Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 185/27.121.2011г. по гр.д. № 650/2011 г. на СРС е дадено разрешение на основание чл. 127а от СК на малолетното дете М. И. И., роден на ............. г. с ЕГН * да се издаде паспорт, както и при необходимост нов паспорт по заявление,подадено само от майката И. Р. Б. с ЕГН *, която да получи готовия паспорт, както и на детето да напуска пределите на Република Б. и да пътува в чужбина до Република Т., както и да пребивава извън страната за срок от една година от влизане в сила на настоящото решение, само със съгласието на майка си и законен представител И. Р. Б., което разрешение замества липсващото съгласие на бащата на малолетното дете И. М. И. с ЕГН *. Недоволни от решението са останали и двете страни. Постъпила е въззивна жалба от пълномощника на И. Р. Б. против решението в частта, в която съдът дава разрешение на основание чл. 127а от СК да се издаде паспорт на малолетното дете М., като ограничава това разрешение за срок от една година от влизане на решението в сила. Твърди се, че решението в тази част е неправилно и противоречащо на закона и е необосновано. Твърди се, че съдът е изложил подробни мотиви в решението си относно основателността на искането, но не е изложил такива относно ограничаване на това разрешение за една година. В тази връзка се позовава на Регламент 2201/2003 г. на СЕ, ратифициран от РБ. Твърди се, че детето е посетило местоживеенето на майката в гр. И., Т., живяло е при нея в настоящата й битова и семейна среда, чувствало се е адаптирано и обезпечено и е изявявало желание да живее именно в тази среда. Моли да се отмени решението в обжалваната му част, като се потвърди решението в останалата му част. Постъпил е отговор по въззивната жалба от И. М. И., в който се твърди,че оплакванията в жалбата са неоснователни и необосновани. Твърди се, че жалбоподателката прави пореден опит да подведе съда, че детето,което е на 5 години е успяло за десетина дни да се адаптира към новата семейна среда на майката, като се има предвид, че настойщият съпруг на майката не знае езика на детето и детето не знае неговия език. Твърди се, че районният съд не се е съобразил с местоживеенето на детето. Твърди се,че не е в интерес на детето постоянно да живее в Т. Постъпила е въззивна жалба от И. М. И. против решението на СРС в частта, в която съдът дава разрешението по чл. 127а от СК, като се твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърди се, че при прекратяване на брака съпрузите са се споразумели родителските права по отношение на детето да се упражняват от майката като местоживеенето е в гр.С. на посочения адрес. Твърди се, че майката, без да го уведоми е променила адресната си регистрация при родителите си в гр.С., като вероятно е имала предвид бързо да разреши в съда проблема с извеждане на сина му извън граница. Твърди се, че с обжалваното решене се нарушава постигнатото споразумение относно личния режим на контакти с детето. Твърди се, че чл. 127а СК има предвид разрешаване на въпроса за пътуването на детето в чужбина, но не и да пребивава там за такъв дълъг срок. Моли да се отмени решението и да се присъдят разноски пред двете инстанции. Постъпил е писмен отговор от И. Р. Б. по въззивната жалба на И. И., в който се твърди, че същата е неоснователна и необоснована, че твърденията в нея са невярни, позовава се на Регламент 2201/2003 г. на СЕ, и КПД. Моли да се присъдят разноски по делото. В. окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателство, приема за установено следното: Районният съд с обжалваното решение се е произнесъл по повод исковата молба на И. Р. Б. против И. М. И. Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът име прекратен с влязло в сила решение № 296/30.3.2010 г., постановено по гр.д. № 1189/2010 г. на РС-В.Т., като по време на брака им е родено детето М. И. И.- роден на ................ г. Твърди се, че упражняването на родителските права е предоставено на майката във връзка с което се налага извода, че местоживеенето на детето е това на майката. Твърди се, че майката след прекратяване на брака с ответника е сключила граждански брак с турски гражданин. Твърди се, че преди сключване на брака с ответника ищцата от 1.7.2001 г. е трудово правни отношения с „Х.”, поради което съгласно с договор от 18.5.2011 г. от 1.8.2011 г. на ищцата се налага промяна на постоянното й местоживеене в гр. И., Т. Твърди се, че с оглед високото възнаграждение на новата длъжност, тя ще може да осигурява на детето значително по-добри условия на живот, от тези при които е отглеждано досега. Излагат се подробности от договора на ищцата с работодателя й във връзка с поети финансови ангажименти на дружеството по отношение на ищцата и детето. Твърди се, че за периода на пребиваване в Т. майката и детето имат осигурено жилище и качествено по-добри условия на живот от досегашните. Твърди