 31,35 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2017 г. до 04.09.2020 г., както и суми за дяловото разпределение в
размер на 4,35 за периода от м.08.2017 г. до м.04.2018г., ведно със законната
лихва от 31.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,10 лв.-
лихва за периода от 01.09.2017 г. до 04.09.2020 г., като погасени по давност.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
7
страната на ищеца – „[ЮЛ]“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8