№ 152
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Николета Н. Н.а
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600554 по описа за 2022 година
Предмет на въззивна проверка е Разпореждане № 2916 от 10.05.2022г.
на PC-Варна, постановено по н.ч.х.д.№ 1721/2022г, с което съдията
докладчик е прекратил наказателното производство по делото на основание
чл. 250, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
В обжалваният съдебен акт е прието, че настоящото наказателно
производство е второ по ред, първото от което за идентични фактически
обвинения е прекратено, с което са налице посочените в чл.24,ал.1,т.6 НПК
основания за прекратяване на производството.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от името на частния
тъжител чрез повереника му – адв. К. от АК Варна, с която се твърди, че
същото е незаконносъобразно, тъй като не съответства на практиката на
съдилищата на ЕС, ЕСПЧ и ВКС. В тази връзка е посочена многобройна
съдебна практика от посочените институции. В заключение се прави искане
да бъде отменено атакуваното разпореждане.
В хода на съдебните прения повереника на частния тъжител поддържа
подадената жалба по наведените в нея доводи и моли да бъде отменено
атакуваното разпореждане. Тезата се развива в два аспекта. Първият е за
нарушение на материалния закон и съблюдаване на задължителната практика
1
на Съда на Европейския съюз, изразена в Решение № 25/10.10.2011 год. по
присъединени дела C-509-2009 г. и C-151-2010 г., в които според повереника
е посочено, че при твърдяно нарушение на правата на личността срещу
клевета чрез публикуване на информация в уебсайт, лицето което се счита
увредено може да сезира с иск отговорността за цялата вреда пред
съответните институции на държавата и прекратяването на производството
съставлява и нарушение на чл. 2 и чл.6 от ЕКПЧ Като втори аспект се
изтъква, че ВРС не е приложил задължителна тълкувателна практика на ВКС
относима към разглеждане на случая, а именно ТР № 3/2015 год. на ОСНК по
т.д. № 3/2015 год., което разглежда принципната постановка относно
приложението на принципа „“ne bis in idem“, доразвита с последващо ТР №
4/2.02.2018 год. по т.д.№ 4/2017 год. на ОСНК ВКС. В тази връзка се сочат и
решение № 23 от 23.05.2017 год. на ВКС І н.о по КНД № 1363/2016 год., в
което се третира прилагането на ТР № 3/2015 год. Според жалбоподателят в
случая първото производство по наказателно дело 1353/2021 год. на РС не е
приключило с окончателно влязъл в сила съдебен акт и по него няма
постановена присъда. Делото не се е развило, не са разгледани и не са
допуснати доказателства, тъй като е прекратено още в първото съдебно
заседание, тъй като не е изправно от страна на обвинителната теза.
В реплика се твърди, че тъжбата е подадена в рамките на 6-месечния
преклузивен срок и че първото по ред дело е прекратено при повторното
разглеждане на делото в първоинстанционния съд.
Адв. А., като защитник на подсъдимата намира жалбата за
неоснователна, а определението на Районен съд – Варна, за правилно.
Поставя акцент на обстоятелството, че според тъжбата престъпният състав е
осъществен на 1.01.2020 год. и 2.01.2020 год., а тъжбата е внесена в съда на
9.05.2022 год. Преповтаря тезата на съда, че първото по ред производство за
същите деяния, е прекратено, ВОС е потвърдил този акт, поради което в
случая е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като е спазен
принципът “ne bis in idem” . Връщайки се към първия аргумент, посочва, че
наказателното производство по тъжба на пострадал се образува само, когато е
подадена в шестмесечния срок от узнаване от пострадалия за извършено
престъпление. А подадена след този срок е пречка за образуване на
2
наказателното производство, независимо от това, че давността за
преследването на конкретното престъпление не е изтекла, както е посочил
ВКС в решението си по наказателно дело № 209/2002 год.
В последната си дума подс. М. моли, да се потвърди разпореждането на
Районния съд.
Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за
неоснователна. Разпореждането на първоинстанционния съд,
законосъобразно, по следните съображения:
Във ВРС срещу Г. СТ. М. е подадена частна тъжба от ИСКР. В. Н.,
съдържаща обстоятелства на извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.2 вр.
чл.147 ал.1 от НК и е било образувано наказателно производство от частен
характер. Съобразно обстоятелствената част на внесената ч. тъжба, се сочи, че
престъпният състав е осъществен на 01.01.2020г. и на 02.01.2020г. Тъжбата е
била внесена в съда на 09.05.2022г., съобразно надлежното отбелязване върху
нея. Видно от материалите по НЧХД№1353/21г. по описа на ВРС- 4 състав,
при идентично съдържание на частната тъжба, с определение № 1463 от
23.08.2021г. на състава на съда наказателното производство е било
прекратено. Определението на съда е било потвърдено с решение №234 от
10.11.2021г. по ВЧНД № 1021/2021г. по описа на ВОС.
Горното е мотивирало съда да приложи разпоредбата на чл. 250 ал. 1
НПК, като на основание чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК, за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД е прекратено.
Посоченият извод на съда е верен. Принципът ne bis in idem препятства
повторението на наказателно производство, приключило с окончателно
решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време акт да
има окончателен характер. Действието на правилото ne bis in idem се
проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта
му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства
като наказателни. Сочените от повереника тълкувателни решения № 3/2015
год. и № 4/2.02.2018 на ОСНК са относими за други случаи, но там
решението относно правилото ne bis in idem, взето от съда във връзка с чл. 25,
ал. 1, т. 5 от НПК, също изисква преценка дали приключилата
административна процедура е с наказателен характер, защото само такова
производство се явява процесуална пречка за последващо образуване,
3
разглеждане и решаване на наказателно дело срещу същия деец за същото
деяние. Ако съгласно критериите (теста "Енгел") приключилото производство
не се определя като наказателно по смисъла на КЗПЧОС, провеждането му не
съставлява пречка за последващо наказателно преследване. Настоящия
случай обаче не е такъв Правилото /принципът/ ne bis in idem въвежда
изискване постановеният първи по време акт да има окончателен характер. В
атакуваното определение е посочено, че е прекратяването на делото е
потвърдено от въззивната инстанция – Окръжен съд Варна. Въпросът за
"окончателния му характер" не е стоял в подробности на вниманието на
съдебния състав, може би защото са ясни правилата на чл.346 НПК уреждащи
предмета на касиционното производство. Може разумно да се предполага, че
липсата на изрично обосноваване в този аспект се дължи на закона. Все пак
съдът е дължал аргументирано становище, че първото производство е
приключило с влязъл в законна сила акт, е окончателен по смисъла на
Конвенцията, доколкото националното законодателство не предвижда
възможност за редовен контрол върху акта на окръжния съд в случаите на
постановяване на такъв по реда на чл. 334 ал.1, т.1 от НПК, респективно чл.
338 НПК. Впрочем, етимологическия и синтактичен разбор на чл. 24, ал. 1, т.
6 НПК:... "постановление или влязло в сила определение или разпореждане за
прекратяване на делото" при употребения в изречението съюз "или" показва
алтернативност за прекратяване на наказателното дело.
Горното е основание за потвърждаване на атакуваното разпореждане.
Предвид изложеното и на основание чл.334 ал.1, т.1 от НПК
т
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2916 от 10.05.2022г. на PC-Варна,
постановено по н.ч.х.д.№ 1721/2022г, с което е прекратено наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от
НПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протес
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5