се, че детето е посещавало за 20 дни гр. И., посещавал е лятно училище, записано е в частно училище, като детето е привързано към майка си и изявява желание да живее с нея. Твърди се, че ответникът е отказал да подпише документите, необходими за да пътува детето заедно с майка си в Т. Твърди се, че ищцата е обещала на ответника, че даването на съгласие не би се отразило на упражняване личните му контакти с детето, тъй като всеки месец поне 2-3 дни детето ще пребивава в България. Моли съдът да постанови решение, с което да замести липсващото съгласие на ответника малолетното дете М. да напуска територията на РБ и да пътува неограничен брой пъти до Република Т. С допълнителна молба е уточнен иска така: Съдът да замести липсващото съгласие на ответника за попълване и подаване на заявление и снабдяване на детето М. с парспорт, за снабдяване на детето с нов паспорт при необходимост, за получаване на готовия паспорт, както и за разрешаване на малолетното дете да напуска пределите на РБ и да пътува до Република Т. и да пребивава извън страната, само и единствено със съгласието на своята майка и законен представител. По исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че искът е неоснователен. Оспорват се твърденията на ищцата,като се позовава на решението по прекратяване на брака. Твърди се, че на посочения адрес в гр.С. живеят родителите на ищцата, на които последната е оставила на отглеждане детето. Твърди се, че всички описани условия за детето, които ще се предоставят на детето са в изключителна зависимост от благоволението на работодателя й и задълженията на ищцата към последния. Ответникът описва подробно условията, с които разполага за отглеждане на детето в гр. С., включително и средата, в която детето се чувства щастливо и контактуващо на родния си език. Относно възможностите за обучение на детето се твърди, че в Б. има много по-престижни и по-добри учебни заведения, които ще му предложат обучение на родния му език. Твърди се, че не е вярно твърдението на ищцата, че в Т. детето ще бъде заобиколено от постоянните й, тъй като тя ще бъде отдадена на новата си работа и на новото си семейство, което ще е чуждо за него, както и че ще го отдалечи от родината му и родния му език и неговите роднини. Твърди се, че при уважаване на искането ще бъде нарушено споразумението по бракоразводното дело и той ще бъде лишен от възможността на вижда сина си, да се грижи за него и да го възпитава. Моли да се отхвърли иска и да се присъдя разноски по делото. За да постанови решението си районният съд подробно е описал събраните по делото писмени и гласни доказателства. Правилна съдията е установил фактическата обстановка по делото като на база доказателства е приел, че и двамата родители на детето М. са силно емоционално привързани към него и всеки от тях желае да го отглежда,като разполага със съответните възможности и има нужните качества. Правилна правната квалификация на иска- чл. 127а от СК, което производство се развива пред районния съд когато липсва съгласие между двамата родители на детето относно въпросите, свързани с пътуване в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Безспорно е, че ответникът не дава съгласие и се противопоставя на това детето да отиде с майка си да живее и учи в чужбина-в случая в Т. Безспорно е, че майката работи и живее в И., а в гр.С. живеят родителите й. Не се спори също, че ищцата има сключен друг брак с турски гражданин, както и че от една година живее и работи в И. Не се спори, че съгласно с влязло в сила решение № 296/30.3.2010 г., постановено по гр.д. № 1189/2010 г. на РС-В.Т. е предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. на майката, като на бащата са определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като взема детето в 18 часа в петък от адреса на майката и го връща в 18 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и една от ваканциите-коледната или великденската-по споразумение между родителите. Във връзка с това решение на ВТРС ответникът твърди, че ще бъде нарушен установения режим на лични контакти с детето. Не се спори и на съда служебно е известно, че пред СРС е висящо дело за промяна упражняването на родителските права по предявен иск от бащата, което до настоящия момент не е приключило. Районният съд е приел, че искът е основателен и следва да бъде уважен, тъй като това е в интерес на детето. Въззивният съд не споделя този извод на първоинстаниционния съд по следните съображения. В настоящата хипотеза съобразно действащото законодателство в РБ за да пътува детето извън пределите на страната, то да има личен документ/паспорт/, както и съгласие на двамата родители. Като всеки конкретен случай подлежи на преценка дали уважаването на искането да се замести съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето и разрешението да пътува извън страната само с разрешението на майката/което е постановил районния съд/ е в негов интерес и няма ли да бъде накърнен той. Видно е от искането на ищцата, че цÕлта е издаване на паспорт на детето и разрешаване на същото да напуска пределите на РБ и да пътува до Република Т. и да пребивава извън страната, само и единствено със съгласието на своята майка и законен представител. Следователно пътуването, за което се иска съгласие не е за еднократно пътуване, за екскурзия до определено място, а желанието е детето да отиде да живее при нея в И. /където е местоработата й/, да учи там и да живее там. Следва да се има предвид, че детето не следва родителя, на когото са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето само такива решения, за които според закона не се изисква те да бъдат взети от двамата родители. При наличие на влязлото в сила решение по бракоразводното дело, цитирано по-горе, уважаването на искането на ищцата би влязло в колизия с това решение и определения режим на лични контакти на бащата с детето, поради което разрешение на един от родителите за неограничено извеждане на детето извън страната не може да бъде дадено. В този смисъл е и съдебната практика/ напр. реш. От 27.1.2012 г. по гр.д. № 7880/2011 г. на СГС/, както и решения по чл. 290 от ГПК 446/30.6. 2010 г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. 4549/2008 г. и др., които са задължителни за съда с оглед ТР 1/19.2.2010 г. Съдебната практика е в смисъл, че когато детето има нужда да пътува в чужбина при непостигане на съгласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време, до определени държави, за да се прецени конкретно дали даването на това разрешение е в интерес на детето. Поради изложеното, на това основание с оглед заявеното искане за извършване на неограничено пътуване в чужбина на детето, не може да бъде разрешено, поради възможността на детето да бъде поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието му конкретни условия. Освен това, както се посочи и по-горе с уважаването на заявеното искане биха се накърнили правата на родителя за осъществяване на пълноценен контакт с детето с оглед определения режим на лични контакти. Няма пречка детето да има възможност да пътува и опознава нови страни и култури, но тава не бива да става за сметка на възможността да контактува и с двамата си родители. От изявлението на майката, че детето ще пребивава 2-3 дни всеки месец в РБ се потвърждава факта, че няма да бъде зачетено правото на детето да контактува с баща си по определения от съда режим. При постановяване на решението си съдът съобразява изискванията на чл. 10 ал.2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, да се зачита правото на детето и неговите родители да напускат която и да е страна, включително и собствената, което право подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица. Съдът се съобразява и с разпоредбата на чл. 35 ал.1 от Конституцията на РБ, който прогласява принципа всеки да има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Съдът се съобразява и с чл. 33 ал.3 от ЗБЛД, съгласно който правото на детето на свободно придвижване, включително издаване на паспорт може да бъде ограничено само за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и правата и свободите на другите граждани. В случая независимо от желанието на детето да пътува извън страната при майка си, която работи и живее в И., последната не може еднолично да реши въпроса по издаване на паспорт и пътуване в чужбина, нито може еднолично да промени местопребиваването на детето. По изложените съоражения и при несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на районния съд, жалбата на И. Р. Б. е неоснователна, а жалбата на И. М. И. е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли молбата на ищцата Б. с правно основание чл. 127а от СК. При този изход на делото право на разноски има И. И., но същият не претендира такива. Разноски претендира И. Б., но такива не следва да си присъждат, поради неоснователност на жалбата й. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 185/27.121.2011г. по гр.д. № 650/2011 г. на С. районен съд , вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от И. Р. Б., ЕГН *, гр.С., ул.”Т.” №1А, със съдебен адрес гр.С., ул. „Д.Ц.”№7 чрез адвокат П. Д. от АК-В.Т., срещу И. М. И., ЕГН *, гр.С., село К., ул.Б.” №2, за заместване на съгласието на И. М. И. като баща на детето М. И. И., роден на ................ г. с ЕГН *, да се издаде паспорт, както и при необходимост нов паспорт по заявление, подадено само от майката И. Р. Б., която да получи готовия паспорт, както и на детето да напуска пределите на Република Б. и да пътува в чужбина до Република Т., както и да пребивава извън страната, само и единствено със съгласието на своята майка и законен представител. Отхвърля искането на И. Р. Б. за присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |